Решение № 1178 от 9.9.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1661/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ПД1-1/ 05.02.2024г. на Началника на Първа РС ПБЗН към РДПБЗН гр. Пловдив, с което на Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, са наложени административни наказания, както следва – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 265, ал.2 от ЗМВР за нарушение на разпоредбите на чл. 140, т.1 от ЗМВР, вр. чл.3 и чл. 14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите; ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 265, ал.2 ЗМВР за нарушение на разпоредбите на чл. 140, т.1 от ЗМВР, вр. чл.3 и чл. 14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Жалбоподателят УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно. Въззиваемата страна Началник на Първа РС ПБЗН, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител, който пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е неоснователна. С акт за установяване на административно нарушение от 05.01.2024г. при извършена комплексна проверка на 21.12.2023г. на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК 115576405, находяща се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, е констатирано, че е нарушена изправността на самозатварящите се димоуплътнени врати, отделящи етаж 11 – клиника Втора хирургия от западното и източното стълбище на Хирургичния блок. Вратите не се самозатварят, пропаднали са и опират в пода, както и е, че е премахната/ липсва самозатварящата се димоуплътнена врата, отделяща партера на сградата от средното западно стълбище на Хирургичния блок, и двете с разрез с изискванията на чл.14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. За направените констатации свид. М. С. К., на длъжност Началник група „ДПК и ПД“, служител към Първа РСПБЗН съставил срещу УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД АУАН № АУАН – ПБЗН-ПД 1-2-1/ 05.01.2024г. за извършени две нарушения по чл.140, т.1, вр. чл.3 и чл. 14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите. Актът е съставен в присъствието на представляващ дружеството– жалбоподател, с уточнението, че ще се направят възражения в срок от последния. Съставен бил и протокол с предписание за отстраняване на установените по време на проверката нарушения. В законоустановения срок са депозирани писмени възражения срещу акта. Наказващият орган счел възраженията за неоснователни и въз основа на съставения АУАН, е издадено обжалваното НП. Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на актосъствителя М. С. К.. В показанията си свид.К. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че в случая с неспазените изисквания, представляващи две отделни нарушения, при евентуален пожар, димът ще се разпространи от етажа в дадена стълбищна клетка, последната, представляваща защитена зона в тези условия хората да не пострадат. Свидетелят сочи, че последните години в болницата имало три пожара и затова стриктно контролирали спазване на процесните правила. По отношение на акта и протокола, заявява, че „вървят“ заедно. Съдът кредитира показанията на свидетеля като непредубедени, логични последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи и в съответствие със сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно двете нарушения са с правна квалификация по чл. 140, т.1 от ЗМВР, вр. чл.3 и чл. 14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, тъй като юридическото лице не е спазило установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия. Тези правила са изрично конкретизирани с подзаконовите разпоредби на чл. 14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, а тяхното задължително спазване, заложено в чл.3 от същата наредба. С констатираните в проверявания обект на различни места с позиционирани две стълбищни клетки - нарушена изправност на самозатварящите се димоуплътнени врати, отделящи етаж 11 – клиника Втора хирургия от западното и източното стълбище на Хирургичния блок /не се самозатварят, пропаднали и опиращи в пода, както и е, че е премахната/ липсва самозатварящата се димоуплътнена врата, отделяща партера на сградата от средното западно стълбище на Хирургичния блок, са изпълнени всички обективни признаци от състава на двете нарушения. Субективният елемент не се изследва в случая, доколкото юридическото лице носи обективна/ безвиновна отговорност. Описанието на нарушенията е пълно, точно, ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво свое поведение е наказан. Спазени са и правилата на чл.18 от ЗАНН за всяко отделно нарушение да бъдат налагани отделни нарушения, както в случая са наложение две отделни наказания за две отделни нарушения, доколкото проверяваният обект е засегнат на две места, от две различни стълбищни клетки – чиито врати не функциинират или липсват за ограничаване на дима при евентуален пожар. Неспазването на правилата за всяка отделна стълбищна клетка води до отделно нарушение, доколкото при всяка една от тях, която не се отдели би се нарушил обекта на обществените отношения. Правилно нарушенията с така дадената им правна квалификация са съотнесени към правилната санкционна норма по чл.265, ал.2 от ЗМВР и са наложени две отделни имуществени санкции от по 500 лева. Определените наказания са минимални по размер от предвиденото за този вид нарушения от законодателя и не подлежи на редуциране от страна на съда. Жалбоподателя от своя страна оспорва нарушението по същество, доколкото в Протокол по чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР с рег. № 104700-2960 от 28.12.2023г. на РДПБЗН, издаден в резултат на контролните органи за констатираните и двете горе нарушения, тъй като с него бил даден срок за отстраняването им, но вместо да се поправели до края на срока, им бил съставен АУАН. Съдът намира възражението за неоснователно. Действително е дадено предписание, със задължителен характер, окачествено като „Разпореждане“ в протокола по смисъла на чл.125, ал.1 т.4 от ЗМВР. Със същото е разпоредено констатираните нарушения, сред които и процесните да се отстранят до 28.06.2024г. Действително АУАН е издаден преди изтичането на срока, още на 05.01.2024г. Съдът отбелязва обаче, че нарушенията са констатирани и се считат за извършени още на 21.12.20203г. към момента проверката. Това, че е даден срок с предписание е единствено с цел отстраняването им и да се избегнат сериозни последици. Посоченото не означава, че с поправянето им болничното заведение може да санира нарушенията си и да се освободи от отговорност. В този смисъл констатираните процесни нарушения по чл. 140, т.1 от ЗМВР, вр. чл.3 и чл. 14, ал.1 и ал.2, т.3 от Наредба № 8121з-647 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите и тези за неизпълнение на разпорежданията на органите по органите за пожарна безопасност и защита на населението по смисъла на чл.140, т.2 от ЗМВР, при евентуално неспазен срок, са съвсем различни нарушения, наказват се на различни основания, съответно с различно по размер наказание, поради което и съдът не споделя твърдението на жалбоподателя. Случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива белезите на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи, а напротив отчетоха се отегчаващи обстоятелства. Първо, по време на проверката, са констатирани освен двете процесни нарушения и други такива, видно от представения по делото протокол. Отделно от това, от показанията на актосъставителя става ясно, че за последните години дружеството-жалбоподател е допуснало три пожара. Следва да се отбележи и значимостта на обекта на обществените отношения, чиито норми, които го защитават са били нарушени – същият се отнася до правила и норми за пожарна безопасност, с което се дава закрила на здравето и живота на неопределен брой хора, а в конкретния случай това се предполага да са и хора - хоспитализирани, трудно подвижни, а някои и неподвижни и с изначално недобро здраве и уязвими, предвид характера на проверявания обект - болнично заведение, което качество категорично отегчава случая. Основателна е намесата на процесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, че това е една от най-големите болници в страната и е недопустимо да се правят компромиси с неспазване на нарушените правила, поставяйки се в риск безопасността на пациентите. При тези доводи съдът счита, че установените нарушения не са маловажни и по специалната разпоредба на чл.265, ал.3 от ЗМВР, а и наказващият орган е наложил минимумите по чл.265, ал.2 от ЗМВР. Именно така определените наказания за двете нарушения биха изпълнили целите си - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Съдът намира, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на атакуваното НП не е било нарушено процесуалното право на защита на жалбоподателя, а също така не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Атакуваното НП, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да се потвърди. Доколкото страните не са направили искане за присъждане на разноски по делото, съдът не следва да се произнася по този въпрос. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът