Решение № 696 от 25.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1184/2023 г.

Производство по реда на чл.437 вр. чл.435, ал.2, т.6, пр.1 във вр. с чл.432, ал.1 от ГПК. Постъпила е жалба с вх. №13830/28.04.2023 г. на регистратурата на ОС Пловдив от Н. В. В., ЕГН ••••••••••, от град Пловдив, ул. •••, и адрес за кореспонденция град Пловдив, бул. •••, длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, рег.№822 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №527/2021 г., обективиран в постановление от 21.03.2023 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за спиране на изпълнителното производството. В жалбата се поддържа, че В. не е съгласна с отказа на молбата за спиране, като се иска отмяната му и постановяване на друго, а именно за допускане на обезпечение. Взискателят по изпълнителното дело „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е изразил становище по жалбата. В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Минка Станчева – Цойкова поддържа, че жалбата е допустима, но е неоснователна по изложени съображения. Пловдивският окръжен съд, след проверка на представеното копие от изпълнителното дело, като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Изпълнително дело №20218220400527 по описа на Частен съдебен изпълнител Минка Станчева - Цойкова с рег.№822 от регистъра на КЧСИ, е образувано по молба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с приложен изпълнителен лист №5056/02.09.2020 г., издаден от РС Пловдив на основание заповед за изпълнение №4709/2020 г. по ч.гр.д. №911/2020 г. срещу длъжника М. П. В., ЕГН ••••••••••, за събиране на вземането, посочено в изпълнителния лист. ПДИ е получена от длъжника на 04.06.2021 г. Тъй като длъжника М. В. е починала на ••• г., като длъжник е конституиран законния наследник Н. В. В., нейна дъщеря. На същата е връчена ПДИ на 14.07.2022 г. На 24.02.2023 г. е депозирано уведомление до ЧСИ, че има подадено искане за приемане на наследството на наследодателката по опис, като е заявено искане за спиране. На 13.03.2023 г. е депозирано искане от длъжника за спиране на изпълнителното дело, като в молбата се сочи и второ дело - №20228780400561 по описа на ЧСИ Ирина Христова с район на действие района на ОС Ямбол, което също се иска да се спре. Изложените доводи касаят именно последното изпълнително дело, а искането е за спиране на двете изпълнителни дело до „окончателно приключване на всяка една преписка, дело и институционален сигнал с горепосочените основания и взискатели…“. Към молбата са приложени скица и молби на Н. В. до различни съдилища, като върху само една от тях е отбелязано, че е входирана в ПдРС. Взискателят е изразил становище за неоснователност на молбата. С атакуваното постановление от 21.03.2023 г. ЧСИ е отказал да постанови спиране на производството по изпълнителното дело поради липсата на предпоставки за прилагане на изчерпателно изброените в чл.432, ал.1 от ГПК основания за спиране. Постановлението е правилно и законосъобразно. В чл.432, ал.1 от ГПК са изчерпателно посочени основанията за спиране на изпълнителното производство. Такива доводи не са наведени с жалбата, а и пред ЧСИ. Искането е за спиране на основание чл.397 ГПК. Действително, в чл.432, ал.1, б.а ГПК е предвидена възможност изпълнителното производство да се спре от съда в случаите на чл.397, ал.1, т.3 ГПК. Касае се обаче за допуснато от съда обезпечение на предявен или бъдещ иск, като това става в отделно производство, а не по реда на обжалване отказа на ЧСИ да спре изпълнението. Следва да се отбележи, че в чл.397, ал.1 ГПК са описани обезпечителните мерки, но процедурата е различна и самостоятелно уредена в други текстове. Доводите, касаещи насрочена публична продан, са неоснователни, тъй като такава по изпълнителното дело не е насрочена. Доколкото липсват конкретни доводи – защо следва според жалбоподателката да се спре изпълнителното дело, не са налице предпоставките на чл.432, ал.1 ГПК, като правилно ЧСИ е отказал спирането му. Обжалваното постановление се явява законосъобразно, поради което и подадената срещу него жалба следва да се остави без уважение. Разноски не са поискани от насрещната страна, поради което и не се присъждат. Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V граждански състав