Решение № 142 от 2.10.2020 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 134/2020 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. Бургас, срещу Решение № 28 от 04.06.2020 година, постановено по наказателно административен характер дело № 49 по описа за 2020 година на Тетевенскияг районен съд, с което втори състав отменил изцяло Наказателно постановление № 11-1581 от 04.12.2019 година на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. Бургас. По изложените в касационната жалба доводи за допуснато нарушение на закона се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Касационният жалбоподател оспорва извода на решаващият съд, че не е доказано нарушението по чл.49а от ЗРА и извършителя. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от началник отдел „Рибарство и контрол -Централен Дунав”, гр. Русе, който поддържа жалбата и излага съображения по същество за нейната основателност. Ответникът, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище. Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба, пледира за отмяна на постановения съдебен акт и потвърждаване на издаденото НП. Счита, че първоинстанционният съд е направил неправилни изводи относно авторството на извършеното деяние, т.к. според доказателствата е осъществен състава на административното нарушение, за което лицето е привлечено към административно-наказателна отговорност, като в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са опорочили същото и да са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и нарушението е безспорно доказано. Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 11-1581 от 04.12.2019 година на началник отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ гр. Бургас, с което на П.М.В. •••, за това, че на 13.1 1.201 9 година в 1 1. 35 ч., на Общински пазар в гр.Т етевен продава жива риба на открито в три легена и един бидон от вида „ шаран “, „пъстър толстолоб“ и „амур“, с общо тегло 19.200 кг., като при проверката не представя декларация за произход и документ за първа продажба или друг търговски документ, в нарушение на чл. 49а от Закона за рибарство то и аквакултури те / ЗРА / и на основание чл. 85а от ЗРА му е наложена глоба в размер на 500 лева. Настоящ ият касационен състав намира, че решението е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Неправилно районният съдът е приел, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбодателя е проведено незаконосъобразно. Необосновано наказващият орган е приел, че описаното в акта и НП нарушение е реализирано и безспорно на жалбоподателя, ответник в настоящото производство, е вменено в задължение притежаване на документи от категорията на визираните в чл.49 от ЗРА, след като записал в акта, че не е продавал риба, че същата е пазена от него, защото на собственика му станало зле и след като последствие с възражението по акта е представил изискуемия документ за произход на рибата, според който рибата е закупена от фирмата на майка му от посочения в жалбата производител. В случая, анализа на доказателственият материал налага извода, че на посочената дата и място В. е предлагал описаната в акта риба за продажба при обявена от него цена на шарана-6 лева и при поискване /вж. показанията на свидетелите Ш. и П. в протокола от о.с.з. на 09.03.2020г. по делото/ на документи за произход на рибата, за първа продажба, фактура за закупуването й и касова бележка, същият не разполагал и не е представил такива, поради което на място му е съставен АУАН. До края на проверката, приключила със съставянето на акта, същия не е представил документи, изискуеми с разпоредбата на чл.49 ЗРА, забраняващ доставянето, предлагането и продажбата на риба и други водни оргинизми, без изброените: 1. копие от декларация за произход и документ за първа продажба - в случаите, когато се извършва първа продажба на риба и други водни организми, или; 2.търговски или платежен документ - във всички останали случаи. Доколкото, според представените последствие декларация за произход и документ за първа продажба, рибата е закупена от П.Ц., с ЕИК: 1540005, с.Горник, Община Червен бряг, в случая е приложима хипотезата на чл.49 т.2 от ЗРА и В. е бил длъжен да приложи фактура с касова бележка за закупуване на същата, каквато не е представена. Доказаните по делото факти и обстоятелства установяват нарушение на забраната за предлагане и продажба на риба, без търговски или платежен документ, с оглед на което административното нарушение по чл.49а ЗРА е доказано от обективна и субективна страна именно чрез непредставяне на доказателства за произход на рибата и за първа продажба по време на проверката. Доколкото Законът /ЗРА/ предвижда административно наказание не само за продажбата на риба, но и за нейното доставяне и предлагане, без документи за произход, неправилен и необоснован е извода на РС, че никой от свидетелите не видял жалбоподателят да продава риба. Налице е нарушение по см. на чл. 49а от ЗРА, тъй като тази норма задължава при проверка от контролните органи лицето да разполага с тези документи и правилно именно, защото безспорно се установява, че В. не разполага с тези документи е наложено наказание по чл. 85а от ЗРА глоба от 500 лева, което е в минимално предвидения размер и отговаря на целита на чл.12 от ЗАНН. По изложените съображения, съдът счита касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд Т етевен за валидно и допустимо, но постановено в противоречие с материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено и да се потвърди наказателното постановление поради безспорната доказаност на извършеното нарушение и неговия автор. Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав