Решение № 136 от 16.10.2013 г. на Районен съд - Балчик по дело № 576/2011 г.

Производството е образувано по предявена искова молба от СБР”Т.”ЕООД, представлявано от К. К.С. против К. К.К., Д.К. К. и „Р.” ООД, тримата с адрес: •••••• за признаване за установено правото му на собственост върху ПИ №•••••••, с площ от 570 кв.м., находящ се в землището на гр.Б.. Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху ПИ №•••••••, с площ от 570 кв.м., находящ се в землището на гр.Б.. Имотът, той твърди, че е придобил, чрез включването му в капитала на дружеството през 2000 г. със заповед на Министъра на здравеопазването. Намира сделката, по силата на която праводателите на ответниците са придобили права върху имота от Обл.управител на област Д. за незакосъобразна, т.к. върху имота е съществувала временна дървена барака, не са били изпълнени изискванията на Закона за наличието на отстъпено право на строеж. Ответниците в представения до съда писмен отговор и в съдебно заседание оспорват иска като недопустим, в условие на евентуалност като неоснователен. Намират, че законосъобразно в тяхна полза е транслирано правото на собственост върху имота. Легитимират се като собственици на имота с договори за покупко – продажба, обективизирани в НА №94 т.V рег.№3585 д.№464/2009г.; №54 т.VІ рег.№4356 д.№596/2009г. и НА №89 т. V рег.№4727 д.№764/2009г. по регистъра на нотариус Св.И. с район на действие БРС. Удостоверяват правата на своите праводатели върху имота с договор №356/4.07.2007г. за покупко – продажба с Областен управител. Оспорват правото на собственост на ищеца върху собствения им имот, като твърдят, че липсва идентичност между имотите по двата титула за собственост, навеждат доводи относно невписване на апортната вноска в службата по вписвания, респ. не възможност за противопоставяне на правата им спрямо тях, чийто акт е надлежно вписан. Третите лица помагачи П. П. П., И.Е.П. и И.С.И. оспорват иска като неоснователен. Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, направените доводи прие за установено следното: Производството е по чл.124 от ГПК. По силата на чл.17а от ЗППДОП/отм./, във вр. с чл.103 и чл.104 от ЗЛЗ и заповед №РД09-329/5.04.2000г. на Министъра на здравеопазването, съществуващото публично санитарно курортно здравно заведение „СКК Т.”гр. Б. е преобразувано в еднолично търговско дружество с наименование „Специализирана болница за рехабилитация – Т.”ЕООД. Лечебното заведение поело активите и пасивите на ”СКК Т.” по баланса му към 30.09.1999г. По силата на цитираната заповед едноличното търговско дружество е с капитал в размер на 88310 лв. Със заповед №РД16-145/18.08.2000г., Министърът на здравеопазването е увеличил капитала на „СБР Т.”ЕООД от 88310лв. на 643730лв., като увеличението представлява право на собственост върху терен с площ от 186000 кв.м., находящ се в гр.Б., местността”Т.”, съгл.АДС №608/12.07.1991г. Впоследствие със заповед №РД16-269/7.12.2000г. Министърът на здравеопазването е отменил горната заповед и е увеличил отново капитала на едноличното търг.дружество с 646310лв., представляваща правото на собственост върху същия терен. По силата на чл.38 от ЗЛЗ и чл.17а ал.3 от ЗППДОП/отм./, чл. 72 и чл.73 от ТЗ не се прилагат за непаричните вноски на държавата и общините в държавните и общински лечебни заведения. В тоя смисъл съдът намира възражението за невписване на непаричната вноска за неоснователно. Вещото лице по извършените по делото съдебно - счетоводна единична и допълнителна експертизи, които съдът приема за обективно и компетентно изготвени установи, че към момента на преобразуването правото на собственост върху терена не е включено в капитала на дружеството. То не е съществувало в състава на осчетоводените дълготрайни материални активи на публично санитарно курортно здравно заведение „СКК Т.”гр.Б.. За първи път този имот е записан като дълготраен материален актив в счетоводните регистри на база извършения апорт, с който е увеличен капитала на дружеството през м.02.2001г. С договори от 14.03.1997г.; 20.03.1998г. и 24.10.2005г. праводателят на ответниците П. П. П. е придобил правото на собственост върху бунгала всички с №3 в местността”Т.”. Въз основа на молба на лицето, Обл.управител на област Д. е издал заповед №РД-11-04-23/26.06.2007г., с която е наредил да се продаде на П. П. П. правото на собственост върху земя, цялата с площ от 507 кв.м., представляваща ПИ №••••••• по кад.карта на гр.Б.. Въз основа на заповедта е сключен договор за продажба на недвижимия имот №356/4.07.2007г. По делото бяха назначени и изслушани единична и допълнителна съдебно – технически експертизи, заключението по които съдът приема като обективно и компетентно изготвени. Вещото лице установи, че поземлен имот с идентификатор 02508.62.627 по кад.карта на гр.Б. е обособен след промяна на кад.карта, при която имотът е образуван след разделяне на ПИ с идентификатор 02508.62.14 с площ от 87737 кв.м., които имот произлиза от имот с номер 000164 по картата за възстановената собственост. Със заповед №РД16-269/7.12.2000г. Министърът на здравеопазването е увеличил капитала на едноличното търг.дружество с 646310лв., представляваща правото на собственост върху терен с площ от 186000 кв.м., находящ се в гр.Б., местността”Т.”, съгл.АДС №608/12.07.1991г. На 20.06.2001г. е издаден акт №1756 за частна държавна собственост за земя/терен с площ от 122, 885 дка, представляващ имот №000164 по КВС, и за сградите в този терен. Имотът е включен в капитала на ищцовото дружество, което го прави носител на правото на собственост и върху процесния ПИ с идентификато𠹕•••••• по кад.карта на гр.Б., като образуван от него, съгласно заключението по съдеблно – техн.експертиза. С включването на имота в капитала на дружеството Държавата е изгубила правото си на собственост върху него, поради което Обл.управител не е могъл да прехвърли повече права от тези, които притежава на праводателите на ответниците. Липсата на правото на собственост в патримониума на праводателите на ответниците предопределя невъзможността то да бъде транслирано на самите ответници. От показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. П., М.П.Н., А.Т.А. става явно, че към момента на разглеждане на делото бунгалата, собственост на ответниците са започнали да се рушат, като на места липсва част от покрив и стени, според вещото лице М.Х., а мястото около бунгалата не се обработва, то не е оградено. С оглед изложеното, съдът приема, че към момента разглеждане на делото процесния имот не се владее или държи от ответниците или от трето лице, на което е възложено това, поради което смята предявения установителен иск за защита на вещното право на собственост за допустим. С оглед изложените по – горе съображения намира иска и за основателен и като такъв следва да го уважи. Ищецът претендира разноски, които следва да му се присъдят, съобразно чл.78 от ГПК. Воден от изложеното, съдът