Решение № 48 от 6.3.2024 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 279/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК. Със съдебно решение № 462 от 28.03.2023г., постановено по гр.д. № 765/2022г. по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК • със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д. Б.” № • да заплати на Н. Т. Д. с ЕГН •••••••••• от гр.Б., ул. "Х. А." № •, ет. •, ап.• следните суми:

• 200 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания от настъпилото на 10.12.2021г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 250 000лв;

• 5072 лв. обезщетение на имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на получените телесни увреждания от настъпилото на 10.12.2021г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането;

• 18 889, 24лв. обезщетение на имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи под формата на нереализирано трудово възнаграждение за периода от месец 12.2021г. до месец 12.2022г., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Със същото съдебно решение БОС е ОСЪДИЛ ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК •, гр.С., бул.“Д. Б.” № • да заплати на ищцата Т. М. Д. с ЕГН • от гр.Б., ул."Х. А." № •, ет. •, ап.• сумата от 5000 лв., частичен иск от 20 000лв., за причинените и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при настъпило на 10.12.2021г. ПТП, както и обезщетение за причинените и в тази връзка имуществени вреди в общ размер на 70, 66 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от 10.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Недоволен от така постановеното съдебно решение е останал ищецът Н. Т. Д., който е депозирал въззивна жалба, подадена чрез пълномощника му адв.Б. К. срещу решението в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 200 000 лева до претендирания размер от 250 000 лева.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“АД също е подал въззивна жалба срещу решението на БОС в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Т. М. Д. за разликата над размера от 2 500 лева до уважения размер от 5 000 лева.

С въззивната жалба ищецът Н. Д. е оспорил решението на БОС в обжалваната отхвърлителна част, като е изложил подробни оплаквания, че обезщетението съдът е определил в занижен размер, не съответстващ на причинените на ищеца Д. морални вреди и не може да ги репарира, като в тази връзка е в противоречие с принципа за справедливост. Посочва се, че от доказателствата по делото е било установено, че при процесното ПТП ищецът Д. е получил една тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 НК и десет средни телесни повреди по смисъла на чл.129 НК, една част от които се изразяват в трайно затруднение на движението на крайниците и снагата, а другата част-в разстройство на здравето, временно опасно за живота. Отделна част от получените усложнения също са с характера на средна телесна повреда, а именно чревната непроходимост като разстройство на здравето, временно опасно за живота и големите белези по левия крак и корема, които представляват обезобразяване на част от тялото. Изтъква се, че освен причинените телесни повреди, са засегнати жизненоважни органи на храносмилателната, дихателната, опорно-двигателната, кръвоносната и имунната системи. Направен е анализ на доказателствата по делото, като се изтъква, че същите безпротиворечиво сочат, че непосредствено след ПТП ищецът е бил в изключително тежко, дори критично състояние, а последвалият процес на възстановяване е бил придружен с множество усложнения, като продължава и в момента, година и половина след инцидента. Прогнозите за здравословното му състояние също не са добри, тъй като част от уврежданията са засегнали менискуса и връзките, което вероятно ще доведе до артроза на коляното и протезиране на ставата, а тежките коремни операции ще доведат почти сигурно до появата на нови сраствания, което от своя страна води до чревна непроходимост и съответно нови операции за тяхното отстраняване. Позовава се на практика на ВКС, като счита, че по сходен случай ВКС е определил много по-висок справедлив размер на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд е вложил различно от съдържащото се в константната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД разбиране за справедливост като критерий, по който следва да бъде определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди. Критериите съдът е обсъдил формално, в резултат на което е определил обезщетението в занижен размер. Посочва, че реално съдът не е отчел част от настъпилите увреждания и усложнения, а останалите са формално споменати, без съдът да вземе предвид и факта, че ищецът не се е възстановил напълно.Не са отчетени в достатъчна степен тежките и сложни оперативни интервенции, значително по-дългия болничен престой за лечение, интензивните болки и продължителния период, през който ищецът е бил зависим от чужда помощ. Не са отчетени отраженията върху психиката му, младата му възраст, както и факта, че е глава на семейство с две малолетни деца и че никога няма да се върне към предишния си начин на живот, няма да прави нещата, които обича –да играе на футбол с децата си и да ходи на лов.

Моли за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и постановяване на решение от въззивната инстанция, с което исковата претенция да се уважи за разликата над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от 200 000 лева до претендирания размер от 250 000 лева или за още 50 000 лева. Претендира разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за процесуално представителство пред Апелативен съд-Бургас.

Във въззивната жалба са направени доказателствени искания при условията на чл.266 ал.3 ГПК, част от които са уважени от въззивния съд.

