Решение № 1463 от 27.11.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 1927/2023 г.

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Образувано е по жалба, подадена от „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД срещу отказ № 20230614114856-3/ 13.10.2023 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенция по вписванията, с който е отказано да се извърши обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на дружеството за 2022 г. В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданския процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество. Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба. Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. На първо място следва да се посочи, че при подаване на заявление за обявяване в търговския регистър на годишния финансов отчет на едно търговско дружество, длъжностното лице, което е компетентно да извърши обявяването, съответно да постанови отказ за това, проверява както дали подаденото заявление е редовно - изхожда ли от оправомощено лице, изготвено ли е при спазване на предвидените за това форма и ред, приложен ли е към него подлежащият на обявяване годишен финансов отчет, както и подписана от заявителя декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, а също така проверява и дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно изготвянето на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, както и тези за неговото приемане, които по отношение на дружество с правноорганизационна форма АД са предвидени в чл. 221, т. 7, чл. 223, чл. 227 и чл. 230 ТЗ. Този извод следва при тълкуване на разпоредбите на чл. 62 и чл. 62а от Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, с които подзаконови норми са уредени изискванията към заявленията, които се подават в случаите, когато се иска в регистъра да бъдат обявени актове, като последната от двете касае и специалната хипотеза на обявяване на годишен финансов отчет, каквато е настоящата. В чл. 62, т. 3 и чл. 62а, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата е предвидено, че към заявлението задължително се прилагат документи, които доказват изпълнение на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване акт и в частност на годишния финансов отчет. След като с тези норми за заявителя е предвидено задължението да удостовери, че представеният за обявяване акт е надлежно приет, то и за длъжностното лице, произнасящо се по заявлението, възниква задължение да извърши проверка за това дали установените законови правила за приемане на акта са спазени въз основа именно на представените доказателства и само ако констатира, че това е така, може да извърши обявяването. Съдът счита, че заявителят „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД е представил в образуваното регистърно производство подлежащия на обявяване акт, който е годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2022 г., като той е представен като електронен документ. Това се сочи от самия заявител в подадената до съда жалба, като същото обстоятелство се заявява като настъпило и от длъжностното лице по регистрация в мотивите на постановения в производството отказ. Съдът не може да установи осъществяването на този факт при извършена служебна справка по партидата на дружеството в търговския регистър, защото електронен документ, представляващ ГФО, липсва в документите, които са част от регистърното производство. Такъв документ липсва и сред документите, представени на хартиен носител от Агенция по вписванията до съда при изпращане на подадената жалба срещу постановения в производството отказ. Причината за това обаче не е липсата на такъв документ сред приложените към заявлението такива, а представянето му във формат, който администрацията в Агенция по вписванията не може да обработи по начин, че да може да е видим в електронното досие по регистърното производство. Тази причина изрично се посочва в мотивите, изложени от длъжностното лице по регистрация в дадените от него указания до заявителя, както и в постановения отказ, поради което съдът я намира за безспорно установена. След като причината да не може да бъде установен като наличен в регистърното производство представеният от заявителя ГФО като електронен документ е не неговата липса, а невъзможността на Агенция по вписванията да го възпроизведе, то съдът счита, че това не може да носи неблагоприятни последици на заявителя. Ето защо съдът приема, че соченият електронен документ е представен в настоящото регистърно производство. Съдът намира, че представянето на подлежащият на обявяване ГФО като електронен документ е извършено надлежно от заявителя в образуваното регистърно производство. За да стигне до този извод съдът първо съобразява, че един от принципите, при които съгласно чл. 2а ЗТРРЮЛНЦ се осъществява регистрацията, воденето, съхраняването и достъпът до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел е насърчаване използването на електронен документ и електронен подпис. Именно за да бъде спазван този принцип при водене на регистъра, в чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ е въведено задължение за Агенцията по вписванията да бъде осигурена възможност за приемане на документите по чл. 16, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, сред които са и заявленията за вписване, заличаване на конкретни обстоятелства и обявяване на конкретен акт, в електронна форма, подписани с усъвършенстван електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) и на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. При тълкуване на тези правни норми във връзката им една с друга съдът счита, че е допустимо подлежащият на обявяване акт в регистърното производство да бъде представен като електронен документ, както е в случая, и Агенцията по вписванията е длъжна да насърчава това и да осигури техническа възможност то да бъде направено. Агенцията по вписванията е длъжна да изпълни задължението, което възниква за нея по силата на чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, чрез служителите от своята администрация, които имат съответната компетентност и които трябва да осигурят такъв софтуерен продукт, който да позволява на всеки един заявител да подаде по електронен път искане за вписване, обявяване или заличаване в търговския регистър по партидата на конкретен търговец, което да е в електронна форма и подписано с електронен подпис, и към което да могат да бъдат приложени всички документи, които законът изисква да се представят, за да бъде уважено искането, включително и електронни документи, подписани с електронен подпис. При подадено искане за обявяване в търговския регистър на определен акт за да изпълни това свое задължение, Агенцията по вписванията следва да осигури възможност заявителят да представи подлежащия на обявяване акт като електронен документ, подписан с електронен подпис. Това задължение ще се приеме за изпълнено, ако този акт може да се представи във всеки един случай, без значение каква е електронната форма, на която се представя, включително нейната големина. Въвеждането от Агенцията на каквито и да било ограничения по отношение на електронната форма, на която се представя електронния документ в регистърното производство, включително относно нейната големина, при неспазване на които този електронен документ изобщо не може да се представи, означава, че Агенция по вписванията не е изпълнила задължението си по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Не е допустимо при неизпълнение на задължението по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от компетентния орган в тежест на заявителя да се възлагат каквито и да е неблагоприятни последици. В случая, както се посочи, съдът приема, че заявителят „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД е представил в образуваното регистърно производство подлежащия на обявяване финансов отчет като електронен документ, като причината за това, че той не може да бъде възпроизведен по начин, че с него да може се запознае длъжностното лице, е, че използваният от Агенция по вписванията софтуерен продукт за водене на регистъра не позволява прикачване на файл във формат и с големина, в която е файла, на който се съхранява електронния документ. Тази причина е свързана единствено с поведението на Агенцията, която не е създала възможност създаденият от заявителя електронен документ, съдържащ ГФО за 2022 г., да бъде представен в регистърното производство. Следователно Агенцията не е изпълнила задължението си по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, като неблагоприятните последици от това не могат да се възлагат на заявителя „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД и да се приеме, че той не представлява подлежащият на обявяване акт, особено след като от данните в регистърното производство е видно, че той е положил достатъчно усилия да представи съставения електронен документ. Ето защо съдът счита, че представянето на подлежащия на обявяване ГФО за 2022 г. като електронен документ е извършено надлежно от заявителя в образуваното регистърно производство съобразно установените за това правила и Агенция по вписванията е длъжна да намери техническо разрешение, въз основа на което да се запознае със съдържанието на този документ. По указания на съда заявителят в регистърното производство е представил възпроизведен на хартиен носител електронният документ, представляващ ГФО за 2022 г., от който документ съдът може да направи извод, че същият е изготвен съобразно нормативните изисквания за неговото съставяне, предвидени в ЗСч. Съдът обаче не може да извърши проверка дали този документ отговаря на електронния такъв, представен в регистърното производство, както и дали електронният документ е подписан с валиден електронен подпис, поради констатираната вече липса на такъв документ в търговския регистър и в преписката към настоящата жалба. Тази проверка обаче задължително трябва да бъде извършена и това ще трябва да направи длъжностното лице по регистрация след връщане на делото, като служителите в Агенция по вписванията следва да намерят техническо решение за възпроизвеждане на представения от заявителя електронен документ. Трябва да се посочи, че в случая са неприложими задължителните указания, дадени в т. 6 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, защото не сме изправени пред хипотезата на липсващ документ, а на надлежно представен от заявителя електронен документ, съдържащ подлежащия на обявяване акт, който се отказва да бъде съобразен от длъжностното лице с мотиви за липса на възможност той да бъде възпроизведен чрез системата, изградена от Агенция по вписванията, което поведение е недопустимо и представлява нарушение на чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. На следващо място съдът трябва да се произнесе дали от представените от заявителя документи се доказва, че са изпълнени установените със закон изисквания относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет. Установяването в регистърното производство на изпълнението на изисквания на закона относно приемането на подлежащия на обявяване годишен финансов отчет, за което длъжностното лице следи, се извършва по различен начин в зависимост от това дали търговското дружество се определя като микропредприятие, малко предприятие, средно предприятие или като голямо предприятие съгласно дефиницията на тези понятия, дадена в Закона за счетоводството /ЗСч/. В чл. 62а, ал. 2, т. 3 от Наредбата е предвидено, че когато заявителят е търговец от категорията големи предприятия по ЗСч установяването на описаните факти става с представяне на доказателства, от които се установява, че са спазени установените в закона изисквания за приемането на ГФО. Настоящият съдебен състав констатира, че към заявлението са приложени доказателства, от които може да се направи извод, че са спазени установените в закона изисквания за приемането на ГФО на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД за 2022 г., чието обявяване се иска. Съгласно чл. 221, т. 7 ТЗ органът, който е компетентен да приеме годишния финансов отчет на търговското дружество с правноорганизационна форма АД, е общото събрание на акционерите съответно едноличният собственик на капитала в еднолично АД, който съгласно чл. 219, ал. 2 ТЗ има правомощието да решава въпросите от компетентността на общото събрание. От представените със заявлението документи е видно, че на 26.04.2023 г. от едноличния собственик на капитала на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД е взето решение за приемане на ГФО на дружеството за 2022 г. Това означава, че от компетентния за това орган е прието решение за приемане на акта, чието обявяване се иска в настоящото регистърно производство. В чл. 62а, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че наред с подлежащия на обявяване годишен финансов отчет и документи, които доказват изискванията на закона за приемането му, към заявлението, с което се иска да бъде извършено това действие, заявителят трябва да приложи и годишен доклад за дейността на дружеството в оригинал, в нотариално удостоверен препис или в заверен от заявителя препис. В случая се установява, че към заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърно производство, е представен и годишен доклад за дейността на дружеството „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД, като той също е представен като електронен документ и за редовността на представянето му по този начин и задълженията на Агенция по вписванията в тази връзка важи всичко, което съдът вече посочи по отношение на представянето на финансовия отчет като електронен документ. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че в производството се установява, че е съставен годишен финансов отчет на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД за 2022 г., който отговаря на изискванията за това, предвидени в ЗС, че е налице валидно и законосъобразно взето решение на едноличния собственик на капитала на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД за приемане на този отчет съгласно чл. 221, т. 7 ТЗ, както и че заявителят е представил изискуемите съгласно чл. 62а, ал. 2, т. 1 от Наредбата допълнителни документи. Ето защо и този акт подлежи на обявяване в търговския регистър, като преди да извърши обявяването длъжностното лице трябва да извърши проверка дали представеният пред съда възпроизведен на хартиен носител електронен документ, представляващ ГФО на „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД за 2022 г., отговаря на електронния такъв, представен в регистърното производство, както и дали този електронен документ е подписан с валиден електронен подпис, защото съдът не може да извърши сам тази проверка поради допуснато от Агенция по вписванията неизпълнение на задълженията й по чл. 17, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Предвид всичко изложено се налага крайният извод, че постановеният в настоящото производство отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен от съда, като на длъжностното лице по регистрация бъдат дадени указания да обяви представения акт, представляващ ГФО „Застрахователно дружество ЕИГ Ре” ЕАД за 2022 г., след извършване на проверка за съответствие на електронния документ по съдържание с възпроизведения на хартиен носител документ, представен пред съда. Жалбоподателят е направил искане за присъждане в негова полза на направените в съдебното производство разноски, което съдът счита за неоснователно. Правото на разноски на едно лице в гражданския процес може да бъде упражнено само срещу насрещната страна в производството, която неоснователно е въвела първата в спора пред съда, т.е. само при двустранните производства, каквото обаче не е регистърното производство, което е едностранно и направените в него разноски не могат да се възлагат за заплащане по правилата на чл. 78 ГПК, а си остават за страната, която ги е сторила. Така мотивиран съдът