Решение № 39104 от 24.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5701/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр с чл.16, ал.3 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на Л. В./ [Наименование], роден на [дата]., гражданин на Република [държава], живущ в Република [държава], [ЛНЧ], срещу отказ за влизане в страната от 05.05.2025г., издаден от Я. Ч. - контролиращ служител на ГКПП Аерогара София, Гранично полицейско управление София към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари към Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, - необоснован, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Конкретно е посочено, че към момента на влизане на територията на [държава] жалбоподоателят е притежавал необходимите документи за свободното му придвижване в Европейския съюз. Ангажира писмени доказателства. Моли съда да отмени отказа. Не претендира разноски. Ответникът, контролиращ служител мл. инспектор Я. Ч., старши полицай в 03 група на ГКПП Аерогара от Гранично полицейско управление София към Регионална дирекция „Гранична полиция“ - Аерогари при Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, представя административната преписка. Оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни доводи за законосъобразност на обжалвания отказ. Моли обжалването да бъде отхвърлено. Административен съд София-град, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното: С оспорения отказ за влизане в страната № 238 от 05.05.2025г., издаден от Я. Ч. - контролиращ служител на ГКПП Аерогара София, на Л. В., роден на [дата]., гражданин на Република [държава], е отказано влизане в страната при пристигането му на ГКПП Аерогара София с полет от [държава] /Ейре. Отказът е съставен на бланка, като са попълнени правното му основание – чл. 10, ал.1, т.17 ЗЧРБ и фактическо такова: “Не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване. Поради възникналите несъответствия и съмнения относно декларираната цел на посещението му.” Според докладна записка рег. № 8177р-9997 от 05.05.2025г. (л.28) на 04.05.2025г. около 23: 15 часа на ГКПП Аерогара София за влизане в страната с полет от Дъблин се е явил украинският гражданин [Наименование], който е обявен за издирване от ГДНП. След съгласуване с дежурен в отдел “Миграция” към СДВР, лицето е запознато със заповед за налагане на принудителна административна мярка “Връщане до страна на произход” с рег. № 5392ПАМ-3905/ 03.12.2024г. (л.45). При справка в система “АИС-ГК” се установява, че лицето протича по кат. “I” - сист. № 163731518, като причина за издирване е посочено “незаконно пребиваващ - експулсиране. Обявен е за издирване от служба ‘Миграция” СДВР”. Сигналът е разпространен в ШИС с идент. № 0000005987744 0000 01 с дата на валидност 02.12.2029г. При извършена проверка в личните вещи на лицето в багажа му е открито разрешение за продължително пребиваване № 701309292, издадено на 05.12.2023г. от [държава] и валидно до 16.10.2024г. Разрешението за пребиваване е иззето с протокол за доброволно предаване № 817700-1225/ 05.05.2025г по описа на ГПУ София (л. 44). Според експертна справка № 387/ 05.05.2025г. (л.43) разрешението за продължително пребиваване е истинско. Украинският гражданин не е допуснат за влизане в [държава] и е изготвен обжалваният в настоящето производство отказ № 238/ 05.05.2025г., на основание чл.10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ. От жалбоподателя е представено удостоверение № 004687 от Министерството на образованието и науката, че следва да бъде приет за студент за учебната 2023/2024г. в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност химия; копие на студентска книжка; уверение 190-б/ 25.09.2023г.; настанителна заповед № У-1592/ 19.09.2023г. за настаняване на жалбоподателя в студентско общежитие; копие от паспорта му с разрешение за пребиваване в [държава], както и разрешение за пребиваване - временна закрила в [държава] до 04 март 2025г. с превод на български език. От отдел ‘Миграция” СДВР са изпратени доказателства, свързани с налагането на ПАМ ”Връщане до страна на произход” на Л. В./ [Наименование], заверено копие на разрешението за пребиваване. При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Оспореният отказ рег. № 238 от 05.05.2025 г. е издаден от компетентен административен орган по чл. 16, ал.3 ЗЧРБ, според който на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Със Заповед № 3282з—2153 от 22.05.2023 г. на директора на Главна дирекция “Гранична полиция” младши инспектор Я. Ч. е преназначен на изпълнителска длъжност командир на отделение в 03 група ГКПП Аерогара София от ГПУ София към РДГП на ГДГП-МВР. С аргумент от чл.56 и чл. 57 от ЗМВР, вр. чл. 16, ал.3 от ЗЧРБ, държавните служители по чл. 142, ал.1, т.1 и т.2 от ЗМВР, вкл. на Главна дирекция "Гранична полиция", са полицейски служители, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 (чл. 