В депозирания писмен отговор ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изразило становище за неоснователността на въззивната жалба. Счита, че противно на оплакванията в жалбата, присъденото от БОС обезщетение е по-високо, а не по-ниско с оглед установените критерии за справедливост и съразмерност, както и с оглед установените по делото факти и обстоятелства. Изложени са правни доводи в подкрепа на това становище, като се изтъква, че ако размерът на обезщетението бъде завишен до сумата 250 000 лева, това би отговаряло на 155 средни месечни работни заплати, които работещо лице би получило за труда си за период от 13 години. Прави се довод, че приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД следва да се извършва балансирано-социално и икономически, в какъвто дух е постановено решението на БОС и по начин, недопускащ злоупотреба със справедливост като се обосновават по-големи размери на обезщетения за неимуществени вреди. Моли решението на БОС да бъде потвърдено в обжалваната отхвърлителна част. Няма доказателствени искания, претендира разноски. Моли доказателствените искания да бъдат оставени без уважение, тъй като не са налице основанията на чл.266 ал.2 и ал.3 ГПК за допускането им от въззивния съд.

С депозираната насрещна въззивна жалба ЗД "БУЛ ИНС“ АД е оспорило решението на БОС в частта му, с която искът е уважен над размера от 160 000 лева до размера от 200 000 лева. Въззивното дружество е изложило оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази му част, като е посочило, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с критериите за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Посочва, че престоят на ищеца Д. в болнични заведения е бил общо 20 дни, а за период от около 4 месеца е подпомаган от трети лица за ежедневните си нужди и действително уврежданията му от ПТП са значителни, но присъденото му обезщетение е завишено. Заключението на съда относно размера на обезщетението е от едно изречение, липсва коментар за момента на увреждането и какви са били икономическите условия в страната в този момент. Присъденото обезщетение в размер на 200 000 лева се равнява на 124 средни работни заплати, т.е. сума, която работещо лице би получило за труда си за период от 10 години и то би обезпечило финансов статус на ищеца в разрез с духа на закона- за баланс между вредите и тяхното парично измерение. Моли за отмяна на решението на БОС в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 160 000 лева до 200 000 лева. Няма доказателствени искания, претендира разноски.

С депозирания писмен отговор Н. Д. е оспорил насрещната въззивна жалба, като е изложил подробни правни и фактически аргументи в подкрепа на твърденията си, че претърпените от него болки и страдания са значителни, получените увреждания са тежки и са установени остатъчни явления, част от които ще му останат за цял живот. Причинени са му една тежка и десет средни телесни повреди, засегнати са жизненоважни органи и системи, извършени са му общо 5 тежки операции, четири от които под пълна анестезия, пребивавал е общо 37 дни в болница, а възстановяването му от нанесените травми и усложнения продължава и понастоящем. Счита, че справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е по-висок от присъдения му с решението на БОС, както е заявил и във въззивната си жалба. Позовава се на съдебна практика по случаи, които счита за сходни и по които съдилищата са присъдили обезщетения в по-висок размер от 160 000 лева. Поддържа доказателствените искания, претендира разноски.

С въззивната жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД е оспорило решението на БОС в частта, с която съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Т. М. Д. за разликата над размера от 2 500 лева до уважения размер от 5 000 лева. В жалбата се сочи, че решението е необосновано, тъй като съдът е приел, че броят и видът на причинените телесни увреждания обуславят този размер на обезщетението. В случая обаче ищцата Д. не е претърпяла никакви увреждания по свои органи, освен болките в корема, причинени вероятно от поставения обезопасителен колан. Присъденият размер на обезщетението не намира своята обществена и икономическа обосновка, като същото би обезпечило финансов статус на ищцата в разрез с духа на закона - за баланс между вредите и тяхното парично измерение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска за разликата над 2 500 лева до размера от 5 000 лева. Няма доказателствени искания, претендира разноски.

С депозирания писмен отговор Т. Д. е оспорила въззивната жалба и е изложила съображения за нейната неоснователност. Посочва, че в разрез със заключението на вещото лице по СМЕ въззивникът –застраховател е приравнил получените травми на просто „болки в корема“. В заключението е посочено, че такъв тип травми отшумяват за около 45 дни и водят до временно ограничаване движението в конкретната засегната област. Направен е анализ и на свидетелските показания, които според въззиваемата Д. безпротиворечиво установяват състоянието и след ПТП и изпитваните от нея болки и страдания. Моли решението на БОС да бъде потвърдено в обжалваната част, няма доказателствени искания, претендира разноски.

В съдебно заседание въззивниците-ищци, редовно уведомени, не се явяват. Представляват се от адв.К., който поддържа въззивната жалба на ищеца Д. и оспорва въззивната и насрещната въззивни жалби, подадени от ответника. Поддържа доказателствените искания, претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно уведомен, се представлява от адв.Д., който поддържа въззивната и насрещната въззивна жалби, оспорва въззивната жалба на ищеца Д.. Няма доказателствени искания, претендира разноски.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваните части съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС намери следното:

В съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита правната квалификация на предявените искове е по чл.432 КЗ вр. чл.45, чл.52 ЗЗД, вр.с чл.497 КЗ за присъждане на двамата ищци обезщетения за неимуществени вреди - болки и страдания, както и на обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца Д. вследствие на процесното ПТП, с участието на лек автомобил, застрахован при ответника- застраховател.

Исковете са уважени частично от първоинстанционния съд, като решението не е обжалвано в частта, с която е уважен предявеният от Н. Д. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 160 000 лева, както и иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и в частта, с която е уважен искът на Т. Д. до размера от 2 500 лв.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в горепосочените части, то основанието на предявените осъдителни искове е установено със сила на присъдено нещо.

Във въззивните жалби и насрещната въззивна жалба не са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно основанието /правопораждащите юридически факти/ на предявения иск- по настъпването и механизма на процесното ПТП, както и относно факта, че ПТП е причинено на 10.12.2021г. от л.авт.“Рено Меган“ с рег.№ •, управляван от В. Г., за което е образувана Щета № 2210000678/2022г. и щета № 2210000682/2022г. при ответното дружество. Не е спорно също, че за горепосочения лек автомобил е бил сключен от ответното застрахователно дружество валиден и действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност на МПС“. По изложените съображения въззивният съд намира, че не следва да излага повторно мотиви по фактите, релевантни за установяване на основанието на предявения иск, идентични с изложените в първоинстанционното решение. Следва да се отбележи само, че след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, в хода на администрирането на въззивните жалби ищецът е представил протокол № 91 от 25.04.2023г. по нохд № 388/2023г.по описа на РС-Казанлък, съдържащ определение на наказателния съд, с което е одобрено споразумение между подсъдимата Гирова и РП-Казанлък. По силата на одобреното на основание чл.386 ал.2 НПК споразумение Виктория Гирова е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр.с чл.343 ал.1 б.“б“ вр.с чл.342 ал.1 НК, от което е пострадал ищецът Д.. При зачитане на задължителната сила на споразумението съгласно чл.300 ГПК, въззивният съд няма основание за изводи, различни от направените от първата инстанция досежно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на водачката Гирова.

Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл.269, изр.2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на заявените оплаквания във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

По оплакванията във въззивната жалба на ищеца Н. Д. БАпС и насрещната въззивна жалба на ЗД “БУЛ ИНС“ АД съдът намери следното:

Ищецът счита, че определеното от БОС обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер от 200 000 лв. е занижено и не съответства на критериите за справедливост, тъй като съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил в достатъчна степен всички доказани по делото факти, имащи значение за справедливия размер на застрахователното обезщетение. Насрещното оплакване на застрахователя е в обратен смисъл – че над размера от 160 000 лв. обезщетението е неоснователно завишено от първоинстанционния съд.

Съгласно ППВС № 4/1968г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда.

При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, възрастта му, причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска отговорност“.

По делото е приета СМЕ, извършена от д-р Г., със специалност хирургия, както и СМЕ, извършена от д-р Х., със специалност ортопед- травматолог, представени са и медицински документи, установяващи факти относно болничното и извънболничното лечение на ищеца Д.. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че след инцидента ищецът Д. е приет по спешност в Клиника по обща и оперативна хирургия към УМБАЛ "Проф. д-р Ст. Киркович" АД, гр.Стара Загора с болки в корема, гадене, липса на флатус и дефекация. Ищецът е опериран по спешност, като състоянието му е било животозастрашаващо. По време на операцията е евакуирана 2 литра кръв, събрала се в коремната кухина вследствие на кръвоизлив, след което слезката му е била отстранена. Установен е бил травматичен участък от сигмата, който е бил рецезиран и е изведена временна сигмостома, като са поставени тръбни дренове.

От заключението на СМЕ, изготвена от д-р Х. се установява, че в резултат на ПТП ищецът Д. е получил тежка съчетана травма /политравма/ на гърди, корем и крайници; контузия на бял дроб с плеврални изливи; фрактура на гръдна кост; руптура на далака; руптура на сигмата; хемоперитониум; многофрагментарна полифрагментозна супракондилна и транскондилна фрактура в дистална част на лява бедрена кост.

Многофрагментарното счупване е затруднило трайно движението на долните крайници, като в конкретния случай оздравителният процес продължава между 6 и 12 месеца. То е лекувано оперативно, като е извършена метална остеосинтеза с плака за дистално бедро, поставени са и два свободни спонгиозни винта. Ищецът е ползвал патерици осем месеца, след което още два месеца се е придвижвал с помощта на канадки. Костното срастване е установено след преглед и рентгенография през м.декември 2022г., като предходните прегледи са установявали незадоволителен костен калус. Ищецът е провел два курса за рехабилитация в МЦ “Стайков“.

Д-р Х. е извършил личен преглед на ищеца Д., при който е установил следното: на ляво бедро стар зараснал цикатрикс, разположен предно латерално с дължина около 20 см.започващ четири пръста над капачката и достигащ 2-3 пръста под туберозитас тибия; цикатрикс около 15 см.латерално разположен в горна трета - добре зараснал; лява колянна става с хидропс /наличие на течност/ с положителен „танц на пателата“, флексия в лява колянна става 130 градуса, като при 90 градуса същата е затруднена, появява се феномен на „прескачане“ след което достига 130 градуса, екстензия в пълен обем. Д-р Х. е установил също, че в легнало положение е силно затруднено отлепянето на петата при прав крайник; има скъсяване на крайника с 1.5 см., за което е поставена стелка. Ищецът към момента на прегледа се движи самостоятелно, без помощни средства, с леко накуцване. Извършена е рентгенография, от която експертът е установил, че има наличие на метал и костно срастване, като по отношение на фрактурата на лявата бедрена кост костното срастване е настъпило в рамките на 12 месеца.

При изслушването на вещото лице Х. в съдебно заседание по делото в БОС, то е уточнило, че фрактурата на гръдния кош е довела до затруднения на дишането и движението на снагата повече от месец. На 15.12.2021г. ищецът е бил само имобилизиран, а не опериран, а после е изписан от отделение „Гръдна хирургия“ и преместен в друго отделение. На 26.12.2021г. в същата болница, под спинална анестезия е извършена ортопедичната операция на лявата бедрена кост, непосредствено над коляното, много тежко счупване, като е поставена метална плака и допълнително още два винта.

По отношение на установения при прегледа на ищеца феномен на „прищракване“, д-р Х. разяснява, че той се появява, когато освен костните повреди най-вероятно има и мекотъканни увреди в коляното, като при свиване на крайника пациентът изпитва краткотрайна болка. На рентгеновата снимка вещото лице е установило стесняване на ставната цедка от вътрешната страна, което значи, че оттук насетне ще се развие артроза на колянната става. Констатираният хидропс /наличие на течност/ в колянната става е коментиран от експерта като проява на увредения менискус, което води до хипотрофия на бедрената мускулатура и ставата реагира с набиране на течност. Отразените в амбулаторните листи пункции, които правени след операцията са били по повод набирането на кръв в коляното, което няма нищо общо с набирането на течност /хидропс/. При ищеца хидропсът не е в голямо количество, има неинвазивни методи на лечение, не се налага да се правят всеки ден пункции на коляното. Д-р Х. препоръчва да се извърши ЯМР, за да се видят вътре увредите на коляното, което обаче е възможно само след изваждане на метала /плака и винтове. Понастоящем не е установено да се събира кръв в коляното, но тъй като пет месеца е правил инжекции фраксипарин, против образуване на тромби, в резултат на което кръвта се разрежда, това също може да е предпоставка за хемартроза в коляното. По отношение на установеното скъсяване на левия крак с 1.5 см., д-р Х. е заявил, че скъсяване до 2 см. не е фатално и не нарушава походката, тъй като се компенсира с носене на ортопедична стелка, не може да доведе до изкривяване на гърба. Скъсяването трябва да е над 5 см., за да има проблеми с таза, гръбнака, да се получи сколиоза или засягане на тазобедрени стави. Костното срастване според д-р Х. е добре за това тежко многофрагментарно счупване, останала е една кухина, която не води до усложнения в бъдеще, тъй като ще се запълни.

Д-р Х. е изслушан отново във въззивната инстанция за изясняване на някои части от заключението, посочени във въззивната жалба на ищеца Д. - противоречия между писменото заключение и поясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание досежно остатъчните усложнения и изводът на вещото лице, че е налице пълно възстановяване. Д-р Х. уточни, че по отношение на многофрагментарното счупване е констатирал костно срастване -възстановяване на костта и мускулатурата, която констатация не изключва становището му за трайните последици от травмата - скъсяване на крайника с 1.5 см., феноменът „прищракване на коляното“ при свиване от около 90 градуса и всички останали последици, коментирани в заключението му и в съдебно заседание. Въззивният съд намери, че няма противоречия в заключението, тъй като вещото лице е обсъдило подробно и аргументирано всички трайни последици от тази травма, включително и тези, които са необратими. Становището на д-р Х. относно пълното възстановяване на ищеца е по отношение на костното срастване и то е в смисъл, че костта и мускулатурата на увредения крайник са напълно възстановени към момента на прегледа, с изключение на една кухина, която с времето ще се запълни. Този извод не е в противоречие с констатациите за трайните последици от счупването, за които вещото лице е дало подробни пояснения в съдебно заседание пред БОС и уточнения пред въззивния съд. В мотивите на обжалваното съдебно решение констатациите на д-р Х. са възприети и обсъдени от съда в съответствие с вложения в тях смисъл, като съдът не е формирал извод, че ищецът се е възстановил напълно от травмата - многофрагментарно счупване на лявото бедро.

Основателни са обаче оплакванията на въззивника Д., че при определяне размера на обезщетението е взел предвид всички констатирани от вещото лице усложнения и трайни последици от тази травма. На първо място, следва да се съобрази, че се касае за многофрагментарно счупване, което д-р Х. определя като тежко. Възстановителният период при ищеца от тази травма е продължил почти една година, когато вече е установено костно срастване. През този дълъг период ищецът се е движил с патерици, а последните два месеца - с канадки. Следва да бъдат взети предвид и установените усложнения - събиране на кръв в коляното, наложило допълнителни и чести медицински интервенции – пункции на коляното и прием на медикаменти за период от няколко месеца. През този дълъг период ищецът е търпял множество неудобства и притеснения, свързани със затрудненото му придвижване, с необходимостта от чужда помощ, както и с необходимостта да търси ежемесечно лекарска помощ. Търпял е допълнително болки и страдания поради необходимостта да му бъдат извършвани пункции на коляното, които също следва да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на обезщетението. Останалите установени по делото трайни последици според въззивния съд са съобразени от БОС.

По делото е приета и СМЕ, извършена от д-р Г., лекар със специалност хирургия, от заключението на който се установява, че ищецът е претърпял спешна оперативна интервенция в УМБАЛ „Д-р Стоян Киркович“ - гр.Стара Загора, при която е била отстранена слезката му, частично е премахнат участък от дебелото черво и извеждане на дебелото черво отпред на корема /сигмостома/. Тази оперативна интервенция е изключително тежка, но с оглед претърпените поражения е била адекватен начин за спасяване на живота на пострадалия. Въз основа на епикризата, удостоверяваща лечението на ищеца Д. в тази болница, д-р Гендов е посочил установените увреждания: разкъсване на слезката; разкъсване на дебелото черво; хемоперитонеум /наличие на кръв в коремната кухина/; счупване на гръдната кост; контузионен бял дроб; двустранни плеврални изливи; ретроперитонален хематом.

Вещото лице е посочило, че подобни интервенции често са обременени в късния следоперативен период от образуването на сраствания в коремната кухина и формиране на следоперативни хернии; наличието на сигмостома при липса на противопоказания налага извършването на още една операция за възстановяване на чревния пасаж; контузионният бял дроб, плевралните изливи и счупването на гръдната кост затрудняват дишането на болния и по този начин възпрепятстват възстановяването на увредените тъкани и може да са самостоятелен източник на усложнения, някои от които с потенциално фатален край. Посочените травми според вещото лице са свързани с изразена болка и страдание у травмирания, които могат да продължат изключително дълго, а остротата на настъпването им и съчетанието им води до пряк риск за живота на болния. Следоперативния период при подобни травми често се съпровожда със забавена рековалесценция, раневи усложнения, фебрилни епизоди и е свързан с физическо и емоционално натоварване на пострадалите.

Д. е пролежал в болницата в гр.Стара Загора от 10.12.2021г.до 31.12.2021г., през който период е извършена спешната животоспасяваща операция, както и оперативните интервенции за наместването на фрактурата /коментирани в заключението на в.л.Х./.

След изписването му от болницата, ищецът е продължил да изпитва силни болки в лявото коляно, като през периода от 13.01.2022г. до 10.05.2022г. се е наложило да потърси медицинска помощ от лекар ортопед. Установен е бил излив на лява колянна става /кръвенист/, като са извършвани пункции и е назначавано медикаментозно лечение /на 13.01.2022г., на 31.01.2022г., на 07.03.2022г., на 31.03.2022г., на 10.05.2022г./ и положителна промяна в състоянието му не е била констатирана. Тези последици са обсъдени от в.л.Х., като в заключението му е посочено, че понастоящем излив на кръв в лявата колянна става ищецът вече няма.

Освен болките в левия крак и коляното, ищецът е търсил медицинска помощ и от гастроентеролог. На 23.02.2022г. е бил прегледан от гастроентеролог поради оплаквания от тежест и болка в дясно подребрие, потъмняване на урината, отпадналост и безапетитие. Поставена му е диагноза „Болест на черния дроб, неуточнена“ и му е предписана медикаментозна терапия за 2 месеца. Терапията очевидно не е дала задоволителни резултати, тъй като на 09.03.2022г. Н. Д. е постъпил по спешност в Хирургично отделение на МБАЛ "Бургасмед" ЕООД, гр.Бургас в незадоволително общо състояние и оплаквания от болки и подуване на корема, нередовна дефекация и трудно пускане на газове. Лекарите са установили, че коремът е балониран, палпаторно болезнен дифузно, като болките са по- изразени в лява половина.

Наложила се е отново оперативна интервенция- на 10.03.2022г. на ищеца са извършени Лапаротомия; Дебридман; Резекцио; Деколостомия; Резекцио колонис парциалис; Сиго-ректостомия термино-терминалис; Лаваж; Дренаж. На 18.03.2022г. е изписан с окончателната диагноза Илеус механикус пер адхезионем. От заключението на д-р Г. се установява, че наличието на сраствания в коремната кухина като последица от получените травми е установено чрез оплакванията, наложили прием на ищеца в МБАЛ“Бургасмед“ и извършване на гореописаната операция, на която са установени срастванията. Д. е бил хоспитализиран и през периода от 09.03.2022г. до 18.03.2022г.

Ищецът отново е бил опериран и през м.януари 2023г. по повод получена следоперативна херния през януари 2023г.

Д-р Г. също е извършил личен преглед на ищеца Д., като е установил при прегледа, че по корема на ищеца има множество оперативни цикатрикси следствие на проведените операции, единият от които от срединна лапаротомия. Големината му е от горната част на корема, мястото, където се съединяват двете ребрени глави по срединната линия до малко над 6 нивото на симфизата, което е по хода на целия корем. Вторият цикатрикс е от колостомата. Той е около 7-8см. Има и по- пресен цикатрикс от последната интервенция, с размер около 12-13 см.

Съдейки по протичането на болестта и необходимостта от оперативна интервенция заради срастванията в коремната кухина, вещото лице е дало заключение, че с голяма вероятност ищецът има отново адхезии в корема, което би наложило определени диетични ограничения и риск от развитие на чревна непроходимост в бъдеще. Наличието на следоперативна херния и адхезиите в коремната кухина са пряко следствие от получените травми, съответно от оперативните интервенции.

В съдебно заседание д-р Г. е дал пояснения, че в случая се касае за тежка „съчетана травма“, което като медицински термин се ползва в българската медицинска литература, а използваният термин „политравматизъм“ е заимствано от англосаксонската литература за същото медицинско състояние. Според вещото лице е налице травматичен шок, което е тежко състояние, в което болният губи голямо количество кръв. При ищеца кръвозагубата е била значителна, но не е над 40%, тъй като такова състояние е фактически несъвместимо с живота. Кръвозагубата при ищеца е станала за период от няколко часа, а не за минути. По отношение на следоперативната херния д-р Г. е пояснил, че тя сама по себе си води до дискомфорт, а ако не се отстрани оперативно може да доведе до опасност за живота. При прегледа на ищеца, който е около месец след операцията на хернията, вещото лице е установило, че хернията е възстановена.

По отношение на чревната непроходимост д-р Г. е пояснил, че това е спешно състояние в теорията на хирургията и винаги се среща в някаква степен при човек, претърпял операция по повод съчетана травма с изблик на кръв. В редки случаи е животозастрашаващо, като на ищеца се е наложило да се оперира отново и при операцията лекарите са избрали съчетано да възстановят и колостомата, което така или иначе му е предстояло. Чревната непроходимост създава болки след нахранване, повръщане и отделяне на газове, с интезитет различен при всеки конкретен случай. Ищецът е претърпял две големи коремни операции, което предпоставя ограничения на функциите на коремната стена и препоръки за ограничения на физическата активност в рамките на период от 3 до 6 месеца.

Основателни са оплакванията на въззивника Д., че първоинстанционният съд при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди не е взел под внимание всички получени от него травми и увреждания на органи, продължителният възстановителен период и трайните последици за здравето му. В мотивите на решението липсва обсъждане на получените от пострадалия сраствания в коремната кухина, чревна непроходимост и следоперативна херния. Тези увреждания според заключението на в.л.Г. също са пряка последица от ПТП и наложилата се спешна животоспасяваща операция. За лечението им ищецът е претърпял още две коремни операции в рамките на по-малко от една година след ПТП, което му е създало допълнителен стрес и притеснения, изпитвал е болки и неудобства. В тази връзка, БОС е следвало да съобрази в пълнота болничното лечение на Н. Д. във възстановителния период, наложено поради необходимостта да бъдат извършени и тези две допълнителни операции. Според становището на д-р Г., което се кредитира от БАпС, възстановяването на ищеца е протекло по-бавно от обичайното и все още продължава. В подкрепа на това становище е установеният по делото факт, че в рамките на около година ищецът е получил два пъти сраствания в коремната кухина и чревна непроходимост и веднъж следоперативна херния. При определяне размера на обезщетението БОС не е съобразил също, че в случая се касае за тежка съчетана травма, /с неблагоприятна прогноза и възможен летален изход/, наложила продължително интензивно лечение на ищеца, с дълъг възстановителен период, надхвърлящ обичайния и с трайни последици. Не е отчетен в пълнота високият интензитет на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, както и всички последици, включително и недоброто му и понастоящем здравословно състояние. Търпените при тежка съчетана травма с множество телесни повреди и засегнати едновременно повече органи и системи в човешкото тяло, са с много по-висок интензитет от тези, които търпят пострадали с една или няколко травми от същия вид. На ищеца Д. му се е наложило да претърпи до момента общо 5 тежки операции, 4 от които под пълна анестезия, като е престоял в болница общо 37 дни. Ищецът е изпитвал множество неудобства, болки и страдания от битов, физиологичен и емоционален характер по време на лечението в болницата в гр.Стара Загора, както и през дългия възстановителен период. Макар по делото да не бе ангажирана СМЕ от лекар-гастроентеролог, въззивният съд намира, че установеното по делото увреждане на черния дроб, констатирано за първи път в амбулаторен лист №58 от 23.02.2022г. също е в пряка причинна връзка с ПТП.Неоснователно е твърдението на въззивника, че се касае за заболяване - токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит, тъй като в амбулаторния лист такава диагноза не е поставена. В АЛ е посочена диагноза „заболяване на черен дроб, неуточнено“. Предвид факта, че то е диагностицирано след по-малко от два месеца от изписването му от болницата в гр.Стара Загора и липсата на констатации в епикризите за минали чернодробни заболявания, съдът приема, че също представлява една от последиците от претърпените от ищеца тежки хирургични интервенции след ПТП в болницата в гр.Стара Загора. Следва да се отбележи, че в епикризата, издадена от МБАЛ “Бургасмед“, където ищецът е приет на 09.03.2022г., опериран на 10.03.2022г. и изписан на 18.03.2022г. също няма констатации за установено заболяване - токсично увреждане на черния дроб, протичащо като остър хепатит.

Във въззивното производство бе назначена и приета съдебнопсихологическа експертиза, която съдът кредитира. Вещото лице е извършило обследване на психическото състояние на Н. Д., като е констатирало, че претърпеният инцидент и последвалото го лечение са дали отражение върху психиката му, нарушили са обичайния му ритъм на живот. Пълната гама от последствия се простира от симптоми на тревога, обсесивни мисли, умора, безпомощност, психосоматични симптоми, страхове, усещане за липса на контрол, личностни и социални проблеми. В резултат от претърпяното ПТП Д. е бил в състояние, припокриващо критериите на Посттравматично стресово разстройство, код F 43.1 по международната класификация на болестите - 10 ревизия. Психологичните маркери за преживяната травмена ситуация са симптомите на ПТСР, в случая продължителното обездвижване, бавното възстановяване след много медицински интервенции, нормалпсихологичен страх за бъдеща инвалидизация, прояви на емоционална хладност, дистанцираност, включване на защитни психологични механизми, ограничена експлорация за емоционалните преживявания, ситуационно отбягване, поведение свързано със субективно страдание и непълноценност. Към момента на обследването, вещото лице е констатирало, че ищецът е само видимо сравнително спокоен, но заговори ли за бъдещето си се вижда колко е отчаян, колко страх и тревога крие в себе си, като всичко е в причинна връзка с преживяното. Получената помощ и подкрепа от семейството и приятели, както и отдалечаването му от психотравмата са повлияли за преодоляване на малка част от оплакванията. Н.Д. е интелигентен мъж, лекар по професия и е наясно с трайните, доживотни последици за физическото му здраве. Установена е депресивна реакция, която не е преработена и се е развила в ПТСР, а в настоящия момент е преминала в разстройство на адаптацията, което покрива симптомите на диагнозата F 43.2 - Разстройство на адаптацията.

При определяне на справедливия размер на обезщетението следва да бъдат взети предвид констатациите и заключението на вещото лице по приетата СПсЕ, установяващо сериозните последици от ПТП върху психиката на ищеца. Съдът съобрази и възрастта на ищеца - 37 години към деня на увреждането, както и социално-икономическото положение в страната и инфлационните процеси.

По гореизложените съображения БАпС достигна до извод, че така определеният от БОС пълен размер на обезщетението от 200 000 лв. не съответства на критериите за справедливост. Всички установени по делото факти и обстоятелства относно получените от ищеца увреждания, представляващи тежка съчетана травма, проведеното лечение, последиците – временни и трайни, които също са били лекувани, включително и по спешност, претърпените от Н. Д. физически болки и душевни страдания, стрес, безпокойство, тревожност, установеното отражение върху психиката на пострадалия ищец, дават основание на въззивния съд за извод, че присъденото му обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде увеличено до размера от 230 000 лв., т.е. с още 30 000 лв. Неоснователни са възраженията на въззивника-застраховател, които са в насока, че при определяне на размера на обезщетението не е съобразена обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, съизмеримо към средната работна заплата в страната към м.декември 2021г. Съдът е съобразил и това обстоятелство, наред с всички останали факти и обстоятелства, релевантни за определяне на справедлив размер на обезщетението.

Въззивната жалба срещу решението на БОС по иска на Т. Д. е неоснователна. Неоснователни са доводите, че ищцата Д. не е претърпяла никакви увреждания на органи, освен болките в корема, причинени най- вероятно от поставения предпазен колан. Действително, ищцата Д. за щастие няма увреждания на органи в резултат на ПТП. От приетата като доказателство по делото Епикриза № 23005/2021г. издадена от УМБАЛ “Проф.д-р Стоян Киркович“- гр.Стара Загора се установява, че Т. Д. е била приета в клиниката по обща и оперативна хирургия на 10.12.2021г. и изписана на 16.12.2021г. Постъпила е по спешност след ПТП с оплаквания за травма на корема, с чувство на тежест и болка. При извършените и прегледи и изследвания в рамките на престоя и в болницата е установено, че няма данни за фрактури и други увреждания. Назначено и е било медикаментозно лечение, изписана е с подобрение и препоръки за проследяване на състоянието и два контролни прегледа в рамките на месец. В заключението на СМЕ извършена от д-р Гендов е посочено, че Д. е получила тъпа коремна травма, свързана с подуване, болка и вяла перисталтика, лекувана е в болницата в гр.Стара Загора. Въззивният съд намира, че доказателствата по делото водят до безпротиворечив извод, че Т. Д. също е получила телесно увреждане в резултат на ПТП, наложило постъпването и в болницата. Ищцата е изживяла болки и страдания, а така също неудобства, притеснения и безпокойство по време на болничния и престой, както и до пълното отшумяване на изпитваните болки. Присъденото и от БОС обезщетение в размер на 5 000 лв. е справедливо, тъй като са съобразени всички релевантни факти и обстоятелства и въззивният съд не намира основание за намаляването на размера му до 2 500 лв.

Водим от горните мотиви, БАпС намери, че решението на БОС следва да бъде отменено в частта, с която искът на Н. Д. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен от БОС над уважения размер от 200 000 лв.до размера от 230 000 лв., решението следва да се отмени, като се постанови решение от въззивната инстанция, с което на Н. Д. се присъди допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на още 30 000 лв., ведно със законната лихва.

В останалите обжалвани от страните части, решението на БОС по иска за обезщетение за неимуществени вреди на Н. Д. и по иска за обезщетение за неимуществени вреди на Т. Д. /над размера от 2 500 лв.до присъдения от БОС размер от 5 000лв./ следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По разноските: С оглед изхода от въззивното обжалване, присъдените в полза на въззивника-ответник разноски, дължими от Н. Д. за първата инстанция следва да бъдат намалени до размера от 600 лева.

В полза на адв.К. се следва по реда на чл.38, ал.2 ЗА допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 1994.40 лв. с ДДС за първата инстанция, определено от съда към релевантния момент на сключване на договора за правна помощ, както и при съобразяване на материалния интерес към момента на предявяване на иска.

Възнаграждението на адв.К. за въззивното производство съдът определя по реда на чл.38 ал.2 ЗА на сумата от 3348 лева с ДДС, която възлага за плащане върху въззивника-ответник.

За настоящата инстанция в полза на възивника-ответник следва да се присъдят разноски съразмерно на материалния интерес на отхвърлената част от въззивната жалба на ищеца - за адвокатско възнаграждение в размер на 1872 лева.

В полза на Окръжен съд град Бургас следва да се присъди допълнително държавна такса в размер на 1200 лв., платима от ответното дружество.

В полза на Апелативен съд град Бургас следва да се присъди държавна такса в размер на 600 лева и сумата от 755.20 разноски за възнаграждения на вещи лица, платими от въззивника-ответник.

Така мотивиран, Бургаският апелативен съд