Решение № 787 от 7.4.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 934/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.1 - чл.278 от ГПК във вр. с чл.538, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на З. Н. Г., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Е.Н.М. с р е щ у ре ш е н и е №3 7 9 8 о т 15.11.2021г., постановено по ч.гр.д. №20211110138844/2021г. по описа на СРС, III ГО, 84 състав, с което е оставена без уважение молба на З. Н. Г., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Е.Н.М. за даване на разрешение за извършване на разпоредителни сделки - продажби на идеални части от недвижими имоти, индивидуализирани в подадената молба, с правно основание чл.165, ал.4 във вр. с чл.130 ал.3 от СК. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложените по делото писмени доказателства и задължителните разпоредби на СК. Твърди се, че СРС неправилно е тълкувал нормата на чл.61, ал.2 от ЗН и е обосновал погрешен правен извод, че след като поставеният под запрещение не е приел наследството по опис, то следва да се счита, че процесното имущество не е преминало в патримониума на запретеното лице и същият не би могъл да се разпорежда с тези вещи. Поддържа се, че наследяването по закон и преминаването на имуществото възниква по право с факта на смъртта на наследодателя към неговите наследници по закон, като изискването, което е въведено в ЗН за приемане на наследството по опис относно недееспособните лица, е да се ограничи отговорността на тези лица за задълженията на техния наследодател до размер на полученото наследство, а няма за последица лишаването на недееспособния от наследственото му качество. Излага се, че след като СРС е дал указания да се представят доказателства, че молителят е приел оставеното му наследство по опис по реда на чл.61, ал.2 от ЗН, в дадения срок са представени доказателства, че част от имуществото на запретения е прието по опис, както и че е подадена молба, по която е образувано ч.гр.д.№49043/2021г. по описа на СРС, по която е заявено искане за приемане на оставеното му наследство по опис. В тази връзка се твърди, че е предприета процедура по приемане на наследството по опис пред СРС, който довод не е обсъден от съда при постановяване на обжалвания съдебен акт. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде дадено разрешение на З. Н. Г., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Е.Н.М., за извършване на разпоредителни сделки - продажби на идеални части от недвижими имоти, подробно индивидуализирани по площ и граници в подадената молба пред съда, с правно основание чл.165, ал.4 във вр. с чл.130 ал.3 от СК. Съдът след като взе предвид доводите на жалбоподател я и след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното: Софийски районен съд, III ГО, 84 състав е сезиран с подадена от З. Н. Г., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Е.Н.М., молба с правно основание чл.165, ал.4 във вр. с чл.130 ал.3 от СК, в която е обективирано искане за даване на разрешение за извършване на разпоредителни действия - "продажби" на наследствени на запретения идеални части от недвижими имоти, подробно индивидуализирани по площ и граници в подадената молба. Изложени са твърдения, че средствата, които получава запретения, са крайно недостатъчни за месечната му издръжка, поради което получените средства от продажбата ще се използват за покриване на месечните разходи за храна и лекарства на поставения по запрещение, както и че с част от тези средства ще бъде извършен ремонт на къщата, в която живее, заедно с настойника си. С обжалваното пред настоящата инстанция решение №3798 от 15.11.2021г. е оставена без уважение молба на З. Н. Г., поставен под пълно запрещение, действащ чрез своя настойник и законен представител Е.Н.М. за даване на разрешение за продажба на идеални части от недвижими имоти, индивидуализирани в подадената молба, с правно основание чл.165, ал.4 във вр. с чл.130 ал.3 от СК. Изложени са мотиви, че въпреки дадената от съда възможност да се представят доказателства от страна на молителя за приемане на наследството по опис, такива не са представени, поради което не може да се извърши преценка дали процесното имущество - ид.ч. от недвижими имоти, подробно индивидуализирани по площ и граници в подадената молба, са преминали в патримониума на поставения под пълно запрещение, доколкото наследството се придобива с приемането му. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации, винаги приемат наследството като съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения, под опис и доколкото приемането под опис е изрично приемане, то е изключена възможността недееспособни лица да приемат наследството чрез конклудентни действия, без да е изпълнено изискването на чл.61, ал.2 от ЗН. При така установената фактическа обстановка съдът приема следното: По допустимостта на частната жалба. Частната жалба е допустима, подадена е от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на разпоредба на чл.538, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба. По основателността на частната жалба. Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК извършването на действия на разпореждане с недвижим имот, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на недееспособен, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на запретения. Целта на разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК е да осигури защита на интереса на запретения при извършване на разпореждане с негово имущество. В случая първоинстанционният съд е приел, че поради непредставянето на доказателства от страна на молителя за приемане на наследството по опис не може да се извърши преценка дали процесното имущество - ид.ч. от недвижими имоти, подробно индивидуализирани по площ и граници в подадената молба, на наследодателя са преминали в патримониума на запретения, а наследството се придобива с приемането му. Излож ени са мотиви, че съгласно разпоредбата на съгласно разпоредбата на чл.61, ал.2 от ЗН недееспособните, държавата и обществените организации, винаги приемат наследството като съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения, под опис и доколкото приемането под опис е изрично приемане, то е изключена възможността недееспособни лица да приемат наследството чрез конклудентни действия, без да е изпълнено изискването на чл.61, ал.2 от ЗН. Настоящата инстанция намира, че мотивите на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени, като на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 от ГПК препраща към тях. Действията на разпореждане с имущества, принадлежащи на поставен под пълно запрещение, се извършват след разрешение от съда, ако не противоречат на интереса на запретения (в хипотезата на чл.130, ал.3 от ГПК). Изброеното в молбата имущество към момента на произнасянето първоинстанционния съд, а и към настоящия момент, не се установи, че принадлежи на молителя. Действително с откриване на наследството наследниците придобиват правото да получат наследственото имущество, но това става само след приемането на наследството - арг. от чл.48 от ЗН. Съгласно чл.61, ал.2 от ЗН недееспособните лица приемат наследството само по опис, като приемането е вид изрично приемане, като същите не могат да придобиват наследство чрез конклудентни действия. Въпреки дадените указания от страна на първоинстанционния съд и противно на поддържаното във частната жалба по делото не са представени доказателства от страна на молителя за приемане на наследството по опис, липсват каквито и да е било данни, че съдът е бил уведомен за образувано дело по подадена молба от молителя, чрез настойника си за приемане на наследството по опис. В тази връзка не може да се приеме, че молителят е придобил имуществените права на наследството, включително и имущественото право да получи съответните дялове от подробно описаните в подадената от него молба недвижими имоти на наследодателя. Поради това не може да бъде извършена проверка доколко са налице останалите елементи на фактическия състав на чл.130, ал.3 от СК досежно налице ли е интерес за поставения под запрещение от извършване на посочените разпоредителни сделки с процесното имущество. На следващо място съдът намира да посочи, че настоящото производство е охранително и не създава сила на пресъдено нещо съгласно чл.538, ал.3 от ГПК, поради което не съществува пречка да бъде подадена нова молба, след като бъде осъществена процедурата по приемане на наследството по опис от страна на запретения. Към настоящия момент обаче молбата за разрешение от съда да бъде извършено действие на разпореждане с имущество на по чл.130, ал.3 от СК подлежи на отхвърляне, в който смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд, което обуславя потвърждаването на оспорения акт. Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав