Решение № 223 от 22.11.2023 г. на Районен съд - Поморие по дело № 521/2023 г.

Производството е по реда на чл.530 и сл. ГПК, вр.с с чл.19 ал.1 от Закона за гражданската регистрация и е образувано по молба от А. О. И., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.К. М-Ст., с която се иска промяна на имената на молителя от А. О. И. на А.пи М.К.. В съдебно заседание молителят се представлява от пълномощника си адвокат, който поддържа молбата. Заинтересованата страна община Поморие представя писмен отговор на исковата молба, в който застъпва становище за основателност на молбата по отношение на собственото име на молителя и за неоснователност на молбата в останалата й част. Представител на контролиращата страна Районна прокуратура – Бургас в съдебно заседание също изразява становище за основателност на искането на молителя. Пристъпвайки към разглеждане на искането по същество, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и закона, съдът прие следното. По делото е представен препис от дубликат на удостоверение за раждане от 31.08.2023 г., издаден от общ.Бургас въз основа на акт за раждане № 1-0224/05.02.1971 г., , съгласно което молителят е роден на 03.02.1971 г., от баща О.Х.И. и майка Р.М.К.. Представено е удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на молителя от 25.08.2023 г., издадено от общ.Поморие, в което като родители са посочени същите лица. Представен е заверен препис от извадка на архив „Население“ на общ.Созопол в която е посочено лицето М. А.ев К., род. в гр.Созопол на 27.04.1926 г., което лице молителят счита за свой биологичен баща. В представеното от община Поморие становище е посочено, че съгласно НДБН, в акта за раждане на молителя последният е записан с имената А.О.А., като през 2003 г. имената му са променени на А. О. И. Съгласно представеното по делото свидетелство за съдимост молителят не е осъждан. По делото са изслушани показанията на свидетелите З.П.А. и В.Р.А., двамата познати на молителя. Св. З.А.очи, че е съсед на молителя и го познава от малък с името А.пи. Твърди, че познава майката на молителката както и нейният втори съпруг, който се казвал М.К. и заявява убеждение, че молителят е син на последния. Твърди, че молителят е отгледан от майка си и М.К., като сред съседите и познатите си молителят е известен с името А.пи. Св. В.А. твърди, че молителят му е споделял силното си желание да носи имената на лицето, което счита за свой баща, а именно М.К.. Свидетелят сочи, че К. не живеел в гр.Поморие, посещавал града един-два пъти в годината, но се грижел за молителя и му помагал. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Основателността на искането с правно основание чл.19 ал.1 ЗГР, за допускане на исканата промяна е обусловена от нА.чието на поне една от законовите предпоставки, посочени в тази норма – собственото, бащиното или фамилното име на молителя да са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи или важни обстоятелства да налагат промяната. Тъй като законът не дава отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни, те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Лично и обществено значимите обстоятелства, че в семейната и обществената среда, където лицето се е установило да живее и работи, то желае да бъде известно с имената, с които е приобщено в тази среда, несъмнено са свързани с личното и етническо самоопределяне на физическите лица. Поради това, мотивираното от тези обстоятелства субективно желание на дадено лице да носи определено собствено име, следва да се квА.фицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР. В този смисъл Решение № 450/28.11.2012 г. по гр. д. № 1777/2011 г., IV г. о., ГК на ВКС. В случая молителят в различни периоди от време е носил различни собствени имена, но от доказателствата по делото се установява, че в семейната и обществена среда, в която същият живее, той е известен със собственото име А.пи, поради което и при съобразяване на горепосочената съдебна практика съдът приема, в случая е нА.це „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, ето защо и след като по делото не се установи исканата промяна да е свързана с намерение да се въведат в заблуждение органите на реда или други институции, съдът намира, че молбата се явява основателна по отношение на собственото име на молителя и промяната на последното следва да бъде допусната. Молбата по отношение искането за промяна на бащиното и фамилното име на молителя е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Искането на молителя е мотивирано единствено от субективното му желание да носи като бащино и фамилно име имената на лицето, което счита за свой биологичен баща. По делото не са нА.це доказателства, включително такива не се извличат и от свидетелските показания, от които да се установява, че молителят се е афиширал в обществото с бащино и фамилно име М.ов, респ. К.. ЗА.чаването на произхода на молителя от посочения в акта за раждане баща не би могло да се постигне по реда на исканата промяна в имената, като такива възможности правно са регламентирани в разпоредбите на чл.16 ЗГР (припознаване), чл.17 ЗГР (произход установен по съдебен ред), чл.18 ЗГР (осиновяване). Изрично в посочения смисъл Решение № 527/08.06.2009 г. по гр. д. № 1232/2008 г., III г. о., ГК на ВКС. Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие