Решение № 1203 от 1.3.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 10626/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх. № 235331/22.08.2023 г., подадена от „Столичен Автотранспорт“ ЕАД - ответник по гр. дело № 2003/2023 г., Софийски районен съд, 77 състав срещу постановеното по него Решение № 12482/13.07.2023 г., с което е признато за незаконно и отменено наложеното на С. Й. М. със Заповед № РД 09-211/13.12.2022 г. на изпълнителния директор и на председателя на директорите на „Столичен автотранспорт“ ЕАД дисциплинарно наказание „забележка“. Със същото решение ответникът е осъден да заплати 1 380 лв. – разноски по делото. В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с чл. 29, ал. 1, т. 1 Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/. Неправилно съдът счел, че цитираната разпоредба изисквала единствено обсъждане, а не съдържала задължение за свикване или провеждане на редовни заседания на Комитета по условия на труд. Счита се, че имало императивно изискване за свикване и провеждане на тези събрания и неизпълнението му за второто и третото тримесечие на 2022 г. било нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 10 Кодекс на труда /КТ/. Поддържа се, че неизпълнението на това задължение можело да ангажира имуществената отговорност на работодателя, тъй като същият, според разпоредбата на чл. 27, ал. 4 ЗЗБУТ се явявал председател на Комитета по условията на труд. Сочи се, че действително на работодателя не са налагани парични глоби, а са давани предписания, поради което и дисциплинарното наказание било най-лекото. Акцентира се върху превантивния характер на това наказание. Твърди се, че задължението за свикване на заседания на Комитета произтичало от закона, а не от трудовия договор, както неправилно приел съдът. Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Насрещната страна С. Й. М. счита жалбата за неоснователна. Поддържа, че липсва неизпълнение на каквито и да е било задължения. Сочи, че не били спазени критериите за определяне и налагане на дисциплинарното наказание. Работодателят изискал обяснения за други обстоятелства, поради което били нарушени правата на въззиваемия. Неправилно същият се позовал в процесната заповед на Протокол за проверка № ПР2231666/24.10.2022 г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в който обаче се съдържали само предписания. Същите били своевременно изпълнени, едва след което било наложено дисциплинарното наказание. Сочи, че заповедта влизала в противоречие с чл. 30б, ал. 3 ЗЗБУТ. Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на процесното решение. Претендират се разноски. От фактическа страна съдът установява следното: Производството по гр. дело № 2003/2023 г., Софийски районен съд, 77 състав е образувано по искова молба от 13.01.2023 г., подадена от С. Й. М. с твърдението, че от 2012 г. работел по трудово правоотношение с ответника на длъжност „Директор предприятие Дружба“ На 15.12.2022 г. му била връчена Заповед № РД 09-211/13.12.2022 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Мотиви за така наложеното наказание, които ищецът оспорва напълно, били, че в посоченото му качество по трудовото правоотношение не свикал заседания на Комитета за безопасни условия по труда за второто и третото тримесечие на 2022 г., каквото било изискването на чл. 29, ал. 1 ЗЗБУТ. В дисциплинарната процедура му били поискани обяснения като директор на предприятие в поделение в „Дружба“, а в заповедта е посочено, че длъжността му била директор поделение „Дружба“. Поради това счита, че не му било искано обяснение, а това водело до незаконосъобразност на издадената заповед. В заповедта било посочено, че нарушаващото трудовите правила поведение било под формата за бездействие за периода 01.04.2022 г. – 30.09.2022 г., което съобразно датата на издадената заповед я правела постановена извън сроковете. Незаконсъобразността на процесната заповед се изразявало в смесването на двете качества на ищеца по трудовото правоотношение – председател на КУТ и директор, предприятие в поделение „Дружба“. В мотивите на заповедта ответникът се позовавал на Протокол за извършена проверка № 2231666/24.10.2022 г. съставен от Главна инспекция по труда, в който било направено предписание за провеждане на заседание на КУТ. Това предписание било изпълнено на 02.11.2022 г. – видно от Протокол № 2 за проведено заседание на КУТ. С заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била нарушена разпоредбата на чл. 30б, ал. 2 ЗЗБУТ. Направено е твърдение, че наложеното дисциплинарно наказание било форма на дискриминация, изразяваща се в неравно третиране по трудовото провоотношение, тъй като никой друг член на КУТ не бил наказан за това. Поддържа се, че КУТ е независим орган и ищецът не могъл да дава нареждания на нито един от членовете му. Липсвали изработени и приети правила за работата на КУТ. Отговорността на членовете на комитета била посочена в препращащата към КТ разпоредба на чл. 55 ЗЗБУТ. Въз основа на изложеното е поискана отмяна на процесната заповед. Ответникът „Столичен Автотранспорт“ ЕАД редовно уведомен на 31.01.2023 г. не е подал отговор в законоустановения срок. По делото е представен безсрочен Трудов договор № РД -12-11/25.09.2015 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ между С. Й. М. и Столичен Автотранспорт“ ЕАД за изпълняване на длъжността „директор, предприятие „Дружба“, с месторабота в поделение „Дружба“. В Заповед № РД 09-211/13.12.2022 г., с която на служителят е наложено дисциплинарно наказание „забележка“, работодателят „Столичен Автотранспорт“ ЕАД е посочил, че в Протокол за извършена проверка № 2231666/24.10.2022 г. съставен от Главна инспекция по труда било посочено, че инспекцията установила, че последният протокол за проведено заседание на КУТ бил от м. януари 2022 г., което означавало, че този комитет не заседавал всяко тримесечие в нарушение на чл. 29, т. 1 ЗЗБУТ. Били поискани от С. М. в качеството му на председател на комитета и като директор, поделение „Дружба“, обяснения. В свое писмено обяснение от 04.11.2022 г. служителят посочил, че отговорният служител, който е следвало да представи протоколите пред ГИТ не бил на работа в деня на проверката. Към писмените обяснения били приложени Протокол № 1/25.01.2022 г. и Протокол № 2/02.11.2022 г. и двата на Комитета по безопасни условия по труда.Работодателят счел, че с посоченото бездействие били нарушени чл. 187, ал. 1, т. 10, предл. първо КТ и чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ. Заповедта е връчена на 15.12.2022 г. Представена е Заповед № 270/31.12.2020 г. за определяне на състава на Комитета по условия на труда, за чийто председател е определен С. М.. Според Протокол за извършена проверка № 2231666/24.10.2022 г. проверката била извършена на 21.09.2022 г. на място и до 24.10.2022 г. по документи, изпратени от работодателя. Направена е констатация, че в документацията на проверяваното дружество липсвали протоколи за заседания на КУТ за второто и третото тримесечие на 2022 г. Дадено е предписание до КУТ да обсъди цялостната дейност по опазване на здравето на работниците и осигуряване на тяхната безопасност. Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че от приложения трудов договор не ставало ясно, че ищецът носел отговорност за заседанията на КУТ. Липсвала приложена по делото длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност при ответника от която да било видно, че отговорността за вменените му нарушения била негова. По тези съображения искът бил уважен. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо. Разгледано по същество е и правилно. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното: Едно от основанията за налагане на дисциплинарно наказание е неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение – чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ. Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд погрешно тълкувал разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 ЗЗБУТ. Действително в нейната редакция не се открива задължението за свикване на събрание за обсъждане на въпросите за условията на труд. Законодателят е дал възможност на работодателя да детайлизира начина за това обсъждане. В мотивите на процесната заповед е посочено, че извършеното нарушение е в противоречие с чл. 8, ал. 2, т. 1 Устройствен правилник на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, приет с решение на Съвета на директорите на 19.11.2019 г.; чл. 8, ал. 2, т. 1 Устройствен правилник на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, приет с решение на Съвета на директорите на 29.04.2022 г. и чл. 9, ал. 2, т. 1 Устройствен правилник на „Столичен автотранспорт“ ЕАД, приет с решение на Съвета на директорите на 15.09.2022 г. В тежест на ответното дружество е било да докаже съдържанието на нарушеното задължение. По делото не са представени устройствените правилници на „Столичен автотранспорт“ поради което и не би могло да бъде преценено коя разпоредба от тях е нарушена с посоченото бездействие. По делото липсват доказателства на работодателя да е налагана имуществена санкция за непровеждането на заседанията на КУТ. С Протокол № ПР2231666/24.10.2022 г. от дирекция „Испекция по труда„ – София са дадени предписания за отстраняване на откритите нередности, които предписания са изпълнени в срок. Поради което и не е възникнала опасност от налагане на имуществена санкция на работодателя на ищеца. В мотивите си първоинстанционния съд действително се е позовал на липса на задължение в трудовата характеристика на ищеца, че е длъжен да свика заседание на КУТ, но дори и въззивната инстанция да не споделя тези изводи, в сила остава гореизложеното, че ответникът е следвало да докаже в рамките на съдебното производство, че ищецът е нарушил вътрешните правила на работодателят. Въз основа на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има въззиваемият. Същият претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв., което е действително заплатено от него на адв. Х. М., видно от приложената по делото разписка от 15.01.2024 г. за получаване на посочената сума /л. 27 от делото/. Въззивникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Столичен автотранспорт“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на въззивника С. М. 1 500 лв. възнаграждение за процесуално представителство от адвокат пред въззивната инстанция. Така мотивиран, съдът