Решение № 2763 от 12.7.2024 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 419/2024 г.

Производството е по чл. 145 и следващите от Администривнопроцесуалния кодекс.

Делото е образувано по жалба на ЕТ „С. Т. – Дантес“, с ЕИК 112541000 против Заповед № 30А-0183 / 02.04.2024 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, с която е отнето Разрешение № 5570-НА/30.10.2002 г. за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, находяща се на адрес: с. Семчиново, община Септември, п-л III, съвет и поща, кв. 10, издадено на жалбоподателя ЕТ „С. Т. – Дантес“ и с ръководител магистър-фармацефт С. Х. Т., като същото е заличено от Регистъра на издадените Разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти.

Жалбоподателката - ЕТ „С. Т. – Дантес“ - С. Х. Т. - моли да бъде отменена оспорената заповед. Излага съображения за незаконосъобразността й, поради нарушение на материалноправните разпоредби, съществени нарушения на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания, както и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът - изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата оспорва жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведените съдебни заседания. Твърди, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. На свой ред заявява претенция за разноски, като възразява за прекомерност на насрещната претенция.

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице - едноличен търговец и магистър-фармацефт, на когото е отнето разрешението за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека.

На 05.03.2024 г. ответникът е получил писмо от директора на РЗИ - Пазарджик, в което е посочено като основание писмо на ответника (получено в РЗИ на 15.02.2024 г.), както и неуточнена заповед на Министерство на здравеопазването. С писмото са приложени два констативни протокола от извършена проверка на аптеки в област Пазарджик от служители от дирекция МД. И двата констативни протокола са без дати и номера и са подписани от д-р М. Г. - главен инспектор в Д "МД". И двата протокола са съставени "във връзка с писмо" получено в РЗИ Пазарджик с вх/ № 03-151/15.02.2024 г. "от Министерство на здравеопазането, относно забрана за износа на определени лекарствени продукти, съгласно Заповед РД-01-41/31.01.2024 г." на министъра на Здравеопазването. В протоколите са посочени извършени от служители на дирекция "МД" проверка на аптеки в област Пазарджик. И в двата протокола са посочени по три извършени проверки на различни аптеки, като и в двата случая е била проверена аптеката на жалбоподателката в с. Семчиново, като е отбелязано, че "аптеката е закрита". Въз основа на тези три документа е издадена обжалваната заповед, с която като е прието, че жалбоподателката не е изпълнила задължението си по чл. 235, ал. 3 от ЗЛПХМ за уведомяване за прекратяване на дейността. Затова, на основание чл. 293, ал. 5 от същия закон е отнето разрешението на жалбоподателката за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека. Чл. 235 и чл. 293, ал. 5 от ЗЛПХМ предвиждат следното:

Чл. 235. (1) Разрешението за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти по чл. 229, ал. 2 се прекратява с прекратяване дейността на лицата по чл. 222 и 225.

(2) Изпълнителният директор на ИАЛ прекратява разрешението за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти:

1. по молба на лицето, получило разрешение за извършване на търговия на дребно;

2. когато се установи, че ръководителят на аптеката не отговаря на изискванията, посочени в чл. 224 и 225.

(3) В 14-дневен срок от прекратяване на дейността по ал. 1 лицата по чл. 222 и 225 писмено уведомяват ИАЛ.

Чл. 293. (5) При неизпълнение на задължението за уведомяване по чл. 235, ал. 3 за прекратяване на дейността от страна на притежател на разрешение за извършване на търговия на дребно с лекарствени продукти изпълнителният директор на ИАЛ издава заповед за отнемане на издаденото разрешение.

От цитираните разпоредби действително следва, че в случай, че аптеката прекрати дейността си, лицето по чл. 222, т.е. магистър-фармацевта - ръководител на аптеката, е длъжен в 14-дневен срок писмено да уведоми ИАЛ, като при неизпълнение на това му задължение изпълнителният директор на ИАЛ издава заповед за отнемане на издаденото разрешение.

Но по делото ответникът не изпълни задължението си да докаже, че действително жалбоподателката е прекратила дейността на аптеката си и съответно, че за нея е възникнало задължението за уведомяване за настъпването на това обстоятелство. Напротив, при преценката на събраните доказателства се установи, че аптеката е продължавала да работи по време на извършените проверки. Видно от представените от жалбоподателката множество финансови документи (неоспорени от ответника) - касови бележки за закупуване на лекарства, фактури от доставчици, отчети от ЕКАФП е, че през месеците януари - април 2024 г. аптеката е работила - закупувани са лекарства от доставчици и същите са продавани на дребно на клиенти на аптеката. Обстоятелството, че аптеката не е спирала работа по безспорен начин се установи и от показанията на свидетеля А. А., които съдът кредитира като обективни и незаинтерсовани. Свидетелят А. е общопрактикуващ лекар, чийто кабинет е разположен в непосредствена близост до процесната аптека. Отношенията на д-р А. с жалбоподателката са чисто професионални по повод продажбата от нея на изписани от него лекарства на пациенти. Свидетелят е категоричен, че жалбоподателката (която работи от много години) не е спирала работа. Когато се наложи "да отсъства, винаги на вратата има бележка в колко ще се върне. От 12 до 14 часа отива да почива, да обядва и се връща, но пише на вратата. Ако е в отпуск за по-дълго време има винаги табела на вратата, на която пише от кога докога е в отпуск. Тя си работи, няма друг служител, сама си работи.".

От друга страна, от двата констативни протокола за извършени проверки и от разпита на проверяващата служителка д-р М. Г. не са опроверга изводът, че аптеката не е спирала работа (прекратявала дейността си). Преди всичко двата протокола са изготвени на неизвестни дати и в тях не е посочено, на кои дати са извършени проверките. Освен това протоколите са твърде лаконични, не са посочени часове на проверките и обстоятелствата при които са извършени, нито кои лица са присъствали. Затова, констатациите от тези протоколи, че "аптеката е закрита" не следва да бъдат кредитирани. Свидетелката Г. твърди, че съвместно с друг инспектор е извършила три проверки на процесната аптека, като и в трите случая аптеката е била затворена. Сочи само месеци на проверките, без конкретни дати -проверки през месеците май и декември 2023 г. и една проверка през януари 2024 г. Свидетелката говори по общ начин за всички проверки, а именно, че аптеката е била затворена, не си спомня да е имало бележка на вратата не е имало никакви хора наоколо. Жалбоподателката не е уведомявала РЗИ - Пазарджик, че излиза в отпуск. Не разполага с телефонен номер на жалбоподателката. Познава свидетелят А. от други проверки но не се е обръщала към него по време на проверките на жалбоподателката.

От тези показания не се установи по безспорен начин, че аптеката действително е била закрита. Следва да се посочи, че е налице и трети съставен констативен протокол за проверка, който е изпратен на ответника на 28.06.2023 г. и във връзка, с който той е издал предишна Заповед № 30А-0397 / 11.07.2023 г., с която е отнето разрешението на жалбоподателката и което ответникът е оттеглил със своя последваща Заповед № 30А-0437 / 26.07.2023 г., приемайки, че от представените от нея доказателства е видно, че аптеката не е спирала да работи. Тоест самият ответник в крайна сметка е приел, че първата проверка не е установила, че аптеката е закрита И трите проверки, описани от свидетелката Г. са били твърде кратки и повърхностни. Не са конкретизирани дните и часовете на проверките. Не е установено дали жалбоподателката е имала основателна причина за отсъствие, например отпуск, болест или почивки. Проверяващата служителка не е направила никакви усилия да се свърже с жалбоподателката, със свидетеля А., когото познава професионално, с кмета или друг служител, при положение, че аптеката се намира в сградата на кметството. Предвид всички тези обстоятелства не може да се приеме, че извършените проверки са били обективни и че с тях по безспорен начин е установен правнорелевантният факт, че аптеката е била закрита. Напротив, събраните доказателства в насока, че аптеката не е спирала работа са безспорни, категорични и обективни и следва да бъдат кредитирани.

Следователно, по делото не се установиха фактическите основания за издаване на оспорената заповед, т.е. тя е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Заповедта е издадена и при съществени нарушения на административно производствените правила, доколкото е основана на констативни протоколи, несъдържащи законовоопределени реквизити и които протоколи не удостоверяват по несъмен начин законосъобразно извършени проверки.

Обжалваният административен акт не е съобразен и с целта на закона, тъй като с него се отнема разрешение, без несъменно да бъде установено, че е извършено нарушение, за което законът предвижда такова отнемане.

Предвид гореизложеното обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена от съда.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателката. Следва да й бъдат присъдени 50 лв., платена държавна такса, както и претендираните 600 лв., платено адвокатско възнаграждение. Същото не следва да бъде намалявано, тъй като е под предвидения в закона минимум.

Затова, съдът