Решение № 11724 от 23.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1764/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Образувано е по жалба на С.А. М., [ЕГН], адрес с. •••, общ. ••, обл. ••, чрез процесуален представител адв. Т. Ц., против изричен отказ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, седалище гр. София, представлявано от Б. И. Н., да предостави по искане на жалбоподателката и на основание чл. 15 от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД// достъп до всички лични данни, които са обработвани от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, включително и копия на всички документи, в които се съдържат лични данни на доверителката му. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на отказа и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне, като ответникът бъде задължен да предостави копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на жалбоподателката от кредитното ѝ досие, поддържано и съхранявано от ответника, но не само копия от осем договора за кредит, общи условия, договори за поръчителство/гаранция /ако има такива/, платежни нареждания, погасителни планове и други. С молба вх. № 16411/08.10.2025г. от жалбоподателката е направено искане за обявяване нищожността на оспорения отказ, поради липса на компетентност на длъжностното лице по защита на данните да издава актове от името на администратора на лични данни. Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Ответникът по жалбата – „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с отговор на жалбата с вх. № 14674/12.09.2025г. оспорва същата. Излага твърдения за недопустимост на жалбата и се моли същата да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена по подробно изложените в отговора и допълнителна молба вх. № 19050/11.11.2025г. съображения. Претендират се сторените по делото разноски. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбата е подадена от лице, чиято правна сфера е засегната неблагоприятно от обжалвания акт, депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и по отношение на подлежащ на обжалване акт/изричен отказ на администратор на лични данни да предостави информация на субект на данни по чл. 15 от ОРЗД/. По делото се установи, че не са налице пречки по чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД, видно от представеното от Комисията за защита на личните данни съобщение, удостоверяващо, че няма налично висящо производство пред КЗЛД, инициирано от жалбоподателката относно същото нарушение. По отношение възражението за недопустимост на жалбата, съдът прави следното заключение: на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК вр. чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД производството е подведомствено именно на административните съдилища, като по същество представлява административен спор, възникнал по отношение изричен отказ, а производството по обжалване на процесния отказ се развива пред административен съд по реда на АПК на основание специалната разпоредба на чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД. Жалбата е родово и местно подсъдна на административен съд – не са налице изключенията по чл. 132, ал. 2 АПК, а жалбоподателят е с постоянен адрес гр. Асеновград, обл. Пловдив – чл. 133 АПК. Въз основа на горното следва изводът, че Административен съд – Пловдив е родово и местно подсъдният съд, а жалбата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: На 01.07.2025г. жалбоподателката С.А. М., чрез пълномощник адв. Т. Ц./пълномощно от л. 7, представено към жалбата/ отправя искане вх. № 144 – СМ/02.07.2025г. по описа на дружеството на основание чл. 15 от Регламент ЕС 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година за предоставяне на достъп до всички лични данни, които са обработвани от ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни, както и на копия на всички документи, в които се съдържат лични данни на жалбоподателката, сключени между нея, в качеството ѝ на кредитополучател, и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, в качеството му на кредитодател. Искането било изпратено по електронен път, като било получено от ответното дружество, което на 02.07.2025г. заявило, че ще представи отговор в законоустановения срок. На 31.07.2025г. от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД по електронен тъп бил представен отговор по подадено искане, ведно със седемнадесет прикачени файла/копие от лична карта, снимки от профила на лицето, девет броя договори със заличена информация, два броя справки от НОИ и справка от ЦКР/. С така приложения към ел. съобщение отговор, дружеството заявило, че в представените документи е заличена онази част от информацията, която не съдържа лични данни и не е относима към предмета на искането. Посочило, че задълженията по част от договорите били изплатени, поради което била отпаднала необходимостта от обработката на личните данни на тъй като същите не подлежали на активна обработка, тяхното предоставяне не било дължимо. Срещу така направения отказ от страна на дружеството за предоставяне на част от изисканата информация, от на 13.08.2025г. била депозирана процесната жалба вх. № 13247 по описа на Административен съд – Пловдив. По делото са представени още копия от съдебни актове във връзка с образувано гр. дело № 940/2025г. по описа на Районен съд – Смолян и гр. дело № 284/2025г. по описа на Районен съд – Чепеларе., както и копие от Заповед № 28/26.02.2024г./л.207/, с която лицето А. Г. е определен, считано от 01.03.2024г. за длъжностно лице по защита на данните. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна: Съгласно чл. 4, т. 2 от Регламент ЕС 2016/679 „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване, а според чл. 4, т. 1 от Регламента „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. По настоящото производство между страните не се спори по обстоятелството, че жалбоподателката е отправила искане до „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с предмет право на достъп до всички обработваните нейни лични данни, както и че същото притежава качеството „администратор“ на лични данни по чл. 4, т. 7 от Регламент ЕС 2016/679 - физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Според публично достъпните данни, съдържащи се в Регистъра на финансовите институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции/ЗКИ/, актуален към 17.12.2025г., дейността на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД включва отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството е вписано в регистъра под № 68 със заповед № РД22-2352/19.10.2010г. и като такова притежава и качеството на финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, извършва дейност по чл. 3, ал. 1 ЗКИ на територията на Република България. Тази дейност е насочена към широк кръг потребители, и в следствие на нея се създават, съхраняват и обработват данни на ползвателите на услугите по чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, които са лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 ОРЗД. Договорът за кредит безспорно съдържа лични данни по смисъла на същата разпоредба от Регламента. Не е налице спор по отношение на обстоятелството, че между жалбоподателката и ответника са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключени множество договори за потребителски кредит, наличието на което обстоятелство не е спорно по делото. Представени са договори за предоставяне на кредит с № 30, № 35, № 42, № 43, № 44, № 46, № 52, № 306 и № 527, сключени между С.А. М. и „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД. Жалбоподателката безспорно е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството – ответник, и съответно има право на достъп до обработваните ѝ от администратора лични данни, съгласно чл. 15 Регламент (ЕС) 2016/679. Страните не спорят по факта, че освен информацията за обработваните лични данни, в искането е било заявено и изрично желание на С.М. за получаване копия от документите, в които се съдържат лични данни. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент ЕС 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг, определен от администратора начин. В § 1 на чл. 15 от Регламента, озаглавен „Право на достъп на субекта на данните“, е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните…“. Въз основа на доказателствата, които са представени и приобщени в хода на настоящото производство, съдът намира, че ответникът „ИЗИ ФИНАНАС“ ЕООД, в качеството си на администратор на лични данни/чл. 4, т. 7 ОРЗД/, е постановил нищожен акт. С протоколно определение от 13.10.2025г. съдът е задължил ответника „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД в 7-дневен срок от получаване на съобщението да представи заповед № 28/26.02.2024г., с която от дружеството е определено длъжностно лице по защита на данните. С Определение № 7703/05.09.2025г. на страните е указана доказателствената тежест, като изрично на ответника е указано, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт, както и изпълнението на материалноправните и процесуалноправните изисквания по издаването му. На основание чл. 163, ал. 1 АПК съдът е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за законосъобразност по чл. 146 АПК. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба съдът обявява нищожността на акта, дори когато липсва искане за това /в конкретния случай изрично искане е било направено от жалбоподателката/. С молба вх. № 17329/20.10.2025г. ответникът е представил в изпълнение на определението от 13.10.2025г. Заповед № 28/26.02.2024г. Със посочената заповед на основание чл. 37 вр. чл. 38 и чл. 39 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и чл. 69, ал. 1 вр. ал. 3 и чл. 70 ЗЗЛД е определен А. Г. за длъжностно лице по защита на данните. С отговора на жалбата, получен чрез писмо вх. № 14674/12.09.2025г. по описа на съда ответникът заявява, че процесната заповед доказва, че оспореният акт е издаден от надлежно определени длъжностно лице по защита на данните и в рамките на неговата компетентност. В заповедта е посочено още, че задачите, правата и задълженията на длъжностното лице по защита на данните се уреждат в отделен документ, подписан от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни и А. Гчров, в качеството му на длъжностно лице по защита на данните. С оглед разпределението на доказателствената тежест на страните от ответното дружество подобен документ, определящ задачите, правата и задълженията на А. Гюлов, включително правомощието да издава административни актове от името на администратора на лични данни, не е представен по делото. В оспорения пред настоящата инстанция отказ е посочено, че е издаден от дружеството – ответник „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, но в действителност е издадено от длъжностно лице по защита на личните данни при „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, а именно – А. Г.. По делото не са налице данни писмото да е подписвано от посоченият за издател ответник или от друго оправомощено лице. Както вече бе отбелязано, от доказателствата по делото не се установява длъжностното лице по защита на личните данни да разполага с компетентност за издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламент /ЕС/ 2016/679. АПК не съдържа изрично формулирани основания за нищожност на административните актове. В правната доктрина и в съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици към които е насочен. Липсата на компетентност на органа, издал акта е винаги основание за неговата нищожност. Въз основа на изложеното и след преверка на законосъобразността на оспорения пред настоящата инстанция акт по реда на чл. 168 вр. чл. 146 АПК, съдът приема, че същият е нищожен. Жалбата, като основателна следва да се уважи, а обжалваният изричен отказ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД от 31.07.2025г. по заявление от 01.07.2025г. следва да бъде прогласен за нищожен. На основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК преписката следва да бъде изпратена на администратора на лични данни „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД за ново произнасяне в 30 - дневен срок от влизане в сила на настоящото решение, съобразно изложените мотиви от съда, които са задължителни относно приложението на материалния и процесуалния закон. Предвид изхода на делото на жалбоподателката следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева, заплатени за държавна такса по производството. С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, основателна се явява и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за адвокатска защита. Според Закона за адвокатурата/чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2/, в случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес минималното възнаграждение е в размер на 900 лв. по дела по ЗЗЛД, поради което ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. на основание чл. 8, ал. 2, т. 10 вр. § 2а от ДР на Наредбата. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 вр. чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, Административен съд - Пловдив: