Решение № 4401 от 7.7.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 5816/2025 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.1 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 05049/23.04.2025 г. подадена от длъжника М. Я. Х. по изпълнително дело №20248530400630 срещу постановление с изх. № 3047 от 08.04.2025 г., с което ЧСИ А.Д. е наложил глоба на длъжника, поради неизпълнение на задълженията по чл.528 ГПК, а именно: неизпълнение на задължението за предаване на детето Р.А.Н. на 28.03.2025 г. в 16: 00 ч. от майката М. Я. Х. на бащата А.В.Н.. Жалбоподателят твърди, че постановлението за налагане на глоба е незаконосъобразно, тъй като в случая длъжникът не е препятствала изпълнение на задължението за предаване на детето. Излага доводи, че в качеството й на длъжник по изпълнителното дело, се в явила на указаното място и време и е осигурила присъствието на дъщеря си Р.Н.. Поддържа, че отказът на детето да тръгне с баща си е обстоятелство, което е извън обхвата на отговорността и ангажимента, които има по привеждане в действия на определения от СРС режим на лични отношения на бащата с детето, поради което от нея не следва да се търси отговорност по реда на чл.528, ал.5 от ГПК, още по-малко да й се налага санкция за „неизпълнение“. Сочи, че на определената от ЧСИ дата - 28.03.2025 г. обективно е изпълнила задължението си по предаване на детето на А.Н., но Р. е отказала да тръгне с баща си. Твърди, че не е създала и не е имала намерение да създава пречки за осъществяване на контакта между Р.Н. и баща й А.Н.. Поддържа, че ЧСИ не спазва сроковете по чл.528, ал.1 от ГПК, поканата за доброволно изпълнение да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето, не предоставя възможност на длъжника в срока по чл.528, ал.2 от ГПК да заяви готов ли е да предаде детето в определеното място и време; какви пречки съществуват за своевременното изпълнение на задължението, ако има такива; в кое място и време е готов да предаде детето, както и не спазва задължението си по чл.528, ал. 4 ГПК да иска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението на длъжника за предаване на детето, както и да разясни на длъжника и детето предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение, както и да изиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето. Сочи още, че ЧСИ не изпълнява задължението си по чл. 15 от Закона за закрила на детето, да изслуша Р., което е в неин интерес както и задължението си да уведоми Р. за евентуалните последици от нейните желания /след като я изслуша/, от поддържаното от нея мнение, както и да я информира и разясни всяко свое решение, като осигури подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст, като осигури по време на консултирането присъствие на социален работник от дирекция „Социално подпомагане", а при необходимост - и друг подходящ специалист. Поради изложеното, моли за спиране на изпълнението по изп.д. № 20248530400630 и отмяна на наложената глоба. Претендира разноски. В срок е постъпило становище на взискателя, в което се излагат доводи, че постановлението за налагане на глоба на длъжника е правилно и законосъобразно. Сочи, че от страна на длъжника е налице системно неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение и осуетяване на възможността бащата да се ползва от предоставения му от съда режим на контакти с детето. Твърди, че към настоящия момент не е осъществено нито едно предаване. Поддържа, че в изпълнителното производство длъжникът следва активно да съдейства за изпълнението на съдебното решение - включително чрез телефонен контакт, уведомяване или лично представяне на детето като такова поведение в настоящия случай липсва. Твърди, че ЧСИ е извършило всички необходими действия, за да се облекчи процедурата и да не се травмира детето като нито веднъж не е искано съдействие от полицията. Излага доводи, че непредставянето на детето на обявения адрес и в посочения час, независимо от субективните възгледи на майката, представлява обективно неизпълнение на задължение и вследствие на това от ЧСИ е наложена законосъобразна санкция - глоба. Счита, че има глобата за цел да принуди длъжника да изпълни в бъдеще задължението си доброволно и точно. Моли съдът да потвърди налагането на глобата за неизпълнение на задължението за предаване на детето. В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ А.Д., с рег. № 853, район на действие СГС, в които се излага становище за неоснователност на подадената жалба. Поддържа законосъобразност на наложената глоба. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя, становището на ЧСИ и събраните по делото доказателства намира следното: От представените материали по изпълнително дело № 20248530400630 на ЧСИ А.Д., рег. № 853 в КЧСИ се установява, че същото е образувано на 19.11.2024 г. по молба на взискателя А.В.Н. срещу длъжника М. Я. Х. за принудително изпълнение на изпълнителен лист от 14.07.2022 г., издаден по гр.д. № 46855/2017 г. по описа на СРС, 149-ти състав за изпълнение на решение за определен режим на лични отношения с детето Р.А.Н.. С решението е определен режим на лични отношения, с право бащата да вижда взима детето Р.Н. всяка първа седмица от месеца от понеделник от 9.00 часа /ако детето е на училище след учебните занятия/ до 19.00 часа в петък включително; Всяка втора и четвърта седмица от петък от 9.00 часа /ако детето е на училище след учебните занятия/ до неделя до 18.00 часа; Лятната ваканция на всяка четна календарна година от 18.00 часа на дата 15.06. до 18.30 часа на дата 15.07. без прекъсване н всяка нечетна календарна година от 18.00 часа на дата 15.07. до 18.30 часа на дата 15.08. без прекъсване; Есенната ваканция на всяка нечетна календарна година-първата половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от първата половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от първата половина на ваканцията/; всяка четна година /вторага половина от ваканционните дни от 10.00 часа /от втората половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от втората половина на ваканцията /; Зимната ваканция на всяка четна календарна година- първата половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от първата половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от първата половина на ваканцията/; всяка нечетна календарна година- втората половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от втората половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден /от втората половина на ваканцията/; Коледната ваканция /включваща Коледните и Новогодишните празници/ всяка четна година за Коледните празници, считано от 18: 00 часа на 24 - ти Декември до 18: 00 часа на 26 - ти Декември; Всяка нечетна година за Новогодишни празници, считано от19: 00 часа на 30 Декември до 19: 00 часа на 2 -ри Януари; Пролетната ваканция на всяка нечетна календарна година- от 10.00 часа на първия ден /от първата половина на ваканцията/ до 18.00 часа на последния ден; Всяка четна година /втората половина от ваканционните дни от 10.00 часа на първия ден /от втората половина на ваканцията/до 18.00 часа на последния ден; Всяка четна година на Цветница от 16: 00ч. до 18 часа. /Ако не съвпада с ден, в който бащата има право да вижда дъщеря си но посочения по-горе режим/; Всяка година на рождения ден на бащата от 10 часа до 18 часа на същия ден. С постановление от 20.11.2024 г. ЧСИ А.Д. е образувал изпълнителното дело като е насрочил предаване на детето Р.А.Н. на 13.12.2024 г. в 15: 00 ч. на адрес: гр. София, ж.к. “Красно село“, ул. ••••. Длъжникът М. Я. Х. е била надлежно уведомена за задължението си чрез покана за доброволно изпълнение с от 20.11.2024 г., като същата е получена лично от длъжника на 25.11.2024 г. С поканата същата е поканена да изпълни доброволно задължението си, като е уведомена, че следва на основание чл. 528, ал. 2 от ГПК в тридневен срок от връчване на поканата да съобщи: 1. Готова ли е да предаде децата в определеното място и време; 2. Какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готова да предаде децата. В поканата е посочено, че при неизпълнение в срок на горните задължения на длъжника ще бъде наложена глоба в размер до 400 лв. на основание чл. 528, ал. 3 от ГПК и ще бъде наредено принудително довеждане. На 06.12.2024 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника М. Я. Х., в което изразява становище за наличие на пречки по смисъла на чл.528, ал.2 ГПК. Изложени са подробно в хронологичен ред отношенията между баща и дъщеря. Посочено е, че от есента на 2023 г. отношенията между детето Р.Н. и баща му А.Н. започнали да се влошават поради поведението на бащата, като същите ескалирали до степен, че детето вече не желае да се вижда с баща си. Твърди се, че причината затова е, че бащата не се съобразява с личното и пространство, изпраща заплашителни и агресивни съобщения към детето и му внушава страх и вина. Посочено е, че отказал да поднови разрешението на детето да пътува в чужбина, с което провалил пътуване на Р. до Турция със сестра й и баба й. Изразена е готовност да се осигури съдействие при предаване на детето на всяка от посочените в поканата за доброволно изпълнение дати, както и че детето е почти пълнолетно и следва неговите чувства, емоции и воля също да бъдат зачетени. На 11.12.2024 г. е постъпило писмено изявление от страна детето Р.А.Н., в което сочи, че баща й иска да я вземе насила, против волята й. Споделя, че я е страх от него, не иска да го вижда и поведението му я притеснява. Сочи, че на насрочената дата за предаване не възнемерява да си бъде вкъщи. На насрочената в поканата дата - 13.12.2024 г. не е осъществено предаване на детето. Насрочени са последващи дати за предаване на: 21.12.2024 г., 06.01.2025 г., 17.01.2025 г., 31.01.2025 г., 03.02.2025 г., 28.02.2025 г., като предаване не е осъществено на нито една от тях. С разпореждане от 03.02.2025 г. е насрочено предаване на детето Р.Н. на: 10.03.2025 г., 14.03.2025 г., 28.03.2025 г., 29.03.2025 г., 05.04.2025г., 07.04.2025 г. и 11.04.2025 г. С призовка за принудително изпълнение от 14.02.2025 г., получена от процесуалния представител на длъжника на 19.02.2025 г. М. Я. Х. е уведомена, че на посочените дати ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение като ще извърши предаване на Р.Н. на баща й А.В.Н. съгласно режима на изпълняване на лични отношения. На насрочената дата 28.03.2025 г., от 16: 00 часа на адрес: гр. София, „Красно село“, ул. „Солун“ № •••• процедурата приключила без предаване на детето, за което е съставен протокол. Посочено е, че на адреса са присъствали детето Р.Н., бащата А.Н., длъжника М. Х.. Б.А.. И.В., Д.М.М. и К.А.М.-Й.. В протокола е посочено, че детето е имало приготвен багаж, но същото е заявило, че не желае да се вижда с баща си и няма да тръгне с него. Вписано е още, че не е присъствал представител на Закрила на детето. С молба от 01.04.2025 г. длъжникът е поискал от ЧСИ да наложи глоба на длъжника, поради неизпълнение на задължението да предаде доброволно детето. С обжалваното постановление ЧСИ А.Д. е наложил глоба на длъжника М. Я. Х. в размер на 400 лв., поради неизпълнение на задължението за предаване на детето на 28.03.3025 г. Постановлението е получено на 12.04.2025 г. от процесуалния представител на длъжника. При така установеното, съдът намира, че подадената жалба е допустима като подадена в срок от правнолегитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ и следва да се разгледа по същество. По съществото на подадената жалба съдът намира следното: Правото на лични отношения с детето принадлежи на родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. Тъй като местоживеенето на детето е при родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права, за последния възниква задължението да го предаде на другия родител за времето, определено от съда за осъществяване на личните отношения. Самото право на лични отношения е ограничено в рамките на определеното, със съдебното решение, време за упражняването му. Задължението за предаване на дете, което не се изпълнява доброволно подлежи на принудително изпълнение. Това е задължение на родител, което е такова за незаместимо действие, по смисъла на чл. 527 ГПК. Правото на лични отношения обаче не може да бъде реализирано, а съответно и съдебното решение няма да бъде изпълнено, ако детето не бъде реално предадено на родителя за периода на осъществяването му. Последното се реализира по реда на чл. 528, ал. 5 ГПК, съгласно която ако длъжникът не изпълни доброволно задължението за предаване на дете, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение. Съгласно т. 3 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС изпълнителният способ, чрез който се провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението в този смисъл. В конкретния случай, от материалите по изпълнителното производство се установява, че на насрочената дата – 28.03.2025 г., в посочения час – 16: 00 ч. на мястото на предаването - гр. София, „Красно село“, ул. „Солун“ № ••••, присъствието на детето е било осигурено и то е било с подготвен багаж. Единствената причина да не се осъществи предаването е изразеното нежелание от страна на детето да тръгне с баща си. Хипотезата на чл. 528, ал.5 ГПК, свързана с налагане на глоба и принудително отнемане, е неизпълнение на личното задължение на длъжника, каквото неизпълнение в случая не се установява -не е налице действие или бездействие на родителя М. Х., което да е препятствало предаването. В мотивите към т. 3 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в този случай принудителното изпълнение обаче е насочено не по отношение на неодушевен предмет, който може да се предава и приема без съществени проблеми, а по отношение на малолетно или непълнолетно дете, което представлява самостоятелна личност. Предприетото по отношение на него принудително изпълнение се отразява на преживяванията и психиката му. Затова действията на страните и съдебния изпълнител трябва да се съобразяват на първо място с интересите на детето. Последните са защитени чрез предвидената в чл. 528, ал. 4 ГПК възможност съдебният изпълнител да потърси съдействие за изпълнението от съответните институции. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че обострените отношения между дете и родител, обуславят необходимост за осигуряване на съдействие от дирекция „Социално подпомагане“ и разясняване на детето на ползите от осъществяване на контакт с баща му и оказване на психологическа помощ на същото, с оглед данните, изнесени писмено и от самото него, за травматични преживявания при съблюдаване на интересите на детето. Ето защо, за процесното предаване ЧСИ не е извършил правилна преценка по чл.528, ал.4 ГПК, с оглед преодоляване пречките за реализиране на определения от съда режим на лични отношения между детето и бащата. В този смисъл длъжникът не е създал пречки за предаване на детето, поради което налагането на глоба е незаконосъобразно и обжалваното постановление следва да бъде отменено. Искането за спиране на изпълнителното производство следва да се остави без уважение, доколкото в рамките на настоящото производство съдът няма правомощия да спира изпълнението. В рамките на производството по чл. 435 вр. чл. 496 ГПК не се разпределят разноски между страните независимо от изхода на спора. Воден от горното, Софийски градски съд