Решение № 6019 от 28.12.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 12314/2022 г.

Производството е по реда на чл.92, ал.3 Закон за автомобилните превози /ЗАП/, обнародван ДВ бр.82 от 17.09.1999г., в сила от същата дата - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.17 от 25.02.2011г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. Образувано е по жалба на “Е.Е.Е.Т.”ООД, подадена срещу наказателно постановление №42-0003244, издадено на 22.12.2021година от директор Регионална дирекция”Автомобилна администрация” /РД”АА”/ София към Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация” /ИА”АА”/, с което на юридическото лице, в качеството на превозвач, е наложена “имуществена санкция”, в размер 1 000лв., на основание чл.104а ЗАП - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.80 от 05.10.2007г., за това, че на 22.11.2021година, около 14: 20часа, при извършена проверка в офис в град Петрич, община Петрич, област Благоевград, ул.”Отец Паисий” №51, на превозвача, притежаващ Лиценз на ЕО......./16.05.2016г. за товарни превози в Общността, е било установено, че при настъпила промяна в обстоятелства, вписани в Лиценза, превозвачът не е изпълнил задължението да подаде пред ИА”АА” заявление за отразяване в 30-дневен срок от настъпването на промяната, като конкретно на 02.05.2017година е била променена правната форма на дружеството - от ЕООД в ООД и превозвачът не е подал заявление до ИА”АА” за отразяване на промяната в срок до 31.05.2017година - административно нарушение по чл.10, ал.1 ЗАП - актуална редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.80 от 05.10.2007г. В жалбата, подадена в приложимия законоустановен четиринадесетдневен срок /чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.59, ал.2 ЗАНН - актуална редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Развити са подробни съображения в насока допусната нередовност, с характеристиките на съществена, при оформяне съдържанието на актовете на органите на административнонаказателното производство, в което, а и независимо, че се касае за съставомерен признак, с който включително са свързани преценки за спазени срокове, в т.ч. такива с давностен характер, липсва ясно, точно и конкретно посочена дата на извършване на деянието, оценено като административно нарушение, като в хипотезата, в която същата евентуално подлежи на извличане от очертания период, в рамките на който е следвало да бъде изпълнено нормативното задължение за подаване на заявление, актосъставителят и наказващият орган изцяло необосновано, неправилно, включително в разрез с правилата за броене на сроковете, според жалбоподателя са посочили, че краят на периода е съответствал на датата 31.05.2017година. Жалбоподателят и по същество оспорва осъществяването на вмененото нарушение, с твърдение, че доколкото извършената промяна не е била засегнала фирмата/наименованието на превозвача, тъкмо което обстоятелство е вписано в издадения му Лиценз на Общността, то и изобщо не е възникнало задължение за подаване на заявление за вписване на настъпила промяна, а на последно място, дори и да се приеме формално осъществен състав на административно нарушение, жалбоподателят пледира за приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Пред съда санкционираното юридическо лице “Е.Е.Е.Т.”ООД, в процесуалното качество на жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител, но чрез “писмено становище”, депозирано с молба, вх. №112212/24.04.2023г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура /лист 20-24 от делото/, заявява позиция, че поддържа искането за отмяна на атакуваното наказателно постановление, позовавайки се и развивайки съображенията, наведени в жалбата. Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”. Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите, развити в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено в хода на съдебното производство в писмен вид от жалбоподателя и обсъди събраните доказателства и наличните по делото материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка касателно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за безспорно установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, но и се установява, че дружеството жалбоподател с фирма/наименование “Е.Е.Е.Т.”, с ЕИК •, притежавало качеството превозвач, с издаден на 16.05.2016година Лиценз на ЕО....... за осъществяване на товарни превози в Общността, като в информационната система на ИА”АА” и в качеството на поднадзорно лице, била отразена информацията, практически дублираща съдържанието на Лиценза, включваща и правната форма на субекта - юридическо лице, в частност търговско дружество, съществуващо в правната форма на еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/. На 02.05.2017година по партидата на дружеството жалбоподател в ТРРЮЛНЦ била вписана промяна, засягаща правната форма на същото, реализирана в насока от ЕООД в дружество с ограничена отговорност /ООД/. За така настъпилата промяна, засягаща освен това обстоятелство, вписано в издадения на дружеството жалбоподател Лиценз на Общността за извършване на международен превоз на товари, превозвачът имал задължението да подаде пред ИА”АА” заявление за отразяване, срокът за което действие бил 30дни от настъпването на промяната, в случая от 02.05.2017година, но макар нормативно въведено, при това обвързано и със срок, задължението не било изпълнено. При така направената констатация, почиваща на отразеното в ТРРЮЛНЦ, но и съпоставено с данните в информационните масиви на ИА”АА”, на 22.11.2021година екип инспектори при РД”АА” София, включващ свидетел К. М. и колегата му К.