Решение № 131 от 17.12.2024 г. на Районен съд - Царево по дело № 317/2023 г.

Производството е по реда на чл. 346 и сл. ГПК - втора фаза на делба. С влязло в сила съдебно решение № 8 от 18.01.2024 г. на Царевския районен съд по настоящето дело, е допуснато да се извърши съдебна делба между К. В. В., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. ••••••••••••••• и И. П. П., с ЕГН: ••••••••••, с адрес: гр. •••••••••••••••••, по отношение на съсобствения им недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ••••••••••••••••••••по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Приморско, област Бургас, с адрес на имота: гр. П••••••••••••••••, находящ се в сграда с идентификатор •••••••••••••••••••••••••••• с предназначение на сградата: Жилищна сграда със смесено предназначение, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 (едно), с площ от 35, 15 (тридесет и пет цяло и петнадесет стотни) кв.м., прилежащи части 5, 87 (пет цяло и осемдесет и седем стотни) кв.м. идеални части от общите части на сградата и склад № 2 (две) с площ от 13, 36 (тринадесет цяло и тридесет и шест стотни) кв.м. и припадащите му се 0, 58 (нула цяло и петдесет и осем стотни) кв.м. идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - ••••••••••••••••, като апартаментът е разположен в източната част на партерния етаж на пететажната жилищна сграда с партер и тавански етаж - южен калкан и се състои от дневна, кухня, коридор и баня - санитарен възел, а прилежащия към апартамента склад № 2 се намира на таванския етаж и се състои от една стая и баня - санитарен възел, заедно с прилежащите към този апартамент 14, 26 % (четиринадесет цяло и двадесет и шест стотни върху сто) идеални части, равняващи се на 37, 79 (тридесет и седем цяло и седемдесет и девет стотни) кв.м. от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ••••••••••••••••••••••••по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П••••••••••••••••••••••с адрес на поземления имот: гр. П•••••••••••••••• с площ на имота 265 (двеста шестдесет и пет) кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Средно застрояване (от 10 до 15 м), номер по предходен план: квартал 54, парцел XXI, при съседни поземлени имоти с идентификатори: •••••••••••••••••••••••, ведно със съответното право на строеж върху гореописания имот. В производството по втората фаза на делбата, ответникът И. П. П. е предявил против К. В. В. прететнции по чл. 346 ГПК, в последствие изменени в хода на процеса по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, както следва: за сума в размер на 5137, 78 /пет хиляди сто тридесет и седем лева и 78 ст./ лв., представляващи половината от сторените от ищеца подобрения в процесния имот съобразно притежаваната от ответницата квота в съсобствеността от която сума 3172, 50 /три хиляди сто седемдесет и два лева и 50 ст./ лева за прокарване на кабели и контакти, шпакловка и боядисване на стени и тавани, поставяне на топло и хидро изолация на стени, окабеляване, шпакловане и боядисване на складово таванско помещение към апартамента, обшивка на капандура и полагане на хидроизолационна лента, сумата от 1827, 50 /хиляда осемстотин двадесет и седем лева и 50 ст./ лева за монтаж на ключове и контакти, монтаж на осветителни тела, сглобяване на мебели, монтаж и подвързване на бойлер, монтаж и оборудване на баня и транспортни разходи, сумата от 137, 78 /сто тридесет и седем лева и 78 ст./ представляваща стойността на заплатените услуги за доставка на интернет и телевизия в процесния имот. Освен горепосочените суми този съделител е предявил и иск за сума в размер на 2500, 00 /две хиляди и петстотин/ лева, представляващи половината от стойността с която се е увеличила стойността на процесния имот. Към молбата по чл.346 от ГПК са приложени писмени доказателства и е направено доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които ще се установяват факти свързани с извършените и претендирани подобрения в процесни имот. В тази връзка по делото са разпитани доведените от страна на ищеца по иска по чл.346 от ГПК свидетели Г. П. Г. и М. Х. Н.. Ответникът по претенцията за сметките К. В. В. оспорва така предявения иск по основание и размер. В тази връзка по делото е разпитан доведения от страна на ответника свидетел О. П. Д. Във втората фаза на делбеното производство са извършени и съдебно- оценъчна и съдебно-технически експертизи. М. З., в. л. по приетата съдебно-оценъчна експертиза дава заключение, че пазарната цена на самостоятелния обект, допуснат до делба е 67 700, 00 /шестдесет и седем хиляди и седемстотин/ лв. В заключението на в. л. инж. М. М. по приетата съдебно-техническа експертиза е посочено, че от самостоятелния обект не може да се образуват две жилища, т.е. същия е неподеляем при посочените квоти. При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи: По извършване на делбата: Основен принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи своя дял в натура. Съгласно разпоредбите на закона делбата може да се извърши чрез няколко способа: ако имота е неподеляем- чрез изнасяне на публична продан, при наличието на определени предпоставки, чрез възлагането му на един от съделителите и парично или натурално уравняване на дяловете. Ако имота е поделим и правата на страните позволяват това, съдът съставя и обявява разделителен протокол, като призовава страните към теглене на жребие. Ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е невъзможно или много неудобно, съдът може да извърши делбата като разпредели имотите между съделителите. За преценка на способа за извършване на делба, съдът следва да прецени всички факти и обстоятелства касаещи допуснатите до делба имоти, включително брой, стойност, вид, както и размера на дяловете, броя на съделителите, правопораждащия съсобственост факт. В случая, допуснатия до делба имот е неподеляем, никой от съсобствениците не е направил искане за възлагане в дял, поради което и съдът не дължи обсъждане на предпоставките за това. Следва допуснатият до делба имот да се изнесе на публична продан и сумата, получена от продажбата да се подели между съделителите, съобразно правата им. По отношение на иска по чл.346 от ГПК: Когато съсобственик извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения се уреждат по правилото на чл. 30, ал. от 3 ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици. Когато такова съгласие липсва - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. от ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили - по правилото на чл. 59 от ЗЗД (в този смисъл Решение 532/17.06.94 г. по гр. д. № 382/94 г. на ВС, І ГО; решение № 615/02 г. по гр. д. № 93/02 г. на ВКС, І ГО и др.). В случая, липсват наведени твърдения претендираните подобрения да са извършени без съгласието на другия съсобственик, или пък той да се е противопоставил на тях. Ето защо, за извършените подобрения отношенията между съсобствениците следва да се уредят по правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС. Съгласно тази разпоредба всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ищецът И. П. П. претендира да е извършил в недвижимия имот предмет на делбата следните СМР: прокарване на кабели и контакти, шпакловка и боядисване на стени и тавани, поставяне на топло и хидро изолация на стени, окабеляване, шпакловане и боядисване на складово таванско помещение към апартамента, обшивка на капандура и полагане на хидроизолационна лента, монтаж на ключове и контакти, монтаж на осветителни тела, сглобяване на мебели, монтаж и подвързване на бойлер, монтаж и оборудване на баня и транспортни разходи, всичко на обща стойност от 10 000, 00 лв., като половината от тази стойност се иска да бъде заплатена от съделителя К. В. В. съобразно дела и. Извършването на посочените дейности и разноски в посочения размер, се установява както от ангажираните гласни доказателства, така и от представените и не оспорени от ответната страна писмени доказателства – граждански договор от 04.03.2022 г., граждански договор от 21.03.2022 г., акт 19 от 17.03.2022 г. и акт 19 от 27.03.2022 г. От показанията на разпитания по делото свидетел Г. П.Г. се установи, че преди две години по уговорка с И. П., направил ремонт в жилището на съделителите. Свидетелят лично извършил следните СМР - изолация, опъване на ел. инсталация, боядисване, сглобяване на нови мебели, поставяне на осветителни тела, и шпакловка. Както заяви той: “всичко, от-до“. По таванското помещение също положил шпакловка и боядисал. Поставил и капандури. Извършването на тези работи му възложил И. П., като за това му заплатил около 6 000, 00 лева само за труда. Свидетелят заявява, че не може да каже каква е стойността на вложените материали, защото те отделно били купувани. Свидетелят категорично заяви, че от К. В. не е получавал никакви пари за своя труд. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. Г... Анализът на тези гласни доказателства, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с оставалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчита, че за всички съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство, свидетелят дава подробни показания. Същите се потвърждават и от показанията на свидетеля М. Н., видно от които ищецът е извършвал ремонтни дейности в процесното жилище, поради което съдът ги цени. Свидетелят Н. също извършил ремонтни дейности в апартамента на съделителите, за които му заплатил само П.. Настоящата съдебна инстанция не кредитира показания на доведения от ответника В. свидетел О. Д., тъй като с тях не се излагат факти служещи за изясняване на спорните обстоятелства. Още повече, самият свидетел заяви, че няма преки наблюдения върху извършваните ремонти в процесния апартамент. Освен това показанията на Д., като цяло не опровергават тези на свидетелите Г.. и Н., които съдът счита за обективни, достоверни, убедителни, кореспондиращи си едни с други и с останалите приложени по делото доказателства. При това положение, К. В. В. се явява задължена да заплати на И. П. П. припадаващата и се част от разходените средства за подобренията в процесния недвижим имот, съобразно обема на правата си в съсобствеността, а именно – 5000, 00 лева. По отношение на претенцията за заплатените от съделителя И. П. П. услуги за доставка на интернет и телевизия в процесния имот за периода от 22.10.2023 г. до 22.03.2024 г. включително, в размер на 137, 78 лв. следва да се посочи, че от представените като доказателства по делото фактури, издадени от „В.Б.“ ЕАД не се доказа съответните услуги да са доставяни в процесния имот, поради което претенцията като неоснователна следва да се отхвърли. По претенцията на ответника по чл. 346 ГПК за сумата от 2500, 00 лв., представляваща половината от увеличената стойност на процесния имот в следствие на извършените подобрения, съдът намира, че е неоснователна и недоказана, като съображенията в тази насока са следните: В тежест на ищеца е да докаже по несъмнен начин по делото, освен че той е извършил (заплатил) претендираните от него подобрения и че същите са довели до увеличение стойността на делбения имот, но също така и с каква сума се е увеличила тази стойността. Действително в настоящото производство несъмнено се доказа, че съделителят П. е извършил (заплатил) претендираните от него подобрения, но не се доказа с каква сума се е увеличила стойността на процесния имот. Отговор на този въпрос не можа да даде и вещото лице по приетата по делото съдебно-оценъчна експертиза, а ищецът не ангажира никакви допълнителни доказателства в тази насока. Вещото лице е отговорило само, че извършените подобрения са увеличили стойността на процесния имот и те са взети предвид при определяне на пазарната му цена, но никъде не е посочил точно с колко се увеличила неговата цена като абсолютна стойност. Настоящият съдебен състав намира, с оглед изложеното по-горе, че от събраните доказателства не може да се установи размера на увеличената стойност на процесния имот в следствие на извършените подобрения, поради което иска в тази му част следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер. На основание чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси всеки от съделителите следва да заплати държавна такса по сметка на Районен съд-Царево, в размер на 4 % върху паричната равностойност на квотата му в съсобствеността, определена върху установената в производството актуална пазарна стойност на имота, съобразно заключението на в.л. М. З., а именно от 67 700, 00 /шестдесет и седем хиляди и седемстотин/ лв. В този смисъл всеки от тях дължи държавна такса в размер на 1354, 00 лв. Предвид направеното искане и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че К. В. В. следва да бъде осъденa да заплати на И. П. П. направените по делото разноски, представляващи държавна такса за иска по чл.346 от ГПК, съразмерно уважената част в размер на 2 00, 00 /двеста/ лева. По отношение на направеното от съделителя И. В. П. искане за присъждане в негова полза на сумата от 600, 00 лв., представляваща заплатената от него част по допуснатите и извършени съдебно-техническа и съдебно-оценъчна експертизи, съдът намира същото за частично основателно. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и ищци, и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им, което се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. С определение държано в открито съдебно заседание, проведено на 23.04.2024 г. съдът е допуснал и назначил изготвянето на експертизите. Със същото определение е разпределил тежестта за заплащането им съобразно квотите на съделителите в съсобствеността, които са равни. Съдебно-техническата експертиза е дала отговор само и единствено на въпрос свързан с поделяемостта на процесния имот и следователно по нея разноските следва да възложат на страните по равно съобразно определеното от съда възнаграждение, изплатено на вещото лице. Когато в делбеното производство са предявени други искове /например искове по сметки/, нормата на чл. 355 от ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК. Извършената и приета по делото съдебно-оценъчна експертиза освен определяне на пазарната оценка на процесния имот е отговорила и на въпроси поставени от ищеца по иска по чл.346 от ГПК. Искът е уважен до сумата в размер на 5000, 00 лв. и отхвърлен над тази сума до пълния му размер от 7637, 78 лв. Следователно в тежест на съделителя К. В. В. следва да се възложи заплащането на сумата 260, 00 лв., представляваща част от изплатеното възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-оценъчна експертиза съобразно уважената част от иска по чл. 346 от ГПК. Водим от горното, съдът