Решение № 13 от 12.1.2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 289/2023 г.

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх.№2633/17.03.2023г., подадена от Л. К. К. с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в с.Слатино, общ.Бобошево, ул. „•••“ №2 и съдебен адрес за призоваване гр.Дупница, ул.„•••“ №1, ет.1, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв.Ю. Динева, насочена против решение №121 от 02.03.2023г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№2039/2022г. по описа на същия съд.

С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от Л. К. К. срещу Община Бобошево, гр.Бобошево, ул.„•••“ №3, с БУЛСТАТ •••, искове с правно основание чл.34 ал.1 от ЗМСМА и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника Община Бобошево да заплати на ищцата Л. К. К. сумата 9 287.05 лева, представляваща неизплатени възнаграждения в качеството на избран общински съветник за участие в заседанията на Общински съвет гр.Бобошево и на неговите комисии за периода от 2019г. до 2021г. /за м. ноември 2019г., м.декември 2019г., за цялата 2020г., за м.октомври 2021г., м.ноември 2021г. и м.декември 2021г. /, ведно със законната лихва до окончателното изплащане; обезщетение за забава върху дължимите възнаграждения, считано от датата, на която всяко от тях е било дължимо, до датата на депозиране на исковата молба в съда, в общ размер на 1 873.39 лева и е осъдил Л. К. К. да заплати на Община Бобошево разноски по делото в размер на 1505 лева.

Въззивницата обжалва решението с доводи за неговата неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

Счита, че в съдебния си акт районният съд неправилно и незаконосъобразно приема за безспорно, че общинските съветници не са приели бюджет за 2020г., като подчертава, че такъв бюджет бил гласуван два пъти от общинските съветници, но впоследствие решенията са отменени от АС - Кюстендил. Излага становище, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неразпределение на доказателствената тежест относно обстоятелството приет ли е бюджет за 2020г. и налице ли е актуализация на бюджета за 2021г. и чия е тежестта да доказва тези обстоятелства, приемайки незаконосъобразно, че след като ответникът е направил възраженията с писмения отговор, те са по същество на спора относно приложимия закон и съдът не следва да разпределя доказателствена тежест. Възразява като неправилен и незаконосъобразен срещу довода на решаващия състав, че причините поради които бюджет 2020г. не е приет, са ирелевантни за делото обстоятелства, като акцентира върху обстоятелството, че кметът се е възползвал от своето противоправно поведение, за да не изплати възнагражденията на общинските съветници. Счита, че неоснователно съдът отхвърля довода, че ответникът е разполагал с налични бюджетни средства, подкрепен от приемането на бюджет за 2021г. и приетата съдебно – счетоводна експертиза.

Оспорва изложеното в отговора на исковата молба възражение, че след като бюджет 2020г. не е приет, то на общинските съветници не се дължат възнаграждения, обосновано с чл.34 ал.9 от ЗМСМА, и смята, че районният съд е тълкувал неправилно посочената разпоредба. Твърди, че обстоятелството, че възнагражденията не са изплатени, води до задължение за кмета да ги включи за изплащане в последващия бюджет, доколкото същите са дължими. Подчертава, че в случая общинските съветници са действали законосъобразно и са спазили срока по чл.94 ал.2 от ЗПФ за разглеждане и гласуване на внесения от кмета бюджет, а липсата на действия по повторното му внасяне за гласуване от страна на кмета след отмяната му, не може да се вмени във вина на общинските съветници.

Акцентира се върху установеното по делото обстоятелство, че е налице плащане за част от дължимото за 2020г. възнаграждение, както и, че за цялата 2020г. на общинските съветници са начислявани и плащани дължимите осигуровки, респ. налице е признание за дължимост на процесните суми, а в общинския съвет има налични средства и те са прехвърлени в следващи години.

Твърди, че решаващия състав е допуснал съществено нарушение на материалния закон като не е съобразил разпоредбата на чл.81 ал.2 от ЗЗД. Позовава се на чл.98 ал.2 ЗПФ и твърди, че средства за изплащане на възнаграждения има.

Прави се искане за отмяна на решението на ДнРС и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Община Бобошево, чрез пълномощника адв.И. Е. от САК, с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение. Твърди, че отговорността и задължение за приемане на бюджета на общината, както и актуализацията на текущ бюджет, е в прерогативите на Общински съвет. Подчертава се, че решенията на ОС-гр.Бобошево за приемане на бюджет 2020г. са отменени с окончателен съдебен акт на АС – Кюстендил по адм.д.№384/2020г., след приключване на касационното производство по адм.д.№170/2022г. поради незаконосъобразна процедура по приемането им от общинския съвет, а за бюджет 2019г. и 2021г. не била приета актуализация на вече утвърдения бюджет. Акцентира върху приетите по делото доказателства за бюджет 2021г., според които неразходваният остатък е недостатъчен за изплащане на възнаграждение на общинските съветници. Твърди, че въззивницата неправилно се позовава на чл.98 ал.2 от ЗПФ, която касае делегирани от държавата дейности средства за капиталови разходи за местни дейности, а средствата за издръжка на общински съвет се кумулират само и единствено от собствени приходи.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски за двете инстанции.

ОС-Кюстендил, като се запозна с материалите по делото, счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

С оглед естеството на оспорванията, преценени в контекста на събраните доказателства, съдът приема, че фактическата обстановка по делото е установена от районния съд в съгласие с представените писмени доказателствени средства и заключението на вещото лице. Така установена, фактическата обстановка по спора е следната:

На местни избори, проведени на 27.10.2019г., Л. К. К. е била избрана за общински съветник в Общинския съвет - Бобошево. Същата е имала това качество през месеците ноември и декември 2019г., през календарната 2020г., както и календарната 2021г., включително месеците октомври, ноември и декември 2021г.

С Решение №007/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево К. е била избрана за член на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност, младежта, спорта и туризма. Съгласно Решение №008/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево същата била избрана за председател и за член на Постоянната комисия по устройство и развитие на територията, инфраструктурата и общинска собственост и транспорт. С Решение №009/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево била избрана за член на Постоянната комисия по местно самоуправление и социални дейности, противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество.

Видно от приложеното по делото Решение №012/28.11.2019г. на Общински съвет-Бобошево на общинските съветници било определено възнаграждение, както следва: председателите на постоянните комисии да получават възнаграждение в размер на 70 на сто от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния месец; членовете на постоянните комисии получават възнаграждение в размер на 60 на сто от средната брутна работна заплата на общинска администрация - Бобошево за съответния месец.

Съгласно решение №21 от 23.12.2019г. на Общинския съвет - Бобошево, изплащането на месечните възнаграждения става на 25-то число, следващо отчетния месец.

Предявените от ищцата обективно кумулативно съединени искове против Община Бобошево са основани на твърдения, че през процесните месеци – ноември и декември 2019г., през цялата 2020г. и през месеците октомври, ноември и декември 2021г. за дейността й като общински съветник са били начислявани възнаграждения, но такива не са били изплащани, поради което К. е упражнила правото си да иска да й бъдат присъдени дължимите суми, ведно с обезщетения за забава върху всяка месечна сума, считано от деня на забавата 26-то число на съответния следващ месец до датата на подаване на исковата молба в съда, както и от тази дата – 01.11.2022г., до окончателното изплащане.

Ответникът е възразил да дължи заплащане на претендираните от ищцата възнаграждения и обезщетения за забава, като е изтъкнал, че съгласно приетия бюджет на общината за 2019г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 85 700 лева, а са били разплатени са 85 747 лева; съгласно приетия бюджет на общината за 2021г. за издръжка на дейността на общинския съвет са били заложени 71 354 лева, а са били разплатени 68 731 лева. Във връзка с тези твърдения, ответникът се е позовал на чл.102 и чл.128 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), според които не могат да се извършват разходи, надхвърлящи утвърдените по приетия бюджет. Относно претенциите за 2020г. е възразено, че Община Бобошево не е имала приет бюджет за финансовата 2020г. и приложение следвало да намери нормата на чл.34 ал.9 от ЗМСМА.

По делото е установено, че действително от предвидените в бюджета на Община Бобошево средства за дейността на Общинския съвет за 2019г. – 85 700 лева, са разходвани 85 747 лева, а за 2021г. от предвидените 71 354 лева са разходвани 68 731 лева, както и, че за 2020г. Общината е останала без гласуван бюджет, тъй като решението, с което е бил приет такъв е било отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение на Административен съд-Кюстендил по адм.д.№384/2020г. по описа на съда. Приет е бюджет на Община Бобошево за 2021г., което е сторено с решение №151 на редовно заседание на Общинския съвет от 25.02.2021г.

От прието заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза е установено, че след направена справка за участието на ищцата в заседанията на общинския съвет и съответните комисии, за периода от м.ноември 2019г. до м.декември 2021г. вещото лице е констатирало, че на Л.К. са били начислявани възнаграждения за всички месеци; частично плащане е било извършено само за месец януари 2020г., но е останал дължим остатък, като неплатеното възнаграждение възлиза чисто (нето) на 9 287.05 лева, а лихвата за забава върху всяко неплатено възнаграждение, изчислена от 26-то число на съответния следващ месец до 01.11.2022г., е в размер общо на 1 873.39 лева.

С обжалваното решение РС – Дупница е отхвърлил изцяло исковите претенции като неоснователни, като е приел, че установеното по делото изчерпване на предвидените в бюджета средства за издръжка на общинския съвет за 2019г. и за 2021г., не позволява да бъдат изплатени възнагражденията на ищцата за процесните месеци от тези години, предвид императивните разпоредби на чл.102 и чл.128 от ЗПФ, както и, че липсата на приет бюджет на Общината за 2020г. не е позволило изплащане на възнаграждения за тази година, съгласно императивната разпоредба на чл.34 ал.9 от ЗМСМА.

Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна следното:

1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение: Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и прецени допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.

2. Относно правилността на решението: Според съда, решението на ДнРС е неправилно в частта, в която е отхвърлена исковата претенция за присъждане на сумата от 9 287.05 лева, представляваща общ размер на дължимо се на ищцата нетно възнаграждение за дейността й като общински съветник за исковите периоди, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху дължимите й се възнаграждения за сума в размер на 1 532.65 лева, поради което в тези части обжалваното решение следва да се отмени и исковете да бъдат уважени за така посочените суми. Правилно е решението в частта, отхвърляща иска на К. за присъждане на обезщетение за забава за горницата над 1 532.65 лева до претендираните 1 873.39 лева, поради което в тази част решението следва да се потвърди.

При установеност на релевантните за делото факти и липсата на спор между страните относно тях, следва да бъде проверена правилността на формираните от районния съд правни изводи. Така, съществено е да се прецени дали при липса на приет на бюджет на Общината за 2020г., както и при липсата на актуализация на приетите бюджети за 2019г. и за 2021г., при разходване на предвидените в тези бюджети средства, на ищцата, в качеството й на общински съветник, е било дължимо изплащане на възнаграждение и ако е било дължимо от кой момент е станало е изискуемо.

Приложимите разпоредби се съдържат в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в Закона за публичните финанси. Така, чл.34 ал.1 от ЗМСМА сочи, че общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, като размерът на възнаграждението се определя с решение на общинския съвет. Чл.34 ал.9 от същия закон предвижда, че при неспазване на срока по чл.94 ал.2 от ЗПФ (срокът за приемане на бюджета на общината) на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината, като дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината. Според чл.102 ал.1 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет не могат да извършват разходи и да поемат задължения за разходи за текущата година, надхвърлящи общия размер на утвърдените разходи и задължения за разходи по бюджетите им, а съгласно чл.128 ал.1 от ЗПФ, не се допуска извършването на разходи, натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в годишния бюджет на общината.

Видно е от посочените разпоредби, че нито липсата на актуализация на бюджета на Общината за 2019г. и за 2021г., нито липсата на приет бюджет за 2020г. представляват факти, променящи естеството на извършваната от К., в качеството й на общински съветник, дейност, а именно – възмездна такава, за която се дължи заплащане, респективно – не погасяват правото й да получи възнагражденията, които й се следват за участието й в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии. Дейността по дефиниция и без оглед на тези конкретни обстоятелства е възмездна и за същата се дължи заплащане в размерите, определени от Общинския съвет.

В разрез с приетото от районния съд, настоящата инстанция намира, че след като за ищцата се е породило вземането да получи възнаграждения за дейността си като общински съветник за месеците ноември и декември 2019г. и октомври, ноември и декември 2021г., фактът, че с извършване на плащанията заложените в бюджета на Общината за тези години разходи биха били надхвърлени не води нито до отпадане на задължението за плащане, нито променя падежа на задължението. Обстоятелството, че ответникът не разполага с парични средства, поради изчерпване на предвидените в бюджета средства или липса на бюджет, не освобождава длъжника от задължението да заплати парично задължение – чл.81 ал.2 от ЗЗД, поради което ответникът не може основателно да откаже да плати, позовавайки се на разпоредбите на чл.102 ал.1 и чл.128 ал.1 от ЗПФ. Несъмнено е, че не е имало пречка дължимите суми да бъдат предвидени в бюджета за следващата година.

Тези доводи очертават извод, различен от направения от районния съд, а именно, че ответникът дължи да заплати на Л. К. възнагражденията за месеците ноември и декември 2019г. и октомври, ноември и декември 2021г. и то с обезщетения за забава, считано от 26- то число на съответния следващ месец до окончателното изплащане. Данни за размерите на претенциите се съдържат в приетото заключение на вещото лице.

Относно възнагражденията, които се претендира да са дължими за 2020г. следва да се има предвид, че суми за всеки от месеците са били начислени, както и, че за 2020г. бюджет на Общината не е бил приет. Следва да се прецени какво е правното значение на този факт в контекста на цитираната по-горе разпоредба на чл.34 ал.9 от ЗМСМА, според която – както се посочи – при неспазване на срока за приемане на бюджета, на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината, а дължимите за този период възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината. Явно е, че и при хипотеза, в която приемането на бюджета е забавено или не е станало факт за съответната година, задължението на Общината да заплати възнагражденията на общинските съветници. Тази разпоредба съдържа само едно отлагателно условие, а именно изпълнението на задължението да се извърши след приемане на бюджета, а когато такъв не е приет, то след приемане на следващия. Следователно цитираната разпоредба предвижда спиране на плащанията за определен срок, а не изобщо.

В настоящия случай неприемането на бюджета за 2020г. дава основание на Общината за спиране изплащането на дължимите възнаграждения на Л. К. за този период, но отложеното изпълнение на това задължение на въззиваемата Община за изплащане на възнаграждение не представлява нито правоунищожаващ, нито правопогасяващ вземането факт. Спирането ще касае периода до приемането на следващия бюджет, тъй като изрично в цитираната законовата разпоредба не е посочено, че касае приемането на бюджета за същата календарна година. В случая е безспорно, че бюджет за 2021г. е приет, поради което с приемане на бюджета за следващата календарна година пречката е отпаднала, респ. дължимото възнаграждение за предходната година е станало ликвидно и изискуемо. Така, на ищцата се дължи заплащане на възнагражденията за 2020г. в размерите, посочени от вещото лице. Общият размер на възнагражденията за тази календарна година, които се следват на К., възлиза на 6 280.70 лева.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният иск за присъждане на сумата 9 287.05 лева, представляваща неизплатени възнаграждения на Л. К., в качеството й на избран общински съветник за участие в заседанията на Общинския съвет - Бобошево и на неговите комисии за процесните периоди за изцяло основателен и доказан. Достигайки до противоположни изводи, районният съд е постановил един неправилен акт, който следва да бъде отменен, в тази му част. Върху посочената сума се дължи заплащане и на законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.11.2022г., до изплащане на вземанията.

Относно претенцията за присъждане на обезщетения за забава, настоящата инстанция намира следното:

Претенцията има акцесорен характер и в случая е частично основателни. Община Бобошево е била длъжна да заплаща възнаграждения на общинските съветници за участието им в заседанията на общинския съвет и на неговите комисии ежемесечно – съгласно взетото решение – в конкретен ден, а именно на 25-то число на съответния следващ месец. Това е датата, на която е ставало изискуемо вземането, като изискуемостта е настъпвала автоматично по силата на правилото, че срокът кани и не е необходимо някакво допълнително действие от страна на ищцата, като отправянето на покана за плащане например. Дължимата обща лихва за забава е акцесорно плащане и предполага уважени главници по дълга. В конкретния случай, посоченото означава, че неизплатените на К. възнаграждения за месеците ноември и декември 2019г. и за октомври, ноември и декември 2019г. са станали изискуеми на 25-то число на месеца, за който се дължат, съответно – от 26- то число на същия ответникът е изпаднал в забава. От заключението на вещото лице е видно, че при установените да са дължими главници и при коректните периоди за тези пет месеца обезщетението за забава възлиза на сумата от 459.70 лева.

Така посоченият подход не намира приложение относно дължимите възнаграждения за 2020г. Както вече се поясни, за тази календарна година Община Бобошево не е имала приет бюджет и в приложение на чл.34 ал.9 от ЗМСМА, изплащането на дължимите възнаграждения е следвало да бъде спряно до приемане на бюджет на общината. Поради настъпилото по силата на закона задължение за спиране на плащанията, то вземанията на общинските съветници не са станали изискуеми в сроковете, предвидени в решението на ОбС. Изискуемостта е настъпила след приемане на бюджета на общината – според чл.34 ал.9 от ЗМСМА дължимите за периода, през който не е имало бюджет, възнаграждения се изплащат, след като общинският съвет приеме бюджета на общината. Бюджетът на Община Бобошево за 2021г. е бил приет на редовно заседание на Общинския съвет, на 25.02.2021г., поради което и от тази дата всички възнаграждения на К. за 2020г., които възлизат на сумата от 6 280.70 лева са станали изискуеми. Обезщетението за забава върху посочената сума за периода от 25.02.2021г. до 01.11.2022г. (датата на подаване на исковата молба в съда) е в размер на сумата от 1 072.95 лева, което е установимо от съда при използване на съответния програмен продукт за изчисляване на законна лихва, разпечатка от което се прилага по делото.

Предвид изложеното, общият размер на обезщетенията за забава, които Общината дължи на Л. К., възлиза на сумата от 1 532.65 лева. За тази сума искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД е основателен, а решението на ДнРС в частта, в която е отхвърлен в посочения размер се явява неправилно, следва да се отмени и в полза на ищцата да се присъди сумата от 1 532.65 лева. Решението, в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за забава за горницата над 1 532.65 лева до претендираните 1 873.39 лева е отхвърлен, е правилно и следва да се потвърди.

3. Относно разноските: С оглед частичната отмяна на решението на ДнРС, налага се ревизиране на същото и в частта за разноските, дължими на страните пред първата инстанция. Предвид частичната основателност на исковете, на ищцата се следва, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, заплащане на разноски за държавна такса, вещо лице и адвокатско възнаграждение общо в размер на 1 314.57 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на ответника, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, се следва заплащане на разноски в размер на 136.87 лева, което налага решението на районния съд, в частта, присъждаща разноски в полза на Община Бобошево да бъде отменено за горницата над 136.87 лева.

С оглед частичната основателност на жалбата, на въззивницата се следват разноски за настоящата инстанция в размер на 216.39 лева, съставляващи съответна на уважената част от жалбата, част от заплатените разноски за държавна такса за въззивното обжалване.

Въззиваемият е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 990 лева, за което са налице данни да е било заплатено. Съразмерно с неоснователността на жалбата, на Общината Бобошево се следва заплащане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 180.97 лева.

Воден от горното, съдът