Решение № 499 от 13.8.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2597/2024 г.

Производството е по реда на чл.334 вр чл.337 ал.2 т.1 НПК. То е образувано въз основа на въззивен протест от СРП против Присъда от 12.05.2023 г по н.о.х.д. № 16 374/20 на СРС, 18 състав, с която подсъдимият Н. П. Г. е бил признат за виновен за деяние по чл.343в ал.2 НК, като му е било определено наказание от година и половина "лишаване от свобода", условно отложено за срок от четири години, с прилагане на пробационна мярка по чл.67 ал.3 НК в изпитателния срок. Протестът касае наказанието, като визира липсата на наказание „глоба“, която е кумулативно предвидена в чл.343в ал.2 НК. Прави се искане за изменение на присъдата, като се добави това наказание. В съдебно заседание СГП посочва, че първата инстанция не е приложила чл. 55 НК, поради което не са били налице основания да не се наложи кумулативното наказание „глоба“. Предлага присъдата да се измени, като се добави и това наказание, а именно „глоба“ в размер на 1 000 лв. В съдебно заседание адв. В., защитник на подс. Г., посочва, че той трайно живее и работи в Англия, поради което не би могъл да изтърпява наложените му пробационни мерки. Прави искане те да се отменят. Посочва, че доверителят му е съгласен да се увеличи наказанието "лишаване от свобода", стига то да остане условно, но все пак да се отмени пробацията. Подсъдимият Г. не се явява и не взима становище. Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното: Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в протеста и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока. Относно доводите в протеста. Те, както е посочено по-горе, се отнасят до липсващото наказание „глоба“. А за да се прецени дали то следва да бъде наложено, съдът дължи преди това преценка дали деянието е извършено и дали е престъпление. Правилно и законосъобразно СРС е приел от фактическа страна, че подс.Г. към дата 02.05.2017 г не е имал СУМПС; а също така, че към този момент е бил многократно наказван за управление на МПС без СУМПС, вкл и с НП 16-0328-000238/27.05.2016 г на РУ Перник, което му е било лично връчено на 31.10.2016 г. На дата 02.05.2016 г за пореден път подс.Г. управлявал МПС – а именно лек автомобил Мерцедес с ДК № ••••••• GLB (британска регистрация) в гр.София, по пътната връзка към летище София, от бул. Хр.Колумб към сградата на Терминал 2. Той бил спрян от св. Д. А. и Д. Н., служители на Гранична полиция, които установили липсата на СУМПС. Впоследствие пристигнал и св. У., служител на СДВР, ОПП, който съставил АУАН. След установяване на предходните му административни наказания за управление ма МПС без СУМПС, било образувано и настоящето производство. Тази фактическа обстановка се установява по ясен и безспорен начин от показанията на св.А., Н. и У., прочетени по реда на чл. 281 НПК; от АУАН; от справките относно липсата на СУМПС и наложени адм.наказания по ЗДВП. Няма противоречие между доказателствата. Правилно и законосъобразно СРС е приел, че деянието представлява престъпление по чл. 343в ал.2 НК – доколкото преди да изтече едногодишен срок от последното му наказание за управление на МПС без СУМПС, подс. Г. отново е управлявал МПС без да има СУМПС. Правилно е приел, че деянието е извършено виновно, с форма на вината пряк умисъл. Правилно СРС е ангажирал наказателната, а не адм.наказателната отговорност на подс.Г., по реда на чл. 78а НК, доколкото настоящето деяние е второ подред – видно от осъждането по н.о.х.д. № 127/20 на РС Перник отново по чл.343в ал.2 НК, поради което е налице множество престъпления и нормата на чл.78а НК не намира приложение. Правилно СРС е определил наказанието от година и половина "лишаване от свобода", което е в среден размер. Правилно е приел, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага реалното му изтърпяване, като е определил изпитателен срок. Предвид данните, свързани с многократните нарушения на ЗДВП от подс.Г., правилно е определил този срок да бъде от 4 години. Но неправилно СРС не е наложил кумулативното наказание „глоба“. То е задължително, като не са налице основанията по чл.55 ал.3 НК за отпадане на тази задължителност. Този пропуск, предмет на въззивния протест, следва да бъде поправен от въззивния съд. Следва да се наложи глоба в минималния възможен размер – а именно от 500 лв. Относно доводите на защитата. Макар и тя да не е подала жалба, все пак има право да изложи своите искания, в рамките на служебните правомощия на съда да извърши пълна проверка на законосъобразността на присъдата. Видно от изложените по-горе мотиви, свързани с предходните сходни деяния на подсъдими, при липса на други правнорелавантни обстоятелства, съдът би приел, че прилагането на чл. 67 ал. 3 НПК се явява оправдано, в какъвто смисъл е решението на СРС. Защитата акцентира, че подсъдимият работи и живее в Англия, поради което не би могъл да изтърпи определената му пробационна мярка. Това обстоятелство, взето само по себе си, не би следвало да е довод за неприлагането на чл. 67 ал. 3 НК, доколкото няма пречки тя да се приложи от британските власти, с ползването на съответните инструменти за международно правно сътрудничество по наказателни дела. При все това съдът отбелязва, че наказателното производство е изключително забавено. В действителност до изтичането на абсолютната давност – което ще стане на 02.11.2024 г – остават малко повече от три месеца. Това обстоятелство следва да се вземе предвид при оценката на действителната обществена опасност на деянието, към момента на произнасянето от въззивния състав, която рефлектира и относно избора за комплекс от санкционни мерки, които да бъдат приложени спрямо подсъдимия. Видно от справката за съдимост, приложена в първоинстанционното производство, липсват нови осъждания, извън осъждането по н.о.х.д. № 127/20 на РС Перник, поради която нормата на чл.78а НК не намира приложение. Поради което за действителното поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е нужно той да бъда подложен на въздействието на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“. Това води до необходимост от отмяна на мярката по чл. 67 ал. 3 НК. Воден от горното съдът и на основание чл.337 ал.2 т. 1 и ал. 1 т. 1 НПК