Решение № 1145 от 9.3.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 13653/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН. Образувано е по жалба от К. Д. Е., гражданка на Т., ЛНЧ •••, с адрес гр. •••, чрез адв. П. В., против наказателно постановление № 802/05.10.2022 г., издадено от Началника на отдел „Миграция“ - СДВР за нарушение по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ. На основание чл. 52, ал. 1 ЗЧРБ й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че уреденият в разпоредбата на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ срок до 60 дни преди изтичане на разрешението за пребиваване, в който Е. е следвало да подаде пред компетентния орган заявление за ново разрешение, е неприложим в случая, предвид забраната за обратно действие на материалния закон, който в случая бил влязъл в сила след получаване от страна на жалбоподателката на първоначалното разрешение за пребиваване. Алтернативно са наведени доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН. За проведеното на 14.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Въззиваемата страна се представлява от юрк. А., а жалбоподателката - от адв. В.. В дадения ход по същество адв. В. поддържа жалбата и моли атакуваното НП да бъде отменено. Претендира присъждането в полза на доверителката му на разноски за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото, за което представя доказателства и списък. Юрк. А. изразява становище в насока законосъобразност на издаденото НП и прави искане да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена - прави възражение за прекомерност на претендираните разноски, предвид невисоката фактическа и правна сложност на казуса. Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима - депозирана от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, е основателна. От фактическа страна се установи: Жалбоподателката К. Д. Е. е гражданка на Т., ЛНЧ •••. По силата на решение № РД- 08-1345/06.03.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта й е дадено разрешение за достъп до пазара на труда, за срок от четири години, считано от датата на издаване на Синя карта на Европейския съюз. Впоследствие й е издадено разрешение за пребиваване № 701151862 от 01.04.2021 г., валидно до 07.10.2022 г. На 04.10.2022 г., с оглед изтичащия на 07.10.2022 г. срок на разрешението, жалбоподателката Е. се явила на гише в отдел „Миграция“ - СДВР, бул. •••, за подаване на заявление за ново разрешение. Извършена била служебна проверка в информационния масив АИС „БДС“, при която свид. В. Х., на длъжност старши полицай в отдел „Миграция“ при СДВР, установил, че К. Д. Е. не е подала заявлението за ново разрешение за пребиваване в Република България в срок до 60 дни преди изтичане на пребиваването й, съобразно изискването на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ. Преценил, че крайният срок, в който следвало да го направи, бил до 09.08.2022 г., предвид което й съставил АУАН № 802/04.10.2022 г. за нарушение по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ, извършено на 10.08.2022 г. Същият бил връчен на Е., която го подписала без да направи възражения. Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, на 05.10.2022 г. Началникът на отдел „Миграция“ - СДВР издал срещу Е. атакуваното наказателно постановление, с което, аналогично с АУАН, като нарушение на разпоредбата на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ й било вменено, че не е подала заявление за ново разрешение за пребиваване в Република България в срок до 60 дни преди изтичане на пребиваването й. На основание чл. 52, ал. 1 ЗЧРБ й била наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв. НП й било връчено на 12.10.2022 г. Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля В. Х., и писмени - заварени копия от решение № РД-08-1345/06.03.2020 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта и от разрешение за пребиваване № 701151; заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; удостоверение рег. № 513р-101178/17.10.2022 г.; удостоверение рег. № 513р-107733/03.11.2022 г.; справка- извлечение от АИС „БДС“. Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи за правилното му изясняване. Моментът на издаване и срокът, за който на жалбоподателката било разрешено пребиваване на територията на Република България - до 07.10.2022 г., се установяват от представеното разрешение за пребиваване № 701151 и от извлечението от АИС „БДС“. Обстоятелствата, касаещи извършената на 04.10.2022 г. проверка по отношение на Е., по повод явяването й в отдел „Миграция“ - СДВР, гр. София, и установеното, че не е подала заявление за ново разрешение за пребиваване в Република България в срок до 60 дни преди изтичане на пребиваването й, са изводими от показанията на свид. Х. и от данните, съдържащи се в АИС „БДС“ справката. Заеманите от актосъставителя и наказващия орган длъжности съответно към момента на съставяне на АУАН и издаването на НП се изясняват посредством представените в тази връзка удостоверения. Компетентността им по съставяне на АУАН и по издаване на НП следват съобразно правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121з- 378/06.04.2020 г. на министъра на вътрешните работи. При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното: Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Въз основа приобщената доказателствена съвкупност освен това се установи, че Е. действително е осъществила състава на нарушението по чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ, доколкото е следвало да подаде в отдел „Миграция“ при СДВР заявление за издаване на ново разрешение в срок до 60 дни преди изтичане на актуалното разрешение за пребиваването й. Като не е изпълнила това свое задължение в законоустановения срок - до 09.08.2022 г. включително, на 10.08.2022 г. е осъществила състава на вмененото й нарушение. Наведените в жалбата възражения в насока неправилно приложение на материалния закон са неоснователни, доколкото с оглед влизане на разпоредбата на чл. 33к, ал. 3 ЗЧРБ в сила от 01.06.2021 г., именно тя се явява приложимият спрямо жалбоподателката материален закон. Предвид това Е. е следвало да подаде изискуемото заявление в указания 60-дневен срок преди изтичане на разрешението. С неизпълнение на задължението й до 09.08.2022 г. включително, съставът на нарушението се явява осъществен от обективна и субективна страна. Независимо от горното обаче, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице и обуславящи отмяната на НП. На първо място, с издаване на наказателното постановление в деня, следващ съставянето на АУАН, е нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ЗАНН, предоставяща на нарушителя възможност да депозира писмени възражения по акта в 7-дневен срок от подписването му. С това правото на защита на санкционираното лице е нарушено, доколкото е било лишено от потенциалната предоставена от закона възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя, в това число чрез ангажиране на доказателства. И наред с горното, даденото в АУАН и в НП описание на нарушението не съответства на изискванията, законодателно регламентирани съгласно разпоредбите на на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. По-конкретно, при описанието на нарушението актосъставителят и наказващият орган не са посочили имала ли е Е. разрешение за пребиваване, респективно неговият номер, кога е било издадено и кога е изтичал срокът му. Липсват изобщо твърдения въз основа на какви фактически обстоятелства е формиран изводът, че срокът за подаване на заявлението за продължаване на пребиваването е изтекъл на 09.08.2022 г., при което е обективно невъзможно да се извърши преценка за правилността на това твърдение. При това според настоящия съдебен състав съдържанието на АУАН и НП не отговоря на формалните изисквания за законосъобразност, съобразно чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото даденото неясно и лаконично описание на нарушението не позволява определянето на кореспондиращата му нарушена правна норма. Този извод следва от принципното положение, че в административнонаказателното производство АУАН и наказателното постановление имат „обвинителна функция“, предвид което следва да съдържат всички задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно описание на изпълнителното му деяние. Извеждането на съответна воля на актосъставителя и наказващия орган по тълкувателен път или въз основа доказателствата по делото, е недопустимо. Допуснатите в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила са съществени и същевременно неотстраними, доколкото от една страна е била препятствана възможността на наказаното лице да може в пълен обем да упражни правото си на защита, а от друга - липсата на надлежно описание на нарушението препятства и проверката на съда във връзка с твърдяното административно нарушение. По изложените съображения в съвкупност съдът прецени, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а жалбата - уважена. При този изход на делото е основателна претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН. Същевременно е основателно и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение за прекомерност, предвид невисоката фактическа и правна сложност на казуса и разглеждането му в две съдебни заседания. Поради това разноските за възнаграждение, изплатени на адв. В., следва да бъдат присъдени в минимално предвидения съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 400 /четиристотин/ лв. Претенцията за присъждане на държавна такса в размер на 10 /десет/ лв. не следва да бъде уважена, доколкото такава държавна такса за разглеждане на делото не е дължима, респективно не са представени доказателства за внасяне на сумата. Не следва да бъдат присъдени и разноски за осъществено от адв. М. процесуално представителство, предвид липсата на доказателства за направени такива, доколкото представеният договор № 12/10.12.2022 г. за правна защита и съдействие касае друго лице и производство. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1и чл. 63д, ъл. 2 вр. ал. 1 ЗАНН