А., посетил офис на жалбоподателя в град •, където в присъствие на управителя и представляващ по закон “Е.Е.Е.Т.”ООД, в качеството на превозвач, притежаващ Лиценз на ЕО......./16.05.2016г. за товарни превози в Общността, срещу дружеството било образувано административнонаказателно производство, със съставянето от свидетел М. на акт, серия А-2021, бланков №• за установяване на административно нарушение по чл.10, ал.1 ЗАП, описано като изразило се в това, че установено на същата дата - 22.11.2021година, около 14: 20часа, при проверката в офиса на превозвача в град •, е било констатирано, че при настъпила промяна в обстоятелства, вписани в Лиценза, превозвачът не е изпълнил задължението да подаде пред ИА”АА” заявление за отразяване в 30-дневен срок от настъпването на промяната, като конкретно на 02.05.2017година е била променена правната форма на дружеството - от ЕООД в ООД, но превозвачът не е подал заявление до ИА”АА” за отразяване на промяната в срок до 31.05.2017година. Така съставен, актът бил предявен, подписан, при това без възражения и препис от него бил връчен на представляващия по закон “Е.Е.Е.Т.”ООД на същата дата - 22.11.2021година, а въз основа на акта, на 22.12.2021година последвало издаването на атакуваното наказателно постановление №42-0003244 от директор РД”АА” София, с което била ангажирана административнонаказателната отговорност на “Е.Е.Е.Т.”ООД, чрез налагането на “имуществена санкция”, в размер 1 000лв., на основание чл.104а ЗАП, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за неговото установяване. С оглед доводите, обосноваващи защитната теза на санкционираното лице, за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и в наказателното постановление, съобразено с естеството на самото нарушение и начина на установяването му, по делото са събрани гласни доказателства, конкретно чрез показания на разпитания в качеството на свидетел, актосъставител К. М., който е бил ангажиран и с участие в извършването на проверката в офиса на жалбоподателя, респ. с установяването на нарушението, освен с образуването на административнонаказателното производство, както са приобщени писмени материали, в т.ч. служебно направена и приложена за нуждите на съдебното производство, справка от ТРРЮЛНЦ, за актуално, конкретно към 07.09.2022година, но и към 27.03.2023година, състояние на санкционираното юридическо лице, с проследени промените, касаещи правната форма и седалището и адреса на управление на дружеството жалбоподател, както приложените по изпратената в съда административнонаказателна преписка - четливо копие от система“АНД” на РД”АА” София на процесния акт за установяване на административно нарушение, известие, изх.№52-00-56- 11675#1/07.01.2022г. по описа на РД”АА” София, ведно с известие за доставяне /обратна разписка/, установяващо получаването на писмото при адресата, справка по данни в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството жалбоподател, актуална към 04.10.2021година, включително с история на промените, касаещи правната форма на дружеството, разпечатка от информационна система на ИА”АА” за издадения на дружеството жалбоподател Лиценз на ЕО......./16.05.2016г. за товарни превози в Общността и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган, заповеди - №РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, №589/31.01.2020г. и №1466/03.09.2020г. на изпълнителния директор на ИА”АА”, включително с длъжностна характеристика за длъжност инспектор в РД”АА” София, с подпис на актосъставителя. Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима /подадена е била в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при положение, че атакуваното наказателно постановление е било връчено на санкционираното лице на 21.01.2022година, а жалбата е била депозирана, при спазване на правилото по чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.60, ал.1 ЗАНН - при административнонаказващия орган, на 28.01.2022година, при това подадена чрез използвана куриерска услуга, на 27.01.2022година, видно от куриерска разписка, приложена към жалбата в заверено ксерокопие, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, включително и при произнасянето, обективирано в определение №50095/27.09.2022г. по НЧД №686/2022г. по описа на Върховен касационен съд на Република България, ІІІ Наказателно отделение, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане за оценка на основателността. Съдът на свой ред преценява, че са налице предпоставките за отмяна изцяло на обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, на практика имайки основание да сподели, макар не буквално, водещия довод от защитната теза, развита в жалбата. Така е, защото не само в принципен план, но и конкретно, на фона на вмененото на жалбоподателя, в качеството на превозвач, нарушение, изразило се в неизпълнено задължение за подаване на заявление за отразяване на промяна в обстоятелствата, вписани в издадения Лиценз на Общността, обвързано и със срок, релевантен факт, от гл.т. обективна съставомерност на нарушението, е времето, като конкретна дата или период, характеризиращ конкретното деяние и подлежащо на посочване в актовете на органите на административнонаказателното производство, в съответствие с изискванията, произтичащи от приложимите разпоредби на чл.42, т.3 /нов чл.42, ал.1, т.3/ ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. За отбелязване освен това е, че времето на извършване, освен основен съставомерен признак на всяко деяние, квалифицирано като административно нарушение и представляващо предмет на административнонаказателно обвинение, който признак подлежи на установяване в съдебното производство, образувано по жалба срещу издадено наказателно постановление, е от значение още за преценката за спазването на относими давностни и преклузивни срокове, като например тези по чл.34, ал.1 ЗАНН, както за приложимия към случая материален закон, по аргумент от правилото, също имащо принципен характер, обективирано в съдържанието на разпоредбата на чл.3 ЗАНН, респ. неустановяването на времето, посочено като такова на извършване на конкретното вменено нарушение и предмет на конкретното административнонаказателно обвинение, в съдебното производство, образувано по жалба от административнонаказано лице срещу издадено наказателно постановление, създава предпоставки, като единствен правнообоснован, да се приеме изводът, че конкретното наказателно постановление, предмет на атакуване, подлежи на отмяна. Изложеното, пренесено към случая, изисква с приоритет да се отбележи, че нито в съдържанието на акта за установяване на нарушението, нито в обстоятелствената част на атакуваното наказателно постановление, е намерило отражение, посочено ясно и по недвусмислен начин от органите на административнонаказателното производство, време на извършване деянието, оценено като нарушение. Вместо това, по недопустим начин са създадени условия да се предполага, че като са приели, съотв. и посочили за край на 30- дневния срок датата 31.05.2017година, органите на административнонаказателното производство най-вероятно са имали предвид изпадането на жалбоподателя в нарушение на датата 01.06.2017година, но и в този случай без яснота, дали се касае за продължено нарушение. По делото едва от формираната доказателствена съвкупност, при съпоставка на събраните чрез показанията на свидетел М., гласни доказателства, с приобщените писмени материали, се хвърля известна светлина върху темпоралните характеристики на деянието, предмет на административнонаказателното обвинение, доколкото свидетелят е този, който е заявил, че “нарушението започва от 01.06.2017година” и в същото време при неустановеност, “дали задължението е било изпълнено след срока”, като тук с приоритет и в принципен план е удачно да се отбележи, че предназначението на доказателствата и доказателствените средства, събирани в хода на съдебното производство, образувано по жалба срещу издадено наказателно постановление, е да бъдат проверени, респ. преценено, има ли или не основание да бъдат приети за установени фактическите положения, посочени в акта и в наказателното постановление, респ. представляващи предмет на административнонаказателното обвинение, а не въвеждането на правнозначими факти за първи път, включително такива, които биха обусловили необходимост от изменение на административнонаказателното обвинение, каквото от друга страна в настоящото съдебно производство, като принципно правило, не се допуска /доколкото и съблюдаването на правилата за броене на сроковете изисква да се отчете, че 30-дневният срок от 02.05.2017година, е започнал да тече от 03.05.2017година, съотв. се явява изтекъл на 01.06.2017година - четвъртък, работен и присъствен ден, съотв. първи ден, в който е било възможно да е в нарушение жалбоподателят, предвид и характеристиките на самото деяние, оценено като нарушение, извършено чрез бездействие, се явява датата 02.06.2017година - петък, работен и присъствен ден/, а единствено обуславя правен извод в насока наличие на предпоставки атакуваното наказателно постановление да бъде отменено. Именно в аспекта на изложеното и с оглед характера на настоящото производство, съдът приема да отмени обжалваното наказателно постановление, като издадено незаконосъобразно, а с оглед конкретните съображения за това, намира безпредметно обсъждането на казуса по същество, в смисъл установява ли се или не извършено административно нарушение, както и счита, че не е налице необходимост от даване на изчерпателни отговори на доводите, с които е обоснована защитната теза, развита в жалбата, конкретно тези за липса на съставомерност и за възможна приложимост по казуса на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, поради което, съобразено със становището по крайния изход на делото, а и при липсата на отправено в този смисъл искане от страна по делото, съдът не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.92, ал.3 ЗАП вр. чл.63, ал.3 вр. ал.2, т.1 вр. ал.1 ЗАНН - актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