Решение № 387 от 24.9.2020 г. на Административен съд - Перник по дело № 469/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция по безопасност на храните против Решение № 96/28.02.2020 г., постановено по АНД № 2039/2019 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление № 77/27.11.2019 г., издадено от Директора на ОДБХ – Перник, с което на „••• 2016“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ••••, представлявано от Б.Й.С. на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за административно нарушение по чл. 37, т. 2 и чл. 21, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8/04.12.2018 г., във вр. с чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за храните. Изложени са съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че административно-наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо незаконосъобразност на наказателното постановление. Застъпено е становище, че позоваването на неприложимата в случая норма на чл. 48 от Закона за ветеринарно медицинската дейност представлява очевидна фактическа грешка, а не съществено нарушение на процесуалните правила. Искането към касационния състав е да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Ответникът - „••• 2016“ ЕООД в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК е депозирал писмен отговор, в който е оспорил касационната жалба. Обосновал е становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Искането към касационния състав е да го остави в сила. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован – не е изпратил представител. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, чрез адвокат С., оспорва жалбата. Моли решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в сила. Заявява претенция за присъждане на направените съдебни разноски. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила обжалвания съдебен акт. Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо. Същото е и правилно. Съображенията за това са следните: За да го постанови, Районен съд – Перник е приел, че на 11.10.2019 г. инспектор в ОДБХ – гр. Перник е съставил на „•••• •••• 2016“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение № 27/11.10.2019 г., в който е посочено, че на 08.10.2019 г. при извършена проверка на павилион за пакетирани храни, находящ се в ••••са установени храни, неотговарящи на изискванията на Наредба № 8/04.12.2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата. Така установеното нарушение е квалифицирано по чл. 37, т. 2 и чл. 21, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8/04.12.2018 г., във вр. с чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ. За извършването му, „•••• •••• 2016“ ЕООД е санкционирано с наказателно постановление № 77/27.11.2019 г., издадено от директора на ОДБХ – Перник, с глоба в размер на 1000 лв., наложена на основание чл. 48, ал. 2 от ЗВМД. При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че посочената в наказателното постановление като санкционна норма - чл. 48, ал. 2 от ЗВМД, е неприложима в конкретния случай, тъй като с нея не се предвижда административно наказание за констатираното нарушение, а се регламентират задълженията на Българската агенция по безопасност на храните да изготвя план за действие/контингес план/, когато е налице съмнение или възникване на болест по чл. 47, ал. 1 от същия закон – особено опасни заразни болести, посочени в заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Направил е извод, че по този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила, с което е ограничено правото на защита на санкционираното лице. Настоящият касационен състав на Административен съд - Перник намира, че решаващият съд при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Формирал е изводите си след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно закона. Правилен и в съответствие със закона е изводът му за допуснато от административно-наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила. Описаното в наказателното постановление нарушение е квалифицирано по чл. 37, т. 2 и чл. 21, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8/04.12.2018 г., във вр. с чл. 16а, ал. 1 и ал. 2 от ЗХ/отменен – ДВ бр. 52/09.06.2020 г., в сила от 09.06.2020 г./. Административното наказание за него е предвидено в нормата на чл. 48 от ЗХ/отменен/ – то е глоба в размер от 500 лв. до 1000 лв. – за физически лица/чл. 48, ал. 1 от ЗХ - отменен/ и имуществена санкция от 1000 лв. до 2000 лв. – за юридически лица и еднолични търговци /чл. 48, ал. 2 от ЗХ - отменен/. Като е посочил, че административното наказание се налага на основание чл. 48, ал. 2 от Закона за ветеринарно медицинската дейност, административно-наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е приложил неприложима в конкретния случай правна норма. Тя не е санкционна такава и регламентира отношения, които не са свързани с отразените в наказателното постановление факти. Явно е, че посочването и се дължи на допусната техническа грешка, но по този начин се препятства установяването на действителната воля на административно-наказващия орган. Отразените факти и обстоятелства не позволяват по категоричен начин да се изведе коя е действително приложената санкционна норма и затова не може да бъде проверено съответствието на наказателното постановление на материалния закон. Отсъствието на яснота относно санкционната разпоредба, приложена от административно-наказващия орган ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като то не знае кое е правното основание за ангажиране на административно наказателната му отговорност и определянето обема на последната. Затова допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и правилно е преценено от Районен съд – Перник като обосноваващо незаконосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от правния спор и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените от него разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. второ от ЗАНН настоящият касационен състав на Административен съд – Перник