Решение № 5342 от 19.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10491/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на К. И. Л. ЕГН •••••••••• и А. Р. Г. ЕГН ••••••••••, чрез пълномощниците адв.С. О. и адв.З. О. срещу Администрацията на Министерски съвет, с която са предявени субективно активно съединени кондикционни искове с правно основание чл.59 отЗЗД, за заплащане на следните суми:

• на К. И. Л. сумата от 121 985 лева, представляваща остатъка над присъдените 50 000 лева с решение по частичен иск по гр. д. № 13895/ 2020 г. на СГС, до глобалния размер от 171 985 лева, и - на А. Р. Г. сумата 121 985 лева, представляваща остатъка над присъдените 50 000 лева с по частичен иск с решение по гр. дело № 13895/2020 г. на СГС до глобалния размер на иска от 171 985 лева, които суми представляват обезщетение за ползването без основание за периода от 13.10.2017 год. до 16.12.2020 год. на собствения на ищците поземлен имот с площ от 8 450 кв. метра, намиращ се в землището на гр. Варна, м. „Св. К.”, съставляващ по кадастралния план от 1956 г. и регулацията от 1961 г. имот с пл.№ 1180, при граници: от север - магистрала „Златни пясъци - Варна”, от юг и от запад - стара ограда на Евксиноград, от изток - ограда на Евксиноград, както и законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба - 07.10.2022г. до окончателното й плащане. Ищците претендират сторените по делото разноски.

Ищците твърдят, че притежават по ½ идеална част от правото на собственост върху поземлен имот с площ от 8 450 кв.м. намиращ се в землището на гр. Варна, м. „Св. К.”, съставляващ по кадастралния план от 1956 г. и регулацията от 1961 г. - имот с пл.№ 1180, при граници: от север - магистрала „Златни пясъци - Варна”, от юг и от запад - стара ограда на Евксиноград, от изток - ограда на Евксиноград. Към датата на подаване на исковата молба този поземлен имот не е нанесен в КККР на гр. Варна. Твърди се, че ищците са придобили правото на собственост върху описания имот на 13.10.2017 г. от В.К.С. с нотариален акт за покупко - продажба № 200, том 6, рег.№ 10720, дело № 1012/2017 г. на нотариус Ж.Т., per. № 214 от НК, вписан в СВ дв. вх.№ 27872, вх. рег.№ 28037 от 13.10.2017 г., акт № 67, том LXVIII, дело № 14631/2017 г. Ищците поддържат, че праводателят им В.С. от своя страна е придобил правото на собственост върху имота, въз основа на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, извършена с решение от 08.07.1997г. на Варненския районен съд по гр. д. № 1912/1996г., решение от 7.08.1997г. за допълване на предходното, постановено на основание чл.193 от ГПК, потвърдено с решение от 29.4.1998г. на Варненския окръжен съд по гр. дело № 1215/1997г. Въз основа на тези решения Поземлена комисия - Варна е издала Решение № 824 от 10.10.2001 г. за възстановяване правото на собственост в полза на В.К. С., като наследник на наследодателя си К. Г. С.. С решение № 93/24.4.2013 г. по гр. дело № 1535/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. държавата е осъдена да предаде на В. С. владението върху описания поземлен имот. Въз основа на това решение и издадения въз основа на него изпълнителен лист, на 12.06.2014 г. В. С. е въведен във владение на имота по изп. дело № 20137180400466 на ЧСИ С.Д., район на действие ОС - Варна, като границите на имота са трасирани, означени и координирани с протокол № 206/13.06.2014 г. от правоспособното лице Т.В.. Твърди се, че процесният недвижим имот се намира изцяло зад оградата на стопанство „Евксиноград“, която го огражда от север и от изток по цялата му граница. По границата на имота от юг и от запад към територията на Стопанство Евксиноград няма ограда. С Постановление № 194 на Министерския съвет от 06.08.2009 г. Стопанство „Евксиноград“ е предоставено за ползване и управление на Администрацията на Министерски съвет. От датата на извършване на въвода във владение до предявяването на иска Администрацията на Министерски съвет не е премахнала оградата, ограждаща имота на ищците от север и от изток. Сочи се, че до територията на Стопанство „Евксиноград“ няма свободен достъп, а има пропускателен режим, осъществяван от Национална служба за охрана. Наведен и довод, че тези обстоятелства не позволяват на ищците да използват собствения си имот съобразно правото си и предназначението на имота, нито да извличат ползи от него в размер на месечния пазарен наем на подобни имоти в град Варна, който е в размер на над един лев за кв. метър, а Администрацията на Министерски съвет ползва имота без правно основание, като си спестява пазарния наем за ползването му. Ищците твърдят още, че от 13.10.2017 г. - датата на придобиване правото на собственост и до предявяването на този иск Администрацията на Министерския съвет ползва имота без правно основание.

