Решение № 75 от 15.9.2023 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 201/2023 г.

Производството е по чл.530 и сл., вр.чл.278 ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. И. И., ЕГН ••••••••••, и К. И. И., ЕГН ••••••••••, чрез тяхната майка и законен представител И. Г. Л., ЕГН ••••••••••, всички от с.Б., община Н. с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Х.К. № 31, партер – адв. И. Х., против Решение № 3 от 28.07.2023 г., постановено по ф.д. № 2/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас, с което е оставено без разглеждане искането на Д. И. И. и К. И. И., чрез тяхната майка и законен представител И. Г. Л., за попълване състава на органите на управление на Фондация „Г.Ч., който орган е едноличен и се състои от управител, като за такъв бъде назначена И. Г. Л., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в с.Б., община Н. със срок до 28.03.2030 г., и е прекратено производството по делото в тази му част. Със същия акт е оставено без уважение искането на Д. И. И. и К. И. И., чрез тяхната майка и законен представител И. Г. Л., за извършване на промени в учредителния акт изразяващи се в отбелязване, че управител е И. Г. Л., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес в с.Б., община Н. със срок до 28.03.2030 г. В постъпилата въззивна жалба се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Въвежда се искане за отмяната му. В жалбата се развИ.т съображения, че следва да се приеме, че децата на починалия учредител и управител на фондацията са лица, които биха се ползвали от дейността й. Излагат се доводи, че са налице предпоставките за попълване персоналния състав на управителния орган на фондацията от съда. Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват лица, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: Пред първостепенния съд е било подадено искане с правно основание чл.35, ал.3 ЗЮЛНЦ за назначаване на И. Г. Л. за управител на Фондация „Г.Ч., както и искане с правно основание чл.34, ал.4 ЗЮЛНЦ за допускане промени в учредителния акт, които не е възможно да бъдат извършени от учредителя. Горните искания са били продиктувани от настъпването на 31.05.2023 г. на смъртта на учредителя на фондацията и неин управител И. Евстатиев И.. Видно от данните в регистъра, Фондация „Г.Ч. е с еднолично управление от управител и смъртта на управителя е породила необходимостта за посочване на друго лице, което да упражнява управителни функции по отношение на формированието. Съгласно разпоредбата на чл.35, ал.3 ЗЮЛНЦ органите на фондацията могат да вземат решения за попълване на състава си, а когато те не са в състояние да сторят това, всяко лице от състава им, както и всяко лице, което би се ползвало от дейността на фондацията, може да поиска от окръжния съд по седалището й да попълни състава на органите, в съответствие с волята, изразена в учредителния акт. Ясно е, че приложимо към хипотезата на починал едноличен управител горното разрешение предвижда определяне на последващ такъв от съда, при сезиране от лице, заинтересовано от продължаване дейността на фондацията. Настоящият апелативен състав, като съобрази, че Фондация „Г.Ч. е учредена с екологични, природозащитни и образователни цели, намира, че молителите – настоящи жалбоподатели, притежават легитимация да искат определяне на нов управител от окръжния съд, доколкото попадат в широкия кръг от лица, имащи интерес да живеят в чиста и запазена околна среда, в която е съхранено видовото разнообразие. Не се споделя изводът на съда от първа инстанция, че като малолетни молителите не биха могли да се квалифицират като лица, които биха се ползвали от дейността на фондацията. Съгласно позитивното ни право, ненавършилите пълнолетие лица също са носители на права – чл.1 ЗЛС. Те не са лишени от правоспособност и по процесуалния ни закон – чл.27, ал.1 ГПК, като извършват действия чрез законните си представители – чл.28, ал.4 ГПК, какъвто е настоящият случай. В заключение, не следва да се подкрепи становището на окръжния съд относно недопустимост на подадената молба за определяне на управител на фондацията. В тази част прекратителното определение на Окръжен съд Бургас подлежи на отмяна, като делото се върне на първата инстанция с указания за произнасяне по същество. По отношение на втората част от формулираното до съда искане, настоящият състава намира, че то по съществото си не представлява искане за изменение на учредителния акт на юридическото лице, доколкото името на управителя не съставлява необходима част от този акт – чл.34, ал.1 ЗЮЛНЦ. Не се касае за промяна формата на управление на фондацията – например преминаване от еднолично към колективно управление, а единствено за изменение на персоналния състав на органа, несвързано с промяна в съдържателни елементи от основополагащия акт, поради което е неприложим редът по чл.34, ал.4 ЗЮЛНЦ. Ето защо, в тази част производството е недопустимо и постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване. Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас