Решение № 93 от 16.4.2025 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 6/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК. С Решение № 156/27.11.2024 г. по гр. д. № 409/2023 г. Девински районен съд е отхвърлил предявения иск на основание чл. 108 от ЗС, предявен от К. Д. Т., да се установи по отношение на З. М. Т., че К. Д. Т. е собственик по наследство и давностно владение на част от поземлен имот УПИ•, повдигната в син цвят на комбинирана скица Приложение № 1 към заключението на вещото лице Артур Сулинаджиев – част от УПИ•, в която част попада и двуетажна жилищна сграда полумасивна, заключена между т. 4, 5, 6 и 7 с площ 45 кв.м., с обща площ 327 кв.м. – като неоснователен и недоказан, която скица е неразделна част от решението; ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от К. Д. Т., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., с оплаквания, че е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се във въззивната жалба, че от показанията на всички свидетели се установява, че имота е е на М.Ш. /дядо на страните/ и в имота е имало къща близнак; прави се позоваване на показанията на свид. Л. и свид. П., както и на показанията на свидетелите на ответната страна – свид. Т.а и свид. Ю., чиито показания според жалбоподателя подкрепят твърденията на ищеца. Сочи се също, че ищецът не оспорва правата на ответника по НА от 1991 г. за 428 кв.м., а за разликата до 755 или за 327 кв.м. претендира ищецът. Твърди се, че е установено, че имота е бил на общия наследодател М.Ш., като е бил разделен между ищеца и ответниците, което според жалбоподателя се доказва с построената къща-близнак – ответниците са собственици на източната половина, а западната половина е на ищеца, ведно с прилежащите идеални части от имот пл.№•. Твърди се, че имота с площ от 327 кв.м.е владян непрекъснато и спокойно до 1972 г. от М.Ш., а след неговата смърт от ищецът като негов наследник до 2022 г., когато е възникнал спор; западният близнак с подхода от имота е владян от ищеца спокойно както за обслужване на къщата и подход към нея, така и пред нейния вход мястото се обработва от ищеца. В жалбата се прави позоваване на Тълкувателно решение № 3/05.01.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС Оспорват се изводите, че ответникът е установил владение от 1991 г. върху имот с пл.№• с площ от 650 кв.м. – по НА ответникът е собственик на 428 кв.м., а не на 650 кв.м., а в заключението вещото лице сочи обща площ от 755 кв.м. С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена; претендират се разноски. С въззивната жалба се прави искане за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза с посочени въпроси. В срок не е депозиран отговора на въззивната жалба от ответника. След оставяне на исковата молба без движение от въззивната инстанция от ищецът К. Д. Т., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., е постъпила молба-уточнение, в която се сочи: Ищецът претендира за процесния имот /свободна площ/ от 327 кв.м., като част от имот пл.№• с обща площ 755 кв.м. Твърди се, че имота е бил собственост на дядото на страните М.Ш., който е построил в имота къща- близнак, съществуваща и към настоящоя момент. Твърди се, че М.Ш. е владял имота до смъртта си през 1972 г. и е разделил къщата близнак и дворното място на половина – за него западната част от къщата близнак и половината дворно място от западната страна, а ответниците са владеели източния близнак и другата половина от дворното място. Твърди се, че след 1972 г. до 2022 г. ищецът е владял западния близнак ведно с част от дворното място от 327 кв.м., а ответникът източния близнак и част от дворното място пред тях. Твърди се, че частта от дворното място, претендирано от ищеца в размер на 327 кв.м. е разликата от 428 кв.м. по НА на ответника и общата площ на имота 755 кв.м. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощник адв. Ж. Ч. поддържа въззивната жалба. За въззивваемия пълномощникът му адв. М. Д. оспорва въззивната жалба. Смолянски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивната жалба, становищата на страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима, а по същество съобрази следното: Ищецът К. Д. Т. претендира да е придобил по наследство и давностно владение процесната площ от 327 кв.м. като част от имот пл.№•. Ищецът твърди, че след смъртта на дядото на страните М.Ш. през 1972 г. страните по делото получили къща-близнак, като ищецът ползвал западната половина от дворното място, а ответникът източната; ищецът ползва западната част на къщата-близнак, а източната част от къщата-близнак на ответника се срутила. На скицата към съдебно-техническата експертиза, изслушана пред районния съд, имот пл.№• по плана на с. О. от 1989 г. е повдигнат в син цвят, като с розова линия е разграничена площта от 327 кв.м., собствеността на която ищеца претендира. От скицата, приложена на л. 51 от първоинстанционното дело, както и от самото заключението на експертизата се установява, че за имот пл.№• е отреден УПИ•, като част от имот пл.№• в своята югоизточна част участва и в УПИ•. В югоизточната част от имот пл.№•, която е включена в УПИ•, участват и част от претендираните от ищеца 327 кв.м. Поради това произнасянето на съда дали ответникът е придобил собствеността върху процесните 327 кв.м. засяга и собствениците на имот пл. №•, за който е отреден УПИ І-176 в кв. 12 по плана на с. О.. Поради това искът следва да е насочен и към собствениците на имот пл.№•, за който имот е отреден УПИ•. При тази съсобственост в УПИ• съдът следва да се произнесе за приложението на регулационния план, с оглед изменението на ЗТСУ /отм./ с § 9 от ЗКИР – чл. 182а ал. 2 от ЗТСУ, съответно § 6 ал. 1 – 4 и § 8 от ПР на ЗУТ следва да се преценят. Тъй като решаването на тези въпроси засягат правата на собствениците на имот пл.№•, то искът следва да е несочен и срещу тях. Предвид гореизложеното първоинстанционното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от районния съд, при което исковата молба да бъде оставена без движение с указания за насочване на иска и срещу собствениците на имот пл.№•. Поради това Смолянски окръжен съд