Решение № 17 от 6.6.2025 г. на Окръжен съд - Разград по дело № 5/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Производството е образувано по искова молба вх. № 1523/26.03.2025 г. н а Окръжна прокуратура – Разград, за прекратяване на "ЧОНЧИ" ЕООД, ЕИК 116549119, седалище и адрес на управление: Област: Разград, Община: Разград, с. Дянково, п.к. 7270, ул. Царевец № 9, с управител Ф.А.М., с правно основание чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Сочи, се че след смъртта на 27.07.2024г. на вписания едноличен собственик на капитала и управител на дружеството в продължение на повече от три месеца не е вписан нов управител на дружеството и законните му наследници не са поискали да продължат дейността на дружеството. Направено е искане да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства. В срока по чл. 367 ГПК писмен отговор от ответника е постъпил, чрез назначения му осн. чл. 29, ал.2 ГПК във вр. с чл. 47, ал.6 ГПК във вр. с чл.26, ал.2 във вр. с чл. 25, ал.1 във вр. с чл. 21, т.3 ЗЗП, особен представител адвокат Ж. М. Ч. от АК - Разград. В отговора се сочи, че иска е допустим, а по същество основателен. Не възразява по приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. В срока по чл. 372, ал.1 ГПК, ищецът не е подал допълнителна искова молба. Съдът, на осн. чл. 186 ГПК, е изискал Удостоверение за наследници на управителя и едноличен собственик Ф.А.М., от което е видно, че след смъртта й на 27.07.2024г., същиата е оставила за свой наследници: С.Х.М. – съпруг, З.С.С. – дъщеря, С.С.С. – дъщеря, Х.С.Х. – син. Тъй като са посочени и представени само писмени доказателства, с определение № 46 от 23.05.2025 г. /л. 32-34/ съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 376, ал. 1 ГПК за разглеждане на спора в закрито заседание. В предоставения срок, ищецът и ответникът не депозират писмени защити и реплики. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ. Относно възможността за прилагане на чл. 29, ал. 2 ГПК по аналогия и спрямо търговско дружество без представителни органи. По този въпрос е налице противоречива практика на ВКС. Според първото становище – при липса на предприети действия по продължаване на дейността на дружеството, за времето до нейното прекратяване и назначаване на ликвидатор, последното може редовно да се представлява от назначен от съда особен представител, по аналогия на чл. 29, ал. 2 ГПК. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 73 от 17.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1465/2015 г., II т. о., ТК, Определение № 783 от 19.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1975/2017 г., II т. о., ТК, Определение № 506 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2054/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 355 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1462/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 310 от 13.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1551/2015 г., I т. о., ТК, в т. см. Определение № 735 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 50401/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 364 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 608/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 304 от 12.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 3086/2014 г., II т. о., ТК, Решение № 369 от 8.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 647/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 34 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1264/2010 г., IV г. о., ГК. Според второто становище – не е необходимо да бъде назначаван особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК. Това становище е намерило израз в Решение № 16 от 5.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3197/2014 г., I т. о., ТК, решение № 200 от 29.05.2014 г., постановено по т. дело № 123/2014 г. на Бургаския окръжен съд. Горепосочената противоречива съдебна практика не е преодоляна с Тълкувателно решение по реда на чл. 124 във вр. чл. 130 ЗСВ. Настоящият състав споделя първото становище, поради което на ответника бе назначен особен представител, на осн. чл. 29, ал. 2 ГПК. По същество. По делото е безспорно и се установява по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че ответното дружество е капиталово търговско дружество с вписан управител към момента на справката Ф.А.М., ЕГН ••••••••••, която е и едноличен собственик на капитала. Видно от приетата справка от НБДН, е че това лице е починало на 27.07.2024г. /л.6/ От извършената справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че не е извършено вписване на нов управител. При така установеното се налагат следните правни изводи: Предявеният от прокурора конститутивен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим и основателен. Съгласно чл. 155, т. 3 ТЗ по решение на окръжния съд по седалището на дружеството то може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца същото няма вписан управител. Съобразно приетото в т. 1 на задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 1/2020 от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност, и при бездействие на наследниците му по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ. Както се приема в тълкувателните мотиви по т. 1 на цитираното решение, смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки – да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Липсата на изявление в посочения смисъл води до състояние на висящност и очакване, което е пречка да настъпи действието на предвиденото с разпоредбата прекратително основание. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1 предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т. е. прекратяването не настъпва автоматично. След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ – по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска. Производството за прекратяване на дружеството по съдебен ред не застрашава упражняването на правата на наследниците, които искат да продължат дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 ТЗ. На първо място, искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител. На следващо място, наследниците могат да се ползват и от изрично предвидената в закона възможност за продължаване на дейността на вече прекратеното дружество в производството по ликвидация, съгласно правилото на чл. 274, ал. 1, изр. последно ТЗ. С оглед гореизложеното, предявеният иск се явява допустим. Същият е и основателен. Всяко търговско дружество е правен субект, който формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от управителя, който осъществява и оперативното му ръководство. Със смъртта на управителя на ответното дружество е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма – дружеството няма вписан управител, като това фактическо състояние е продължило повече от три месеца. При това положение, дружеството не може да волеобразува (по отношение на въпросите извън компетентността на общото събрание) и волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Тази последица е приложима, без значение на причините, поради които няма вписан нов управител, тъй като законът се интересува от създаденото обективно състояние на липсващ управител, което е продължило повече от три месеца, за да бъде приложена най-тежката санкция – прекратяване на търговеца, а не от обстоятелствата, обусловили това състояние. С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, като основателен, следва да бъде изцяло уважен. При прекратяване на дружеството по този ред се извършва ликвидация. С оглед фактическия състав, довел до прекратяване на търговското дружество, не може да приложи нормата на чл. 156, ал. 2 предл. 1 от ТЗ, поради което ликвидаторът и срокът за ликвидацията следва да бъдат определени от длъжностното лице по регистрацията към АВ на основание чл. 266, ал. 2, изр. 2 ТЗ. По държавната такса и разноските. Съгласно императивната разпоредба на чл. 29, ал. 2 от ГПК разноските за особения представител са за сметка на ищеца. Тази разпоредба възлага на ищеца да поеме разноските в случаите, когато е необходимо назначаване на особен представител на ответника, тъй като ищецът инициира исковото производство. Съгласно разясненията в т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, възнаграждението за особения представител е винаги дължимо, независимо от изхода на спора, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца. Ако решението е в полза на ищеца, то и заплатеното възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим на отговорността за разноски. В случая производството е по иск с правно основание чл. 155 от ТЗ, предявен от Окръжна прокуратура - Разград, поради което на основание чл. 78, ал. 11 от ГПК възнаграждението на особения представител на ответното дружество следва да бъде изплатено от бюджета на съда, а ответникът да бъде осъден да заплати тези разноски по сметка на съда основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Така и Определение № 355 от 22.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1462/2016 г., I т. о., ТК, Определение № 345 от 4.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 747/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 364 от 12.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 608/2018 г., II т. о., ТК. На особения представител на ответника следва да се изплати възнаграждение от бюджета на съда в размер на 1000.00 лв., на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 3 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата 1 000.00 лв. - възнаграждение за особен представител, 80 лв. - държавна такса по чл. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс Мотивиран от изложеното съдът