Решение № 54 от 29.3.2022 г. на Районен съд - Сандански по дело № 553/2021 г.
Районен съд - Сандански29.03.2022 г.докладчик Иван Йорданов Филчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 244а -2302 от 17.09.2021г. на директора на ОД на МВР Благоевград, с което на З. Ш. К., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес в град •••••••••, улица „••••••“ №••••• за нарушение на т.11 от Заповед №РД-01- 296/10.03.2021г. на Директора на РЗИ Благоевград и на чл.209а, ал.1, вр. с чл.63, т.7 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл.209а, ал.4, пр.2 от ЗЗ, вр. с чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Благоевград в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН. Образувано е по жалба З. Ш. К., ЕГН••••••••••, с постоянен адрес в град ••••••••, улица „••••••“ №•• срещу Наказателно постановление № 244а -2302 от 17.09.2021г. на директора на ОД на МВР Благоевград, с което на жалбоподателката за нарушение на т.11 от Заповед №РД-01-296/10.03.2021г. на Директора на РЗИ Благоевград и на чл.209а, ал.1, вр. с чл.63, т.7 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал. 4, пр.2 от ЗЗ, вр. с чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. В жалбата се оспорва извършването на описаното в НП нарушение от жалбоподателката. Излагат доводи за допуснати процесуални нарушение при провеждане на административно наказателната процедура – съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, без да са налице основанията на чл.40, ал.2 от ЗАНН – без същият да е търсен и да не е открит. Твърди се нарушаване на срока за издаване на НП. В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована се явява, лично. Поддържа жалбата, дава обяснения. Твърди, че била извършена проверка в заведение, като на всички клиенти били записани данните от служители на МВР. Твърди, че впоследствие получила съставен АУАН от полицията на град •••••••, без да е била уведомявана и канена за съставяне на АУАН. Написала възражения в АУАН, тъй като били спрели единствено да си вземат храна за път и след като същата им била приготвена веднага напуснали заведението. Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна: Свидетелите ••••••• и ••••••••са служители в РУ Сандански. На 14.03.2021г., около 00.00 часа били изпратени от ОДЧ Сандански на проверка в заведение „•••••••••••••“. На място пристигнали и други служители на РУ Сандански. Заведението било пълно. Не помнят точно жалбоподателката. На всички присъстващи били снети данните и впоследствие полицейските служители изготвили докладни записки. На свидетелят Д. – служител в РУ Сандански който не присъствал на проверката и не възприел лично нито едно обстоятелство - било разпоредено за извърши проверка по докладните на свои колеги. След съгласуване с РЗИ Благоевград, без да уведомява жалбоподателката З.К. на 08.04.2021г. Д. съставил АУАН с бл.№570945. В АУАН като свидетел бил вписан •••••••. Било описано, че на 14.03.2021г., около 00.00 часа К. посетила питейно заведение – механа „•••••••••“, находяща се на улица „•••••••••••“ №••••••• в нарушение на в нарушение на противоепидемична мярка, предвиждаща след 22.00 часа всички заведения за храна и развлечения да не работят, с което била нарушила т.11 от Заповед №РД-01-396/10.03.2021г. на Директора на РЗИ Благоевград. АУАН бил изпратен за връчване на З.К. по местоживеене, като връчването било извършено на 19.04.2021г., без да е посочено от кого. К. подписала АУАН с възражения. На 17.09.2021г. АНО – директора на ОД на МВР Благоевград издал обжалваното НП. В него изложили описаната в АУАН фактическа обстановка и при идентична правна квалификация на нарушението – на т.11 от Заповед №РД-01-396/10.03.2021г. на Директора на РЗИ Благоевград и на чл.209а, ал.1, вр. с чл.63, т.7 от Закона за здравето, наложил на К. административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 /триста/ лева, на основание чл.209, ал.4, пр.2 от ЗЗ, вр. с чл.209а, ал.1 от ЗЗ. НП било връчено на жалбоподателката на 01.10.2021г., а жалбата срещу него била подадена с пощенски плик на 07.10.2021г. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства – обясненията на жалбоподателката З.К., показанията на свидетелите Д., ••••••••, ••••••, ••••••• К., материали по АНП, приобщени в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От правна страна: Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения. Поред настоящия състав в проведеното производство по ангажиране на административно наказателна отговорност на жалбоподателката К. са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила, обосноваващи незаконосъобразност на НП. Налице е също така неправилно приложение на закона, поради което е налице и неправилност на НП. На първо място – основателно е възражението на жалбоподателката, че АУАН е съставен в нейно отсъствие, без да са налице предвидените в ал.2 на чл.40 от ЗАНН изключения. Санкционираното лице изобщо не е било търсено и канено за съставяне на АУАН, което се установява от показанията на актосъставителя. Същевременно АУАН е съставен от лице, което не е присъствало при установяване на нарушението – такова, каквото е описано в самия акт – въпреки че са били налице достатъчно на брой служители на РУ Сандански, които лично са възприели описаните впоследствие обстоятелства. Доколкото разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН – изискваща съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя е императивна, то липсата на основанията на ал.2 то ЗАНН, позволяващи съставянето на АУАН отсъствие на нарушителя е самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така още повече с оглед на обстоятелството, че санкционираното лице е упражнило при връчването на АУАН правото си на възражение. Направеното възражение от своя страна изобщо не е било обсъдено от АНО ри издаване на НП, в нарушение на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. За сметка на това е имлицирал НП неправилно посочената от съставителя на АУАН нарушена норма – т.11 от Заповед №РД-01-396/10.03.2021г. Така посочената разпоредба има за адресат всички заведение за хранене и развлечение и питейни заведения на територията на област Благоевград, като предвижда преустановяване на работата на същите след 22.00 часа. Не се твърди нито в АУАН нито в НП жалбоподателката К. да е в положение да преустановява работата на заведението, в което е установена от служителите на РУ Сандански, нито пък по някакъв начин да влияе на работното време на това заведение. Преустановяването на работа или продължаването на работа след посочения в цитираната заповед момент -22.00 часа е от правомощията единствено на собственика или лицето стопанисващо съответното заведение за хранене, развлечение или питейно такова, не и на неговите посетители. По-никакъв начин не се твърди – нито в АУАН, нито в НП, че именно присъствието на К. е причината заведението да продължи работата си. В този смисъл и липсва изобщо задължение за поведение за жалбоподателката, което същата да е нарушила. Липсата на правно установено задължение за някакво поведение изключва противоправността на вмененото нарушение от една страна, от друга – изключва възможността за каквато и да е преценка относно умисъла в извършването на нарушение на правило, което не е ясно определено и адресирано. За пълнота и като допълнение на извода на съда за нарушение на процесуалните правила по провеждане на административно наказателното производство следва да се посочи, че и в АУАН и в НП е посочено, че К. е нарушила както цитираната т.11 от Заповед №РД-01- 396/10.03.2021г. на Директора на РЗИ Благоевград, така и нормата на чл.209а, ал.1, вр. с чл.63, т.7 от ЗЗ. Неясно остава която от двете норми всъщност се претендира да е нарушила жалбоподателката и поради това, на какво основание същата е санкционирана. Още повече, че нормата на чл.209а, ал.1 е посочена от АНО и като основание за налагане на наказанието…. Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да се отмени. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗАНН, съдът,