Решение № 3896 от 26.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 223/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК. Оспорва се отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата № 53-00-219 от 30.01.2024, постановен от Директора на Областно Пътно управление - Пловдив по заявление вх. № 53-00-1814/29.9.2023г. Жалбоподателят „ЛАВАНДУЛОВ СВЯТ“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: с.Дуванлии, [улица], представлявано от управителя Н. Й. В., възразява, че неправомерно му е отказано издаването на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на преместваем крайпътен обект за продажба на селскостопанска продукция по реда на чл.11а от Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). Твърди, че е регистриран земеделски производител. Ответникът - директор на Областно Пътно управление - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., в писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излага съображения за законосъобразност на оспорвания отказ, предвид експертно становище на комисия, обективирано в Протокол от предварителен оглед, извършен на 04.01.2024г. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като разгледа доводите и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като депозирана в законоустановения срок от съобщаването на оспорвания отказ и от лице с правен интерес от търсената защита. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството е започнало по заявление вх. № 53-00-1814/29.09.2023г. от „ЛАВАНДУЛОВ СВЯТ“ ЕООД, депозирано пред ОПУ - Пловдив с искане да му се издаде разрешение за специално ползване на Републикански път III-642 чрез експлоатация на преместваем край пътен обект в ПИ с [идентификатор] за продажба на селскостопанска продукция, по реда на чл. 11а от Наредба за специално ползване на пътищата (НСПП). Към заявлението са приложени документи за собственост на [ПИ] и скица на имота, издадена от СГКК – Пловдив. Видно от същите, ПИ с [идентификатор] по КК и КР на с.Дуванлии, находящ се в м.„Мушовица“ е съсобствен между В. Д. В. (съпруг на управителя на дружеството - жалбоподател) и други физически лица - нот. акт № 45, т. 3 от 18.10.2022г. и удостоверения за наследници. Съгласно КК на с.Дуванлии, съседен на [ПИ] е ПИ с [идентификатор], представляващ селскостопански път, граничещ с [ПИ], представляващ път от републиканската пътна мрежа III-642. С писмо изх. № 53-00-1854 от 14.10.2023г. заявителят е уведомен, че исканото разрешение се издава, въз основа на протокол за оглед, съставен на място в присъствието на представители на ОПУ - Пловдив и на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив и заинтересованото лице. Посочено е, че следва да се процедира такъв оглед, за което ОПУ - Пловдив има готовност да осигури на посочена от заявителя дата и час длъжностно лице. Обективирано е в писмото, че при огледа комисия извършва преценка за възможността за осигуряване на безопасността на движението при реализация на инвестиционното намерение. Видно от приложения по преписката Протокол за поставяне на преместваем търговски крайпътен обект, на 04.01.2024г., в присъствието на управителя на „ЛАВАНДУЛОВ СВЯТ“ ЕООД и упълномощено от него лице - В. Д. В. е извършен оглед на път III-642 „Хисар-Калояново“, при км. 24+248-дясно. Комисията, извършила огледа, включваща представители на ОПУ - Пловдив, РПС „Граф Игнатиево“ и на ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е констатирала, че: [ПИ], попада в обслужващата зона на път III-642 „Хисар-Калояново“, км. 24+248-дясно и на изток граничи със с.с. път – [ПИ], който граничи с обхвата на републиканския път; част от ПИ е засаден с трайни насаждения от лавандула; въпросният участък от републиканския път е права в много добро експлоатационно състояние, без въведени ограничения на допустимата максимална скорост със знаци, с поставена хоризонтална маркировка; няма монтирана ограничителна система за пътищата; при км. 24+303 има изградена аварийна площадка вдясно; няма лента за дясно и ляво завиване. Поради така констатираното на място, комисията е приела, че е налице повишен риск от възникване на ПТП при евентуална експлоатация на заявения преместваем обект за извършване на търговска дейност. Прието е, че в следствие на разполагането му в процесния участък не могат да се гарантират безопасни условия на движение и ще се създават реални предпоставки за възникване на ПТП. Заключено е от комисията, че заинтересованото лице следва да предприеме инициатива за провеждане на процедура по разрешаване на пътна връзка за процесния ПИ по реда на чл.8, ал.4 от НСПП. Съставеният от комисията протокол е утвърден от директора на ОПУ - Пловдив и е съобщен на дружеството – жалбоподател на 16.01.2024г. с писмо с изх. № 53-00-74/12.01.2024г. В отговор на писмото от страна на дружеството е представено Решение № ПВ-75-ПР/2023 на директора на РИОСВ Пловдив, съгласно което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за инвестиционно предложение: „Ферма за туризъм и магазин за търговска дейност на продукти добити от лавандуловото поле и ФЕЦ върху покрива на сградата“, местоположение: [ПИ], с.Дуванлии. За да постанови оспорвания отказ директорът на ОПУ - Пловдив, е приел становището на представителя на ОД на МВР – Пловдив сектор „Пътна полиция“, обективирано в протокола от 04.01.2024г., а именно, че с появата на преместваем крайпътен обект за извършване на търговска дейност в участъка не могат да се гарантират безопасни условия на движение и ще се създават реални предпоставки за възникване на ПТП. В тази връзка на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за специално ползване по реда на чл.11а от НСПП. Отказът е съобщен на „ЛАВАНДУЛОВ СВЯТ“ ЕООД, чрез В. Д. В. на 30.01.2024г. чрез ССЕВ и чрез пощенски оператор на 05.02.2024г. При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи: Оспореният отказ е постановен в писмена форма и от компетентен административен орган по чл.5, ал.2, т.3 от НСПП предвид факта, че процесният пътен участък е част от третокласен републикански път. Съгласно нормата на чл. 6 от НСПП администрацията, управляваща пътя, отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътя, когато: 1. не са налице условията по чл. 26, ал. 7 от Закона за пътищата; 2. специалното ползване предполага увреждане на собствеността на други лица или прави невъзможно ползването на пътя за дейности от обществен интерес; 3. специалното ползване изисква трайна промяна на предназначението и характеристиките на пътя; 4. предстои преустройство на пътя, предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план; 5. не е осигурена безопасността на автомобилното движение съгласно изискванията на Закона за движението по пътищата, установено със становище на органите на Министерството на вътрешните работи. В случая тежестта на доказване на наличието на релевантните фактически основания за постановяване на отказ в хипотезата на чл.6 е на административният орган. Според съда, изложеното от страна на ответния орган в хода на съдебното производство почива на реално установени и обективни факти. Безспорно е установено, че на 29.09.2023г. от дружеството – жалбоподател е депозирано искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата по реда на чл.11а от НСПП. В така посочената разпоредба изрично е разписано, че такова разрешение се издава въз основа на протокол за оглед, съставен на място в присъствието на представител на съответното ОПУ, на сектор „Пътна полиция“ към съответната ОД на МВР и на заинтересуваното лице – регистриран земеделски стопанин или негов представител. Няма спор, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител. Не се спори и че управителят и упълномощен от него представител са присъствали при извършения оглед на място, резултатите от който са обективирани в протокол от 04.01.2024г. От съдържанието на протокола не е установява представителите на дружеството да са заявили възражения по констатациите на комисията, извършила огледа. Такива не се установяват да са направени и след връчване на екземпляр от протокола на дружеството, тъй като в отговора си с вх. № 53-00-131/19.01.2024г. същото единствено е приложило Решение № ПВ-75-ПР/2023 на директора на РИОСВ Пловдив. Последното, както правилно е отбелязано в мотивите на оспорвания отказ, не е относимо към производството по издаване на разрешение по чл.11а от НСПП, тъй като се отнася за инвестиционно предложение за друг вид обект, различен от преместваем такъв. Съдът намира за неотносимо към разглеждания казус и приетото, след постановяване на процесия отказ, Решение № 18, взето с протокол 3/21.12.2023г. на Общински съвет Калояново. Според настоящия съдебен състав, оспорваният отказ почива на обективно и законосъобразно констатирани по реда на чл.11а от НСПП факти, сочещи наличието на обстоятелства по чл.6, ал.1, т.5 от същия подзаконов нормативен акт, а именно - неосигурена безопасност на автомобилното движение в процесния участък от републиканския път. Действително в чл.6, ал.1, т.5 от НСПП се сочи, че това обстоятелство следва да бъде установено със становище на органите на МВР. Т., според съда е обективирано в съдържанието на протокола от 04.01.2024г., съставен и подписан и от представител на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив. Възражения по становището не са направени в административното производство, както и в настоящото съдебно такова. Изложеното от ответния административен орган в мотивите на оспорвания отказ почива на реални факти, констатирани, съгласно разписания от законодателя ред и в случая от жалбоподателя не е заявено противното. Ето защо съдът намира волеизявлението на административния орган за релевантно към изложените в мотивите му факти, сочещи наличие на основанията по чл.6, ал.1, т.5 от НСПП. Предвид гореизложеното, съдът счита, че твърдените в постановения отказ фактически основания обективно съществуват, следователно е било налице основание за постановяване на отказ по заявлението на жалбоподателя за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на преместваем крайпътен обект по реда на чл.11а от НСПП. Ето защо, оспорваният отказ е постановен при спазване на установената административна процедура и при правилно приложение на материалния закон, а и в съответствие с неговата цел. За разноските: С оглед изхода на спора и предвид своевременно направено искане, на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски. На основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Тази сума оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ - юридическото лице, в чиято структура е ответникът. Водим от горното, Съдът