Решение № 1438 от 7.12.2023 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 2331/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба с вх. № 24169/07.08.2023 г. на А. Й. М. - Г. – купувач по Постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2016 г., влязло в сила на 04.12.2017 г., изготвено по изп. дело № 20137110400256 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу отказа на ЧСИ да извърши въвод във владение на основание чл. 498, ал. 2 от ГПК в 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, включващи съгласно делбен протокол вписан в СВ – Варна на 21.11.1980 г., том IV, № 117, вх. Рег. № 4016, таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м. и от правото на строеж върху държавно дворно място с идентификатор № 10135.2556.299 по КК на гр. Варна, обективиран в Протокол за въвод във владение от 31.07.2023 г. Твърди се в жалбата, че с оглед осуетяване въвода във владение на купувача третото лице – Янка П. /майка на длъжника Г. П.а/ предявява иск с правно основание чл. 124 от ЗС за признаване за установено по отношение на другия съсобственик в имота Георги Атанасов Христов, че същата е собственик на останалата 1/2 ид.ч. от таванското помещение по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1993 г. до 2003 г. Излага се, че за да се въведе купувача по влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот следва да се опразни имота от длъжниците и от третото лице. Твърди се сключване на договор за разпределение правото на ползване върху таванското помещение на 24.07.2023 г. между А. Й. М. – Г. и действителния съсобственик Христов, който им предоставя ползването на целия обект. Счита, че от имота следва да се отстранят длъжниците и членовете на тяхното семейство, каквато е Я. П.. Отправя се искане отказът да се въведе купувача в имота, обективиран в Протокол за въвод във владение от 31.07.2023 г. да бъде отменен, като от него се изведе Я. П.. Ответницата Я. А. П. депозира възражение на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Отправя се искане за оставяне без уважение на същата. Претендират се разноски. Ответникът „Обезинена българска банка“ АД, гр. София, в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК изразява становище, че задължението към взескателя е погасено, изпълнителното дело е прекратено, поради което за него липсва правен интерес от процеса. Ответницата Г. Я. С. - П.а депозира възражение на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. Отправя се искане за оставяне без уважение на същата. Ответниците Т. Я. П., Д. Д. Д. и З.В.С. не депозират възражение на жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК. ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20137110400256. Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното: По допустимостта на жалбата: Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в отказа на ЧСИ да извърши въвод във владение на основание чл. 498, ал. 2 от ГПК, обективиран в Протокол за въвод във владение от 31.07.2023 г. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва действието на ЧСИ лице – взискател по изп. дело и срещу действие, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което е допустима. Съдът, след като взе предвид доводите на жалбоподателя, възраженията на взискателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна: Изпълнително дело № 20137110400256 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 22.04.2013 г. по молба на „СИБАНК“ ЕАД, гр. София и въз основа на изпълнителен лист от 09.04.2013 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2841/09.04.2013 г. по ч.гр.д. № 4904/2013 г. по описа на ВРС, XII състав, по силата на която длъжниците З.В.С. и Д. Д. Д. са осъдени да заплатят на банката сумата в общ размер на 81 133.55 евро, както и сумата от 5210.50 лева – разноски по делото. Конституирани са като длъжници по изпълнението и ипотекарните гаранти Т. Я. П. и Г. Я. С. – П.а. В хода на изпълнителното производство е извършена публична продан на собствени на ипотекарните длъжници имоти, находящи се в гр. Варна, ул. „Селиолу“ № 35А, а именно апартамент с идентификатор № 10135.2556.299.1.2 по КК на гр. Варна, с площ от 109 кв.м., гараж с идентификатор № 10135.2556.299.2 по КК на гр. Варна с площ от 25 кв.м. и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, включващи съгласно делбен протокол вписан в СВ – Варна на 21.11.1980 г., том IV, № 117, вх. Рег. № 4016, таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м. и от правото на строеж върху държавно дворно място с идентификатор № 10135.2556.299 по КК на гр. Варна. За купувач на имотите е обявена А. Й. М. – Г., като същите са й възложени с Постановелние за възлагане от 20.12.2016 г. на ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС, влязло в законна сила на 04.12.2017 г. Изпълнително дело № 20137110400256 по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег. № 711 на КЧСИ, с район на действие ВОС е прекратено на 20.07.2018 г. поради пълно погасяване на задълженията на длъжниците към взискателите. С Протокол за въвод във владение от 18.07.2023 г. е извършен такъв само по отношение на апартамента и гаража. За ½ ид.ч. от таванското помещение въвода във владение е отложен за 25.07.2023 г., тъй като в имота е открито трето лице Я. А. П., която изразила претенции за собственост върху другата половина от таванския етаж собственост на Георги Христов. На 25.07.2023 г. насроченото принудително изпълнение отново е отложено, тъй като П. представя депозирана във ВРС искова молба касаеща собствеността върху цялата обща част „таван“ по предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК насочен едновременно срещу А. Й. М. – Г. и Георги Атанасов Христов /собственик на апартамента на първия етаж на сградата, в която се намира спорното таванско помещение/. Искът е уточнен по реда на чл. 129 от ГПК, като е насочен единствено към Георги Христов и то по отношение на другата половина от обекта, различна от собствената на купувачката по публичната продан. На 28.07.2023 г. по изп. дело постъпва молба от Я. П., в която е изразена готовност за доброволно предаване на владението върху 1/2 ид.ч. от таванското помещение. На 31.07.2023 г. се извършва нов въвод във владение, при който обаче ЧСИ отказва да изведе лицето Я. А. П. от имота, тъй като същата заявява право на собственост върху 1/2 ид.ч. от същия, твърдЯ. като придобита от нея по давност. В Протокола за въвод е обективирано, че третото лице не възразява изпълнителното действие да бъде извършено, като предоставя дубликат от ключа за осъществяване на съвместно владение с М. – Г.. Дубликатът на ключа е върнат от ЧСИ на процесуалния представител на П.. Констатирано е в протокола от ЧСИ, че в едната половина от имота са изнесени вещите без рамките и леглото. Намиращите се в имота движими вещи се твърдят като собствени на третото лице. На въвода във владение присъства и собственика на ет. 1 от сграда и на 1/2 ид.ч. от таванското помещение, който отрича правата на собственост на П. върху последното. Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 2 от ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано прекратеното вече изпълнително производство - изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране на паричното вземане на взискателя. По силата на това постановление за възлагане възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху него. Принудителния способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални отношения са различни от процесуалните правоотношения по повод прекратеното изпълнително производство - последните са между съдебния изпълнител, взискателите и длъжниците. Различни по характер са и материалноправните отношения - по силата на изпълнителния лист възниква материално правоотношение между взискателя и длъжниците като първият има правото да получи паричната престация, а длъжникът има задължението да я плати; съответно по силата на постановлението за възлагане възниква материално правоотношение между купувачът по публичната продан и длъжниците по прехвърляне на правото на собственост върху имота. Същевременно за да се извърши въводът е необходимо постановлението за възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. При тези условия съдебният изпълнител извършва въвода. В случая няма спор, че тези условия са спазени. Налице е пряко изпълнително основание и за да се извърши въводът не е необходимо изваждането на изпълнителен лист. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на дело. Налице е обаче друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на паричното вземане изпълнителен процес. Той, както вече бе посочено, се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публичната продан срещу длъжника за предаване владението на купения от публичната продан имот. Изпълнителният способ вече е въвод във владение. Въводът в идеална част от имот се осъществява с констатация за владението върху съответната идеална част. В конкретния случай се касае за съсобственост с трето лице, различно от длъжниците. Ако длъжниците откажат да предоставят ключове от имота на взискателя, съдебният изпълнител изрично овластява взискателя да смени заключващите устройства на имота и го задължава да предаде ключ от новите устройства на другия съсобственик. Както съсобственикът независимо дали са длъжниците или трето лице, така и взискателят не могат да ограничават достъпа на единия спрямо другия до таванското помещение. При въвода в идеална част от имот, съдебният изпълнител не може да разпределя реално ползването му. Това може да стане само по волята на съсобствениците или с решение на съда. Не е допустимо също така съдебния изпълнител да решава въпроса за собствеността за останалата 1/2 ид.ч. от процесното помещение. Както се посочи, въводът се извършва срещу което и да било лице, което се намира във владение на имота, но когато се касае за изпълнение върху ид.ч. от недвижим имот, същият не може да бъде извършен срещу съсобственик, респективно лице, което претендира да е собственик на останалите ид.ч. от имота. Въводът се извършва в имота, така както е индивидуализиран в постановлението за възлагане с едностранен властнически акт на съдията изпълнител, т.е. само за 1/2 ид.ч. Видно от съдържанието на протокола за извършен принудителен въвод, тези изисквания не са изпълнени. За въвода в идеална част от недвижим имот е характерно, че както съсобственика, така и купувачът по публичната продан /взискател/ запазват достъп до обекта на изпълнение. Данни за извършен такъв въвод в протокола от 31.07.2023 г. няма. Напротив, видно е, че третото лице, претендиращо право на собственост върху останалата 1/2 ид.ч. от спорния таван предоставя ключ от същия на взискателката, но ЧСИ вместо да го предаде на М. – Г. го връща на П.. Т.е. налице е отказ от страна на съдебния изпълнител за извършване на въвод във владение по чл. 498, ал. 1 от ГПК, който е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Мотивиран от гореизложеното, съдът