Сочи се, че ищците са предявили частичен иск за присъждане на обезщетение за ползването на имота им без основание от Администрацията на Министерския съвет за периода от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. в размер на 50 000 лева за всеки от тях (общо 100 000 лева), представляващи част от пълния размер на обезщетението от общо 321 100 лева - по 160 550 лева за всеки един от ищците. Образувано било гр. дело № 13895/2020 г. на СГС, I-2 състав. По това дело е установено, че размерът на обезщетението за ползване без основание на имота за периода от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. възлиза на 343 970 лева - по 171 985 лева за всеки от тях. С решение № 262 624 от 04.08.2022 г. по гр. дело № 13895/2020 г. на СГС частичният иск е изцяло уважен. Сочи се, че в настоящото производство ищците предявяват останалата част от иска за обезщетение за ползване на имота от Администрацията на Министерския съвет без основание за периода от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. в размер на 121 985 лева за всеки от двамата или общо 243 970 лева. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответната Администрацията на Министерски съвет, чрез пълномощника си юрк.Е. К. е подала отговор на исковата молба, в който е изложено становище за недопустимост на исковата претенция, поради това, че имотът е актуван като публична държавна собственост и не е отписан от книгите за такава собственост. Сочи се, през исковия период и към момента Стопанство „Евксиноград“ е със статут на публична държавна собственост. Сочи се, че с постановление № 118 на МС от 21.06.1993 г. за използването на недвижими имоти - публична държавна собственост е предвидено стопанство „Евксиноград“ да се ползва за официални мероприятия на висшите държавни органи. Изложено е, че съгласно Решение на МС №1050/29.12.1997 г., стопанството е предоставено на Министерския съвет за управление и стопанисване за държавни представителни нужди. Сочи се, че за стопанството е издаден Акт за публична държавна собственост №8200/27.03.2012 г. Ответната Администрация на МС оспорва предявните исковете и като неоснователни, поддържайки, че процесният имот е недвижима културна ценност на парковото и градинското изкуство, а тези ценности са извън гражданския оборот и доходи от тях не се извличат. С оглед на това, Администрацията на МС не би могла да се обогати за сметка на ищците. Сочи, че имотът не е бил индивидуализиран и за него не би могло да се дължи обезщетение. Моли да бъде постановено решение, с което да прекрати производството по делото или да отхвърли иска В съдебно заседание ищците, чрез пълномощниците си адв. С. О. и адв.З. О. поддържат предявените предявените искове. Представят списък на разноски по чл. 80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си гл.юрк. Е. К. оспорва предявените искове по основание. Представя писмена защита.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите и възраженията на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетото в.с. решение № 93 от 24.04.2013 г. постановено по гр. дело № 1535/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., се установява, че държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие е осъдена да предаде на В.К. С. владението върху поземлен имот от 8, 450 дка, в землището на гр.Варна, местността „Свети К.”, представляващ имот с пл. номер 1180 по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г., при граници при граници: от север - магистрала „Златни пясъци - Варна”, от юг и от запад - стара ограда на Евксиноград, от изток - ограда на Евксиноград./л.14-л.19 от делото/ Видно от протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 12.06.2014г., въз основа на горецитираното решение и издадения изпълнителен лист, че на 12.06.2014 г. В. С. /праводател на ищците/ е въведен във владение на процесния имот по изп. дело № 20137180400466 на ЧСИ С.Д., район на действие ОС – Варна. /л.9-л.10 от делото/ На 07.08.2013г. ответната Администрация на МС е поискала отмяна на решение № 93 от 24.04.2013 г. по гр. дело № 1535/2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. С определение №50202/ 13.12.2022г. постановено по гр.д.№ 3312/2022г. на ВКС, ГК, I г.о. молбата на държавата за отмяна на решение № 93 от 24.04.2013 г. на ВКС е оставена без разглеждане, като недопустима./л.183-л.186/.

От неоспорения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 200/13.10.2017 г., том 6, рег.№ 10720, дело№ 1012/2017 г. на нотариус Ж.Т., per. № 214 от НК, вписан в СВ - Варна дв. вх.№ 27872, вх. рег.№ 28037/13.10.2017 г., акт № 67, том LXVII1, дело № 14631/2017 г. се установява, че В.К. С. е продал на ищците К. Л. и А. Г. процесния имот- поземлен имот от 8, 450 дка, намиращ се в землището на гр.Варна, м. „Свети К.”, представляващ имот с пл.№ 1180 по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г., при граници при граници: от север - магистрала „Златни пясъци - Варна”, от юг и от запад - стара ограда на Евксиноград, от изток - ограда на Евксиноград, индивидуализиран като имот идентификатор 10132567.163 по скица-проект за изменение на КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 92/14.10.2008г./л.7-л.8 от делото/ Според разпореденото с РМС № 1050 /29.12.1997г. Администрацията на МС е започнала да стопанисва и управлява стопанство „Евксиноград“, считано от 01.01.1998 г. За стопанство „Евксиноград“ с площ от 882 668 кв.м. е съставен Акт за държавна собственост №8200/27.03.2012г./л.77-л.78 от делото/ Със заповед №РД-9Р-4 /03.05.2012г. Министърът на културата е предоставил на парк „Евксиноград“ статут на недвижима културна ценност на парковото и градинско изкуство. /заповед на л. 98 от делото/.

Не се спори, че от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. имотът е бил използван от ответника, като част от стопанство „Евксиноград“, тъй като този имот се е намирал изцяло зад оградата на стопанство „Евксиноград“, до което няма свободен достъп. Въз основа на решение № 1303/15.4.2024 г. по гр. дело № 6651/2023 г. на осме метра от оградата е премахната на през м. август 2024г./л.188-л.193/ Безспорно е, че на 16.12.2020 г. междуведомствената работна група, определена от министър председателя е предложила на К. Л. и А. Г. държавни имоти, които те да получат в замяна на процесния имот. Не се спори, че К. Л. и А. Г. не са се съгласили с предложението (л. 106-л.107 от делото).

Не е спорно, като се установява и от прието решение № 262 624 от 04.08.2022 г. постановено по гр. д.№ 13895/2020 г. на СГС, I -2 състав, че ответникът Администрация на Министерски съвет е осъдена да заплати на ищците К. И. Л. и А. Р. Г., по 50 000, 00 лева на всеки на основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за ползването на поземлен имот с пл. номер 1180 по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на гр. Варна, местността „Свети К. и Елена”, с площ от 8, 450 дка, при граници: от север – магистрала „Златни пясъци – Варна”, от изток - ограда на стопанство „Евксиноград”от юг и запад – стара ограда на стопанство „Евксиноград” за периода от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г., плюс законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане, като част от обезщетения за неоснователно обогатяване от по 140 335, 00 лева на всеки, които ответникът им дължи./л.20-л.34 от делото/ Решение № 262624 от 4.8.2022 г. постановено по гр. дело № 13895/2020 г. по описа на СГС е влязло в сила на 30.05.2024г. /вж. Определение №2727 /30.05.2024г. на ВКС, четвърто г.о. на л.136-л.138/ Според заключението на СТОцЕ с вещо лице инж.Т. Д. /оспорено от ищците/, че размерът на средния пазарен наем за процесния имот за периода от от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. - възлиза на 249 303лева, при използване на сравнителен подход и пазарни аналози.

От приетото заключение на двучленната съдебно техническа оценителна експертиза с вещи лица инж. А. Х. и арх.А. Т. средната наемна пазарна стойност за ПИ 10135.2567.172, находящ се в землището на гр.Варна, р-н Приморски, м.“Евксиноград“ територия урбанизирана, ниско застрояване /до 10м./, с площ от 8450кв.м., за исковия период от 13.10.2017 г. до 16.122020 г. е в размер на 352 052 лева. Предвид особеностите на терена, вещите лица са изготвили оценката по два от основните методи на оценка, а именно приходен метод и сравнителен метод, като са изследвали и сравнителни пазарни аналози. Елементите и параметрите на оценъчния анализ са обективиране в таблица на л.8 и л.9 от КСТОцЕ.

В обясненията си в о.с.з. на 24 юни 2025 г. вещите лица инж. А. Х. и арх.А. Т. допълват, че процесният имот не е застроен, представлява частна собственост, в която собствениците имат задължението да поддържат растителността и парковите дейности, с оглед местонахождението му в охранителна зона. Вещото лице арх. Т. заяви в о.с.з., че посочените в заключението наемни цени не се променят от обстоятелството, че имота се намира в охранителната зона на културна ценност Ответната страна е оспорила заключението в о.с.з. на 24.06.2025 г., но не ангажирала доказателства във връзка със заявеното оспорване.

При преценка по реда на чл.202 ГПК, съдът приема заключение на двучленната съдебно техническа оценителна експертиза, като обективно и компетентно дедено, от вещи лица със значителен опит в сферата на оценяването на недвижими имоти, поради което кредитира същото за размера на пазарния наем за имота на ищците в периода от 13 октомври 2017 г. до 16 декември 2020 г. Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По допустимостта:

Поддържаните от ищците твърдения за спорни факти, а именно, че са собственици на поземлен имот, което се ползва без правно основание от ответната страна, поради което ищците пропускат гражданските плодове от имота си, както и направеното въз основа на твърденията искане - за заплащане на полученото от ответника без основание - определя правното основание на предявените субективно активно съединени искове иск по чл.59 от ЗЗД.

Искът е процесуално допустим - налице е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес от водене на процеса, при валидно упражено право на иск от ищеца. Характера на твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59 от ЗЗД, във вр. с чл.93 ЗС, тъй като не се установи, че в полза на ищците да е налице друга правна възможност за защита на права им, поради твърденията, че без правно основание ответната админинистрация ползва поземления им имот, като по този начин ги лишава от възможността да ползват собсвения им поземлен имот и да получават в случая гражданските плодове /наем/ от него.

По същество:

Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на предявения иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с друга правна възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979 г.).

В разглеждания казус са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 93 ЗС.

По делото безспорно се установи, че ищците К. Л. и А. Г. са собственици на поземлен имот от 8, 450 дка, в землището на гр.Варна, м. „Свети К.”, представляващ имот с пл. номер 1180 по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г., при граници при граници: от север - магистрала „Златни пясъци - Варна”, от юг и от запад - стара ограда на Евксиноград, от изток - ограда на Евксиноград, индивидуализиран като имот идентификатор 10132567.163 по скица-проект за изменение на КККР, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г., на основание покупко-продажба от праводателя В. С. обективирана в нотариален акт № 200/13.10.2017 г., том 6, рег.№ 10720, дело№ 1012/2017 г. на нотариус Ж.Т., per. № 214 от НК.

Безспорно е, че с решение № 262 624 от 4.8.2022 г. постановено по гр. д.№ 13895/2020 г. на СГС, I -2 състав, че ответната Администрацията на Министерски съвет е осъдена да заплати на ищците К. И. Л. и А. Р. Г. сумата от по 50 000, 00 лева на всеки, представляваща обезщетение за ползването на процесния поземлен имот с пл. № 1180 по кадастралния план от 1956 г. и регулационния план от 1961 г. на гр. Варна, местността „Свети К. и Елена”, с площ от 8, 450 дка, за периода от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г., плюс законната лихва от 16.12.2020 г. до окончателното изплащане, като част от обезщетения за неоснователно обогатяване.

Решение № 262 624 от 4.8.2022 г. постановено по гр. д.№ 13895/2020 г. на СГС, I -2 състав е влязло в законна сила и е налице СПН. Налице е формирана сила на пресъдено нещо касателно правопораждащите правото на ищеца факти.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Съгласно тълкувателните указания в случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало.

По отношение на наличието/липсата на правно основание - с приетия за доклад по чл.146 ГПК съдът е разпределил в тежест на ответника да докаже, че е налице валидно правно основание, въз основа на което ползва имота. По делото ответникът не е ангажирал доказателства за наличие на валидно правотношение, съставляващо основание за ползване на процесния имот в исковия период - от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че се установява и втората материална предпоставка за уважаване на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, а именно ответникът е ползвал през релевантния период без правно основание.

На следващо място, съдът приема за доказана и следващата предпоставка, а именно, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Това е така защото ответникът се е обогатил, спестявайки си определена парична сума като наем за ползване на процесния имот. Горното води до доказване наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, като съдът намира, че за ищеца да липсва друг ред за защита на твърдените права.

С оглед горното, съдът намира предявените кондикционни искове за доказани по основание.

По размера:

Налице е и обедняване на ищците, изразяващо се в лишаването им от ползата, респ. от наемоподобни доходи от процесния имот в течение на процесния период. Съгласно приетото кредитирано от съда заключение на двучленната съдебно оценителната експертиза, този среден пазарен наем за процесния имот в исковия период от 13.10.2017 г. до 16.12.2020 г. възлиза на 352 052.36лв.

От този размер следва да бъдат приспаднати 100 000 лева /по 50 000лв. на всеки от двамата/, които вече са присъдени на ищците с решение по частичен иск по гр. д. № 13895/2020 г. на СГС. Остатъкът в размер 252 052 лева надвишава с 8082 лева общия предявен размер от 243 970лв. на исковете на двамата ищци.

Предвид гореизложеното субективно сединените кондикционни искове са доказани в предявения размер от по 121 985 лева за всеки от ищците.

Като законна последица върху определеното обезщетение от 121 985 лева са дължи и законната лихва за забава от предявяването на иска на 7.10. 2022 г. до окончателното плащане на главницата.

По възраженията на ответника: Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Предвид изложеното възражението на ответника, че процесния поземленият имот е държавна собственост, т.к. не е отписан от актовите книги за публична държавна собственост е преклудирано, доколкото е наведено в производството по гр.д. № 13895/2020 г. на СГС, I -2 състав, като е разгледано и прието за неоснователно.

Преклудирано се явява и наведеното в отговора на ИМ възражение, че процесният имот е недвижима културна ценност на парковото изкуство, а тези ценности са извън гражданския оборот и доходи от тях не се извличат и затова Администрацията на МС не би могла да се обогати за сметка на ищците. Имотите и вещите, които са публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност (чл. 7, ал. 1 от ЗДС). Културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост (чл. 2, ал. 3 от Закона за културното наследство (ЗКН)). Те могат да са собственост на държавата, общините, на Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания, както и на физически и юридически лица. Частна собственост са културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не представляват публична държавна или общинска собственост (чл. 2а, ал. 3 от ЗКН). Със СПН обвъзваща и двете страни в процеса /ищците, като частни правоприемници на В.К.С./, е прието, че процесният имот е частна собственост. Не съществува забрана такъв имот да се прехвърля или отдава под наем. Закона за култирното наследство създава единствено ограничения при използването на такива имоти, за да се постигне целта на закона - опазване и закрила на културното наследство (чл. 3, ал. 1 от ЗКН).

По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца А. Г. сторените разноски от общо 11 316, 40лв., съгласно приложения списък на разноските на лист 258 от делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца К. Л. сторените разноски от общо 11 138лв./списък по чл.80 ГПК на л.263/ Наведеното от пълномощника на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК, се явява неоснователно, доколкото възнаграждение в размер на 5 484 лв. за адв.З. О., и 5 484лв. за адв. С. О. е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, защитавания материален интерес и осъщественото процесуално представителство в четири открити съдебни заседания пред СГС.

С оглед изложеното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав