Решение № 34449 от 21.10.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 4661/2025 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗБВВПИ). Образувано е по жалба на С. Л. Н. П. С., [ЛНЧ], чрез адв.Л. Т., срещу Решение на Началника на 04 РУ-СДВР №УРИ 228000 - 3151/11.10.2024 г. за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В жалбата е посочено, че оспореното решение е незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Според жалбоподателя не са налице основания за отнемане на оръжието, съобразно изискванията на чл. 155, ал.1 вр. с чл. 58, ал.1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Ответникът - Началникът на 04 РУ – СДВР в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. СГП, редовно призована не изпраща представител. Административен съд София-град, ІІІ отделение, 57-ми състав, след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: На жалбоподателя С. Л. Н. П. С., в качеството му на физическо лице, е издадено Разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20220858317/10.11.2022 г. за пистолет [Марка], модел „Coyote“, кал.9х19, сериен № BYKY061, издадено от 04 РУ – СДВР. По делото е приложено разпоредително писмо № 8121р-3287/10.02.2023 г. на главния секретар на МВР съгласно което, при получаване на сигнали или жалби срещу лице, касаещи семейни или междуличностни отношения, свързани със закани, заплахи за саморазправа и упражняване на физическо насилие, лицата задължително да бъдат проверявани за издадени разрешения за дейности по реда на ЗОБВВПИ и при наличие на такова незабавно да бъде уведомяван органът, издал съответното разрешение, като му бъде предоставено копие от жалбата или сигналът. Посочено е също, при установяване на тези лица или получено уведомление за такива, незабавно да бъдат предприети действия за преглед и преценка на основателността на посочените от тях мотиви за притежание на разрешение по ЗОБВВПИ. При данни за отпадане на основателната причина за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, както и за наличие на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.-8 от закона, издадените разрешения да бъдат отнети с решение на органа, издал разрешението, по реда на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Видно от бюлетин №301 от 29.10.2023 г. на СДВР за престъпления и произшествия, станали на територията на столицата за времето от 03.00 ч. на 28.10.2023 г. до 03.00 на 29.10.2023 г., на 28.10.2023 г. около 17, 20 ч. в 04 РУ – СДВР е заявено от КАПАРОВ А. /[Наименование]/ с [ЛНЧ], роден на [дата]. в Р., гражданство [държава], продължително пребиваващ в Република България, живущ в [населено място], [улица], вх.Д, ет.1, ап.6 и ШАБУН Е. /[Наименование]/, [ЛНЧ], роден на [дата]. в [държава], гражданство Израел, продължително пребиваващ в Република България, живущ в [населено място], [улица], вх.Д, ет.2, ап.11, че на 27.10.2023 г. около 20, 10 ч. в асансьора на горния адрес непознато лице се държало агресивно, като казало, че е палестинец, показало татуировка „полумесец и звезда“ на лявата си ръка, а от чанта, която носило около врата си извадило и насочило пистолет с дължина около 10 см., цвят бежово и черно, към КАПАРОВ А. и ударило с ръка в областта на лицето КАПАРОВ А. и ШАБУН Е., след което слязло от асансьора. Описание на извършителя – мъж на около 40г., висок около 185 см., много едро телосложение, къса бяла коса, множество татуировки по двете ръце, облечен с черна тениска, тъмни дънки, с ланец с кръст и разпятие на врата. Във връзка с подадения сигнал е било образувано ДП №1793/23 г. по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 от НК на 04 РУ-СДВР. По делото е приложено копие на наказателно постановление №4/01.12.2023 г. по ДП №1793/2023 г. на 04 РУ-СДВР, с което на С. Л. Н. П. С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.98, чл.86, ал.1, т.1, ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ, във вр с чл.193, ал.1, чл.165, ал.1 и чл.190а от ЗОБВВПИ. Постановлението е издадено по повод съставен Акт за установяване на административно нарушение №4/01.11.2023 г. за това, че на 29.10.2023 г. около 10, 00 часа в [населено място], [улица], сграда Д, ет.1, при извършване на процесуално-следствени действия по ДП №1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР от служители на РУ е установено, че лицето не съхранява законно притежавания пистолет [Марка], модел „[Наименование]“, кал.9х19, сериен № BYKY061, съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, не е уведомил за промяна на обстоятелствата (промяна на адреса за съхранение) в законоустановения срок. Не е представил разходен документ за изразходване на законно придобитите боеприпаси, с което е нарушил чл.98, чл.86, ал.1, т.1, ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ. По делото е приложена справка от служба „КОС“ от 18.04.2024 г. във връзка с извършена проверка по дознание №1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, видно от която С. Л. Н. П. С. притежава Разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20220858317/10.11.2022 г. за пистолет [Марка], модел „[Наименование]“, кал.9х19, сериен № BYKY061, издадено от 04 РУ – СДВР. С писмо № УРИ 