Решение № 1522 от 15.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 11718/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 20034264/05.05.2022 г. по гр. д. № 52 508/2020 г. по описа на СРС, 30 с-в, е осъдено А.Б.Р.НА Щ. ЕООД с ЕИК ••••••• и седалище и адрес на управление: гр. София, бул./ул. ул. "•••••••, да заплати на ищцата М. В. К. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 3 000 лева за главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат от ПТП на 20.12.2019 г. в гр. София, причинено от виновно поведение на водач на автобус Ивеко рег. № ••••••• AU, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за застраховка с AB L. draudimas, чийто представител за уреждане на претенции на територията на РБ е ответникът АВУС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 28.10.2020 г. до окончателното й изплащане. Искът е отхвърлен за горницата над 3 000 лв. до пълния предявен размер от 5 000 лв. като неоснователен. Подадена е въззивна жалба в № 25051581/05.07.2022 г. /дата пощ. клеймо 04.07.2022 г./ от А.Б.Р.НА Щ. ЕООД против решението. Въззивникът сочи, че решението е недопустимо и евентуално неправилно поради следното: излага, че въззивникът АВУС е представител за уреждане на претенции на литовския застраховател L. draudimas в България, но не е легитимиран като ответник по иска. Сочи, че ПТП е настъпило на територията на България и за обработване на щетата отговаря кореспондентът за България на литовския застраховател, но АВУС не бил такъв кореспондент. Също така съгл. чл. 513 КЗ кореспондентът на чуждия застраховател не е процесуално легитимиран. По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия М. К., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че А.Б.Р.НА Щ. ЕООД на осн. чл. 503, ал. 7 КЗ е представител за уреждане на претенции в България на застрахователя по ГО – литовското AB L. draudimas. Именно с него /ответника/ е водена кореспонденцията по евентуално извънсъдебно уреждане на спора. Ответникът като представител отговарял за регулирането на щети, настъпили вследствие на ПТП в РБ или в чужбина. Моли решението да бъде потвърдено. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от М. В. К. срещу ответника А.Б.Р.НА Щ. ЕООД. Това дружество е посочено като ответник по недвусмислен начин в исковата молба и в уточнителна молба вх. № 25070385/29.11.2021 г. след даване на указания от съда. Ищецът твърди, че е пострадал от ПТП, настъпило на 20.12.2019 г. в гр. София, причинено от виновно поведение на водач на автобус Ивеко рег. № ••••••• AU, чиято ГО била обезпечена чрез договор за застраховка с чуждестранното дружество AB L. draudimas. Твърди, че ответникът А.Б.Р.НА Щ. ЕООД е представител на застрахователя за РБ по см. на чл. 503, ал. 7 КЗ. Излага, че към ответника е предявена писмената застрахователна претенция за изплащане на обезщетение от 5 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, но не е постъпил отговор в законния срок. С решението искът срещу ответника А.Б.Р.НА Щ. ЕООД по чл. 432 ГПК е уважен до размера от 3 000 лв. На стр. 2 от решението съдът е обосновал, че ответникът А.Б.Р.НА Щ. ЕООД е представител за България за уреждане на претенции на застрахователя по ГО - литовското AB L. draudimas. Решението следва да бъде обезсилено като постановено по иск, предявен срещу лице, което не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация. Ищцата като пътник в МПС рег. № ••••••• е участвала в ПТП, настъпило на територията на РБ на - 20.12.2019 г. в гр. София. Вследствие на ПТП ищцата е получила увреждания, във връзка с което претендира изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на автобус Ивеко рег. № ••••••• AU, чиято ГО е застрахована договор за застраховка с чуждестранното дружество AB L. draudimas. По този начин е предявен прекият иск по чл. 432 ГПК от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". В случая обаче искът е насочен срещу ответник представителя за България по см. на чл. 503 ГПК на чуждестранния застраховател. Според чл. 480 КЗ застрахователният договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за вреди, причинени на територията на: Република България съгласно българския закон; държава членка съгласно нейния закон. Съгл. чл. 503 КЗ застраховател, който е получил или иска да получи лиценз за застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, е длъжен да назначи представител за уреждане на претенциите по този клас застраховка във всички държави членки освен в държавата членка по седалището си. Назначаването на представител не представлява откриване на клон и не се смята за представителство или установяване на застрахователя в съответната държава членка. Представител на застрахователя е нарочно физическо лице, което пребивава, или нарочно юридическо лице, което има седалище в тази държава членка. Даден представител за уреждане на претенции може да работи за повече от един застраховател. Представителят за уреждане на претенции отговаря за разглеждането и уреждането на претенции на увредените лица, пребиваващи в държавата членка, където е назначен представителят, когато моторното превозно средство, с което е причинено застрахователното събитие, има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със застрахователя, назначил представителя. Представителят за уреждане на претенции разполага с правомощията да събира всички необходими сведения за установяване настъпването на застрахователното събитие и на размера на причинените вреди, както и да договаря уреждането на претенцията по извънсъдебен ред и да изпълнява изцяло задълженията, които произтичат от тези претенции. Според ал. 7 на чл. 503 КЗ представителят действа от името на застрахователи със седалище в държава членка. Гаранционният фонд поддържа регистър на представителите за уреждане на претенции. От своя страна Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, наричано по-нататък "бюрото", е сдружение с нестопанска цел със седалище в София, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /чл. 506 КЗ/. Бюрото одобрява за територията на Република България кореспондентите на застрахователите, които членуват в националните бюра, участващи в системата "Зелена карта" /чл. 510, ал. 1 КЗ/. Според чл. 515 КЗ при настъпило застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, бюрото в определени хипотези може да действа като компенсационен орган. В тези случаи то в качеството си на компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България. Съгл. чл. 513, ал. 2 КЗ в тези случаи бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд да отговаря по исковете. Представителят на застрахователя по чл. 503 не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо. При настъпване на ПТП на територията на РБ, както е в случая, според чл. 511 КЗ претенцията се обработва от кореспондента за територията на Република България на застрахователя на виновния водач или от бюрото. В чл. 513, ал. 1 КЗ е регламентирано, че „в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 КЗ бюрото е единствено процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е процесуално легитимиран по исковете по изречение първо“. Видно от удостоверение от ГФ на л. 32 то ответникът А.Б.Р.НА Щ. ЕООД е представител за уреждане на претенции на литовското AB L. draudimas за територията на България. Според справка от бюрото на л. 14 кореспондент на застрахователно дружество с друго, макар и сходно наименование, е български застраховател, но не и ответникът А.Б.Р.НА Щ. ЕООД. По този начин прекият иск по чл. 432 КЗ на увреденото лице от настъпило на територията на РБ ПТП за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е предявен срещу представителя за България на застрахователя по ГО – чуждестранно дружество. Според чл. 513 КЗ обаче надлежен ответник по иска е Националното бюро на българските автомобилни застрахователи или самият застраховател. ПТП е от м. 12.2019 г. Неговият представител или неговият кореспондент има права само да урежда претенции по извънсъдебен ред, както и да изпълнява задължения, които произтичат от тези претенции; да обработва документите по щетата. Той не може да е представител на застрахователя в процеса, нито по сила на така посочените норми на КЗ отм. и КЗ, нито на основание чл. 32 ГПК. В този смисъл е и Решение № 69 от 31.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2461/2019 г., II т. о., ТК. В случая искът е предявен срещу лице, което не разполага с надлежна пасивна процесуална легитимация и същият е недопустим. Поради това решението следва да бъде обезсилено, а пр-вото – прекратено. На ответника се дължат разноски за две инстанции. Според договор за правна защита и съдействие от 04.02.2020 г. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. Сторено е възражение за прекомерност в съдебно заседание от 04.04.2022 г., което е основателно. Предвид правната и фактическа сложност на делото и относимата редакция на НМРАВ бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г., е дължимо възнаграждение от 440 лв. за производството пред районния съд. За производството пред СГС се дължат разноски от 60 лв. – дт. Представен е списък по чл. 80 ГПК ведно с разписка за получена сума от адвоката на въззивника в брой като възнаграждение в размер на 600 лв. Така мотивиран, Софийски градски съд