39, ал.3 от ЗМВР). Видно от Заповед № 3282з-2153 от 22.05.2023 г. и приложената длъжностна характеристика младши експерт Я. Т. Ч. е полицейски орган – орган за граничен контрол на ГКПП Аерогара София от ГПУ София към РДГП на ГДГП-МВР, респ. разполага с правомощия по чл.16, ал.3 от ЗЧРБ да издава и връчва единен формуляр по образец на Европейския съюз за отказ за влизане. По изложените съображения оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган и в установената форма. Липсват данни по делото за допуснати съществени процесуални нарушения – такива, които съществено са накърнили правото на защита на засегнатото лице или ако не бяха допуснати, органът би постановил решение в противен смисъл. Противно на твърденията в жалбата, отказът съдържа фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, доколкото в него са посочени правното основание по чл. 10, ал.1, т.17 от ЗЧРБ, както и фактическо такова: не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване. “Поради възникналите несъответствия и съмнения относно декларираната цел на посещението”. Мотивите на акта следва да се считат за допълнени с тези по докладна записка на издателя на акта полицейски инспектор Я. Т. Ч. до началника на ГПУ София (л. 28-29). Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 1975 на ВС, тези мотиви позволяват на засегнатото лице да организира правото си на защита срещу неблагоприятния за него акт и на съда да осъществи съдебен контрол за законосъобразност. Съгласно чл.8, ал.1 ЗЧРБ чужденец може да влезе в [държава], ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ отказва се влизане в страната на чужденец, когато не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Член 18, ал.1 от ЗЧРБ предвижда, че при влизане в [държава] чужденецът декларира целта на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи. Документите, които чужденец, който влиза в [държава] или преминава транзитно през нейната територия, трябва да притежава в зависимост от целта на пътуването, са посочени в чл. 19, ал. 1 от ЗЧРБ. Органът за граничен контрол е намерил основание за отказ по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Изложено е, че чужденецът не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиване и поради възникнали несъответствия и съмнения относно декларираната цел на посещение. От събраните доказателства е установено, че жалбоподателят към момента на влизането му в страната 05.05.2025г. е с изтекло разрешение за пребиваване в [държава] (валидно до 16.10.2024г.), наложена му е ПАМ “Връщане до страна на произход” от 03.12.2024г. и е обявен за издирване от отдел “Миграция” СДВР. Приложените писмени доказателства, че е студент в СУ “Св. Климент Охридски” и е настанен в студентско общежитие са за учебната 2023/2924г. и не са относими към момента на влизане в страната 05.05.2025г. В открито съдебно заседание процесуалният на жалбоподателя заявява, че Л. В. е бил изключен от университета януари месец 2024г. Следователно, не са представени доказателства, свързани с целта и условията на пребиваване. Не се установява към 05.04.2025г. украинският гражданин да е представил и решението за временна закрила в [държава]. Документ за предоставяне на временна закрила от [държава] не е открит у украинския гражданин и не е представен при влизането му в страната на 05.05.2025г., тъй като не е споменат в докладната записка, нито е направено такова твърдение пред съда. В документа, представен пред съда, липсва дата на издаване, а на печата в паспорта му (л.71-72) е отбелязано, че е минал през имиграционния контрол на летището в Дъблин на 13.05.2024г. и има разрешение да остане в [държава] до 24.05.2024г, както и че е предаден на имиграционните служби на 15.05.2024г. и има разрешение да остане в [държава] до 04 март 2025г. Въпреки това, дори и към 05.05.2025г. на жалбоподател да е била предоставена временна закрила, то не се установява, че разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията за пребиваване в [държава]. Съвкупната преценка на така установените обстоятелства навежда съда на категоричен извод за изпълнение на предпоставките на правното основание по чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ – при влизането си в [държава] на 05.05.2025г. украинският гражданин не е доказал достоверно целта и условията на заявеното пребиваване, както и на фактическото такова – не разполага с необходимите документи за удостоверяване на причината и условията на пребиваване. По изложените съображения съдът приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на закона и в съответствие с неговата цел. От изложеното следва извод, че оспорването следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 172, ал. 2 АПК. С оглед изхода на спора и липсата на претенция от страна на ответника, разноски в настоящето производство не се дължат. По изложените съображения, А. С. София – град, Първо отделение, 65-ти състав,