228000 - 26386/23.08.2024 г. С. Л. Н. П. С. е уведомен, че във връзка с факти и обстоятелства, станали известни по ДП №1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, във връзка с изпълнение на т.3 и т.4 от разпоредително писмо № 8121р-3287/10.02.2023 г. на главния секретар на МВР, е налице основателна причина за отпочване на процедура по отнемане на разрешителното за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие (разрешителното), като със същото писмо му е дадена възможност да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Във връзка с полученото писмо № УРИ 228000 - 26386/23.08.2024 г. С. Л. Н. П. С. е депозирал молба №УРИ 228000-30483/08.10.2024 г., в която е изложил своите възражения по започната процедура по отнемане на разрешителното, но не е заявил и посочил доказателства във връзка с необходимостта му от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. С оглед гореизложеното, Началника на 04 РУ СДВР на основание чл. 155, ал.1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т.10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), е постановил оспореното решение № УРИ 228000-31051/11.10.2024 г., с което е отнел издаденото на С. Л. Н. П. С. разрешение № 20220858317/10.11.2022 г. за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество. По силата на общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 на АПК, и на чл. 155, ал. 2 от специалният Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, приложими в настоящото производство са разпоредбите на Административно процесуалния кодекс /АПК/, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. Съобразно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Оспорения административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и издаден от административен орган, разполагащ с териториална, материална и времева компетентност, а именно началника на 04 РУ-СДВР, който според чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ е оправомощен от закона орган да отнема издаденото от него разрешение. Процесното решение съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания и отговаря на изискването за реквизити на чл. 59, ал. 2 от АПК. По делото не се спори, че на С. Л. Н. П. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение №4/01.11.2023 г. за това, че на 29.10.2023 г. около 10, 00 часа в [населено място], [улица], сграда Д, ет.1, при извършване на процесуално-следствени действия по ДП №1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР от служители на РУ е установено, че лицето не съхранява законно притежавания пистолет [Марка], модел „[Наименование]“, кал.9х19, сериен № BYKY061, съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, не е уведомил за промяна на обстоятелствата (промяна на адреса за съхранение) в законоустановения срок. Не е представил разходен документ за изразходване на законно придобитите боеприпаси, с което е нарушил чл.98, чл.86, ал.1, т.1, ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ. Съдът счита за неоснователни твърденията в жалбата, че С. не е уведомен за започналото административно производство по отнемане на издаденото му разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие, и по-конкретно не му е била указана възможността в 7 - дневен срок да представи своите възражения против съставен на основание чл.98, чл.86, ал.1 т.1 и ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ АУАН №0576069/01.11.2023 г., т.е. че „ липсва каквото и да е уведомяване, което да съдържа посочване на фактическото и правното основание, въз основа на които началникът на 04 РУ СДВР служебно е инициирал административното производство, приключило с обжалваното Решение № 20220858317/10.11.2022 г. за отнемане на късоцевно огнестрелно оръжие“. Видно от приложения заверен преписа на АУАН по административната преписка, жалбоподателят го е подписал лично на датата на съставянето му (01.11.2023г.) и съответно е бил запознат с възможността да подаде допълнителни възражения в 7-дневен срок. Не е спорно и обстоятелството, че по повод съставения АУАН е постановено наказателно постановление №4/01.12.2023 г. по ДП №1793/2023 г. на 04 РУ-СДВР, с което на С. Л. Н. П. С. е наложена глоба в размер на 1000 лева за нарушение на чл.98, чл.86, ал.1, т.1, ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ, във вр с чл.193, ал.1, чл.165, ал.1 и чл.190а от ЗОБВВПИ. Съгласно сочената в оспорения акт материалноправна норма на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, издадено разрешение за дейностите по този закон се отнема от органа издал разрешението при настъпване на някое от обстоятелствата по т 58, ал. 1, т. 2- 8 от ЗОБВВПИ или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. В оспорваното решение е посочено, че същото се издава по повод проверка на фактите, послужили за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, на основание чл.30, ал.1, т.1 от ЗМВР, чл.153, т.6, чл.155, ал.1 и чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ и във връзка с факти и обстоятелства станали известни при извършване на процесуални-следствени действия по ДП №1793/2023 г. на 04 РУ-СДВР, за което е съставен АУАН №0576069/01.11.2023 г. срещу С. Л. Н. П. С. на основание чл.98, чл.86, ал.1, т.1 и ал.2, и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ. В настоящия случай, наличието на материалноправните предпоставки за започване процедура отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е обосновано с констатацията, че лицето е нарушило чл.98, чл.86, ал.1, т.1, ал.2 и чл.95, ал.1 от ЗОБВВПИ. В заявлението за издаване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие приложено по административната преписка, жалбоподателят е декларирал адрес на съхранение на същите - [улица], ап.Ф9. При извършване на проверка по преписката за издаване на разрешението е установено, че лицето действително живее на посочения от него адрес под наем. Въз основа на извършената проверка и на установени допълнителни изискуеми обстоятелства е издадено исканото разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие. При извършването на процесуално-следствени действия по ДП №1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР от служители на РУ е установено, че лицето е променило своя адрес - [улица], сграда Д, ет.1. Същото е видно и в сочения лично от него адрес в молбите до 04 РУ-СДВР, а именно – [населено място], [улица], бл.Д, ап.Д1. Според разпоредбата на чл. 98 от ЗОБВВПИ огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват в метални каси, неподвижно закрепени, снабдени със секретно заключващи се устройства - за физическите лица на постоянния им адрес или настоящ адрес, за който е издадено удостоверение от съответната община. Когато огнестрелните оръжия и боеприпасите за тях се съхраняват по настоящ адрес, физическите лица подават заявление за уведомяване до съответния началник на РУ на МВР по постоянен и по настоящ адрес. Съгласно чл.86, ал.1, т.1 от същия закон лицето, получило разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по чл. 81а, уведомява писмено или по електронен път ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР, при промяна на постоянния адрес - за физическите лица. Алинея втора на същата разпоредба гласи, че при промяна на адреса на обектите за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях; при прекратяване на правоотношението със служителите или членовете по чл. 81, ал. 2, които са получили разрешение за носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, при промяна на търговската регистрация/регистрацията като юридическо лице с нестопанска цел или при придобиване на огнестрелно оръжие при условията на чл. 77, ал. 4. За да постанови своето решение, Началника на 04 РУ – СДВР е приел, че освен фактическите установявания и в изпълнение на т. 3 и т. 4 от разпоредително писмо № 8121р-3287/10.02.2023 г. на главния секретар на МВР, са налице данни, че с поведението си С. Л. Н. П. С. е спомогнал за възникването на високо рискова ситуация с граждани на друга държава. Съдът счита за недоказано това твърдение, тъй като нито в решението, нито в административната преписка се съдържат писмени доказателства, че С. е спомогнал за възникването на високо рискова ситуация с граждани на друга държава. Въпреки това обаче, съдът счита за правилен извода на решаващия орган, че установената фактическа обстановка е наложило преразглеждане на основанията и мотивите за издаване на разрешение за носене, съхранение й употреба на ООБ, като след анализ на релевантните разпоредби от ЗОБВВПИ, касаещи установения в закона разрешителен режим за издаване на разрешения за дейности свързани с ООБ. Въпреки, че жалбоподателят е бил уведомен за отпочване на процедура по отнемане на разрешителното за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие с писмо № УРИ 228000 - 26386/23.08.2024 г., като със същото писмо му е дадена възможност да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, той не е възползвал от тази възможност. Действително, на 08.10.2024г. е депозирал отговор на писмото, но по своята същност отговорът представлява възражение по започналата процедура по отнемане на разрешителното. В отговорът С. не е заявил и посочил доказателства във връзка с необходимостта му и основателни причини да притежава огнестрелно оръжие с цел самоотбрана, както е заявил при подаване на заявлението за издаване на разрешително през 2022 г. Предвид разрешителния характер на процедурата, административният орган не е задължен да издирва такива причини и обстоятелства, установяващи потенциалната необходимост на заявителя от притежание на огнестрелно оръжие. В тежест на С. Л. Н. П. С. е било да обоснове - заяви и подкрепи с убедителни доказателства, необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Притежанието на огнестрелно оръжие, с оглед високата степен на риск за обществения ред и сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни причини. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно, постановено при наличие на изложените в същата фактически и правни основания, поради което следва жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Ответникът претендира разноски, поради което жалбоподателят следва да му заплати на основание чл. 143 и чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Така мотивиран, Административен съд София- град, 57-ми състав