Решение № 5124 от 10.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 13573/2022 г.

Производството на серийния модел В84 е започнало през 1987 г. във •••••••••• Д.. Съгласно решение №1784/29.12.1999 г. на Габровски окръжен съд учреденото дружество „•••••••••• – Д.“ поема активите и пасивите на поделение „•••••••••• – Д.“ към НК „••••••••“, Документацията, включваща чертежи, списък с папки, паспорти, технологични карти, списък на щанци за производство на детайли и резервни части е съставена в периода 2003-2017 г. и е изготвена от „•••••••••••••••“ АД. Постъпил е при проверяващите отговор от „Холдинг-••••••••“ ЕАД, че не притежават документи и информация, свързани с разработка на вагон В-84 по договор за поръчка с възложител СО „••••••••“ и внедрител •••••••••• „А. Ж.“- Д., включително и по отношение собствеността на техническата документация към датата на разработването, както и прехвърлянето/предаването на техническата документация, ведно с последващите разработки на други лица, в това число и на ••••••••••“- Д.“ ЕООД, съответно „••••••••••- •••••••••••“ АД, гр. Д.. С приватизационен договор №РД.01-72/07.12.2001 г. е сключена сделка за приватизация на 80 % от капитала на „•••••••••• – Д.“ на „•••••••••••“ ЕООД. Съгласно доклад за оценка на справедлива стойност на технологична документация, собственост на „•••••••••••••••“ АД, гр. Д., изготвен от независим оценител, размерът на оценявания актив – „Технологична документация за производство на железопътни вагони тип В84“, заведен под инв. №2287 на инвентарната книга на „•••••••••••••••“ АД, гр. Д. към датата на оценката, неговата пазарна стойност по БСО и справедлива според МСФО е 27 212 лв. без ДДС. Съгласно приватизационната оценка няма регистрирани права върху обекти на интелектуална собственост. Установява се от анализа относно правното състояние на „•••••••••• – Д.“ ЕООД, че дружеството не притежава оценено като нематериален дълготраен актив – имущество (интелектуална собственост, патенти, лицензи, търговски марки, запазени наименования). С декларация от изпълнителния член на съвета на директорите на „•••••••••••••••“АД е посочено, че дружеството е носител на изключителни права за производство на вагон серия В84, тъй като след приватизацията на завода, през 2001 г., група активите, сред които и „Конструктивна техническа документация на вагон В84“, счетоводно е намирал място в задбалансовите активи на дружеството и до 2016 г. с тези активи не са предприемани никакви действия, но след това е започнала актуализация, дообработка, окомплектоване и поставяне в ред като този актив е дигитализиран и заприходен през 2017 г. и се отчита в инвентарна книга на дружеството, в сметка „213 – права върху интелектуална собственост“, с инв. №2287. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 30.03.2022 г. от старши финансов инспектор В. Й. Т. срещу Л. Л. Н. за нарушение на чл.138, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, т.9, във вр. с чл.79, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗОП. Същият е връчен лично на жалбоподателя на 30.03.2022 г., т.е. в деня на съставянето му. Постъпило е писмено възражение срещу съставения акт с вх. №11-01-295/07.04.2022 г. Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното наказателно постановление №11-01-295 от 29.09.2022 г. от съответния компетентен орган по чл.47, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН, оправомощен по силата на Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите, а именно: директора на АДФИ. Същото е било връчено на жалбоподателя на 03.10.2022 г. по пощата с обратна разписка. Установява се от допуснатата и приета от съда като обективна и компетентна съдебно-счетоводна експертиза, че към 09.04.2021 г. съгласно справка за инвентаризация на нематериални активи на сметка 213 собствени активи във „•••••••••••••••“ АД, гр. Д. на придобити и защитени обекти върху интелектуална собственост има заприходен като собствен актив обект на интелектуална собственост, касаещ вагон В 84, съгласно опис на сметка 213 „Права върху интелектуалната собственост“ на 31.12.2017 г. с инвентарен №2287 е заприходена конструктивна техническа документация на вагон В 84 с първоначална стойност/историческа цена 27 212, 00 лв., съгласно счетоводен амортизационен план и данъчен амортизационен план за 2021 г. на сметка 213 фигурира обект с инвентарен №2287 – конструктивна техническа документация на вагон В 84, като към 09.04.2021 г. е бил заприходен в сметка 213 като нематериален актив обект с инвентарен №2287, като начина на осчетоводяване е с документ №0000000012/31.12.2017 г. в папка 13 „Описание техническа документация“ е осчетоводена сумата от 27 212 лв. със счетоводна операция дебит 213/кредит 613/2 с балансова стойност 27 212, 00 лв. Осчетоводяването е извършено по ЗСч като първоначалната документация е осчетоводена по елементи, след което към 31.12.2017 г. са приключени в набирателната/кореспондентска сметка 613/2 разходи за придобиване на ДМА и нематериални активи, като цифрата 613/2 означава разходи само и единствено за обект – конструктивна техническа документация на вагон В 84. Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства: свидетелските показания на В. Т., В. Димитров и Н. Алексиева, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза Съдът цени в съвкупността им доказателствата, като не намира помежду им съществени противоречия, поради които да се произнесе защо приема едни, а отхвърля други. Кредитира се като обективна и компетентна изготвената експертиза. Жалбата е допустима като подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, подадена в законовия 14-дневен срок, като по своята същност е основателна, поради следното: Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното: Същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им. Това е така, защото относно актосъставителя правомощието му е определено в чл.127, ал.1 от ЗОП, а относно административно-наказващия орган, същият черпи правата си въз основа на чл.127, ал.2 от ЗОП от заповедта за компетентност Заповед № ЗМФ-674/05.08.2022 г. на министъра на финансите. Както АУАН, така и НП са съставени, респ. издадени в сроковете предвидени в ЗАНН. Като в случая е налице специална норма чл.261, ал.1 от ЗОП, съгласно който актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица на Агенцията за държавна финансова инспекция в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит от органи на агенцията при извършване на финансова инспекция или проверка, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Наличието на специална норма дерогира приложението на общата норма начл.34 от ЗАНН. Съдът, счита, че не е налице нарушение и на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като цитираната разпоредбата, сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява АУАН с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. От атакуваното наказателно постановление се установява, че административнонаказващия орган е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства и изясняване на спорните факти и обстоятелства във връзка с възражението на жалбоподателя. На следващо място е посочил мотивирано и защо не приема, че процесния случай е маловажен. „•••••••• - ••••••••••“ЕООД е с едноличен собственик „•••••••••••“ЕАД, като последният е публично предприятие със 100 % собственост на българската държава, чиито права на държавата се упражняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Поради което „••••••••-••••••••••“ ЕООД се явява публично предприятие по смисъла на § 2, т.42 от допълнителните разпоредби на ЗОП, тъй като върху него се упражнява доминиращо влияние от публичен възложител. Предоставяните услуги от дружеството са секторна дейност, свързана с транспортни услуги по смисъла на чл.123, т.4 от ЗОП. Съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗОП: „Дейности, свързани с транспортни услуги, са предоставянето или експлоатацията на мрежи за обществени услуги в областта на железопътния, трамвайния, тролейбусния или автобусния транспорт, както и на автоматизирани транспортни системи или въжени линии.“ Представляващите „•••••••• - ••••••••••“ЕООД се явяват секторни възложители по смисъла на чл.5, ал.4, т.1 от ЗОП досежно извършваните секторни дейности в обхвата на дружеството по чл.123, т.4, във вр. с чл.127, ал.1 от ЗОП. Правомощията на секторен възложител на обществени поръчки са се упражнявали заедно от управителя и прокуриста на „•••••••• - ••••••••••“ЕООД, съгласно приетото с решение по протокол №382 от 29.10.2020 г. на СД на „•••••••••••“ЕАД, че дружеството „••••••••- ••••••••••“ЕООД ще се представлява само заедно от управителя и прокуриста. Като считано от 29.10.2019 г. до 16.12.2021 г. жалбоподателят Л. Л. Н. бил управител, а от 23.10.2020 г. до 22.07.2021 г. В. С. Т. бил прокурист на „••••••••-••••••••••“ ЕООД, гр. С.. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.1 ЗОП възложителят е длъжен да приложи предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. В процесния случай възложителите са договаряли без предварителна покана за участие по смисъла на чл.18, ал.1, т.9 от ЗОП като са приели, че са налице изискванията на чл.79, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗОП, а именно: „наличие на изключителни права, включително на права на интелектуална собственост“. Относима към настоящето дело е Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, чиито норми са транспонирани в националното законодателство със ЗОП, вкл. и с приложимите към настоящия казус разпоредби, конкретно проявлението на принципите за равнопоставеност, осигуряване на конкуренция и недискриминация, посочени в чл. 18, § 1 Директивата, в контекста на процедурата по договаряне без предварителна покана. Като в случая следва да се приеме, че първоначалния производител на подлежащите на модернизация по процесната обществена поръчка 15 броя пътнически вагони В84 (серия 1974 и 2974) е бил вагонния завод в гр. Д., който към момента на въвеждането на същите в експлоатация е бил към структурата на ••••••••, като последният се е явявал възложител на този вагон. Вагонният завод притежава документите във връзка с техническата спецификация на серията вагони В84. Това се установява както от приложените технически документи за посочената серия вагони, включително техническия паспорт на същия, издаден от •••••••••• „Андрей Ж.“ - Д., така също и от съдебните актове, установяващи организационната трансформация на дружеството към което е отправена поканата и е сключен договора за обществена поръчка във времето след неговата приватизация, което в момента е „•••••••••••••••“АД. Фактът, че подлежащите на модернизация серия вагони са били произвеждани в този •••••••••• и съответните технически документи се намират у същия, поради което това дружество е носител на изключителни права за производство на вагон В84 и този актив е дигитализиран и заприходен през 2017 г. и се отчита в инвентарна книга на дружеството, в сметка „213 – права върху интелектуална собственост“, с инв. №2287 се установява както от декларацията на изпълнителния директор на „•••••••••••••••“АД, така също и от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, която е приета и се кредитира. От същата по безспорен начин се установява, че към 09.04.2021 г. съгласно справка за инвентаризация на нематериални активи на сметка 213 собствени активи във „•••••••••••••••“ АД, гр. Д. на придобити и защитени обекти върху интелектуална собственост има заприходен като собствен актив обект на интелектуална собственост, касаещ вагон В 84, съгласно опис на сметка 213 „Права върху интелектуалната собственост“ на 31.12.2017 г. с инвентарен №2287. Ето защо с оглед факта, че се касае за модернизация на купейни вагони В84 (серия 1974 и 2974), чието производство е доста отдалечено във времето, а именно същото е започнало през 1987 г. Както и отчитайки факта, че техният производител след организационните си трансформации, включително след приватизация и раздържавяване е „•••••••••••••••“АД и същият има заприходен като собствен актив обект на интелектуална собственост, касаещ вагон В 84, съгласно опис на сметка 213 „Права върху интелектуалната собственост“ на 31.12.2017 г. с инвентарен №2287, то обосновано и правилно е проведена процедура от секторния възложител „••••••••-••••••••••“ООД чрез представляващите го управител и прокурист, по посочения начин „договаряне без предварителна покана за участие“ с „•••••••••••••••“ АД, гр. Д. на обществена поръчка с обект: „модернизация на 15 броя пътнически вагони В84 (серия 1974 и 2974) за междурелсие 1435 мм за „••••••••- ••••••••••“ЕООД. В случая приложимо е правилото въведено в т.50 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки, а именно: „обективно съществува само един икономически оператор, който може да изпълни поръчката“ Решението за откриване на процедурата е публикувана в Регистъра на обществените поръчки и по аргумент от чл.22, ал.1, т.1, във вр. с ал.9 от ЗОП представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност, което гарантира защитата на заинтересуваните лица от нарушения при избора на процедура. Предвид тази дадена възможност всеки един правен субект, ако счете, че възложителят е избрал погрешно вида на процедурата, има възможност да оспори волеизявлението, но същото не е сторено. В процесния казус процедурата по чл.79, ал.1, т.3, б. "в" от ЗОП е законосъобразно проведена и не е налице нарушение на националното право и правото на Съюза. Разпоредбата допуска провеждането на процедура на договаряне без предварителна покана в случаите, какъвто е и процесния. В случая е установено несъмнено наличието на визираните в цитираната разпоредба предпоставки за стартиране на процедура по облекчения ред. Предвид горното неоснователно административно-наказващия орган е привлякъл към административно - наказателна отговорност жалбоподателя, доколкото не се установи осъществяването от същия на визираното нарушение на чл.138, ал.1, във вр. с чл.18, ал.1, т.9, във вр. с чл.79, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗОП. Не на последно място е налице и процесуално нарушение установено в хода на административно наказателното производство и изразяващо се в следното: В процесния случай секторен възложител е не само жалбоподателя, доколкото „••••••••-••••••••••“ ЕООД се представлява в процесния период на обявяването на обществената поръчка и впоследствие при сключването на договора по същата от управителя, който е жалбоподател в настоящето производство и от прокуриста. Това е така с оглед приетите правила с решение по протокол №382 от 29.10.2020 г. на СД на „•••••••••••“ЕАД, че „•••••••• - ••••••••••“ЕООД, ще се представлява само заедно от управителя и прокуриста. Като считано от 29.10.2019 г. до 16.12.2021 г. жалбоподателят Л. Л. Н. е бил управител, а от 23.10.2020 г. до 22.07.2021 г. В. С. Т. е бил прокурист на това дружество. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Не е ясно поради какви причини, тъй като липсват изложени съображения в АУАН и в НП, актосъставителят и административно наказващият орган са приели, че изпълнителното деяние на твърдяното административно нарушение, е извършено само от жалбоподателя, така както е посочено в акта и НП, което се атакува. Не е обсъдено защо се твърди, че само той е извършител на така вмененото му административно нарушение, а не в съучастие със синдика, тъй като волята им е обща, както за откриването, така и за провеждането на процесната обществена поръчка. Предвид което като е нарушил горните правила за определяне на административната отговорност се приема, че наказателното постановление е незаконосъобразно и на процесуално основание. Поради изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено. С оглед крайния съдебен акт при поискване се дължат разноски за жалбоподателя. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, който е бил надлежно упълномощен и се е явил по делото. На същия е изплатено възнаграждение, съгласно отразеното в договора за правна защита и съдействие, в размер на 1560 лв., с ДДС. Размерът е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, където се сочи, че при интерес от 10 000 до 25 000 лв. – 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв., какъвто е и процесния. Процесуален представител на жалбоподателя се е явил в съдебни заседания, били са ангажирани множество доказателства, които са относими към делото, проявена е активност от страна на адвоката, предвид което и съобразно гореизложеното следва да бъде уважен размера, съгласно претенцията от 1560 лв., с ДДС, който се явява минималния по наредбата от 1300 лв. + 260 лв. ДДС, колкото е и фактически договореното и заплатено, за адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд, която сума следва да бъде възложена на наказващия орган. Относно сторените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице: В случая се прилага разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, която препраща към нормите на НПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №3/85 г. на ОСНК, което в т.2, б. „в” предвижда, че при отменяне на наказателното постановление разноските остават за сметка на държавата, защото жалбоподателят не е извършил нарушението и не е станал причина да се направят разноски. Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът