Решение № 9145 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1158/2024 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК. Делото е образувано по жалба на „Епром Срл“ ЕООД, с ЕИК 205740729, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 3, офис 4, представлявано от управителя Д. Л. А., чрез адв.А., против ревизионен акт /РА/ № 16001623003726-091-001/29.01.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [област], в частта, в която е потвърден с Решение № 181/24.04.2024 г. на директор дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /дирекция ОДОП/ при ЦУ на НАП – [област]. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на РА и се иска неговата отмяна. В тази насока се поддържа, че същият е издаден в нарушение на принципите, залегнали в ДОПК и при противоречиви мотиви относно непризнатото на жалбоподателя право на данъчен кредит. Сочи се, че в хода на административното производство са направени фактически констатации, които не кореспондират с установеното при ревизията и с представените от страна на дружеството доказателства. В съдебното заседание - жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа становище за отмяна на обжалвания РА и претендира разноски по делото, съгласно представен списък. Ответникът - Директор на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [област], чрез процесуалният си представител – юриск. Б., сочи жалбата за неоснователна и моли същата да се остави без уважение, по съображения изложени в решението на директора на дирекция ОДОП [населено място]. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмена защита. Окръжна прокуратура – [област], редовно призована, не встъпва в процеса и не изразява становище. Съдът, като се запозна със становищата на страните и съобрази събраните в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001623003726-020-001 от 23.06.2023 г. (л.221), издадена от С. П. П., на длъжност началник сектор при ТД на НАП - [област], е възложена данъчна ревизия на „Епром Срл“ ЕООД с обхват: данък върху добавената стойност за периода от 02.09.2019 г. до 31.05.2023 г., като е определен срок за извършване на ревизията до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 03.07.2023 г. по електронен път (л.219). Издадена е Заповед за изменение на ЗВР с № Р-16001623003726-020-002 от 02.10.2023 г. (л.146), с която крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 03.11.2023г. В хода на ревизионното производство органите по приходите установили, че ревизираното лице е вписано дружество в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 10.07.2019г., като до 13.04.2023 г. наименованието на дружеството е било „РИСЪРДЖЪНТ“ ООД. Регистрирано е по реда на ЗДДС на 02.09.2019 г. Основната му дейност е покупко-продажба на употребявани автомобили; инвестиционна дейност във връзка с недвижими имоти, консултации при отдаване и наемане и покупко-продажба на недвижими имоти. При извършената на дружеството-жалбоподател ревизия е установено, че за данъчните периоди м.04 - м. 10.2020 г. „ЕПРОМ СРЛ“ EООД декларира вътреобщностни доставки (ВОД) на автомобили с данъчна основа общо в размер на 107 570, 65 лв. (55 000 евро), като две превозни средства са транспортирани от територията на [държава] до територията на друга страна членка - [държава] и три - директно от [държава] до [държава], без да са пристигали на територията на страната и без транспортът им да е завършвал на територията на страната. Получател по доставките е лице, регистрирано за целите на ДДС през периода на доставките в държавата - членка [държава] с VIN IT01713470621 AUTO PLAZA 1 S.R.L. Установено е, от приходните органи, че дружеството – жалбоподател е декларирало ВОД по следните фактури с контрагент AUTO PLAZA 1 S.R.L.: Фактура № 2/14.04.2020 г. с предмет на доставка: автомобил Ф. Г., ДО – 22 492, 05 лв., 11 500 евро, плащане - 16.03.2020 г.; Фактура № 3/23.06.2020 г. с предмет на доставка: автомобил Ф. Г., ДО – 19 167, 13 лв., 9800 евро, плащане - 01.07.2020 г.; Фактура № 6/15.09.2020 г. с предмет на доставка: автомобил Мерцедес, ДО – 26 599, 29 лв., 13 600 евро, плащане - 07.10.2020 г.; Фактура № 7/02.10.2020 г. с предмет на доставка: автомобил Ауди А1, ДО – 18 189, 22 лв., 9300 евро, плащане - 23.10.2020 г.; Фактура № 8/20.10.2020 г. с предмет на доставка: автомобил Ф. Г., ДО – 21 122, 96 лв., 10 800 евро, плащане - 02.11.2020 г. По отношение на получателя на доставките, при проверката от приходните органи е констатирано, че е италианско дружество - AUTO PLAZA 1 S.R.L., което е дерегистрирано по ЗДДС на 07.01.2021 г., но към периода на гореописаните доставки (м. 04-м.10.2020 г.) същото е с валиден VIN. Съгласно писмени обяснения от РЛ, дадени в хода на проверката, предмет на доставките са употребявани автомобили. Уговорките за извършване на доставките са правени от управителя по телефона. Доставени са общо 5 бр. автомобили, като при продажбите им е прилагана следната схема: закупуване на автомобила от страни в ЕС, предимно от [държава], превоз до [държава] и в рамките на няколко дни транспортиране до [държава] на територията на автокъща DOMUZ CAR SRLS с адрес в [държава] [населено място], [улица]. Уговорката с посочената автокъща била автомобилът да бъде изложен и съхраняван на отговорно пазене. В случай че автокъщата успее да уговори продажбата му, „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД издава фактура на автокъщата, а тя след това след прилагане на надценка извършва продажба на крайния клиент директно. Посочено е, че в този случай автокъщата няма участие в продажбата на автомобила, а „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД продава от свое име автомобила директно на клиента в чужбина. Транспортът е за сметка на „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД. Към инвойс - фактурите за извършените продажби са представени банкови извлечения с наредител MOTOR OUTLET SOCIETA - по Фактура № 2/14.04.2020 г. за платена сума от 11 500 евро, дата на плащане - 16.03.2020 г., по Фактура № 3/23.06.2020 г. за платена сума от 9 800 евро, дата на плащане - 01.07.2020 г.; по Фактура № 6/15.09.2020 г. за платена сума от 13 600 евро, дата на плащане - 07.10.2020 г.; по Фактура № 7/02.10.2020 г. за платена сума от 9300 евро, дата на плащане - 23.10.2020 г.; по Фактура № 8/20.10.2020 г. за платена сума от 10 800 евро, плащане - 02.11.2020 г. Представени са международни товарителници с дати на издаване, съответстващи на датите на издаване на посочените по-горе фактури и с вписани в същите реквизити, както следва: № 2/14.04.2020г. с изпращач - Auto Mobil Dana, [държава] и получател – DOMUS CAR SRLS, [държава], товарен пункт – [държава], място на доставка – [държава] и поставени печати на изпращача и получателя; № 3/23.06.2020г. с изпращач – Waliczek Automobile GmbH, [държава] и получател – DOMUS CAR SRLS, [държава], товарен пункт – [държава], място на доставка – [държава] и поставени печати на изпращача и получателя; № 6/15.09.2020г. с изпращач - „ЕПРОМ СРЛ“ EООД/„РИСЪРДЖЪНТ“ ООД/, [държава] и получател – DOMUS CAR SRLS, [държава], товарен пункт – [държава], място на доставка – [държава] и поставени печати на изпращача и получателя; № 7/02.10.2020г. с изпращач - „ЕПРОМ СРЛ“ EООД/„РИСЪРДЖЪНТ“ ООД/, [държава] и получател – DOMUS CAR SRLS, [държава], товарен пункт – [държава], място на доставка – [държава] и поставени печати на изпращача и получателя; № 8/20.10.2020г. с изпращач – ASLAN AUTOMOBILE, [държава] и получател – DOMUS CAR SRLS, [държава], товарен пункт – [държава], място на доставка – [държава] и поставени печати на изпращача и получателя. Представени са от ЗЛ пред приходните органи договори за предаване на автомобил на консигнация, сключени с DOMUS CAR SRLS, [държава], инвойси за покупката на автомобилите с получател „РИСЪРДЖЪНТ“ ООД /„ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД/, и фактури за получени транспортни услуги. По отношение на фактури № 6/15.09.2020 г. и № 7/02.10.2020 г. е установено от приходните органи, че предмет на продажба са МПС, придобити от вътреобщностно придобиване (ВОП) и са пристигнали на територията на [държава]. Тези МПС се транспортират до автокъща DOMUZ CAR SRLS, [държава], където са изложени и съхранявани на отговорно пазене. След като автокъщата намира клиент, фактурите са издадени на крайния клиент - AUTO PLAZA 1 S.R.L.S., а не на получателя, където се складира стоката. Това се установява от транспортните документи, представените договори и писмени обяснения. Предвид така установеното, органите по приходите посочват, че по тези доставки е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 3 т. 3 от ЗДДС, а именно, че за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Установено е и е декларирано в хода на ревизията, че дружеството-жалбоподател не е регистрирано за целите на ДДС в [държава]. Счетено е, че доставките по описаните по горе фактури не представляват ВОД, а същите са с място на изпълнение на територията на страната, облагаеми със ставка 20% по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и е начислен допълнително ДДС в размер на 8 957, 70 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС върху данъчна основа, равна на данъчната основа на инвойс-фактури: № 6/15.09.2020 г. и № 7/02.10.2020 г. за извършените продажби, декларирани от дружеството като ВОД. Относно фактури № 2/14.04.2020 г., № 3/23.06.2020 г. и № 8/20.10.2020 г. за ВОД с получател AUTO PLAZA 1 S.R.L.S [държава] е изискана информация от РЛ (ИПДПОЗЛ № Р-16001623003726-040-001/11.07.2023г. ) дали ВОП на автомобилите, предмет на тези продажби, е обложено в държавата членка [държава], където те са пристигнали и е завършил превозът им. В обяснителна записка (л. 218) от управителя на РЛ е посочено, че няма връзка с фирмата-получател от 2020 г. и няма как да изиска информация от тях. Посочено е, че AUTO PLAZA 1 S.R.L.S e регистрирано с основна дейност - посредник при продажба на автомобили (автокъща). Дружеството е изискало от приходните органи да направят проверка по служебен път от италианската приходна агенция за по нататъшните продажби на автомобилите и дали ДДС е начислен в [държава]. Представени са документи за транспорта на автомобилите от [държава] до [държава]. В тях за изпращачи са посочени немски дружества, а в клетката подпис и печат на получател е посочен DOMUS CAR SRLS. Автомобилите са транспортирани директно от [държава] в автокъща в [държава]. Констатирано е от приходните органи, че за покупката на продадените автомобили по фактури № 2/14.04.2020 г., № 3/23.06.2020 г. и № 8/20.10.2020 г., „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД („РИСЪРДЖЪНТ“ ООД) е издавало Протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както следва: № 3/27.09.2019 г. на стойност 14 610, 05 лв. и ДДС 2 922, 01 лв. с доставчик DE294701228 Waliczek Automobile GmbH, № 2/24.09.2019 г. на стойност 19 558, 30 лв. и ДДС 3 911, 66 лв. с доставчик DE812691155 Aslan Automobile e.K., отразени в дневник за продажбите и в този за покупките за м.09.2019 г. и № 6/01.10.2019 г. на стойност 19 362, 72 лв. и ДДС 3 872, 54 лв. с доставчик DE215329420 Auto Mobil Dana, отразен в дневника за продажбите и в този за покупките за м.10.2019 г. Във връзка с чл. 62, ал. 2 от ЗДДС от страна на приходните органи е прието, че по тези три фактури е налице ВОП и ревизираното лице правилно е издало протоколи с начислен в същите ДДС и правилно ги е отразило в дневниците за продажби, но за начисления данък по тези фактури е счетено, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 10 706, 21 лв. по издадените протоколи за ВОП. Този извод приходните органи мотивират с факта, че ЗЛ не е доказало, във вр. с чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, че ВОП е обложено в държавата членка по пристигане на стоките, както и че със същите не са извършени последващи облагаеми доставки от РЛ. В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001623003726-092-001/15.11.2023 г. (л.133). Срещу така изготвения РД, от страна на „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № K-7-7/24.01.2024 г. (л.117), въз основа на които, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001623003726-091-001 от 29.01.2024 г. (л.104). В срока по чл.152, ал.1 ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция ОДОП-[област] при ЦУ на НАП, кой­то с Решение № 181 от 24.04.2024 г. е потвърдил същия в обжалваната част. В мотивите на решението са изложени съображения в подкрепа констатациите в РА за непризнат данъчен кредит в размер на 10 706, 21 лв. за осъществените ВОП по фактури №2/14.04.2020 г., № 3/23.06.2020 г. и № 8/20.10.2020 г. за последващи продажби на автомобилите, декларирани като ВОД. Обсъдено е от решаващия орган, че автомобилите по посочените фактури за продажби са закупени през м.09. и м.10.2019 г. от ревизираното дружество от [държава] в режим на ВОД. Същите са превозени от [държава] отново до автокъща Д. К. С. в [държава] и съгласно протоколи за предаване на консигнация са предадени от ревизираното дружество на посочената автокъща през същите месеци на 2019 г. В м.06. и м.07.2020 г. са продадени на АУТОПЛАЗА 1 СРЛ. В случая, според директора на дирекция ОДОП – [област], е приложима разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, независимо от ал. 1, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. След като мястото на придобиването се счита на територията на страната и доставката е облагаема на основание чл. 84 от ЗДДС данъкът за това придобиване е изискуем от ревизираното дружество. Същото е издало протоколи и е начислило ДДС за тези ВОП, като протоколите са отразени в дневниците за продажби. Според решаващия орган „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД е процедирало правилно, тъй като то е извършило ВОП на територията на [държава]. Не е доказало, че това придобиване е обложено от него в [държава] и е декларирало, че няма регистрация за целите на ДДС в [държава]. В тази връзка е прието, че след като „ЕПРОМ СРЛ“ ЕООД е предало колите за излагане и съхранение в автокъща Д. К. С., но не е прехвърлило собствеността върху същите на последната, фактически ги е предоставило на склад и отговорно пазене и това е станало в м.09. и м.10.2019 г. Последващата продажба за АУТОПЛАЗА 1 СРЛС през м.04., м.06. и м.10.2020 г. е извършена от ревизираното лице на територията на [държава]. С оглед на това, според решаващия орган, извършените продажби за АУТОПЛАЗА 1 СРЛС, не представляват ВОД за ревизираното лице, нито - ВОП за неговия клиент, по причина на това, че няма извършено транспортиране на стоки от територията на [държава] до територията на [държава] при тези продажби и не е изпълнен чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. За безпредметни са приети действията на жалбоподателя пред данъчните власти в [държава], както и искането му за предприемане на такива от приходните органи с цел установяване облагането от АУТОПЛАЗА 1 СРЛС на тези продажби като предмет на ВОП. Според мотивите на издаденото от директор дирекция ОДОП [населено място] решение, органите по приходите правилно не са признали правото на приспадане на данъчен кредит за начисления в протоколите данък, тъй като ревизираното лице не доказва, че същите са предназначени за последващи облагаеми доставки. Сочи се, че последващата доставка на автомобилите е следвало да бъде обложена от ревизираното лице в [държава], но то е приложило неправилно нулева ставка по закона за ДДС в [държава]. Направен е извод, че при осъществено ВОП материалноправните основания за възникване на право на данъчен кредит биха били налице, ако стоката се използва за последваща облагаема доставка или за целите на облагаемата дейност на лицето, което в случая не е налице. Горната фактическа обстановка се установява от събраните в производството писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалвания административен акт и приобщения - 1бр. диск. С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1979/30.09.2021 г. (л. 6), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л. 4), Заповед № РД-09-2109/13.11.2023 г. (л.10), Заповед № РД-09-2514/29.11.2021г. (л. 12), и Заповед № РД-09-2277/30.11.2023 г. (л. 14), всички издадени от директора на ТД на НАП [област]. Представени са също така, сертификати за електронен подпис (л.16-18) на длъжностните лица, изготвили административния акт. При така установеното от фактическа страна, като обсъди приобщените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна: Жалбата е подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след оспорване на ревизионния акт по административен ред, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При дължимата проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в изискуемата форма и съдържание. При извършване на ревизията и при издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби. Съдът не констатира нарушаване на принципите на законност, обективност, служебно начало и добросъвестност. Органите по приходите са обосновали изводите си на факти, събрани законосъобразно и при спазване на процесуалните правила. Правото на защита на ревизираното лице не е било накърнено. Жалбоподателят е изложил своите оплаквания пред съда, ангажирал е доказателства и по този начин ефективно е упражнил правото си на защита срещу РА. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. На основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки по чл. 7, с изключение на освободените вътреобщностни доставки по чл. 38, ал. 2, са облагаеми с нулева ставка на данъка. По силата на чл. 53, ал. 2 ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 45, т. 1, б.„а“ ППЗДДС доставчикът следва да разполага с документ за доставката – фактура, а съгласно чл. 45, т. 2, б.„а“ ППЗДДС документите, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, са транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. По делото е безспорно, че дружеството-жалбоподател е издало процесните фактури с предмет на доставка автомобили и получател AUTO PLAZA 1 S.R.L., регистрирано за целите на ДДС през периода на доставките в държава членка – [държава]. Не се спори и че са налице документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките извън територията на [държава], като две от превозните средства са транспортирани от територията на страната до територията на друга страна членка на Общността – [държава], а три превозни средства са транспортирани директно от [държава] до [държава], без да са пристигнали на територията на страната. Транспортът е извършен за сметка на жалбоподателя. Към фактурите са приложени международни товарителници /ЧМР/, банкови извлечения, договори за предаване на автомобилите на консигнация, invoice за покупка на автомобилите. Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните, спорът е по отношение прилагането на материалния закон. По отношение на леките автомобили – предмет на продажби по Фактури № 6/15.09.2020 г. и № 7/02.10.2020 г. е установено, че са пристигнали на територията на [държава], след което са транспортирани до автокъща, находяща се на територията на [държава], където са изложени и съхранявани до продажбата им на дружеството AUTO PLAZA 1 S.R.L.S. В решението на директора на дирекция ОДОП е посочено, че по тези доставки е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Съгласно същата, за възмездна доставка на стоки за целите на ЗДДС, се смята изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС; това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване. В чл. 15а от ЗДДС е регламентирано съдържанието и приложението на този режим, като съгласно ал. 1 данъчно задължено лице може да прехвърля стоки, представляващи част от неговите стопански активи, от територията на една държава членка до територията на друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване. В ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че прехвърлянето по ал. 1 под режим на складиране на стоки до поискване не е възмездна доставка на стоки, когато са налице едновременно следните условия: 1. стоките са изпратени или транспортирани от данъчно задълженото лице или за негова сметка от трето лице от територията на една държава членка до територията на друга държава членка с цел извършване на последваща доставка на друго данъчно задължено лице в държавата членка, в която стоките са пристигнали или превозът им е завършил, при наличие на договор между двете данъчно задължени лица, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик; 2. данъчно задълженото лице, което прехвърля стоките, не е установено и няма постоянен обект на територията на държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва; 3. данъчно задълженото лице, за което стоките са предназначени да бъдат доставени, е идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, и неговият идентификационен номер по ДДС, издаден му от тази държава членка, е предоставен на данъчно задълженото лице, посочено в т. 2 към момента, в който започва изпращането или транспортирането на стоките; 4. стоките са вписани в регистъра по чл. 123, ал. 5 към момента, в който започва изпращането или транспортирането им от данъчно задълженото лице по т. 2; 5. идентификационният номер по ДДС на данъчно задълженото лице, посочено в т. 3, издаден му от държавата членка, в която стоките пристигат или превозът им завършва, е включен във VIES-декларация за данъчния период на изпращането или транспортирането на стоките от данъчно задълженото лице по т. 2. По силата на чл. 17 от Директива 2006/112/ЕО прехвърлянето в друга държава членка от данъчно задължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, се третира като възмездна доставка на стоки. Прехвърлянето в друга държава - членка означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчно задължено лице за целите на неговата стопанска дейност до местоназначение извън територията на държавата-членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността ( чл. 17, ал. 1, изр. второ от Директива 2006/112/ЕО ). Същевременно, с чл. 17а, ал. 1 от Директива ЕС/2018/1910 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на хармонизирането и опростяването на някои правила от системата на данъка върху добавената стойност за данъчно облагане на търговията между държавите-членки, прехвърлянето в друга държава членка от данъчно задължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи, в друга държава членка под режим на складиране на стоки до поискване от клиента, не се третира като възмездна доставка на стоки. В ал. 2 на чл. 17а са посочени изключенията от това правило. Едно от условията, които предвижда чл. 17а, ал. 2, буква "а" от Директива 2018/1910 за прилагането на режима на складиране на стоки до поискване от клиента, е стоките да са изпратени или превозени от данъчно задължено лице или от трето лице от негово име до друга държава - членка с оглед доставка на посочените стоки там на по-късен етап и след пристигането им на друго данъчно задължено лице, което има право да придобие собствеността върху тези стоки в съответствие със съществуващо споразумение между двете данъчно задължени лица. Тоест, за да бъде приложен режимът за складиране на стоки до поискване, е необходимо да има споразумение/договор между двете страни, който е основа за сделката за складиране на стоки до поискване. При липса на такова споразумение/договор изискването на чл. 17а, ал. 2, буква, "а" от Директивата за ДДС, съответно на чл. 15а, ал. 2, т. 1 от ЗДДС е неизпълнено. Наличието на договор между двете страни, според който придобиващото лице е оправомощено да изважда стоки от определен вид от запаса срещу заплащане на определена цена, като по този начин придобива собствеността на тези стоки, изпълнява условието на член 17а. ал. 2, буква "а" от Директивата за ДДС относно "съществуващо споразумение между двете данъчно задължени лица". Освен това, доставчикът не трябва да е установен или да има постоянен обект в държавата - членка, до която стоките се изпращат или превозват. Това условие е предвидено в чл. 17а, ал. 2, буква "б" от Директивата за ДДС, съответно в чл. 15а, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. От събраните в хода на съдебното производство доказателства и релевантните нормативни разпоредби на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО, посочени по-горе, съдът намира, че в случая не е представен сключен договор с друго данъчно задължено лице в [държава], по силата на който да е предвидено прехвърляне на правото на собственост или на всяко друго право на разпореждане със стоките като собственик. В представените по делото протоколи за предаване на автомобил на консигнация (л. 48, л. 59) не се съдържа волеизявление на страните за прехвърляне на правото на собственост на процесните леки автомобили или друг вид разпореждане със собствеността им. Безспорно е установено, че дружеството жалбоподател не е регистрирано за целите на ДДС в [държава], както и не са налице данни, че дружеството притежава постоянен обект там. Не се твърди, че е заведен и не е представен електронен регистър по чл. 123, ал. 5 от ЗДДС, който са длъжни да водят лицата, прехвърлящи стоки под режим на складиране на стоки до поискване. Счетено е от стана на приходните органи, че доставките по процесните фактури не представляват ВОД. Леките автомобили - предмет на фактурите не са транспортирани в [държава] по горепосочения режим на складиране и в този смисъл правилно и съответно на събраните доказателства органите по приходите са приложили нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, която транспонира чл. 17, ал. 1 от Директива 2006/112 ЕО. Правилно органите по приходите са определили, че транспортирането на автомобилите от [държава] до [държава] и предаването им на отговорно пазене изпълнява нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, и по-конкретно – предложение последно. Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставката на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя, т.е. доставката е с място на изпълнение територията на страна и е облагаема със ставка 20% по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС. По отношение на констатацията за непризнат данъчен кредит в общ размер на 10706, 21 лв. за осъществените ВОП по фактури по фактури №2/14.04.2020 г., № 3/23.06.2020 г. и № 8/20.10.2020 г. за последващи продажби на автомобилите, декларирани като ВОД е констатирано, че автомобилите по посочените фактури са закупени през м. 09 и м.10, 2019г. от жалбоподателя от [държава] и са превозени от [държава] до автокъща Д. К. С. в [държава]. Предадени са от жалбоподателя на автокъщата, видно от протоколи за предаване на автомобил на консигнация (л. 69, 81 и 93), след което през м.06 и 07, 2020г. са продадени на АУТОПЛАЗА 1 СРЛ. В жалбата се сочи, че по отношение на така посочените продажби в ревизионното производство не е изследван въпросът дали ревизираното лице има качеството на посредник в тристранна операция. В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл. 15 от ЗДДС, тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави-членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия: 1) регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава-членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава-членка В (придобиващ); 2) стоките се транспортират директно от А до В; 3) посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите-членки А и В; 4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката. Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата-членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС, като при недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС се приема, че е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съответно, съгласно чл. 62, ал. 5 от ЗДДС, независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата-членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1) посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2) лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3) същият този посредник издаде фактура за последващата доставка, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4) лицето (посреднникът) декларира последващата доставка във VIES-декларацията за съответния данъчен период. Разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗДДС точно транспонира чл. 42 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност. Материалноправната предпоставка, която следва да е налице, за да се приеме, че мястото на вътреобщностното придобиване на стоки, е мястото, където завършва изпращането или превозът на стоките за лицето, което ги придобива, и да е доказано осъществяването на вътреобщностно придобиване за целите на последваща доставка на територията на държавата-членка, за която получателят, е определен като платеца на ДДС. Според решението на СЕС от 19 април 2018 г. по дело C-580/16, Firma Hans Bьhler KG, т. 46 съгласно член 42, буква а) от Директивата за ДДС междинното придобиващо лице трябва да докаже, че е придобило стоките за целите на последваща доставка на територията на държавата членка, определена в съответствие с член 40 от Директивата за ДДС, за която получателят на доставката е определен като платеца на ДДС в съответствие с член 197 от посочената директива. В т. 49 и т. 50 от същото решение СЕС приема, че това материалноправно условие подлежи на доказване и не е формално за разлика от условието по член 42, буква б). Според член 141 от директивата всяка държава-членка взема специални мерки, за да гарантира, че ДДС не се начислява върху вътреобщностните придобивания на стоки на нейна територия, извършени в съответствие с член 40, когато са изпълнени предвидените за това условия. Доколкото в директивата липсват конкретни разпоредби относно доказателствата, които данъчно задължените лица следва да представят, за да се ползват от освобождаване от ДДС, в правомощията на държавите-членки в съответствие с чл. 131 от нея е да регламентират в националните законодателства документите, необходими за доказване осъществяването на ВОД и ВОП. Принципът на правна сигурност, следствие на който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква правните норми да бъдат ясни, от една страна, и от друга – прилагането им да е предвидимо (т. 27 и т. 28 от решение на СЕС от 9 октомври 2014 г. по дело С-492/13, "Траум", т. 49 от решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-409/04, Teleos). От изложеното следва, че в съответствие с чл. 131 от Директива 2006/112/ЕО българският законодател е регламентирал документите, които следва да бъдат представени от посредника в тристранната операция, за да докаже, че е осъществено ВОП, а това са документите, изброени в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, към който препраща ал. 6 на чл. 62 от ЗДДС и които не са представени от страна на ревизираното лице. При липса на доказана тристранна операция, мястото на изпълнение на процесната доставка се определя по предвиденото в чл. 62 от ЗДДС. Съгласно текста на ал. 1 от същата разпоредба, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо, че процесната стока не е пристигнала на територията на [държава], на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, придобиващо стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Текстът на чл. 62, ал. 3 предвижда неприложимост на ал. 2, когато лицето разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата-членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им. В случая обаче, не са ангажирани доказателства, че ВОП на стоките е обложен в процесната държава-членка. След като дружеството-жалбоподател не притежава всички необходими документи, посочени в чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС, то не е изпълнило задължението си за доказване на обстоятелствата по чл. 62, ал. 5 от ЗДДС за определяне мястото на изпълнение по процесните доставки, поради което и настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 9, ал. 3 от ППЗДДС, в която хипотеза се счита, че данъкът е изискуем от посредника на основание чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тъй като лицето не доказва, че ВОП е обложено в държавата-членка на пристигане на стоките, както и поради това, че с тези автомобили не са извършени последващи доставки. Следователно, правилен е изводът на ревизиращите органи, че правилно е процедирано от „Епром СРЛ“ ЕООД, тъй като е извършило ВОП на територията на [държава] и не е доказало, че това придобиване е обложено от него в [държава], като то самото е декларирало, че няма регистрация за целите на ДДС в [държава] - на практика колите са предадени от „Елпром СРЛ“ ЕООД за съхранение на Домус кар СРЛ, но няма прехвърляне на собствеността им на последно соченото дружество в м.09. и м.10.2019 г. Т. е. налице е отговорно пазене. Правилно е преценено от страна на приходната администрация, че последваща продажба за Аутоплаза 1 СРЛС е осъществена през м.04., м.06. и м.10.2020 г. от РЛ на територията на [държава]. Предвид посочения механизъм на сделката, правилно органът по приходите е приел, че в случая не е налице нито ВОД – за ревизираното лице, нито ВОП – за неговия клиент, тъй като няма извършено транспортиране на стоки от територията на [държава] до територията на [държава] при тези продажби и не е изпълнен чл.7, ал.1 от ЗДДС. Според текста на тази разпоредба вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика. Ето защо, последващата доставка на автомобилите е следвало да бъде обложена от РЛ в [държава], но то е приложило неправилно нулева ставка по ЗДДС в [държава]. В случая, липсва и последваща облагаема доставка. Изложеното води до крайния извод, че с РА № 16001623003726-091-001/29.01.2024 г. законосъобразно не е признато право на данъчен кредит на жалбоподателя по процесните фактури и са определени задължения по ЗДДС за съответните данъчни периоди. С оглед горното, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.161, ал. 1, изр. последно от ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 1806 (хиляда осемстотин и шест) лева. Водим от горното на основание чл.160 и чл.163 ДОПК, Административен съд – [област] - ХXVIII състав,