Решение № 44 от 31.1.2022 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 660/2021 г.

Производството е с правно основание чл.179 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по жалба от М.С.Б. ••• чрез пълномощника му адвокат Л.К. против отказ на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ гр.София да издаде заповед за прилагане на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт с твърдения за неправилно приложение на материалния закон. Подателят твърди, че спрямо него във Федерална република Германия е в ход процедура по Европейска заповед за арест /ЕЗА/ за привеждане в изпълнение на едно общо определено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД №377/2000г. по описа на РС-Димитровград. Бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ за 8 месеца и 22 дни по ДП № 167/ 2004г /прокурорска преписка №38668/2013г./ на Софийска районна прокуратура, по което е било образувано НОХД № 6099/ 2014г по описа на СРС, но при определяне на наказанието не били приспаднати посочените 8 месеца и 22 дни. В Постановление от 07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград е посочено, че приспадането им може да стане само п о реда на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, но въпреки дадените указания от прокурора и правомощия от закона с обжалваното писмо ответникът отказал приспадане на излежаното в повече. Подателят счита, че за него е налице правен интерес да поиска зачитането, което според него би имало значение за законовия ред да привеждане в изпълнение на наказанието му във Федерална република Германия. Направено е искане за отмяна на отказа и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде извършено приспадане от подлежащите за изпълнение присъди с наложено наказание „лишаване от свобода“ по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД №377/2000г. по описа на РС-Димитровград чрез зачитане на изтърпяната мярка „задържане под стража“ – 8 месеца и 22 дни по ДП №167/2004г. /прокурорска преписка №38668/2013г./ на Софийска районна прокуратура. Ответникът – Главен директор на ГДИН чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. Счита, че конкретния случай не е налице индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, а писмото има уведомителен характер, поради което моли оспорването да бъде оставено без разглеждане. Алтернативно поддържа, че оспореният акт е изцяло правилен и законосъобразен, тъй като жалбоподателят не търпи наказание „лишаване от свобода“ и фактически няма търпим остатък, от който да му бъде зачетено търпяното в повече наказание. Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за допустимост и неоснователност на оспорването. Обосновава, че едва когато бъде приведено реално и фактически наказанието „лишаване от свобода“ по отношение на жалбоподателя по влезлите в сила съдебни актове на български компетентен съд, най-вероятно касаещи наказанието на издадена за него ЕЗА, тогава Главният директор на ГДИН би могъл да упражни правомощията си по чл.179 от ЗИНЗС, включително да зачете и предварителното задържане на лицето. След като няма реално и фактическо изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ намира становището на ответника, изразено в оспореното писмо, за правилно и законосъобразно. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна: С влязла в сила на 26.07.2018 г. присъда от 12.05.2017 г. на Софийски районен съд по НОХД №6099/2014 г„ изпратена за изпълнение, е определено общо наказание на жалбоподателя М.Б. измежду наказанията, наложени му по НОХД №: 190/2000 г. и НОХД №377/2000 г двете по описа на PC - Димитровград, а именно - 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Във връзка с изпълнението на така определеното общо наказание е издадена ЕЗА на Б., тъй като не е бил установен и е бил обявен за общодържавно издирване за привеждане в изпълнение на присъдата. Б. е установен на 09.03.2020 г. в Германия и е започнала процедура по разглеждането на ЕЗА. С молба от 06.04.2021 е поискал да се приложи чл.59 от НК като от предстоящото на М.Б. изтърпяване на определеното общо наказание от 2 години лишаване от свобода по НОХД №290/2000 г. и НОХД №377/2000 г„ двете по описа на PC - Димитровград, да бъдат приспаднати: 11 дни задържане по НОХД №377/2000 г. на PC - Димитровград; надлежано задържане по реда на НПК и ЗМВР в размер на 8 месеца и 22 дни по НОХД №6099/2014 г. на Софийски районен съд; 35 дни задържане по завършилото с оправдателна присъда с. I. Дело №166/2000 г. по описа на ТСО - Димитровград /преобразувано в НОХД №442/2001 г. на PC - Димитровград. С Постановление от 07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград молбата е уважена по първите два пункта. По третия пункт е прието, че Б. е изтърпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от 16.03.2004 г. до 07.12.2004 г. - 8 месеца и 22 дни, по ДП №167/2004 г. /пр. пр. №38668/2013 г. на Софийска районна прокуратура/, по което е било образувано впоследствие НОХД №6099/2014 г. по описа на СРС. Наложеното му по НОХД №6099/2014 г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца е било групирано с наказанията по НОХД №202/2013 г. на ОС - Хасково и по НОХД №338/2013 г. на PC - Димитровград, в едно общо наказание „лишаване от свобода“ от 4 години, което е било изтърпяно на 24.06.2016 г. Задържането на Б. по воденото наказателно производство по НОХД №6099/2014 г. на СРС би могло да бъде приспаднато единствено от общоопределеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, доколкото по отношение на това задържане би могла да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.2 от НПК. В случая обаче това общоопределено наказание е изтърпяно и няма остатък за изтърпяване от който би могло да се приспадне времето от 16.03.2004 г. до 07.12.2004 г. Според прокурора такова приспадане би могло да се извърши по НОХД №290/2000 г. и НОХД №377/2000 г., двете на PC - Димитровград евентуално по реда на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС от компетентния за това съгласно ал.3 Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и което следва да стане след привеждане в изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. С молба вх.№М-892/13.09.2021г М.С.Б. чрез пълномощника си адвокат Л.К. е представил на Главния директор на ГДИН Постановление от 07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград и е поискал издаване на административен акт, с който от подлежащата на изпълнение присъда „лишаване от свобода“ по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД №377/2000г. по описа на РС-Димитровград да се приспадне и зачете изтърпяното задържане под стража, считано от 16.03.2004г до 07.12.2004г – 8 месеца и 22 дни по ДП №167/2004г. /прокурорска преписка №38668/2013г./ на Софийска районна прокуратура. С оспорения отказ, обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, Главният директор на ГДИН обосновава, че не е налице изтърпяване на наказание над срока, поради което не е приложим съставът на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, а поради факта, че подателят не се намира в местата за лишаване от свобода, не може да се извърши проверка за търпим остатък от определеното му ново наказание. От фактическа страна се мотивира с изтърпяване от М.Б. на наказание в размер на 4 години лишаване от свобода в периода 24.07.2013г-24.06.2016г, определено на основание чл.25, 23 НК по НОХД №290/2000г. по описа на РС-Димитровград и по НОХД №202/2013г. по описа на ОС-Хасково, към която съвкупност не е включено наказанието по НОХД № 6099/ 2014г. Отбелязва, че правомощието му по чл.190 ППЗИНЗС във връзка с чл.179, ал.2 от ЗИНЗС може да бъде упражнено едва при привеждане на наказанието „лишаване от свобода“ в изпълнение, ако са налице предпоставките за това. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт, направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.2 вр. ал.3 от ЗИНЗС, ако лишеният от свобода е изтърпял наказание над срока, определен от съда по една от присъдите, изтърпяното наказание в повече се зачита при изпълнение на останалите присъди със заповед на Главния директор на ГДИН. Процесният отказ на Главния директор на ГДИН, макар обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, а не в заповед, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с него се признават права или задължения на осъденото лице, за което се отнася. В случая не е налице отказ да се издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 от АПК, тъй като молбата на М.Б. е разгледана по същество от административния орган и е отхвърлена поради липса на предпоставки за приложение на чл. 179, ал. 2 от ЗИНЗС. /Определение № 14044 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2017 г., I отд/. Въпреки дадените изрични указания по преписката не са представени доказателства кога отказът е съобщен на адресата, поради което съдът приема, че жалбата срещу него е подадена в срок. Депозирана е от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, и по всички тези съображения е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Оспореният отказ е постановен от материално компетентния административен орган по смисъла на чл.179, ал.3 от ЗИНЗС - Главния директор на ГДИН. Постановена в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, които кореспондират помежду си. Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването й. Правилно е приложен и материалният закон доколкото по делото безспорно се установи, че М.Б. и към момента не се намира в място за лишаване от свобода, т.е. не изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД №290/2000 г. и НОХД №377/2000 г., двете на PC - Димитровград. Всяко едно наказание започва да се търпи от момента на задържане на лицето за изпълнението му. Приспадането на предварително задържане в хода на наказателното производство би могло да се извърши единствено при фактическото привеждане в изпълнение на наказанието "лишаване от свобода". След като М.Б. понастоящем въобще не е задържан /по изявление на процесуалния му представител/ на практика няма как да бъде извършено приспадане. Предварително изявление на Главния директор на ГДИН, каквото всъщност се иска, дори за нуждите на производство по ЕЗА, е недопустимо. Това би излязло извън сферата на неговата компетентност, която по отношение изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ се ограничава до дейността в рамките на местата за лишаване от свобода. Изводите на административния орган в този смисъл съответстват на доказателствата по делото, на приложимия материален закон и на дадените указания в Постановление от 07.06.2021г на прокурор в Районна прокуратура гр.Хасково-ТО гр.Димитровград. По тези съображения съдът намира, че жалбата на М.С.Б. против отказ на Главния директор на ГДИН гр.София да издаде заповед за прилагане на чл.179, ал.2 от ЗИНЗС, обективиран в писмо рег.№ 10424/ 13.10.2021г, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл.179, ал.3 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд