Решение № 1719 от 21.2.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1647/2024 г.

Производството е по реда на чл. 231 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. С. Ю. от [населено място], ••, [адрес], против заповед № 3282 з - 4432/17.09.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГД „ГП“/, Министерство на вътрешните работи /МВР/, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „д“ ЗМВР, при установяване на обстоятелствата по чл. 155, ал. 1, т. 2, пр. първо ЗМВР, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“, е прекратено служебното му правоотношение като младши експерт, командир на отделение на Граничен контролно - пропускателен пункт /ГКПП/ Малко Търново, Гранично полицейско управление /ГПУ/ Малко Търново, Регионална дирекция „Гранична полиция“/РД „ГП“/ Елхово, Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГД „ГП“/, МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и чрез процесуалния си представител, поддържа сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорената заповед. Не ангажира доказателства. Претендира разноски. Ответникът - директор на ГД „Гранична полиция“, МВР, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Претендира разноски. Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, при следните съображения: С присъда № 460000 от 01.02.2023 г. по нохд № 2696/2020 г. на Софийски градски съд /СГС/, влязла в сила на 18.07.2024 г., жалбоподателят Д. Ю. е осъден за престъпление по чл.301, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/. На 03.09.2024 г., на жалбоподателя е извършена електронна справка за съдимост, рег. № № 240903005000370573, която съдържа данни за осъждането по чл.301, ал.1 НК/л.14 и 15 от делото/. На 03.09.2024 г., с докладна записка, рег. № 4070р - 19130/03.09.2024 г., електронната справка е изпратена на директора на РД „ГП“ Елхово с мнение за изготвяне на становище за несъвместимост на Д. Ю. с изискванията по чл.155, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 40, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на квалифицираната информация /ЗЗКИ/л.13 от делото/. На 05.09.2024 г., е изразено становище, рег. № 4070р - 19360, за несъвместимост на Д. С. Ю. с изискванията по чл.155, ал.1, т.2 ЗМВР и чл. 40, ал. 1, т. 4 ЗЗКИ. Същият е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, поради което не може да бъде държавен служител в МВР, нито да му бъде издадено разрешение за достъп до класифицирана информация/л.12 от делото/. На 05.09.2024 г., въз основа на данните в електронната справка, докладната записка и писменото становището, директорът на РД „ГП“ Елхово е направил предложение, рег. № 4070р - 19431, до директора на ГД „ГП“, МВР, да прекрати служебното правоотношение на Д. Ю. като младши експерт, командир на отделение на Граничен контролно - пропускателен пункт /ГКПП/ Малко Търново, Гранично полицейско управление /ГПУ/ Малко Търново, Регионална дирекция „Гранична полиция“ /РД „ГП“/ Елхово, Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГД „ГП“/, МВР/л. 11 от делото/. На 17.09.2024 г., със заповед № 3282з - 4432, на основание чл. 228, ал.1, вр. чл.226, ал.1, т.7, б „д“ ЗМВР, при установяване на обстоятелствата по чл.155, ал.1, т.2, пр. първо ЗМВР, когато не е възможно налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и във връзка с предложение рег. № 4070р - 19431/05.09.2024 г., директорът на ГД „ГП“, МВР, е прекратил служебното правоотношение на младши експерт Д. С. Ю. - командир на отделение на ГКПП Малко Търново, ГПУ Малко Търново, РД „ГП“ Елхово, ГД „ГП“, МВР, поради обективна невъзможност да изпълнява задълженията си при наличие на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМВР /да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията/, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“/л.10 от делото/ Заповед № 3282з - 4432 от 17.09.2024 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция“ /ГД „ГП“/, МВР, е предмет на разглеждане в настоящото производство. При тези факти се налагат следните правни изводи: На първо място, заповед № 3282 з - 4432 от 17.09.2024 г. е издадена от компетентен орган, съгласно чл.227, вр. чл.159 ЗМВР. На второ място, заповедта е в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Мотивите на административния акт се допълват от съображенията, изложени в докладна записка с рег. № 4070р - 19130/ 03.09.2024 г. и предложение с рег. № 4070р - 19431/ 05.09.2024 г. В тях са посочени влязлата в сила присъда, с която жалбоподателят е осъден за умишлено престъпление от общ характер и му е наложено наказание „глоба“ и „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК, както и че това обстоятелство обосновава несъвместимост със заеманата от него длъжност в МВР, независимо от реабилитацията, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР. Предложението е цитирано изрично в заповедта за прекратяване на правоотношението със служителя, поради което изложените в документа мотиви следва да се възприемат като такива, обосноваващи административния акт. На трето място обаче заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, при следните съображения: Преценката за общите и специфичните изисквания, на които следва да отговарят служителите в МВР, се прави не само при постъпване на работа, но и по отношение на вече назначените служители. Едно от изискванията е предвиденото в чл. 155, ал.1, т. 2 ЗМВР - лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията. Според правилото на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „д“ ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради установяване наличието на обстоятелства по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗМВР, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. Нормата е императивна и задължава компетентният орган при установяване на посочената несъвместимост да прекрати служебното правоотношение със съответния служител, но за да бъде приложена, следва да бъде установена и невъзможността на лицето да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.203, ал.1, т.1 ЗМВР - заради осъждането му за умишлено престъпление от общ характер. В случая, административният орган не е установил наличието на тази законоустановена отрицателна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 7, б. „д“ ЗМВР. Ето защо, оспорената заповед е издадена без да бъдат изяснени всички релевантни факти и в противоречие с материалния закон, което налага нейната отмяна. Процесуалният представител на ответника е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в настоящото производство. В случая възнаграждението, което е заплатено реално за настоящото производство, отговаря на фактическата и правна сложност на делото и следва да се присъди в цялост. При този резултат и предвид направеното искане в полза на жалбоподателя се следват разноски общо в размер на 1 090.00 / хиляда и деветдесет/ лева, представляващи 10.00 /десет/ лева дължима и заплатена за производството държавна такса и 1 080.00/ хиляда и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,