Решение № 4067 от 23.12.2024 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 709/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 4б от ДР на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, във връзка с чл. 82, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ППЗИНЗС/. Образувано е по жалба на М. Г. Х., понастоящем с адрес в Затвора-Стара Загора против писмо с рег. №ДЗ-2546 от 12.03.2024 г., с което Началника на Затвора-Бургас оставя без уважение искането за разрешаване получаването на допълнителна хранителна пратка за месец април 2024г по повод мюсюлманския празник „Р. байрам“, който се празнува на 9, 10, 11 април 2024г, поради липса на официален документ, удостоверяващ встъпване в исляма и предвид последно декларираната религия от 2022г, която Арменска апостолическа православна света църква. С молба декларация от 06.03.2024г жалбоподателят е поискал да му бъде разрешено получаването на допълнителна хранителна пратка по повод Р. байрам, честван на 9, 10, 11 април 2024г, в която е заявил, че наред с другите изповядвани от него религии изповядва е религията ислям и както празнува религиозните празници на другите изповядвани от него религии, така празнува и тези на исляма. С жалбата се иска от съда да бъде обявяван за нищожен отказа да се разреши получаването една допълнителна хранителна пратка за месец април 2024г по повод мюсюлманския празник Р. байрам като постановен без да са спазени изискванията за форма, поради допуснати тежки процесуални нарушения, евентуално да бъде отменен като незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. По същество се твърди, че не е необходимо да се доказва религиозното убеждение или вероизповедание, посредством изисквания от ответника документа като е достатъчно да се декларира, без упражняването на тази строго лична свобода да подлежи на каквито и да било ограничения. Ответника Началник на затвора Бургас, чрез процесуалния си представител в писмено становище оспорва основателността на жалбата с доводи за правилно приложение на чл. 82 ал.3 от ППЗИНЗС и иска от съда да бъдат отхвърлени и двете искания на жалбоподателя. Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателства и закона, намира за установено следното: На 06.03.2024г с молба-декларация с вх. №24-1486/06.03.2024г. / стр.16 по адм.д.№573/24г. по описа на АС Бургас/ жалбоподателят е поискал да му бъде разрешено на основание чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС получаването на една допълнителна хранителна пратка за празника Р. байрам, който се чества на 9, 10, и 11 април 2024г като е декларирал, че изповядва и тази религия и както празнува религиозните празници на всички останали религии, така празнува и тези на религията ислям. С писмо изх. №ДЗ-2546/12.03.2024г Началника на затвора Бургас оставя без уважение молбата с довода, че на 12.07.2022г жалбоподателят е подал последно декларация, с която е заявил изповядването на учението на Арменската апостолическа православна света църква, поради което и предвид естеството на исляма, той не би могъл едновременно да изповядва тези две религии като се има предвид, че в основата на исляма стои и свещената война джихад срещу християните. Изрично е указано на жалбоподателя, че ако представи документ, удостоверяващ приемането на исляма то молбата ще бъде преразгледана. Няма спор по фактите и жалбоподателят заявява, че има право да декларира едновременното изповядване на толкова религии и учения, колкото сам избере като упражняването на религиозната му свобода изисква от ответника да му бъде разрешено получаването на допълнителни хранителни пратки по повод религиозните празници, за да може да ги чества и по този начин да изповядва всичките избрани религии. Настоящият състав на Административен съд Стара Загора намира, че предложеното от жалбоподателя тълкуване на чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС е превратно, както превратно е и разбирането му, че правото на свободен избор на религия и правото да бъде изповядвана може да основе превратно упражняване на правата по ЗИНЗС и ППЗИНЗС, които има като лишен от свобода. На основание чл. 75 от ЗИНЗС гражданските и другите права на лишените от свобода са под рестриктивния режим на три вида ограничения: лишаване с присъда, отнемане или ограничаване по силата на закона, несъвместимост на упражняването или ползването на правата от действието на присъдата и изпълнението на наложеното наказание. По силата на чл.37 от Конституцията на РБ всеки има свободата да избира вероизповедание и да определи религиозни или атеистични ще са разбиранията му за света, но живот и бит според избраната религия попада под третото ограничение по чл.75 от ЗИНЗС, защото е несъвместимо с изпълнението на наказанието лишаване от свобода. Поради тази причина с правната норма на чл.82 ал.3 от ППЗИНЗС е признато и предоставено правото на една допълнителна хранителна пратка за празниците на официалната религия на Република България – православно християнство, които са и официални празници за държавата, но в изпълнение на принципа за равенство пред закона, право на допълнителна хранителна пратка имат и лишените от свобода, които принадлежат към признатите религиозни общности за празниците, обявени с решението на Министерски съвет. Целта е да се постигне равенство пред закона и всеки един лишен от свобода да може да отбележи най-големия религиозен празник на своята религия през годината. Противното би изключило необходимостта от деклариране на религия и въобще от молба за разрешаване получаването на хранителна пратка, а тя не би била и допълнителна, а редовна. Както за новогодишните, коледните и великденските празници е признато правото на една допълнителна пратка, така и останалите религиозни общности имат право да отбележат своите най-големи религиозни празници, които се определят с решението на Министерски съвет. Едновременното деклариране на множество религии е атеизъм и няма нужда действително от никакъв документ, който да удостоверява избора на религия, за разлика от принадлежността към някои религиозни общности, които са организация аналогична на църквата. За атеистите, какъвто декларира да е жалбоподателят, е признато правото на една допълнителна хранителна пратка за новогодишните, коледните и великденските празници, които са официални празници в Република България, поради официалната религия християнство. Ако жалбоподателят желае да се ползва освен от тях, но и от пратките, полагащите се поради изповядване на друга религия, то следва да си избере една измежду посочените в решението на Министерски съвет и да я декларира. Мотивиран от изложеното, Административен съд Стара Загора