Решение № 5256 от 12.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2397/2025 г.

Производството е по чл. 435, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 274 и сл. ГПК. Производството е образувано по жалба на К. Е., И. Е., О. А. и Р. А. срещу постановление от 02.12.2024 г. по изп. д. № 20181110400601 на ДСИ при СРС, с което е прекратено изпълнителното производство, образувано по искане на жалбоподателите, поради това, че взискателите не са поискали извършването на изпълнителни действия за период повече от две години. Жалбоподателите посочват, че изпълнителното производство е образувано за изпълнение на влязло в сила съдебно решение за възстановяване на вентилацията към притежавания от тях обект – кафе-аперитив. Посочват, че начинът на възстановяване е описан подробно в съдебните решения, въз основа на които е издаден изпълнителният лист, като първоначално длъжникът е предложил вариант на възстановяване, който не съответства на решенията и не е приемлив за жалбоподателите. След това съдебният изпълнител е предложил ангажиране на проектант, който, според посоченото от жалбоподателите, се е забавил, като изготвеният от него проект не е отговарял на изискванията на закона и на съдебните решения. Жалбоподателите посочват и че впоследствие по изпълнителното дело са изготвяни два доклада, като за втория доклад сочат, че е възложен от съдебния изпълнител на вещо лице през м. 09.2021 г. и е представен по изпълнителното дело на 14.10.2022 г. Жалбоподателите също така заявяват, че тъй като по изпълнителното дело на практика не са предприети изпълнителни действия, които да доведат до реализиране на крайния резултат, те са подали множество молби и сигнали до различни институции за съдействие. Посочат, че необходимите строителни дейности за възстановяване на вентилацията и съответно за изпълнение на съдебното решение не са предприети, като в последните две години те са продължили да подават молби срещу бездействието на съдебния изпълнител. Ответникът по жалбата и длъжник в изпълнителното производство Й.К. изразява становище за неоснователност на жалбата, като посочва, че има желание да изпълни съдебното решение, но счита, че по отношение на една част от постановеното решение то не се нуждае от изпълнение, тъй като делителната стена между помещенията не е разрушавана, а в друга част – относно възстановяване на други елементи (антресолна плоча) – посочва, че тези конструктивни елементи не съществуват в първоначалните проекти на сградата. Сочи и че е осигурена вентилацията на помещението на жалбоподателите. В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че след като на няколко пъти са назначавани вещи лица по делото в опит да бъдат изготвени проекти за възстановяване на вентилацията на обекта на взискателите, които не са били одобрявани от тях, за период от повече от две години взискателите не са поискали извършването на никакви изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено. След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното: Изпълнителното производство е образувано въз основа на молба от 08.05.2018 г. от К. Е., М.А. и И. Е. и по представения към нея изпълнителен лист от 25.10.2017 г. Според изпълнителния лист ответницата по жалбата и длъжник в изпълнителното производство Й.К. е осъдена да преустанови действията, с които пречи на взискателите К. Е., М.А. и И. Е. да упражняват правото си на собственост върху описания в изпълнителния лист магазин и по-конкретно като: „възстанови помещение с формата на куб и размери 1х1х1 м, отгоре с железобетонна плоча, отдолу с железобетонна плоча и отстрани с тухлени стени, с отвори за проветряване на двете санитарни помещения (тоалетни) и двата магазина и с отвор за достъп откъм магазина на ищците, в същия вид и обем, в които е съществувало преди разрушаването, както и да възстанови делителната стена между двете магазинни помещения в участъка на разрушената железобетонна плоча“. В хода на изпълнителното производство взискателят М.А. е починала, като на нейно място са конституирани наследниците – нейните синове и жалбоподатели в настоящото производство О. А. и Р. А. (видно и от разпореждане на съдебния изпълнител от 23.06.2021 г. и удостоверение за наследници от 08.06.2021 г.). Според посоченото в изпълнителния лист, от длъжника се изисква да предприеме конкретни действия, които са свързани с извършването на определени строителни дейности. Поради това налице е хипотеза на изпълнение на заместимо действие – чл. 526 ГПК. Според тази разпоредба когато длъжникът не изпълни действието, което е осъден да извърши и което може да бъде извършено и от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника. Следователно изпълнението в този случай може да бъде извършено или лично от длъжника, ако той стори това доброволно, или от самия взискател, след като поиска да бъде овластен от съдебния изпълнител. В последния случай задължението на длъжника се трансформира в парично задължение, тъй като той следва да заплати разноските, които взискателят е направил, за да осигури изпълнението на съответното действие. Поради това, ако длъжникът бездействия и взискателят извърши конкретното действие, след като поиска от съдебния изпълнител да го оправомощи за това, по-нататък принудителното изпълнение се трансформира в такова за събиране на определена парична сума от длъжника. Паричната сума, представляваща разноските за извършването на действието, може да бъде и предварително принудително събрана от длъжника, ако взискателят е поискал това от съда (съгласно чл. 526, ал. 2 ГПК). В конкретния случай няма данни взискателите да са поискали от съда да осъди длъжника да заплати предварително разноските, необходими за извършването на строителните дейности, за които тя е осъдена (подобно парично задължение не е включено в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство). Следователно, в случай че длъжникът не изпълни доброволно съответните строителни дейности, съгласно чл. 526, ал. 1 ГПК единствената възможност, с която взискателите разполагат, е да поискат от съдебния изпълнител да им разреши (да ги оправомощи) да извършат тези строителни дейности сами, а след това да пристъпят към изпълнение на паричното си вземане за разноските по извършването на строителството, което да съберат от имуществото на длъжника. По изпълнителното дело няма данни взискателите да са поискали съдебният изпълнител да ги оправомощи да извършват строителните дейности по възстановяване на разрушените помещение и стени, за които е осъдена длъжника и които са описани в изпълнителния лист. При това в случая няма значение причината, поради която взискателите не са сторили това. Доколкото те не са предприели единственото действие в изпълнителното производство, което законът им дава възможност да извършат, следва да се приеме, че от момента на образуване на изпълнителното производство през 2018 г. и до момента на прекратяването му от съдебния изпълнител повече от шест години по-късно през 2024 г. взискателите са бездействали и поради това е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява. Макар изложените по-горе съображения да са достатъчни, за да се достигне до извода за неоснователност на подадена жалба срещу прекратяването на изпълнителното производство, доколкото съдът следва да разгледа само въпроса за това дали са налице предпоставките за прекратяването, на които се е позовал съдебният изпълнител, тук може да бъдат разяснени и някои допълнителни въпроси. На първо място следва да се изясни, че съдебният изпълнител осигурява принудителното изпълнение, чрез предвидените в закона способи, само на диспозитива на съдебното решение, който е възпроизведен в изпълнителния лист. Поради това без значение е как в мотивите на решенията на различните съдебни инстанции е разяснено какви конкретни действия е следвало да бъдат предприети в разглеждания случай – доколкото жалбоподателите твърдят, че в съдебните актове подробно е описано какви възстановителни строителни работи следва да извърши длъжникът. Значение има само посоченото в изпълнителния лист, а в случая то не може да бъде достатъчно, за да е ясно какви действия се очакват от длъжника, съответно за извършването на какви действия могат да бъдат оправомощени взискателите, ако поискат това. Това положение следва от обстоятелството, че от една страна действията са описани твърде общо в изпълнителния лист, а от друга страна в него е посочено, че следва да бъде възстановено положението, което е съществувало преди разрушаването, а това поставя въпроса какво е било това положение, тъй като то не е описано в изпълнителния лист. Неяснотата относно това какви конкретни строителни действия следва да бъдат предприети, както и какво е предходното положение, което следва да бъде възстановено, е наложило да бъдат изготвени проекти в хода на изпълнителното производство, включително да бъдат ангажирани вещи лица. С молба от 27.09.2018 г. по изпълнителното дело длъжникът е заявила желанието си да изпълни доброволно съдебното решение, но също така е посочила необходимостта от изготвянето на проект със съдействието на взискателите. В отговор на това с молба от 25.10.2018 г. взискателите К. Е. и И. Е. са заявили, че тяхната компетентност не им позволява да дадат исканото съдействие и че длъжникът знае точно какво е разрушила и съответно какво следва да възстанови. С оглед липсата на съдействие от страна на взискателите след извършен оглед на място от 14.12.2018 г. съдебният изпълнител е назначил вещо лице на разноски на длъжника, което да изготви необходимите проекти (като разноските са внесени от длъжника). Проектът е изготвен и представен по делото на 18.03.2019 г., но както длъжникът, така и взискателите са възразили срещу него. На 20.06.2019 г. по изпълнителното дело е представен коригиран проект, но и срещу него са постъпили възражения и от двете страни. В края на м. 09.2019 г. (точната дата е нечетлива) е представена нова корекция на проекта от същото вещо лице. С писмо от 21.10.2019 г. длъжникът е заявила, че няма възражения по проекта и предвидените в него строителни дейности, но с молба от 05.11.2019 г. взискателят К. Е. е възразил срещу предвижданията и на този проект. Следва да се посочи, че въпреки възраженията на взискателите срещу всички варианти на изготвените от назначеното вещо лице проекти във връзка с изпълнението на съдебното решение, те не са представили по изпълнителното дело изготвен по тяхно възлагане проект, който да е надлежно одобрен и да може да бъде използван. Следователно налице е бездействие от страна на взискателите да осигурят необходимите проекти, за да може да се осъществи изпълнението, особено доколкото те оспорват тези, изготвени от назначеното от съдебния изпълнител вещо лице. Освен това взискателите не са направили и искания по изпълнителното дело във връзка с изпълнението на съдебното решение, като вместо това по изпълнителното дело са приложени множество документи за подадени жалби от взискателите до ръководителя на съдебно-изпълнителната служба, до председателя на СРС, до инспектората към министъра на правосъдието, които нямат отношение към развитието на самия изпълнителен процес. С разпореждане от 27.10.2020 г. съдебният изпълнител е възложил на друго вещо лице да съдейства за изпълнение на съдебното решение, като в доклада си от 19.11.2020 г. вещото лице препоръчва възстановяването да се извърши съобразно проектите на сградата от 1939 г. С молба от 21.12.2020 г. взискателите К. Е. и И. Е. са възразили срещу доклада и на това вещо лице, като отново не са представили алтернативен одобрен проект, по който да се изпълни съдебното решение. С разпореждане от 02.02.2021 г. съдебният изпълнител е указал на взискателите да посочат вещо лице, което да изготви необходимия проект. В отговор на тези указания взискателите К. Е. и И. Е. с молба от 29.04.2021 г. са посочили, че не са искали назначаване на друго вещо лице, а също така, че считат, че съдебният изпълнител може и трябва да приложи всички изпълнителни способи (без да посочват конкретно какви действия считат, че следва да бъдат предприети). Въпреки липсата на конкретни искания от страна на взискателите, съдебният изпълнител на 02.09.2021 г. е назначил трето вещо лице, за да даде становище относно възстановяването на вентилацията. В представения от това вещо лице доклад от 14.10.2021 г. е посочено, че възприетият подход с осигурен отвор за вентилация е възможен вариант за осигуряване на вентилацията на помещението на взискателите. Взискателите не са изразили конкретно становище по доклада на вещото лице, адресирано до съдебния изпълнител, а вместо това са подали жалба срещу забавянето, според тях, на изпълнителното производство, адресирана до председателя на СГС (последният нямащ отношение към работата на съдебното изпълнение), като в нея изразяват и несъгласие със заключението на вещото лице. В отговор на това становище съдебният изпълнител (на 01.12.2021 г.) е указал на взискателите възможността да поискат да бъдат оправомощени да извършат необходимите действия по изпълнение на съдебното решение вместо длъжника и за нейна сметка (съгласно чл. 526, ал. 1 ГПК). Впоследствие (на 03.02.2022 г.) тези указания са дадени и на новоконституираните взискатели О. А. и Р. А.. Въпреки указанията обаче взискателите не са поискали от съдебния изпълнител да бъдат оправомощени да предприемат необходимите действия, а отново са подали жалби за забавяне на изпълнението (до председателите на СРС и на СГС, до министъра на правосъдието и до инспектората към министъра на правосъдието, както и до ръководителя на съдебно-изпълнителната служба). Нито едно от тези изявления не е подадено или адресирано до съдебния изпълнител, нито съдържа искане за оправомощаване на взискателите да извършват необходимите действия. Около две години и половина по-късно, на 21.11.2024 г., взискателите са подали молба до съдебния изпълнител, но в нея те отново само са повторили хронологията на развитие на спора между тях и длъжника и на изпълнителното производство, без да направят конкретни искания. След това е постановено и обжалваното постановление от 02.12.2024 г. за прекратяване на изпълнителното производство. Видно от изложената последователност от действия, извършени от взискателите и от съдебния изпълнител в хода на изпълнителното производство, взискателите никога не са поискали предприемането на каквито и да било конкретни действия за изпълнение на съдебното решение, чието принудително изпълнение са искали. Както се изясни по-горе, естеството на постановеното решение предполага или доброволното му изпълнение от длъжника, или оправомощаването на взискателите да извършат необходимите действия вместо длъжника. Същевременно обаче, за да се изяснят кои са тези действия, е било необходимо ангажирането на вещо лице. Взискателите не са поискали назначаване на вещо лице, не са се съгласили и с предложените варианти от различните вещи лица, назначени от съдебния изпълнител, те не са се съгласили и с предложения от длъжника вариант на доброволно изпълнение. Същевременно взискателите нито са конкретизирали предлагания от тях вариант на изпълнение (не са представили и одобрен проект за него), нито са поискали единственото действие, което в конкретния случай могат да поискат от съдебния изпълнител – да бъдат оправомощени да извършват необходимите действия вместо длъжника. Така в хода на изпълнителното производство, продължило повече от шест години, взискателите не са предприели каквито и да било действия, свързани с изпълнението. Следва да се има предвид, че с оглед на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), който е приложим и в изпълнителното производство, съдебният изпълнител предприема извършването на определени изпълнителни действия само когато те са поискани от взискателя. Изключение от това положение се съдържа единствено в хипотезата на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, когато по възлагане на взискателя частният съдебен изпълнител може и сам да определя начина на изпълнението, но тази възможност е приложима само при изпълнение, извършвано от частен съдебен изпълнител, и то по изрично искане на взискателя. В случая изпълнителното производство е образувано от взискателите пред държавен съдебен изпълнител, в който случай разглежданата хипотеза е неприложима. При това, въпреки дадените от съдебния изпълнител указания към взискателите какви действия по изпълнението могат да поискат (каквито указания поначало съдебният изпълнител не дължи), взискателите не са поискали предприемането на такива. Подаването на молби и жалби до трети лица, в които те единствено описват хода на развитие на отношенията между тях и длъжника, както и на съдебните и изпълнителното производства между страните, не представлява искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия (в този смисъл, относно това какво представляват исканията за предприемане на конкретни изпълнителни действия, е и изложеното в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Следователно в хода на продължилото повече от шест години изпълнително производство взискателите никога не са поискали извършването на конкретни изпълнителни действия, като в случая искането им може да бъде само за оправомощаването им да извършат необходимите действия вместо длъжника (чл. 526, ал. 1 ГПК), каквито указания им е дал и съдебният изпълнител. Поради това налице е хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното производство следва да бъде прекратено. Поради това и жалбата следва да се остави без уважение. С оглед на гореизложеното съдът