Решение № 14546 от 30.12.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1387/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.655, ал.3 от Търговския закон и чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Образувано е по жалба на И. В. К. с адрес: гр. Варна, [улица], чрез пълномощник, против Заповед № СД-06-6/30.03.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл.655, ал.3, вр. с чл. 655, ал.2, т.7 от ТЗ и във вр. с чл. 23, ал.3, пр. І от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е наредено изключване на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ, утвърден със заповед след изпит за придобиване на квалификация синдик № ЛС-04-72 от 21.02.2006 г. /ДВ, бр. 16 от 2006г./ на министъра на правосъдието. В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради постановяването й в противоречие с нормите на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК -неуведомяване на жалбоподателя за образуваното административно производство за изключването му от списъка на синдиците, неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и неизпълнение на задължението на административния орган за служебно събиране и оценка на доказателствата. Твърди се нарушаване на регламентирания в чл.6 от АПК принцип на съразмерност, както и липса на мотиви за формирания от административния орган извод за наличие на вменените на оспорващия нарушения, извършването на които се оспорва по подробно изложени съображения. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И. З., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Депозира и писмени бележки в подкрепа на позицията си, в които доразвива аргументите си за основателност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – министърът на правосъдието, в съдебно заседание се представлява от упълномощени представители-гл. юрисконсулт П. Р. и гл. юрисконсулт П. Н., които изразяват становище за неоснователност на жалбата и отправят искане за нейното отхвърляне. В хода на устните състезания гл. юрисконсулт Н. моли да бъдат взети предвид аргументите, изложени в писмено становище с рег. №94-И-263/08.02.2024г., представени по адм. дело №2726/2023г. по описа на АдмС-Варна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на сторените от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Предмет на обжалване е Заповед № СД-06-6/30.03.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл.655, ал.3, вр. с чл. 655, ал.2, т.7 от ТЗ и във вр. с чл. 23, ал.3, пр. І от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е наредено изключване на жалбоподателя от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по ТЗ. Основание за издаване на заповедта е констатацията за осъществени от жалбоподателя нарушения при осъществяването на дейността му. Обжалваната заповед е издадена след извършена тематична планова проверка на дейността на синдиците при ОС-Бургас в производствата по несъстоятелност за 2020 г. по описа на ОС-Бургас, възложена със Заповед № ИЗСВ-01-119/19.05.2022г. на министъра на правосъдието, с която са определени проверяващи лица и срок за извършването й. Проверката обхванала 27 търговски дела в ОС-Бургас, включително и т.д. № 161/2020 г. по описа на съда. Посоченото производство е образувано по молба на „РОСА ФЕРОСА“ ЕООД с правно основание чл.625 от ТЗ, с която е поискано откриването на производство по несъстоятелност по отношение ЕТ „Корал – Л. И.“-гр.Бургас. В хода на производството, с Решение № 142/26.06.2020 г. е обявена неплатежоспособността на ЕТ „Корал – Л. И.“-гр.Бургас, с начална дата - 11.02.2020 г. С цитираното решение е открито производство по несъстоятелност и едноличният търговец е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието му, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото на търговеца, като производството по делото е спряно, а на длъжника и кредитора е предоставена възможност да поискат възобновяването му при наличие на съответните за това предпоставки. Постановеното решение е вписано на датата на постановяването му в Търговския регистър /ТР/. Впоследствие по същото дело е постановено Решение № 620/27.07.2020 г., с което по искане на кредитора е възобновено производството по делото по несъстоятелност, за временен синдик на ЕТ „Корал- Л. И.“ е назначен жалбоподателя И. К., на когото е определено текущо възнаграждение и същият е задължен в срок до 04.08.2020 г. да изготви списък на кредиторите и размерите на вземанията им и да представи заверено извлечение от търговските книги, както и доклад за причините за неплатежоспособността, състоянието и взетите мерки за запазване на имуществото. С решението съдът е свикал първо събрание на кредиторите за дата 06.08.2020 г., при дневен ред: изслушване доклада на временния синдик по чл.668, т.2 от ТЗ, избор на постоянен синдик и предлагане назначаването му от съда, определяне текущо възнаграждение на постоянния синдик, избор на комитет на кредиторите. По делото не са приложени акт за встъпване в длъжност на назначения временен синдик И. К. и доказателства за сключена застраховка по чл.663а от ТЗ. След редовно проведено първо събрание на кредиторите, с Определение № 815/6.08.2020 г, постановено по посоченото търговско дело на основание чл. 656 от ТЗ, К. е назначен за постоянен синдик на ЕТ „Корал- Л. И.“, с указания да встъпи в длъжност на същата дата. На стр. 73 от дело № 161/2020 г. е приложен акт за встъпване, удостоверяващ, че в изпълнение на задължението по чл.656, ал.4 от ТЗ и на указанията на съда, на 06.08.2020 г. жалбоподателят е встъпил в длъжността синдик на обявения в несъстоятелност едноличен търговец. Със заявление прието в БОС с рег. № 261511/11.09.2020 г., синдикът е представил списък на приетите от него вземания на кредиторите на ЕТ „Корал- Л. И.“, който е обявен в ТР на 15.09.2020 г. в 11: 32: 27 ч. С молба приета в БОС с рег. № 264418/3.11.2020 г., синдикът К. е представил допълнителен списък на неприетите от него вземания на кредиторите на ЕТ „Корал – Л. Ив.“. Списъкът е одобрен с Определение № 260384/16.11.2020 г. на БОС и е обявен в ТР на 17.11.2020 г. в 11: 25: 48 ч. С молба, приета в БОС с рег. № 265648/24.11.2020 г., синдикът е представил и допълнителен списък № 1 на приетите от него вземания на кредиторите на ЕТ „Корал-Л. И.“, в който с предявено на 28.10.2020 г. вземане в размер на 1 391, 23 лв., като кредитор е посочен К. С. С.. На 25.09.2020 г. в БОС е постъпило възражение от В. В. Б. срещу приетите от синдика вземания на „Еффект“ ЕООД, за разглеждането на което с Определение № 260158/25.09.2020 г. е насрочено за 15.10.2020 г. открито съдебно заседание. За заседанието са призовавани кредиторите В. Б. и „Еффект“ ЕООД, синдикът и длъжникът. В протокола от проведеното съдебно заседание е отразено, че на 14.10.2020 г. е постъпила молба от синдика със становище по хода на делото и по същество на възражението. След проведеното на 5.11.2020 г. последно съдебно заседание е постановено Определение № 260358/10.11.2020 г., с което на основание чл. 692, ал.4 от ТЗ е одобрен съставеният от синдика списък на приетите вземания, като е постановено изменение по отношение вземанията на кредитора „Еффект“ ЕООД по т.3.1 – 4.3 от списъка. След приключването на извършената тематична планова проверка на дейността на синдиците в производствата по несъстоятелност за 2020 г. по описа на ОС-Бургас, възложена с цитираната Заповед № ИЗСВ-01-119/19.05.2022 г. на министъра на правосъдието, за констатираните нарушения били изготвени Доклад рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г. и Доклад рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г., подписани от инспектор С. С.. В докладната записка, чрез която са представени резултатите от проверката, е посочено, че доклада от 5.08.2022 г. е изпратен на председателя на ОС-Бургас, а на синдиците, във връзка с чиято дейност е установено нарушение, са изпратени преписи-извлечение от доклада. Посочено е още, че в изпълнение на съответна резолюция на министъра на правосъдието от 27.02.2023 г. върху началото на доклада, приложено се представя проект на заповед за изключване на М. И. К. от гр. Бургас и И. К. от гр. Варна, притежаващи квалификация синдик, от списъка по чл.655, ал.2, т.7 ТЗ на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, поради констатирани нарушения в дейността им. Съдържанието на доклада на инспектора С. С. с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г., в частта му относно синдика И. К., се различава от това на доклада на същият инспектор, приложен в адм. преписка след докладната записка с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 год. Различията са следните: -в доклада от 5.08.2022 г. е посочено, че в кориците по делото липсва акт за встъпване като временен синдик, докато в доклада от 27.02.2023 г. липсва уточнение за която точно длъжност се отнася липсата на акт за встъпване – за временен или за постоянен синдик. -съдържанието на двата доклада в частта касаеща нарушението, изразяващо се в непредставяне от синдика в срока по чл. 690, ал.2 от ТЗ на становище по възраженията срещу списъците, е различно, като и в двата доклада липсва индивидуализация както на възраженията, така и на въпросните списъци. -в доклада от 5.08.2022 г. е посочено, че списъците с приети и неприети вземания, са представени с молба вх. рег. № 261511/11.09.2020 г., както и че срокът по чл.685 ТЗ е просрочен от синдика с една седмица, като няма данни, които да са обусловили необходимостта от удължаване на срока за изготвяне на списъци от синдика, а в доклада от 27.02.2023 г., без наличието на изложение на конкретни факти, е посочено, че срокът по чл. 686 от ТЗ е просрочен от синдика с една седмица, което е нарушение на посочената разпоредба. На 29.08.2022 г. инспектор С. С. изпратила до синдик И. К. съобщение с рег. № 92-11-28/22, с което го уведомявала, че му се изпраща за сведение и обяснение препис-извлечение от Доклад с рег. № 92-11-28/2022 г., утвърден на 22.08.2022 г. от министъра на правосъдието. На жалбоподателя било указано, на основание чл.23, ал.2 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г., да представи в 14-дневен срок писмен отговор и да ангажира доказателства по констатациите в доклада. Съобщението е изпратено чрез пощенски оператор на посочения от К. в списъка на синдиците адрес: гр. Варна, [улица], вх. А, ет.2, ап.6, но е върнато като неполучено. Поради това е разпоредено връчване на препис-извлечението от доклада на посоченият от К. в списъка на синдиците електронен адрес, но обратна информация за изтегляне на съставения документ не е получена. В тази връзка е формиран извод за невъзможност за съобщаване на доклада по посочените начини, поради което на 13.01.2023 г. е публикувано на интернет страницата на МП съобщение до К. по чл.18а, ал.10 от АПК уведомяващо го, че в деловодството на Инспектората по ЗСВ може да получи адресирано до него писмо, заедно с копие от доклад. Министърът на правосъдието приел, че срокът за подаване на отговор от синдика К. е изтекъл на 20.01.2023 г., поради което издал обжалваната заповед № СД-06-6/30.03.2023 г., в която е цитиран Доклад с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г., но е възпроизведено съдържанието на Доклад с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 год. За да обоснове този резултат, министърът на правосъдието е приел за установени следните нарушения: -т.1. Липсва акт за встъпване в длъжност по чл.656, ал.4 ТЗ; -т.2. Липсва застраховка по чл.663а ТЗ, във връзка с чл.22, ал.1 от Наредбата; -т.3. По възраженията по списъци синдикът не е предоставил становище в законоустановения срок по чл.690, ал.2 ТЗ – Нарушение на чл.660, ал.1 във връзка с чл.690, ал.2 ТЗ; -т.4. Срокът по чл.686 ТЗ е просрочен от синдика с една седмица, което е нарушение на посочената разпоредба. От директора на дирекция „ВСВ“ Л. В. е съставено писмо изх. № 92-11-28/6.11.2023 г., съдържащо уведомление до К. за издадената срещу него Заповед № СД-06-6/30.03.2023 г., което е изпратено на адрес: гр. Варна, [улица]. Същото е получено от И. К. на 21.11.2023 г., след което на 30.11.2023 год. той депозирал жалба до АС-Варна срещу процесната заповед, въз основа на която е образувано адм. д. № 2726/2023г. по описа на Административен съд-Варна. С Решение №6540/17.06.2025г. по адм. д. №9998/2024г. по описа на ВАС, Шесто отделение, постановеното по адм. д. № 2726/2023г. решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, във връзка с което е образувано настоящото адм. д. №1387/2025г. по описа на АдмС-Варна. По повод дадените от ВАС задължителни указания, съдът изиска и прие т.д. №161/2020г. по описа на Окръжен съд-Бургас. Като доказателства по адм. д. № 2726/2023г. по описа на Административен съд-Варна, приложено към настоящото производство, от ответника е представено в цялост административната преписка по издаване на оспорената заповед. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: По силата на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, заповедта на министъра за изключване на синдика от списъка подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно обжалваната в настоящото производство заповед се явява годен за оспорване акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК, подадена е от легитимирано лице – адресат на акта, в 14-дневния срок за оспорване по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: С оглед установените факти и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК съдът констатира следното: Съгласно чл. 655, ал. 3 от Търговския закон министърът на правосъдието изключва от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици онези, за които е установено, че извършват нарушения във връзка с дейността им като синдици, независимо дали това обстоятелство е установено от съда по несъстоятелността. Следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната разпоредба правомощия. Съдът намира обаче, че при издаването на оспорения акт не са спазени установените изисквания за форма и са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които съставляват основание за отмяната му, по следните съображения: Съдът констатира на първо място, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 26, чл. 34, ал.1, чл. 35 и чл. 36 от АПК, което засяга оспорения адм. акт в неговата цялост, т.е. по отношение на всички приети с него нарушения на синдика. Редът за подбор, квалификация, застраховане и контрол върху синдиците, назначавани в производства по несъстоятелност по Търговския закон, се определят с Наредба №3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците. Разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредбата предоставя правомощията за контрол върху синдиците на министъра на правосъдието. Втората алинея на цитираната норма задължава административния орган да изпрати на синдика в 14-дневен срок от съставянето му поставилата началото на административното производство молба, на което задължение кореспондира правото на синдика да даде писмен отговор и да ангажира доказателства в 14-дневен срок от съобщението. В разглеждания случай началото на производството, приключило с постановяването на оспорената заповед, е поставено с доклад за резултатите от извършената проверка. Същият обаче не е връчен на жалбоподателя, в нарушение на изискванията на чл.23, ал.2 от Наредбата. От приложените писмени доказателства се установява, че препис-извлечение от доклада от 5.08.2022 г. е изпратен, но не е връчен на синдика, а имащият различно съдържание доклад от 27.02.2023 г., който е възпроизведен и в заповедта, дори не е изпратен на синдика и той не е уведомен за изготвянето му. Настоящият състав намира за ненадлежно извършеното връчване на препис-извлечението от доклада от 5.08.2022 г. по реда на чл.18а, ал.10 от АПК. Разпоредбата на чл.26, ал.2 препраща към разпоредбата на чл.18а от АПК, като редът по чл.18а, ал.10 е приложим само, когато съобщаването в производството пред адм. орган не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи. С тези изисквания адм. орган не се е съобразил, тъй като съобщението в Интернет страницата на МП е публикувано на 13.01.2023 г., без да е изчерпан реда по предходните алинеи на чл.18а от АПК – след като първото съобщение е било върнато невръчено от пощенския оператор, а впоследствие при изпращането му на електронен адрес не са получени данни за изтеглянето на изпратения документ, следвало е да се приложи редът, регламентиран в разпоредбите на чл.18а, ал.8 и ал.9 от АПК, което в случая не е направено. Действително, според разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредбата лице, което е включено в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми министъра на правосъдието при промяна на обстоятелство по чл. 13, ал. 2. При неизпълнение на задължението за посочване на промяна в адреса писмата и съобщенията, адресирани до синдика, се прилагат към съответната преписка и се смятат за връчени. В случая обаче не се установява наличие на основания за приложение на чл.14, ал.2, изр.2 от цитираната наредба, тъй като към датата 13.01.2023 г. не са съществували каквито и да било данни за промяна на посоченият от К. в списъка на синдиците адрес в гр. Варна, [улица], вх. А, ет.2, ап. 6. Обжалваната заповед е връчена на различен адрес- гр. Варна, [улица], но към момента, в който е следвало да бъде връчен доклада за резултатите от проверката, не са били налице данни за подобна промяна. Очевидно и самият адм. орган е приел, че препис-извлечението от доклада не е редовно връчено по реда на чл.14, ал.2, изр.2 от Наредбата, след като е предприел връчване по реда по чл.18а, ал.10 от АПК. При това положение съдът приема, че препис-извлечението от доклада, въз основа на който е издадена оспорената заповед, не е било редовно връчено на жалбоподателя, а това е довело до ограничаване на процесуалните му права. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. гарантира възможност на проверяваното лице да изложи становище по констатациите на органа, респ.- да посочи доказателства, но в случая синдикът е бил лишен от това право. Налице е следователно съществено нарушение на чл. 23 ал. 2 от Наредба № 3/2005 г. и чл. 34, ал. 3 АПК. Допуснато е и нарушение на чл. 35 АПК, задължаващ административният орган да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, ведно с обсъждане на обяснение и/или възражение на проверяваното лице. Административният акт би бил мотивиран само при спазване на посоченото изискване, тъй като при обсъждане на отговор от проверяваното лице е дължимо обосноваване на изводи за отхвърляне на възраженията, като волеизявлението на административния орган следва да се основава на съпоставка между приети за установени факти и становището на заинтересованото лице. Неосигуряването в случая на гарантираното от АПК и приложимата наредба право на участие и защита на проверяваното лице и отсъствието на обсъждане на направени възражения в административното производство са довели до нарушение на императивните изисквания на АПК - чл. 34, ал. 3, чл. 35 и чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК. Лишаването на синдика от възможността да упражни правата, предоставени му от посочените норми, е довело и до необоснованост на оспорената заповед, тъй като, ако бяха упражнени, би могло да се стигне до различно приложение на материалния закон, с оглед вероятността К. да отправи решаващи възражения по фактическите твърдения, изложени в докладите. Настоящият състав намира, че правилата за провеждане на административно производство, установени в АПК, са приложими и за разглежданото такова, още повече, че специалните текстове на Наредба № 3/2005 г. /чл. 23, ал. 2 / повтарят изискването на чл. 34, ал. 3 АПК. Цитираните норми представят проявление на основните принципи на административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7, чл. 9 и чл. 10 АПК. В тази насока е и Решение № 1228/2021 г. на ВАС, в което изрично се приема, че специалните процедурни правила за издаването на заповедта по чл.23 от Наредбата са разписани лаконично в посочената разпоредба, поради което се следва и спазване на общите правила на АПК за това. В решението се посочва, че началото на административното производство по чл. 655, ал. 3 от ТЗ се поставя след постъпила молба за проверка на даден синдик по конкретно производство, като в изпълнение на посочената разпоредба административният орган е задължен в посочения срок да изпрати препис от писмото и приложенията към него на проверявания синдик /в същия смисъл е и разпоредбата на чл. 26 от АПК /. ВАС приема за безспорно, че неизпълнението на това задължение би представлявало съществено процесуално нарушение, накърняващо правата на проверяваното лице, тъй като възможността на последното в 14-дневен срок от съобщението да даде писмен отговор и да ангажира доказателства, обезпечава правото му на защита и зависи изцяло от волята му. По тези съображения, съдът намира така допуснатото процесуално нарушение за съществено по смисъла на чл.146, т.3 от АПК, което поради това обуславя отмяната на обжалваната заповед. За изчерпателност следва да се посочи, че неправилно е определена и датата, на която се приема, че е изтекъл срокът за подаване на отговор. В обжалваната заповед се приема, че след като съобщението е публикувано на Интернет страницата на 13.01.2023 г., то срокът за подаване на отговор е изтекъл на 20.01.2023 г. След изтичането на 7-дневения срок по чл.18а, ал.10 от АПК обаче се счита връчено самото съобщение, т.е. в случая би следвало да се счете, че на посочената дата 20.01.2023 г. е връчено препис-извлечението от доклада, а от 21.01.2023 г. би следвало да започне да тече 14-дневния срок по чл.23, ал.2, изр. 2 от Наредбата за подаване на писмен отговор, който би следвало да изтече на 6.02.2023 г. На следващо място, съдът констатира, че не са спазени и изискванията по чл.59, ал.2, т.4 от АПК относно формата на оспорената заповед. Принципно е допустимо пълното, ясно и точно изложение на фактическите основания на административния акт да се съдържа в материалите от административната преписка, в случая -в процесните два доклада. Съдържанието на последните обаче не е идентично, като изричното позоваване в заповедта на доклада с рег. № 92-11-28/22 от 5.08.2022 г., при фактическо възпроизвеждане съдържанието на доклада с рег. № 92-11-28/22 от 27.02.2023 г., е достатъчно за да създаде неяснота относно фактическите основания за издаването й, а това води до цялостно нарушаване на установената за административния акт форма. Неспазване на изискванията по чл.59, ал.2, т.4, пр. І от АПК за форма на ИАА е налице и по отношение на горепосочените т.1, т. 3 и т.4 от обжалваната заповед. За разлика от доклада от 5.08.2022 г., в т.1 от заповедта, както и в съответната част от доклада от 27.02.2023 г., не е посочено кой точно акт за встъпване липсва – дали за временен синдик или за постоянен синдик. Уточнението е било необходимо, с оглед наличието по търговското дело на акт от 6.08.2020 г. за встъпване в длъжност на жалбоподателя като постоянен синдик. Изложението в т.3 от заповедта, а също и в двата доклада е лишено от каквито и да било конкретни факти за това възражението на кой кредитор се има предвид от административния орган, кога е започнал и кога е изтекъл срока по чл.690, ал.2 от ТЗ, за да се прави извод, че синдикът не е представил в този срок становище по възражението. Нещо повече, съответната част от доклада от 5.08.2022 г. описва факти, които не са релевантни за разпоредбата на чл.690, ал.2 от ТЗ. Липсващите факти е следвало да се съдържат в самия административен акт, а не тепърва да се установят и обсъждат при съдебното обжалване, още повече, че данните от приобщеното в хода на съдебния процес т.д. №161/2020 г. по описа на БОС сочат за наличието на дадено от синдика становище – въпросните данни се съдържат в посочения по-горе протокол от проведеното на 15.10.2020 г. съдебно заседание. Същият е от значение, предвид регламента на чл.690, ал.2 от ТЗ, според който срокът за становище на синдика не е само 3-дневен, считано от получаване на възражението, а като краен срок е определена датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията. Достатъчно конкретни фактически твърдения не се съдържат и в доклада от 5.08.2022 г., в който единственият, но невярно посочен конкретен факт е този, че списъците с приети и неприети вземания били представени от синдика с молба вх. рег. № 261511/11.09.2020 г. - с тази молба, видно от материалите по приобщеното търговско дело е представен единствено списък на приетите от синдика вземания, но не и на неприетите. Неправилно е и посоченото в доклада от 5.08.2022 г. правно основание за неспазване от синдика на срока по чл.685 от ТЗ – срокът по чл.685 от ТЗ е за предявяване от кредиторите на техните вземания, а разпоредбата, определяща срок на синдика за изпълнение на задължението му за съставяне на списъци, се съдържа в чл.686 от ТЗ. Последната е посочена правилно в заповедта и в доклада от 27.02.2023 г., но определящо за спазване на формата на административния акт е излагането на фактическите, а не на правните основания за издаването му. Тези фактически основания липсват, доколкото 7-дневният срок по чл.686, ал.1 от ТЗ е обусловен от изтичането на срока по чл.685, ал.1 от ТЗ, когато възниква задължението на синдика за съставяне на списъците за приети и неприети вземания. Никъде в административната преписка не се съдържат данни за това кога според административния орган кредиторите писмено са предявили своите вземания, съответно -за това коя е датата, приета от ответника като такава за изтичане на срока по чл.685, ал.1 от ТЗ и на коя дата приема, че е изтекъл 7-дневния срок по чл.686, ал.1 от ТЗ, във връзка с което е формиран извод, че синдикът е просрочил с една седмица изпълнението на задължението си за съставяне на списъците. Неясно остава съответно твърдението на административния орган за това, от кога до кога той приема периода на въпросната една седмица. Това е довело до ограничаване на процесуалните права на синдика, който е бил лишен от възможност да оспори конкретно вменените му факти относно претендираните нарушения. За адекватното упражняване от адресата на административен акт на правото му на защита е необходимо изразената воля на административния орган да бъде достатъчно ясно разбираема, като е недопустимо неяснотите в административния акт да бъдат преодолявани в по-късен момент, включително и в хода на съдебно производство. Констатираното неспазване на установената форма на административния акт представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, тъй като не позволява извършването на съдебна преценка относно правилното приложение на материалния закон. Не е допусната неяснота във фактическите твърдения на органа единствено по т.2 от заповедта, като същите са изложени достатъчно пълно, а липсата на застраховка по чл.663а ТЗ във вр. с чл.22, ал.1 от Наредбата следва да се счете за безспорно установена. Доколкото се касае за отрицателни факти, доказателствената тежест в съдебния процес за установяване на съществуването на такава застраховка е възложена на жалбоподателя. Доказателства в тази насока не са представени в хода на настоящото съдебно производство, като не са наведени и твърдения за наличие на сключена застраховка. Независимо от това преценката за правилното приложение на материалния закон относно крайния правен извод за изключването на жалбоподателя от списъците на синдиците и за съответствието на оспорения административен акт с целта на закона, отново е невъзможна. Обжалваната заповед е издадена от административния орган в условията на оперативна самостоятелност, при упражняването на която същият, за постановяването на акта си, е отчел съвкупността от посочените в четири отделни точки нарушения. При положение, че изискванията за форма на акта са спазени само по отношение едно нарушение, извършването на което следва да се счете за доказано, не е ясно дали в този случай волята на административния орган би била да се приложи по същият начин нормата на чл.655, ал.3 от ТЗ, а това препятства проверката на съда за материална законосъобразност на съответната част от обжалваната заповед и за нейното съответствие с целта на закона. Предвид всичко изложено обжалваната заповед следва да бъде отменена изцяло, предвид констатираното наличие на основания за оспорване по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. С оглед изхода на спора се явява основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, според който когато съдът отмени обжалвания административен акт, какъвто е и настоящият случай, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Представен е списък на разноските, с който се претендира присъждане на държавна такса в размер на 16 лева и три отделни адвокатски възнаграждения в размер на по 1000 лева, съответно- за процесуално представителство в производствата по адм.д № 2726/2023г. на АдмС-Варна, адм. д. № 9998/2024г. на ВАС и адм. д. №1387/2025г. на АдмС-Варна. Разноски за заплатена държавна такса следва да се присъдят в размер на 10, 00 лева, доколкото такава е дължимата и съответно заплатена от жалбоподателя сума. Адвокатските възнаграждения са определени в размера по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. При първото разглеждане на производството и по настоящото адм. дело от страна на ответника са направени своевременни възражения за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски. В тази връзка настоящият състав съобрази обстоятелството, че след постановяването на Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, съдът не е обвързан с размерите на адвокатските възнаграждения, включително минималните, определими съгласно Наредбата. Същата, според установяващата се съдебна практика, има единствено инструктивен, незадължителен за съда характер при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест на страната, загубила спора, като това трябва да се направи не само с оглед цената на иска, но и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и вида и обема на извършената от адвоката дейност. В настоящия случай съдът намира, че съответстващо на фактическата и правна сложност на производствата и на процесуалните усилия на адвоката е адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. за производството по адм.д № 2726/2023г. на АдмС-Варна, 400 лв. за представителство по адм. д. № 9998/2024г. на ВАС и 500 лв. по адм. д. №1387/2025г. на АдмС-Варна. Така в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1510, 00 лв. Мотивиран от горното, съдът