РЕШЕНИЕ

№ 15

гр. Тополовград, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Христов при участието на секретаря А.В.А. като разгледа докладваното от Иван Хр. Христов Административно наказателно дело № 20222320200006 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят Н. Т. В. твърди, че издаденото против него наказателно постановление № 358-145 от 10.12.2021 г. на Началника на РУ – Тополовград към ОДМВПР - Хасково, с което му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 500 лева, на основание чл.190 ал.1 от ЗОБВВПИ за извършено от него нарушение по чл.96 ал.4 от същия закон е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми.

Жалбоподателят твърди, че действията на актосъставителя не са били всестранни и пълни, същият не е изпълнил задължението си за служебна активност при изясняване на случай и не е предприел необходимите мерки за това, а е изготвил акта едностранчиво и в негов ущърб, фактическите обстоятелства не са изяснени в детайли, всестранно, и в нужната задълбоченост. Твърди че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото му на защита, както в акта, така и в наказателното постановление.

Жалбоподателят твърди, че няма извършено нарушение по чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ и неправилно е наказан на основание чл.190 ал.1 от същия закон.

Твърди че в закона, правилника към него Наредба 1-З 2205 от 2610.2012 г няма реална дефиниция за това какво е пренасяне на оръжие. Твърди че ловното оръжие не е било заредено нито в цевта, нито в пълнителя на оръжието е имал патрони, при което е била елиминирана възможността за произвеждане на неволен изстрел и оръжието е било поставено в калъф. Твърди че наказващият орган не е изпълнил задължението визирано в чл.28 от ЗАНН и счита че деянието му следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. Твърди че наказващият орган не е изложил никакви мотиви в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Според жалбоподателя неправилното приложение на материалния закон в НП спрямо установеното от фактическа страна нарушение, извършено от дееца води до неправилно приложение на административно наказателната разпоредба и съответно до незаконосъобразност на постановеното НП. Твърди че в обстоятелствената част на НП, както и в АУАН липсва детайлно описание на мястото на което е установено нарушението и според него това е нарушение на императивните изисквания на чл.57 т.5 от ЗАНН, и според него липсата на описание на обстоятелствата и мястото при които е извършено нарушението ограничава съществено правото му на защита. Поради това моли съда да отмени НП на Началника на РУ – Тополовград към ОДМВР – Хасково.

Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като е постъпило писмено становище от пълномощника му – адв.Б.З. от Пазарджишката адвокатска колегия, за гледане на делото в тяхно отсъствие, с което поддържа жалбата и претендира да му бъдат присъдени направените разноски.

Наказващият орган – ОДМВР - Хасково, редовно призовани не изпращат представител и не вземат становище относно жалбата.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 20.11.2021 г. във връзка с получено разпореждане от Началника на РУ – Тополовград е била извършена проверка на автомобил с рег.№ ••••••••• за който са постъпили данни, че с него се осъществява незаконен лов в района на общински път, водещ към поделение „Вишеград“ с GPS координати 42.071229, 26331217, изтеглени от Гугъл Мапс. На мястото на проверката са отишли началник група „Криминална полиция“ в РУ – Тополовград – Н.К., инспектор „Криминална полиция“ И.Т. мл.експерт „Криминална полиция“ В.В. и ПИ –ТП Д.А.. Във района на вилна зона в Т., по пътя за Вишеград, в посока гр.Т., същите са спрели за проверка лек автомобил марка „••••••••“, с ДК№ ••••••••••, в който са били следните лица: жалбоподателят Н. Т. В. от гр.Г., собственик и водач на автомобила, Н.Т.Ч. от гр.Т. – пътник на предната седалка и К.С. А. от гр.П. – пътник на задната седалка. При извършената проверка на автомобила се установило, че в краката на К.С. А. от гр.П. е стояла ловна нарезна карабина с поставена оптика за нощно виждане, без боеприпаси и незаредена, като на седалката до него е бил открит специализиран уред – бинокъл за нощно виждане, след което проверката е продължила за установяване на пълните данни, начина на съхраняване на ловното оръжие, причините за пребиваване в местността и разрешителния режим за притежание на оръжие за ловни цели. След това лицата и автомобила са били отведени до РУ – Тополовград за извършване на проверка за извършено престъпление. При извършената полицейска проверка на автомобила на основание чл.81 от ЗМВР, вещи и предмети свързани с престъпление не са били открити, не е бил открит и отстрелян дивеч, месо или други разчлени части от животни, като при проверката в автомобила е бил намерен между седалките пълнител за ловна карабина с поставени в него 3 броя боеприпаси, за което е бил съставен протокол за проверка на лични вещи. В багажника на автомобила, който е бил отворен от жалбоподателя е било намерено ловно оръжие – ловна карабина „Б.“, калибър 3006 с номер •••••••••••••• като същата е била незаредена и е била поставена в мек калъф, а не в транспортен куфар, без заключващо устройство на спусковия механизъм. За това нарушение св.Н.Г. – мл.ПИ при служба „КОС“ в РУ – Тополовград е съставил на жалбоподателя и собственик на карабината АУАН № 145 от 20.11.2021 г., за това че на 20.11.2021 г. около 20.00 часа по път посока гр.Т., към поделение Вишеград, с GPS координати 42.071229, 26331217, изтеглени от Гугъл Мапс при проверка на лек автомобил марка „••••••••“, с ДК№ •••••••••• – негова собственост е установено, че пренася законно притежаваното си ловно нарезно оръжие - ловна карабина „Б.“, калибър 3006 с номер •••••••••••••• незаредена и е била поставена в мек калъф, а не в транспортен куфар, без заключващо устройство на спусковия механизъм при пренасянето му. Нарушението е било квалифицирано като такова по чл.96 ал.4 от ЗОБВВПИ. Актът е бил съставен в присъствието на свидетелите В. СТ. В. и Д. КР. АНД., присъствали при установяване на нарушението. Екземпляр от акта е бил връчен на жалбоподателя и същият го е подписал като е направил възражение „спрямо текста имам възражение“.

След това въз основа на съставения АУАН, Началникът на РУ – Тополовград е издал НП № 358-145 от 10.12.2021 г. против жалбоподателя В. за описаното в акта нарушение, квалифицирано по чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, с което на основание чл.190 ал.1 от ЗОБВВПИ на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 500 лева. НП е било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 20.02.2022 г. и същото е било обжалвано с жалба в деловодството на РУ – Тополовград от 23.02.2022 г. В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и свидетелите при установяване на нарушението и съставянето на акта. В показанията си същите потвърдиха отразеното в АУАН. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са обективни и безпротиворечиви.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са събрани по предвидения в НПК ред и същите не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес от това и е в законоустановения 7-дневен срок. Същата се явява неоснователна и недоказана, и не следва да бъде уважавана, а НП на Началника на РУ – Тополовград следва бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

Безспорно по делото се установи, че на процесната дата и място жалбоподателят е пренасял с лек автомобил законно притежаваното си ловно нарезно оръжие, незаредено, в мек калъф, без заключващо устройство на спусковия механизъм при пренасянето си. С това си деяние същият безспорно е осъществил състава на чл.96, ал.4 от ЗОБВВПИ, въпреки че в закона няма такава дефиниция се установява че същият безспорно е пренасял оръжието си в багажника на автомобила в мек калъф, без заключващо устройство на спусковия механизъм при пренасянето на оръжието. Нямам никакво значение факта, че няма реална дефиниция на понятието „пренасяне“ тъй като то е ясно от само себе си. В закона е предвидено, че оръжието трябва да се пренася в затворен транспортен куфар, а ако се пренася в мек калъф, трябва да бъде заключващо устройство на спусъка, като изрично в закона е предвидено, че в него не трябва да има поставени боеприпаси, или в пълнителя. Няма никакво значение, че оръжието не е било заредено.

Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя, че деянието му е маловажно, тъй като в случая извършеното нарушение не представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя че в НП и в АУАН няма детайлно описание на мястото, като то е точно фиксирано „на 20.11.2021 г. около 20.00 часа, по път посока гр.Т., към поделение „Вишеград“, с GPS координати 42.071229, 26331217, изтеглени от Гугъл Мапс“. Съдът счита, че описанието на мястото е ясно и точно изписано. Освен това и в АУАН, и в НП е дадено подробно описание и на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере какво нарушение му е вменено и да организира защитата си.

Правилно АНО е ангажирал и административната отговорност за това нарушение по чл.190 ал.1 от ЗОБВВПИ, където е записано, че лице, което пренася огнестрелно оръжие в нарушение на изискванията по чл.96 ал.4 се наказва с глоба в размер на 500 лева.

Съдът счита, че така наложеното наказание ще спомогне да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и същото ще въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите граждани.

Поради тези съображения, съдът счита, че НП е правилно и законосъобразно, постановено при стриктно спазване на материалните и процесуално правни норми.

При този изход от делото разноски не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът