Решение № 10760 от 1.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1117/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалният кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. Д. Н., [ЕГН], чрез адв. С., против заповед № 8121К-3889/24.04.2025г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на инспектор Ц. Д. Н. – младши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Карлово“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради отказ за достъп до класифицирана информация и липсата на друга подходяща длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят иска отмяна на заповедта като твърди, че същата е неправилна, нецелесъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Посочва, че в действителност е постановен отказ за достъп до класифицирана информация, но процедурата по обжалването му не е изчерпана и заповедта е издадена преждевременно, като е подадена жалба до ВАС чрез ДКСИ. Твърди, че заповедта за назначаването и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са издадени в един и същи ден, но първата е връчена на 01.05.2025г., а втората на 07.05.2025г. Ответникът – министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юриск. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки. Административен съд - Пловдив в настоящия състав, намира жалбата за подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 07.05.2025г., а жалбата е подадена на 21.05.2025г., видно от пощенското клеймо на лист 12 по делото. Следователно жалбата е допустима. След като се запозна с жалбата, становището на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна, следното: Със заповед № 8121К-12549/12.09.2024г. на министъра на вътрешните работи (л.30) Ц. Д. Н. - кандидат от резерва е назначена за стажант в ОДМВР – Пловдив, считано от 17.09.2024г. (акт за встъпване в длъжност – л.30 гръб). Същата е изпратена на курс за първоначално професионално обучение, за завършването на който й е издадено Свидетелство (л.26-27). По отношение на жалбоподателя е издаден отказ за достъп до класифицирана информация № 6726/31.10.2024г. (л.28). Отказът е връчен на Н. на 04.11.2024г. С писмо № 317000-5470/25.03.2025г. (л.25), председателят Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, уведомява директора на ОДМВР – Пловдив, че с Решение № 25-II-5.1 от 25.03.2025г., ДКСИ отхвърля жалбата на Ц. Н. срещу отказа за достъп до класифицирана информация № 6726 от 31.10.2024г., до ниво „Секретно“, издаден от директора на ОДМВР – Пловдив. Предприети са действия за предлагане на вакантна длъжност по чл.7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, като директорът на ОДМВР – Пловдив е изпратил писмо до ръководителите по чл.37 от ЗМВР (л.23). В отговор са получени писма, както следва: от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ на МВР (л.31); от ОДМВР – Плевен 2 броя (л.32-33); от СДВР (л.34); от Дирекция „Миграция“ (л.35); от ОДМВР – Видин 2 броя (л.36); от ОДМВР – Сливен 2 броя (л.37); от ОДМВР – Габрово (л.38); от Главна дирекция ПБЗН (л.39); от Главна дирекция „Национална полиция“ (л.40); от ОДМВР – Монтана (л.41); от Дирекция „КИС“; от Дирекция „Инспекторат“; от Главна дирекция „Гранична полиция“; от Дирекция „Информация и архив“; от ОДМВР – Ямбол; от Дирекция „ЕС и международно сътрудничество“; от ОДМВР – Шумен; от ОДМВР – Стара Загора; от ОДМВР – Ловеч; от ОДМВР – Разград; от Дирекция „Човешки ресурси“; от Дирекция „ЗФИЕС“‘; от Дирекция „КИАД“; от дирекция „Международни проекти“; от ОДМВР – Велико Търново; от Дирекция „МОС“; от ОДМВР – Варна; от ОДМВР – Добрич; от Академията на МВР; от Дирекция „БДС“; от Главна дирекция „БОП“; от ОДМВР – Смолян; от Дирекция „Планиране и управление на бюджета“; от ОДМВР – Кърджали; от ОДМВР – Перник; от ОДМВР – Русе; от ОДМВР – Враца; от Дирекция „Национална система 112“; от ОДМВР – Благоевград; от ОДМВР – Търговище; от ОДМВР – Пазарджик; от ОДМВР – Хасково; от ОДМВР – София; от ОДМВР – Силистра; от Дирекция „Вътрешна сигурност“. Със Заповед № 317з-3683/01.04.2025г. на директора на ОДМВР – Пловдив е назначена комисия за предлагане на друга длъжност на държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР (л.24). По преписката е приложена справка рег. № 317р-5095 на ВНП началник сектор „Човешки ресурси“ в ОДМВР – Пловдив от 10.04.2025г. (л.18), според която от получените отговори е видно, че няма подходяща вакантна длъжност по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, за които не се изисква достъп до класифицирана информация за заемане от държавен служител – стажант в ОДМВР – Пловдив. Съгласно Протокол № 317р-5217/14.04.2025г. (л.19-21) от проведено заседание на комисията, определена със заповед № 317з-3683/01.04.2025г. на директора на ОДМВР – Пловдив, комисията е запознала Ц. Д. Н. със справка рег. № 317р-5095/10.04.2025г. и с писмо рег. № 13432/11.04.2025г. на ОДМВР – Плевен. С докладна записка № 317р-5247 от 14.04.2025г. (л.16), директорът на ОДМВР – Пловдив, предложил на министъра на вътрешните работи, Ц. Д. Н. да бъде назначена на изпълнителска длъжност, стажант в ОДМВР – Пловдив, със специфично наименование на длъжността инспектор, на длъжност младши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Карлово“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, като не се допуска същата да работи с класифицирана информация. На второ място е предложено да бъде прекратено служебното правоотношение на инспектор Ц. Д. Н., младши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Карлово“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив на основание чл.226, ал.1, т.7, буква „е“ от ЗМВР, поради обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, във връзка с отказ на разрешение за достъп до класифицирана информация. Със Заповед № 8121К-3890 от 24.04.2025г., министърът на вътрешните работи е назначил Ц. Д. Н., кандидат спечелил конкурс за назначаване на държавна служба в МВР, на изпълнителска длъжност младши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Карлово“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, със специфично наименование на длъжността инспектор и основно месечно възнаграждение в размер на 2804 лева, считано от датата на встъпване в длъжност. Заповедта е връчена на Н. на 07.05.2025г. По преписката е приложен и акт за встъпване от 07.05.2025г. (л.15 гръб). С оспорената в настоящото производство Заповед № 8121К-3889/24.04.2025г. на министъра на вътрешните работи, е прекратено служебното правоотношение на инспектор Ц. Д. Н. – младши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Карлово“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив, при обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради отказ за достъп до класифицирана информация и липсата на друга подходяща длъжност, считано от датата на връчване на заповедта. Разпоредено е на служителя да се изплатят полагащите се обезщетения по ЗМВР и на основание чл.228, ал.1 от ЗМВР, при неспазване срока на предизвестие на държавния служител да се изплати обезщетение за неспазения срок на предизвестието. Заповедта е връчена на Н. на 07.05.2025г. На същата дата на Н. е връчено и предизвестие. По преписката е приложен и акт за сдаване на длъжност също от 07.05.2025г. (л.13 гръб). От жалбоподателя е представена Типова длъжностна характеристика на длъжността Младши разследващ полицай – старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ“, към отдел „Разследване“ при ОДМВР (л.9), като едно от изискванията за заемане на длъжността е да има разрешен достъп до класифицирана информация с ниво на сигурност, определено по реда на чл.37, ал.1 от ЗЗКИ. По делото от страна на ответника са представени: сведение от главен експерт в отдел 02 „Кадрова дейност“ при дирекция „Човешки ресурси“ – МВР; сведение от директора на дирекция „Човешки ресурси“; Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР от 2017г., както и заповедите за изменение на тези вътрешни правила. При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Ц. Д. Н. е назначена като младши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване – РУ – Карлово“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Пловдив на изпълнителска длъжност, поради което и на основание чл. 227 вр. чл. 158, т.2 от ЗМВР министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде оспорената заповед. Административният акт е издаден и в предписаната от закона форма, като съдържа задължителните реквизити съобразно изискването на чл. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предложението за прекратяване на служебното правоотношение е изготвено от органа по чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи вр. чл. 11 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.226, ал.5 от ЗМВР, прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 3, 5 и т. 7, букви "е" и "ж" във връзка с чл. 153, ал. 3, т. 1 се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него. Спазени са изискванията на чл. 7, ал. 2 и 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, като е изискана информация от другите структури на МВР за наличието на вакантна длъжност и е изготвен протокол. Директорът на ОДМВР – Пловдив, като ръководител на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност е изпратил писмо до ръководителите по чл.37 от ЗМВР (л.23). В отговор са получени писма от: Дирекция „Правно-нормативна дейност“ на МВР (л.31); Дирекция „Миграция“ (л.35); Главна дирекция ПБЗН (л.39); Главна дирекция „Национална полиция“ (л.40); Дирекция „КИС“; Дирекция „Инспекторат“; Главна дирекция „Гранична полиция“; Дирекция „Информация и архив“; Дирекция „ЕС и международно сътрудничество“; Дирекция „Човешки ресурси“; Дирекция „ЗФИЕС“‘; Дирекция „КИАД“; Дирекция „Международни проекти“; Дирекция „МОС“; Академията на МВР; Дирекция „БДС“; Главна дирекция „БОП“; Дирекция „Планиране и управление на бюджета“; Дирекция „Национална система 112“; Дирекция „Вътрешна сигурност“; от следните ОДМВР – Плевен 2 броя (л.32-33), СДВР (л.34), Видин 2 броя (л.36), Сливен 2 броя (л.37), Габрово (л.38), Монтана (л.41), Ямбол, Шумен; Стара Загора, Ловеч, Разград, Велико Търново, Варна, Добрич, Смолян, Кърджали, Перник, Русе, Враца, Благоевград, Търговище, Пазарджик, Хасково, София, Силистра. Първоначално единствено в отговорите от ОДМВР -Плевен, Видин и Сливен е посочено, че има вакантни длъжности, за които не се изисква достъп до класифицирана информация, но с последващи писма е посочено, че няма вакантни изпълнителски длъжности. От приложените отговори се установява по безспорен начин, че в структурите на МВР е нямало друга подходяща длъжност. Във връзка с постъпилите отговори е изготвен протокол от 14.04.2025г. от проведено заседание на комисията, определена със заповед № 317з-3683/01.04.2025г. на директора на ОДМВР – Пловдив. Комисията е запознала Ц. Д. Н. със справка рег. № 317р-5095/10.04.2025г. и с писмо рег. № 13432/11.04.2025г. на ОДМВР – Плевен. Съгласно Решение № 6539 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4654/2016 г., 5-членен с-в, за административния орган няма задължение да повишава квалификацията служителя преди прекратяване на служебното му правоотношение за да може да заеме някоя от свободните длъжности. По отношение на възражението на жалбоподателя, че заповедта за назначаването и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са издадени в един и същи ден, съдът констатира, че заповедта за назначаването е с последващ номер на заповедта за прекратяване на правоотношението. В тази връзка ответникът представи писмени сведения на главен експерт в отдел 02 „Кадрова дейност“ при дирекция „Човешки ресурси“ – МВР и на директора на дирекция „Човешки ресурси“. Според сведението на Г. А. - главен експерт в отдел 02 „Кадрова дейност“ при дирекция „Човешки ресурси“ – МВР, след справка в персоналния си служебен компютър е установил, че проектът на заповедта за назначаването на Ц. Н. е изготвен на 15.04.2025г. в 09.24 часа, проектът на предизвестие е изготвен на 15.04.2025г. в 09.47 часа, а проектът на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с МВР на 15.04.2025г. в 10.35 часа. Според сведението на директора на дирекция „Човешки ресурси“ – МВР, в случай на подготвени проекти на заповеди за назначаване и за прекратяване на служебното правоотношение винаги се докладва първо проектът на заповедта за назначаване на длъжност, след което проектът на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, съответно министъра на вътрешните работи полага подпис върху проектите на заповеди в същия ред. Същественото в случая е, че на жалбоподателя първо е връчена заповедта за назначаването на 07.05.2025г. в 9: 15 часа, като е налице и акт за встъпване от същата дата. Предизвестие е връчено, на 07.05.2025г. в 09: 20 часа, а по-късно на 07.05.2025г. в 9: 25 часа й е връчена оспорената заповед. Отделно от това, ако се приеме, че служебното правоотношение не е възникнало, това означава, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва заповедта за прекратяването, тъй като с нея няма да бъдат засегнати негови права и законни интереси. Не следва да се обсъжда възражението, каква преценка е извършил органа за назначаването на жалбоподателя с доводи, че обективната невъзможност тя да изпълнява задълженията си е била налична. Предмет на настоящото производство не е заповедта за назначаване, а заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Тъй като Ц. Н. като стажант, успешно е завършила курса за първоначално професионално обучение, за ответния орган е възникнало задължение да я назначи на длъжност в структурите на МВР в изпълнение на разпоредбата на чл.157, ал.8 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "е" от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при обективна невъзможност да изпълнява задълженията си поради отказ или отнемане на разрешение за достъп до класифицирана информация. В случая няма спор между страните по делото, че по отношение на Ц. Н. е издаден отказ за достъп до класифицирана информация № 6726/31.10.2024г. Съгласно писмо № 317000-5470/25.03.2025г. (л.25), на председателят Държавната комисия по сигурността на информацията /ДКСИ/, с Решение № 25-II-5.1 от 25.03.2025г., ДКСИ е отхвърлил жалбата на Ц. Н. срещу отказа за достъп до класифицирана информация № 6726 от 31.10.2024г., до ниво „Секретно“, издаден от директора на ОДМВР – Пловдив. Постановеният отказ за достъп до класифицирана информация е юридически факт, който обуславя невъзможност на служителя да изпълнява задълженията си. Установи се по делото, че в структурите на МВР няма друга длъжност подходяща за Ц. Н., при което е спазено и изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР и чл.10 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. По отношение на възражението на жалбоподателя, че процедурата по обжалването на отказа за достъп до класифицирана информация не е изчерпана и заповедта е издадена преждевременно, на първо място следва да се отбележи, че по делото не са представени доказателства за образувано във ВАС секретно дело (посочено в молбата на адв. С. на лист 102 по делото) въз основа на жалба срещу Решение № 25-II-5.1 от 25.03.2025г. на Държавна комисия по сигурността на информацията. Отделно от това дори и да имаше доказателства в тази насока, съгласно чл. 68, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация /ЗЗКИ/, жалбата срещу решението на ДКСИ не спира изпълнението и се разглежда по правилата на глава ХII от АПК, като делото се разглежда при закрити врата. По настоящото дело няма данни жалбоподателят да е поискал и да е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на решението. Разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ предвижда, че жалбата срещу решението на Държавната комисия за сигурността на информацията не спира изпълнението на същото, което обуславя обективната невъзможност на Ц. Н. да изпълнява служебните си задължения (в този смисъл Решение № 15235 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12329/2018 г., V о., Решение № 17548 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7754/2018 г., V о.). Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, а именно вакантните длъжности да се заемат от служители със съответната професионална квалификация, образование и които отговарят на специфичните изисквания на ЗМВР и приложимите наредби. С оглед на изложеното съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Воден от горното, Съдът