Решение № 216 от 16.6.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 338/2023 г.

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК. Производството е образувано по постъпила жалба от РС-Стара Загора, с правно основание чл. 435, ал. 1, т.3 от ГПК, срещу действията на ДСИ А.Д. с район на действие Окръжен съд – Стара Загора, по изпълнително дело № 182/2013 год. В законоустановения срок обжалват постановление от датата 15.02.2023 г. на А.Д. - ДСИ при Районен съд гр. Стара Загора, с което е прекратено изпълнителното производство по изп.дело под № 20135530400182, по което PC - Стара Загора е взискател. Твърдят, че издаденото от ДСИ Постановлението за прекратяване е неправилно, издадено в противоречие със закона и като такова е незаконосъобразно, поради следното: Вземането на PC - Стара Загора по цитираното изпълнително дело произтичало от изпълнително основание - влязло в сила Решение по ГД с № 210/2012 г. на PC - Стара Загора, по което длъжникът „Р.-•“ ООД ЕИК/ПИК ••• е осъден да заплати по сметка на PC - Стара Загора сума в размер на 135 лв. разноски за ответника по делото за държавна такса и вещо лице. На основание цитираното съдебно решение е издаден и изпълнителен лист за вземането на PC - Стара Загора и в тази връзка е образувано посоченото изпълнително дело. С обжалваното постановление ДСИ при PC - Стара Загора е приел, че, Длъжникът е заличен като търговец в Търговския регистър, което е видно от приложеното копие на Решение № 191/26.05.2015 г. на ОС Стара Загора, ТО. Съгласно чл. 9 ал. 1 т.2 от ДОПК, страна/субект/в административния процес по този кодекс е всяко физическо или юридическо лице, от чието име ти срещу което е образувано административно производство по този кодекс. Но със заличаването му от търговския регистър, търговецът - юридическото лице загубва своята правосубектност, т.е. настъпва неговата „юридическа смърт”. С оглед обстоятелството, че заличеният търговец - ЮЛ няма правоприемници, то липсва „адресат “ за налагане на изпълнителни действия, страна - субект по смисъла па чл.9 ал.1 т.2 от ДОПК, срещу който е образувано административно производство ши липсва правен субект, по отношение на когото да действа обезпечителпата мярка, за да произведе същата каквито и да е правни последици. Освен това, по смисъла на специалния закон и съгласно изричната разпоредба на чл. 168, т. 7 ДОПК, публичното вземане се погасява при заличаване на юридическото лице с производството по ликвидация“. С атакуваното постановление от 15.02.2023 г. ДСИ е прекратил изпълнителното дело като е посочил правно основание чл.27 ал. 1 от ГПК - липса на правоспособност у длъжника. След извършена служебна справка в търговския регистър се установява, че както към момента на постановяване на обжалвания акт на ДСИ, така и към настоящия момент, производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Р.-•“ ООД не е прекратено, съответно длъжникът по ИД № 20135530400182 не е заличен. Видно от Решение на Окръжен съд - Стара Загора от 16.04.2021 г. по т.д. № 601/2012 г. производството по несъстоятелност е възобновено и са възстановени правата на синдика. Сочат, че РС - Стара Загора счита, че изложеното в обжалваното постановление твърдение не отговаря на обективната истина, изводите на ДСИ са неправилни и възприетото като основание за прекратяване не кореспондира с предвидените от законодателя основания. Считат, че съдебният изпълнител не е имал основание за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 20135530400182 по описа на СИС при PC - Стара Загора. Предвид гореизложеното, молят да се отмени Постановление от 15.02.2023 г. на ДСИ А.Д. при PC Стара Загора, с което е прекратено изп. дело под № 20135530400182 по описа на СИС при PC - Стара на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение от другата страна по делото длъжника „Р.-•“ ООД гр. С.З.. На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по обжалваните действия от ДСИ А.Д., при районен съд – Стара Загора, с които моли жалбата на жалбоподателя, ако съдът е намери за основателна да я уважи като основателна и доказана. Подробни съображения са изложени в писмените мотиви на ДСИ А.Д.. Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното: По допустимостта на жалбата Окръжният съд намира, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения: Настоящата жалба е допустима съгласно чл.435, ал.1, т. от ГПК, тъй като посочената разпоредба дава възможност на взискателя да обжалва прекратяването на принудителното изпълнение. В тази насока жалбата следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална основателност. Въззивният съд намира, че жалбата се явява основателна и доказана, поради следните съображения: Изпълнително дело № 182/2013г. е образувано на датата 08.04.2013г. по молба на Районен съд - Стара Загора с вх.№ 3252/08.04.2013 г. въз основа на представен изпълнителен лист, издаден по гр.дело под № 210 по описа за 2012г. на Районен съд гр.Стара Загора, СРЕЩУ длъжника „Р.-•” ООД гр.С.З. с ЕИК: ••• за заплащане в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 110, 00 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5, 00лв., представляваща държавна такса за служебното издаване на изпълнителния лист. Видно от данните по делото с разпореждане от 08.04.2013г. на Държавен съдебен изпълнител, въз основа на молбата на взискателя е образувано изпълнително производство. На 11.04.2013 г. е изпратена и ПДИ на длъжника по изпълнителното дело с изх.№ 6272, получена от Т.К. - управителя на дружеството. Извършени са справки в ТД НАП Пловдив, КАТ - Стара Загора, справки за банковите сметки на „Р.-•“ ООД, наложени са запори на такива в БАНКА ПИРЕОС. На 23.03.2017 г. съдебен изпълнител при Районен съд - Стара Загора постановява спиране на изпълнителното производство на основание чл.432, т.7 от ГПК във вр. с чл.638, ал.1 от ТЗ. С Постановление от датата 15.02.2022 г. ДСИ е прекратил изпълнителното производство, като въззивният съд намира, че същият е възприел погрешно, че „Р.-•” ООД, гр.С.З. с ЕИК: ••• е заличен като търговец в Търговския регистър. Допуснал е на практика техническа грешка, въз основа на която съм прекратил и изпълнителното дело. След извършена служебна справка в търговския регистър и видно от представените към жалбата на жалбоподателя писмени доказателства се установява, че както към момента на постановяване на обжалвания акт на ДСИ, така и към настоящия момент, производството по несъстоятелността по отношение на длъжника „Р.-•“ ООД не е прекратено, съответно длъжникът по ИД № 20135530400182 не е заличен. Видно от Решение на Окръжен съд - Стара Загора от 16.04.2021 г., постановено по т.д. с № 601/2012 г. производството по несъстоятелност е възобновено и са възстановени правата на синдика. В тази насока настоящият въззивен съд счита, че изложеното в обжалваното постановление твърдение не отговаря на обективната истина, изводите на ДСИ са неправилни и възприетото като основание за прекратяване не кореспондира с предвидените от законодателя основания. Съдебният изпълнител не е имал основанието за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело с № 20135530400182 по описа на СИС при PC - Стара Загора. Предвид гореизложеното, съдът приема, че следва да се отмени Постановление от датата 15.02.2023 г. на ДСИ А.Д. при PC Стара Загора, с което е прекратено изп. дело под № 20135530400182 по описа на СИС при PC - Стара на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Следва категоричното заключение, че жалбата е освен допустима и разгледана по същество си се явява и основателна и доказана. С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че жалбата на жалбоподателя се явява основателна и доказана и като такава следва да бъде изцяло уважена, ведно с всички законни последици от това. На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и подлежи на обжалване пред по-горен съд. Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 1, т.3 и чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК