Решение № 20315 от 17.10.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 5283/2024 г.
Административен съд - София-град17.10.2024 г.докладчик Антони Йорданов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1410 от 21.03.2024г., постановено по н.а.х. дело № 20231110217428/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 93-ти състав. ОСЪЖДА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“ с Булстат №[ЕИК], представлявана от председателя П. Н. К. да заплати на Комисията за защита на личните данни на Република България, сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. С Решение № 1410 от 21.03.2024г., постановено по н.а.х. дело № 20231110217428/2023г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, НО, 93-ти състав е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 017 от 01.09.2023г., издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни на Република България /КЗЛД/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание чл. 86, ал.1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на Политическа партия „Пряка демокрация“ за административно нарушение по чл. 25е, ал.1 от ЗЗЛД. Със същото съдебно решение ПП „Пряка Демокрация“ с Булстат №[ЕИК], е осъдена да заплати на КЗЛД сумата от 150.00 лева за възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. Така постановеното решение, в срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, е обжалвано от представляващият ПП „Пряка Демокрация“ П. К. по съображения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за касационно оспорване по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. По същество се сочи, че политическата партия няма възможност да проверява действителността и достоверността на положените подписи и ЕГН в списъците на лица, който подкрепят регистрацията на партията. Така според касатора 16 лица са действали недобросъвестно и са въвели чужди данни в списъците, в това число и на починали граждани. Моли за отмяна на съдебното решение и наказателното постановление. В съдебно заседание пред Административен съд София-град, касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба – КЗЛД в съдебно заседание се представлява от юрк. Г., която моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски по делото. Участващият по делото прокурор от Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност касационната жалба. Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт, подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Приетата за установена от СРС фактическа обстановка е, че ПП „Пряка Демокрация“ с Булстат №[ЕИК] с председател П. Н. К. е представила пред ЦИК документи за регистрация за избори за народни представители на 02.04.2023г., съгласно заявление за регистрация № 14. Към заявлението за регистрацията на партията бил приложен и списък, съдържащ имена, ЕГН и саморъчен подпис на избиратели, подкрепили регистрацията на партията за изборите. С решение № 1675-НС от 15.02.2023г. на Централна избирателна комисия е отказана регистрация на ПП „ПД“ за участие в изборите за народни представители на 02.04.2023г. В рамките на реализирана проверка от инспектори в КЗЛД, с писмо с изх. № ППН-02-121 от 22.02.2023г. е било изпратено искане до ГД „ГРАО“ за предоставяне на заверени копия на протоколите от извършените от Дирекцията проверки. В случай на съдържаща се информация за починалите лица и датата на смъртта, констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите, подкрепящи партиите и коалициите за участието им в изборния процес, са изискани заверени копия на извършените от ГРАО проверки. Било установено в хода на проверката, че ПП „ПД“ в периода 02.02.2023г. (датата на влизане в сила на Указ № 28/31.01.2023г. на Президента) до 14.02.2023г. (датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК при регистрацията на партията за изборите) е обработила в Списъка с избирателите си до ЦИК при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.04.2023г., без правно основание и в нарушение на обществения интерес – лични данни на 16 починали физически лица. За констатациите инспекторите съставили АУАН с № 017/05.06.2023г. Въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление /НП/ № 017 от 01.09.2023г., издадено от председателя на Комисия за защита наличните данни на Република България, с което на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на Политическа партия „Пряка демокрация“ за административно нарушение на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание н а изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощия и правомощия, като констатираното нарушение е ясно, изчерпателно и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление. Нарушението правилно е подведено под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед разпоредбите на ЗАНН и гарантирането на неговите права и защита. Според СРС административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне НП. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД е посочена правилно, предвид, че в периода от 02.02.2023г. (датата на влизане в сила на Указ № 28/31.01.2023г. на Президента) до 14.02.2023г. (датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК) при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.04.2023г., ПП „ПД“ е обработила неправомерно в Списъка с избирателите си, представен на ЦИК (предоставен на КЗЛД от ЦИК с писмо с изх. № НС-23-302.11.05.2023г.) като на страници 25, 58, 70, 85, 115, 123, 130, 192, 198, 201, 203, 211, 237, 242, 261, 272, 282 и 296, лични данни на 16 на брой починали лица. По отношение на размера на наложената санкция, съдът е приел, че същият е правилно определен - около минималния в закона размер от 1500.00 лева (около една и половина МРЗ за страната към днешна дата), което е съобразено и с изискването на чл. 27 от ЗАНН. Според СРС наложената санкция е пропорционална на тежестта на извършеното нарушение, като са налице мотиви в НП за така определения му размер около минималния. Възраженията в хода на административнонаказателния спор съдът мотивирано отхвърлил. Настоящият касационен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила, доколкото същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. Касационният контрол за правилност на решението, осъществяван от административния съд, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, за които следи служебно, в която насока АССГ не констатира допуснати нарушения. СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение-чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, свързано с процеса на допускане, събиране и преценка на доказателствата по делото или ограничаващо правото на защита на касатора в настоящото производство. Необосноваността не е касационно основание /арг. от чл.348, ал.1 от НП, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН/, тъй като касационната инстанция не е оторизирана да контролира спазването на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на въззивния съд по отношение на наличната доказателствена маса. АС-София град не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение, поради което и не може да прави своя преценка на събраните доказателства и да изгражда въз основа на нея фактически изводи, след като не е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с процеса на допускане, събиране и преценка на доказателствата, които биха обусловили връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В случая, въззивната инстанция, като съд по фактите и по правото, е събрала необходимите за изясняване на делото доказателства и не е допуснала процесуална пасивност в нарушение на задълженията си по чл. 13 и 107, ал.2 и ал.3 НПК, вр.чл.84 от ЗАНН или процесуално нарушение. Фактическите констатации са направени след анализ на събраните по делото доказателства-свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие и съдържащите се в преписката писмени доказателства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Вътрешното си убеждение съдът е формирал без логически противоречия и без да изкривява техния истински смисъл и значение. Наличната доказателствена маса, е била достатъчна за изграждането на несъмнени и категорични изводи за допуснатото административно нарушение. В решението е даден отговор на всички поставени въпроси, включително и относно характера на нарушението и неговите обективни и субективни признаци. На първо място, СРС правилно е приел, че ПП „Пряка демокрация“ е администратор на лични данни по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД. Правилно е установено, че касаторът е обработвал „лични данни“ по см. на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. От така установеното верен е извода, че ПП „ПД“ е субект, по отношение, на който са относими нормите на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото обработва лични данни за целите на изборния процес, регламентирани в ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 25е, ал. 1, изр. 1 от ЗЗЛД: „Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това“. Предвид изискванията на ИК, в частност чл. 133 и сл. от ИК не е възможно да се изведе правно основание за обработване на лични данни на починали лица. Действително, възможно е недобросъвестно поведение на трети лица при попълването на списъка с поддръжниците на политическата партия. Все така обаче нарушението по см. на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД е формално и следва администраторът на лични данни без да се влияе от евентуално друго такова на т.н. „недобросъвестни трети лица“. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от пороците, наведени с касационната жалба, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като правилно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция, в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 80.00 лв. (осемдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, вл. чл. 63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд София-град, XVIII касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1410 от 21.03.2024г., постановено по н.а.х. дело № 20231110217428/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 93-ти състав. ОСЪЖДА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ „ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ“ с Булстат №[ЕИК], представлявана от председателя П. Н. К. да заплати на Комисията за защита на личните данни на Република България, сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: Р Е Ш И:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 63, ал.1, изр.2-ро от ЗАНН. С Решение № 1410 от 21.03.2024г., постановено по н.а.х. дело № 20231110217428/2023г. по описа на Софийски районен съд /СРС/, НО, 93-ти състав е потвърдил наказателно постановление /НП/ № 017 от 01.09.2023г., издадено от председателя на Комисия за защита на личните данни на Република България /КЗЛД/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и на основание чл. 86, ал.1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева на Политическа партия „Пряка демокрация“ за административно нарушение по чл. 25е, ал.1 от ЗЗЛД. Със същото съдебно решение ПП „Пряка Демокрация“ с Булстат №[ЕИК], е осъдена да заплати на КЗЛД сумата от 150.00 лева за възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. Така постановеното решение, в срока и по реда на чл. 211, ал. 1 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, е обжалвано от представляващият ПП „Пряка Демокрация“ П. К. по съображения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за касационно оспорване по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. По същество се сочи, че политическата партия няма възможност да проверява действителността и достоверността на положените подписи и ЕГН в списъците на лица, който подкрепят регистрацията на партията. Така според касатора 16 лица са действали недобросъвестно и са въвели чужди данни в списъците, в това число и на починали граждани. Моли за отмяна на съдебното решение и наказателното постановление. В съдебно заседание пред Административен съд София-град, касаторът не изпраща представител. Ответникът по касационната жалба – КЗЛД в съдебно заседание се представлява от юрк. Г., която моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение и претендира разноски по делото. Участващият по делото прокурор от Софийска градска прокуратура дава заключение за неоснователност касационната жалба. Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл. 218, ал.2 от АПК, вр. чл. 348 и чл. 354 от НПК, намира за установено следното: Касационната жалба е допустима. Подадена е от лице, легитимирано да обжалва, срещу акт, подлежащ на касационен контрол и в законово установения за това преклузивен 14-дневен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Приетата за установена от СРС фактическа обстановка е, че ПП „Пряка Демокрация“ с Булстат №[ЕИК] с председател П. Н. К. е представила пред ЦИК документи за регистрация за избори за народни представители на 02.04.2023г., съгласно заявление за регистрация № 14. Към заявлението за регистрацията на партията бил приложен и списък, съдържащ имена, ЕГН и саморъчен подпис на избиратели, подкрепили регистрацията на партията за изборите. С решение № 1675-НС от 15.02.2023г. на Централна избирателна комисия е отказана регистрация на ПП „ПД“ за участие в изборите за народни представители на 02.04.2023г. В рамките на реализирана проверка от инспектори в КЗЛД, с писмо с изх. № ППН-02-121 от 22.02.2023г. е било изпратено искане до ГД „ГРАО“ за предоставяне на заверени копия на протоколите от извършените от Дирекцията проверки. В случай на съдържаща се информация за починалите лица и датата на смъртта, констатирани в предоставените списъци с данни на избирателите, подкрепящи партиите и коалициите за участието им в изборния процес, са изискани заверени копия на извършените от ГРАО проверки. Било установено в хода на проверката, че ПП „ПД“ в периода 02.02.2023г. (датата на влизане в сила на Указ № 28/31.01.2023г. на Президента) до 14.02.2023г. (датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК при регистрацията на партията за изборите) е обработила в Списъка с избирателите си до ЦИК при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.04.2023г., без правно основание и в нарушение на обществения интерес – лични данни на 16 починали физически лица. За констатациите инспекторите съставили АУАН с № 017/05.06.2023г. Въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление /НП/ № 017 от 01.09.2023г., издадено от председателя на Комисия за защита наличните данни на Република България, с което на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 11, т. 4 и чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500.00 лева на Политическа партия „Пряка демокрация“ за административно нарушение на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е приел, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание н а изискванията по чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Издадени са от надлежни органи и в рамките на техните законови пълномощия и правомощия, като констатираното нарушение е ясно, изчерпателно и подробно описано в акта за установяване на административните нарушение, като по идентичен начин е отразено и в наказателното постановление. Нарушението правилно е подведено под съответната норма на материалния закон. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя с оглед разпоредбите на ЗАНН и гарантирането на неговите права и защита. Според СРС административнонаказващият орган не е извършил процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне НП. Вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената материалноправна норма чл.25е, ал.1 от ЗЗЛД е посочена правилно, предвид, че в периода от 02.02.2023г. (датата на влизане в сила на Указ № 28/31.01.2023г. на Президента) до 14.02.2023г. (датата на внасянето на избирателния списък в ЦИК) при регистрацията си за изборите за народни представители на 02.04.2023г., ПП „ПД“ е обработила неправомерно в Списъка с избирателите си, представен на ЦИК (предоставен на КЗЛД от ЦИК с писмо с изх. № НС-23-302.11.05.2023г.) като на страници 25, 58, 70, 85, 115, 123, 130, 192, 198, 201, 203, 211, 237, 242, 261, 272, 282 и 296, лични данни на 16 на брой починали лица. По отношение на размера на наложената санкция, съдът е приел, че същият е правилно определен - около минималния в закона размер от 1500.00 лева (около една и половина МРЗ за страната към днешна дата), което е съобразено и с изискването на чл. 27 от ЗАНН. Според СРС наложената санкция е пропорционална на тежестта на извършеното нарушение, като са налице мотиви в НП за така определения му размер около минималния. Възраженията в хода на административнонаказателния спор съдът мотивирано отхвърлил. Настоящият касационен състав намира, че атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила, доколкото същото е валидно, допустимо и съответно на материалния закон. Касационната инстанция обсъжда правни, а не фактически въпроси, поради което проверява само законосъобразността на изводите на решаващия съд. Касационният контрол за правилност на решението, осъществяван от административния съд, е ограничен от въведените с жалбата основания, с изключение на съответствието му с материалния закон и съществените процесуални изисквания, за които следи служебно, в която насока АССГ не констатира допуснати нарушения. СРС не е допуснал съществено процесуално нарушение-чл.348, ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН, свързано с процеса на допускане, събиране и преценка на доказателствата по делото или ограничаващо правото на защита на касатора в настоящото производство. Необосноваността не е касационно основание /арг. от чл.348, ал.1 от НП, вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН/, тъй като касационната инстанция не е оторизирана да контролира спазването на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на въззивния съд по отношение на наличната доказателствена маса. АС-София град не може да подменя вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите, включени в предмета на доказване. Касационният съд може да контролира само начина на формирането, но не и съдържанието на вътрешното съдийско убеждение, поради което и не може да прави своя преценка на събраните доказателства и да изгражда въз основа на нея фактически изводи, след като не е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с процеса на допускане, събиране и преценка на доказателствата, които биха обусловили връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. В случая, въззивната инстанция, като съд по фактите и по правото, е събрала необходимите за изясняване на делото доказателства и не е допуснала процесуална пасивност в нарушение на задълженията си по чл. 13 и 107, ал.2 и ал.3 НПК, вр.чл.84 от ЗАНН или процесуално нарушение. Фактическите констатации са направени след анализ на събраните по делото доказателства-свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие и съдържащите се в преписката писмени доказателства, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН. Вътрешното си убеждение съдът е формирал без логически противоречия и без да изкривява техния истински смисъл и значение. Наличната доказателствена маса, е била достатъчна за изграждането на несъмнени и категорични изводи за допуснатото административно нарушение. В решението е даден отговор на всички поставени въпроси, включително и относно характера на нарушението и неговите обективни и субективни признаци. На първо място, СРС правилно е приел, че ПП „Пряка демокрация“ е администратор на лични данни по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД. Правилно е установено, че касаторът е обработвал „лични данни“ по см. на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. От така установеното верен е извода, че ПП „ПД“ е субект, по отношение, на който са относими нормите на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото обработва лични данни за целите на изборния процес, регламентирани в ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 25е, ал. 1, изр. 1 от ЗЗЛД: „Администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това“. Предвид изискванията на ИК, в частност чл. 133 и сл. от ИК не е възможно да се изведе правно основание за обработване на лични данни на починали лица. Действително, възможно е недобросъвестно поведение на трети лица при попълването на списъка с поддръжниците на политическата партия. Все така обаче нарушението по см. на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД е формално и следва администраторът на лични данни без да се влияе от евентуално друго такова на т.н. „недобросъвестни трети лица“. Предвид изложените съображения, касационната инстанция намира, че решението на виззивния съд не страда от пороците, наведени с касационната жалба, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като правилно и обосновано решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно предявената претенция, в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер от 80.00 лв. (осемдесет лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл.1 от АПК, вл. чл. 63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, Административен съд София-град, XVIII касационен състав
Цитирани разпоредби
31- чл. 25, ал. 1 ЗЗЛД
- чл. 63, ал. 1 ЗАНН
- чл. 86, ал. 1
- чл. 211, ал. 1 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 27 ЗАНН
- чл. 53 ЗАНН
- чл. 57 ЗАНН
- чл. 63, ал. 4 ЗАНН
- чл. 84 ЗАНН
- чл. 133 ИК
- чл. 348, ал. 1 НП
- чл. 283 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 348 НПК
- чл. 354 НПК
- чл. 1
- чл. 11, т. 4
- чл. 13
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 228
- чл. 25, ал. 1
- чл. 27
- чл. 348
- чл. 348, ал. 1, т. 1
- чл. 37
- чл. 4, т. 1
- чл. 42
- чл. 63, ал. 1
- чл. 87, ал. 3