Решение № 485 от 25.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 749/2024 г.

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Образувано е по жалба на А. П. К., чрез адв. Д. П. срещу приети от частен съдебен изпълнител рег. № 786 на Камарата на ЧСИ разноски по изп.д. № 20237860400558 разноски за юрисконсултско възнаграждение от 230 лева и на такси по ЗТТЗЧСИ, както следва: по т. 3 – 5 лева за справка, по т. 9 – 15 лева за налагане на запор и по т. 31, б. „а“ – 2.60 лева за получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество. В жалбата се излагат възражения за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и за недължимост на такси за справки, запори и набавяне на информация, които не е било необходимо да се извършват. Претендира разноски за производството. Ответникът по жалбата Национална агенция за приходите, чрез юрк. Д. К., счита жалбата срещу размера на приетите разноски за юрисконсултско възнаграждение за неоснователна. Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата срещу начислените и дължими от К. такси е неоснователна. Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното: Изпълнително дело № 20237860400558 по описа на ЧСИ рег. № 786 на Камарата на ЧСИ е образувано по молба от 07.11.2023 г. на упълномощен от изпълнителния директор на НАП юрисконсулт Л. К., към която е приложен изпълнителен лист срещу А. П. К. за сумата от 150 лева, представляващи изплатено възнаграждение за участие на служебен защитник по НОХД № 5803/2014 г. по описа на СРС, НО, 104 състав. Изпълнителният лист е издаден в полза на НАП. С молбата е поискано да се извърши справка в регистъра на БНБ за налични банкови сметки на длъжника и ако бъдат открити такива, да бъде наложен запор върху паричните суми по тях. Поискано е и събиране на 230 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, от които 80 лева за подготовка на документите за завеждане на делото и 150 лева – за представителство в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител е разпоредил да се извършат справки в НАП и в регистъра на БНБ и да се изпратят покана за доброволно изпълнение и запорни съобщения. На 09.11.2023 г. е направена електронна справка в регистъра на БНБ и в НАП – за действащи трудови договори. Въз основа на информацията от БНБ на 10.11.2023 г. са изпратени запорни съобщения до „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и до „Банка ДСК“ ЕАД за налагане на запори до размера на сумата от 512.20 лева (150 лева+230 лева+132.20 лева). На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от А. К. на 17.11.2023 г. На 01.12.2023 г., видно от датата на пощенското клеймо на л. 26 от изпълнителното дело, е подадена жалба от упълномощения от длъжника адв. Д. П.. При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Съгласно чл. 27б от Закона за правната помощ (ЗПП), разноските за правна помощ по чл. 27а са частни държавни вземания и се събират от Националната агенция за приходите въз основа на издаден от съда изпълнителен лист. Редът за събирането на този вид вземане е уреден в ГПК. Процесуално легитимирана страна в изпълнителното производство в случая е НАП, като правоспособността на юрк. Л. К. произтича от длъжността й и се установява от наличното по делото удостоверение за правоспособност. Затова се явяват неоснователни възраженията в жалбата, че не е доказано взискателят НАП, комуто по силата на законова делегация е възложено събиране на разноските в полза на НБПП, да е представляван от юрисконсулт. Що се отнася до дължимостта и размера на възнаграждението на юрисконсулта, съдът намира следното: Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, размерът на възнаграждението на юрисконсулта не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Тази норма е основание за издаване на Наредба за заплащането на правната помощ (НЗПП), която е приложима при определяне на дължимото юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е счел, че се дължат 80 лева на основание чл. 13, т. 2 – подготовка на документи за завеждане на дело и 150 лева на основание чл. 27, ал. 2 – за представителство в изпълнителното производство. Така поисканото (и прието от съдебния изпълнител) възнаграждение е прекомерно. Систематичното място на чл. 13 от НЗПП е в глава четвърта, раздел I „Първична правна помощ“, а чл. 27 – в раздел IV „Процесуално представителство по граждански и административни дела“. Присъждането на всяко от възнагражденията предполага извършване на съответната работа. В случая единственото действие, извършено от представителя на взискателя е подаване на молба с приложен изпълнителен лист, издаден в полза на НБПП. НАП действа като процесуален субституент на НБПП, носител на вземането. Негов представител сезира съда за снабдяването му с изпълнителен лист, който предава на НАП за събиране на посочената в листа сума. По изп.д. № 20237860400558 не е извършено процесуално представителство, за да се дължи юрисконсултско възнаграждение на взискателя в размерите по чл. 27, ал. 2 от НЗПП. По аналогичен начин са уредени и адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г.: отделно са определени хонорарите за образуване на изпълнително дело (чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.) и за процесуално представителство в изпълнителното производство (чл. 10, т. 2 - 4 от Наредба № 1/2004 г.) Според извършените по изп.д. № 20237860400558 действия от юрк. К., налице е основание за присъждане на възнаграждение единствено за подготовка на документи за завеждане на дело – чл. 13, т. 2 от НЗПП, в размер от 15 до 80 лева. Към изпълнителния лист е приложена справка за обща регистрация на задължено лице и това е единственият документ, който представителят на взискателя е подготвил, ведно с молбата. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да се определи на 30 лева като съответен на характера и обема на извършеното. Неоснователна е жалбата срещу приетите от ЧСИ рег. № 786 на Камарата на ЧСИ разноски по изп.д. № 20237860400558 в размер на 5 лева за справка, 15 лева - за наложен запор и 2.60 лева – за такса за справка по електронен път. Извършени са две справки – за трудови договори на длъжника и за регистрирани банкови сметки, поради което правилно са начислени две такси по т. 3 от ТТРЗЧСИ. Според справката в регистъра на БНБ, А. К. има активни сметки в три банки. Справката обаче не съдържа информация за наличности по тях, нито за размера на сумите по сметките. Затова и правилно съдебният изпълнител е преценил да изпрати запорни съобщения до две банки - „Банка ДСК“ ЕАД и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. На 10.11.2023 г. запорните съобщения са изпратени и след получаването им са изпратени отговори. На основание чл. 31, б. „а“ от ТТРЗЧСИ е събрана такса от 2.60 лева. Основанието за начисляването й е извършена справка по електронен път в регистъра на банковите сметки и сейфове. Съгласно чл. 56а, ал. 3, т. 11 от закона за кредитните институции (ЗКИ) частните съдебни изпълнители имат достъп до електронната информационна система на БНБ по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ. В чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба № 12 от 29.09.2016 г. за Регистъра на банковите сметки и сейфове е предвидено задължение на органи и институции по чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ, при извършване на справка за информация в регистъра за едно лице чрез достъп до регистъра по електронен път да заплатят 2.60 лева. Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС. Така мотивиран, съдът