Решение № 28227 от 26.8.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 8629/2025 г.

Производството е по реда на чл. 294- чл.298 от АПК. Образувано е по жалба на К. Д. З. срещу неоснователно бездействие на Областен управител на област София да възстанови положението съществуващо до 12.06.2025г, като възстанови държането върху апартамент № 4, бл. 208А, ж. Младост 2, [населено място]. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на процесното бездействие, че същото засяга неблагоприятно жалбоподателя, тъй като бил лишен от жилище. Ответникът- Областен управител на област София в писмено становище изразява подробни доводи за неоснователност. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД София град, след като обсъди доводите на страните и прецени писмените доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Преди всичко съдът извежда правната квалификация въз основа на фактическите твърдения, и не е обвързан от дадената от жалбоподателя правна квалификация на заявеното право. Неправилно същият основава правно своя иск на нормата на чл. 256 ал.2 от АПК. Видно от изложеното в обстоятелствената част, де факто се претендира отмяна на бездействие от страна на орган по изпълнението, тъй като е в нарушение на чл. 298, ал. 2 и сл. от АПК. Няма спор, че със заповед № ДС-20-00027/07.11.2019г., на основание чл.80, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ областният управител на област София е наредил изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 4, находящ се в [населено място], район „Младост“, [жк], блок 208А, вход А, етаж 2 от К. Д. и Д. К., поради това, че го държат без основание. Заповедта е оспорена по съдебен ред и е влязла в сила след решения на АССГ и ВАС на 05.02.2025г. Съгласно чл. 268, т. 1 АПК влезлият в сила административен акт съставлява годно изпълнително основание за образуване на изпълнително производство, каквото безспорно се доказва да е инициирано по отношение на длъжника К. Д. З.. Затова няма спор. Т.е. приложими са вече нормите, уреждащи изпълнителното производство - Д. П. на АПК и в частност реда, установен в раздел VI, което изключва възможността да се търси искова защита по реда на чл. 256 от АПК. След като е налице влязла в сила заповед за изземване на имота, то разпоредбите на чл. 294 и сл. АПК, регламентиращи обжалване на действията на органа по изпълнението са специални и изключват приложението на чл. 256 АПК. / В този смисъл О № 11724 ОТ 31.10.2024 Г. ПО АДМ. Д. № 8728/2024 Г., ІІ ОТД. НА ВАС / С решението № 24821 от 21.07.2025г по адм д 6674 / 2025 на АССГ, 58 състав, съдът именно в производство по чл. 294 от АПК и сл. обявява за нищожен констативен протокол № ОА 23-7321 от 12.06.2025г за извършено на 12.06.2025г изземване на недвижим имот. Не следва в настоящото производство да се коментира наличието на фактическа грешка относно изписване номера на апартамента в цитираното съдебно решение, тъй като съществува друг процесуален ред ако в действителност е налице очевидна фактическа грешка, тя да бъде поправена. Няма спор между страните че процесният иззет недвижим имот е апартамент № 4, а не апартамент № 11 на посочения по- горе адрес. Действително в цитиранато съдебно решение не е постановено възстановяване на фактическото положение до 12.06.2025г., както твърди ответника. Цитираното съдебно решение не поражда право на длъжника да бъде възстановен в държането на въпросния имот. Това е така, тъй като изпълнителното производство не е прекратено, а продължава да е висящо, вкл. и към настоящият момент, като по него се следват съответни изпълнителни действия /налице е постановление от 12.08.2025г, л. 32 от делото, с което е насрочено принудително изпълнение на 9.09.2025г./ За пълнота, ако налице бездействие от страна на органа по изпълнението, то тогава защитата е по реда на чл. 298, ал. 3 от АПК, която се дължи само и единствено по искане на взискателя, каквото качество жалбоподателят не притежава. С оглед горното искането е неоснователно и следва да се отхвърли. Относно разноските: С оглед изхода на спора и заявената претенция от ответника за присъждане на юриск. възнаграждение, му се дължи 100 лв. юриск. възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран, съдът на основание чл. 294- чл. 298 АПК