Решение № 6431 от 24.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 7432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на Д. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], вх. Г, ет. 5, ап. 58, представляван от адвокат И. К., ВАК, с личен номер на адвокат: 1000042890, със съдебен адрес: [населено място], [улица], срещу Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. С обжалваното решение на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредба 3/ е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г., подадена от Д. К. К.. В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона. По същество оплакванията са както следва: Жалбоподателят излага твърдение, че жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г. е допустима и основателна, както и че съществуват основания за нейното уважаване. Твърди се, че проверката по административната преписка в КЕВР е протекла строго формално с разменени становища между страните и без правно обосноваване и мотиви за отхвърляне на жалбата. Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето на жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г. е било незаконосъобразно, поради обстоятелството, че е налице нарушение на процедурата за прекъсване на електрозахранване от страна на доставчика на електроенергия по чл. 58, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 14 и чл. 26, т. 3 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, одобрени от КЕВР с Решение № ОУ-12 от 08.08.2022 г. Иска се решението да бъде отменено и преписката да бъде върната на КЕВР със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище по делото се поддържа жалбата, както и изложените в нея основания и мотиви и се претендират разноски по делото по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от гл. юрк. К., който моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Заинтересованата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно призована, не изпраща представител. Административен съд София-град, след като обсъди релевираните с жалбата основания и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Д. К. К. е клиент на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за обект, находящ се на адрес [населено място], [жк], вх. Г, ет. 5, ап. 58, с абонатен № 0102703097. Консумираната електроенергия на обекта се използва за битови нужди. Вследствие на извършена проверка, за обекта е констатиран неправомерен достъп до вътрешността на електромера, с оглед чл. 50, ал. 1, т. Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Изчислено е количество електрическа енергия и е издадена Фактура № 0108404151/06.10.2022 г. на стойност 1 224, 68 /хиляда двеста двадесет и четири лева и 0, 68 ст./ лв. за периода от 26.07.2022 г. до 16.09.2022 г. Определеният с издадената фактура срок за плащане е 26.10.2022 г. Фактурата, ведно с копие на всички документи относно извършената корекция, са изпратени на Д. К. К. с писмо с изх. № 63781_КП5101753_2/06.10.2022 г. На 21.11.2022 г. на посочения от Д. К. К. адрес за кореспонденция в [населено място] е изпратено писмо предизвестие с изх. № EDN-7334/21.11.2022 г., с което „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД са го уведомили, че в срок до 25.11.2022 г. следва да заплати дължимата сума по Фактура № 0108404151/06.10.2022 г., както и съответната лихва за забава. Указано е още, че неспазването на упоменатия срок се счита за основание да бъде приложена разпоредбата на чл. 123, ал. 6 от ЗЕ, а именно временно преустановяване на преноса на електрическа енергия, поради неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на дължимите към доставчика суми. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от Д. К. К. и е образувано гр. д. № 5263/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Предмет на така образуваното дело е гореописаната Фактура № 0108404151/06.10.2022 г. Постановено е решение № 2054/08.06.2023 г. от районния съд, като същото не е било обжалвано от Д. К. К.. Решението е влязло в сила и към момента на извършената от КЕВР проверка по административно производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г., не са били налице данни за ново съдебно производство по процесната фактура. В обжалваното Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на КЕВР е изложено, че по смисъла на чл. 58, ал. 1 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД /Общите условия/, дружеството има право временно да преустанови преноса на електрозахранване, в случай че клиентът не е заплатил стойността на фактура или на издадено дебитно известие в срока, предвиден в чл. 47, ал. 1 и ал. 2 и чл. 49, ал. 1. Жалбоподателят излага твърдението, че на 11.12.2023 г. е било преустановено електрозахранването към обекта. На 12.12.2023 г. той е подал писмено искане № 6709348/12.02.2023 г. за предоставяне на информация относно преустановяване на захранването в обекта без предварително уведомление. От страна на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е извършена проверка и с писмо с изх. № 6709348/09.01.2024 г. Д. К. е бил уведомен, че следва лично или чрез упълномощения от него процесуален представител да се запознае с решение № 2054/08.06.2023 г. от Районен съд – Варна за заплащане на дължимите суми по оспорваната фактура. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за срока за заплащане на фактурата след постановяване на решението от съда и задължението не е било налично в онлайн платформи за заплащане, както и не е бил уведомяван от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за постановеното решение, дружеството е посочило, че съдът изпраща съдебните решения на всяка от страните по делото, следователно жалбоподателят следва да е бил запознат с така постановеното решение и дружеството няма допълнително задължение за уведомяване на клиента за заплащане на дължимите суми. По време на проведеното гр. д. № 5263/2022 г. по описа на Районен съд – Варна снабдяването с електрическа енергия в обекта не е било преустановено, но след приключване на производството и влизане в сила на постановеното решение, електрозахранването към обекта е било преустановено на 11.12.2023 г поради неплатено задължение по Фактура № 0108404151/06.10.2022 г. Производството пред административния орган е започнало по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г. /л. 43-46/ от Д. К. К. с твърдения, че преустановеното спиране на електрозахранването противоречи на закона, общите условия на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и добрите нрави. Искано е КЕВР да извърши проверка и при установяване на нарушение, да бъдат приложени необходимите мерки съгласно Закона. Копие от жалбата е изпратено до Комисия за защита на потребителите. Жалбата не е подадена по реда на чл. 143, ал. 3 от Наредба № 3, поради което на основание чл. 142, ал. 5 и чл. 143, ал. 4 от Наредба № 3 на 15.02.2024 г. с писмо изх. № Е-11Д-00-7/15.02.2024 г. на КЕВР е изпратена на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД и „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД за разглеждане по компетентност и предоставяне на становища по случая. С вх. № Е-11Д-00-7/05.03.2024 г. е постъпило становище от ЕРП Север, в което се поддържа, че Д. К. К. е клиент на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за посочения в жалбата обект. Допълнително е посочено, че от страна на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД няма образувано съдебно производство срещу г-н К. и в тази връзка не е в компетентността на дружеството да предостави становище по случая. Допълнително е изложено, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД е извършило проверка по случая и са изложени фактическите обстоятелства, както и приложени доказателства, както следва /л. 21-41/: По жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г. е изготвен доклад и е предложен вариант за решение. Видно от Протокол № 100/10.04.2024 г. на закрито заседание по т. 4 от дневния ред КЕВР е разгледала жалбата и е прекратила производството по преписката. Решението е взето с три гласа „ЗА“, от които два гласа на членове на Комисията със стаж в енергетиката. При така установените факти от правна страна, съдът намира следното: Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, от лице, имащо правен интерес, и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. В настоящия случай се установява, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 17 от 2015 г. регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от КЕВР, като според чл. 11, ал. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 9 от 2022 г. КЕВР е колегиален орган, състои се от 5 членове, включително председател. Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав /чл. 13, ал. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 35 от 2015/. Комисията разглежда и решава постъпилите жалби в два състава, както следва: състав „Енергетика“, който включва председателя и членовете със стаж в областта на енергетиката и състав „Водоснабдяване и канализация“, който включва председателя и членовете със стаж в областта на водоснабдяването и канализацията – чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, ред. ДВ, бр. 9 от 2022 г. По аргумент от чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 9 от 2022 г. КЕВР се произнася с мотивирани решения, които се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав, от които поне един от членовете със стаж в енергетиката – при упражняване правомощия на комисията в енергетиката. Въздържане от гласуване не се допуска, а начинът на гласуване на всеки гласувал и мотивите на всеки гласувал против се отразяват в протокола към решението – чл. 13, ал. 4 от ЗЕ. Визираните разпоредби от ЗЕ в редакции, относими по време към процесния административен акт, очертават обстоятелствата, при наличието на които комисията разполага с компетентност да постанови решение като оспореното понастоящем такова. Видно от извлечението от № 100/10.04.2024 г. /л. 6-13/ се установява, че на закрито заседание, проведено на 10.04.2024 г. и тримата членове на състав „Енергетика“ на КЕВР са присъствали – председателят и двама членове със стаж в областта на енергетиката, които са гласували „ЗА“. Следователно, заседанието на специализирания състав „Енергетика“, на което е постановено процесното решение, е проведено от компетентния състав, заседавал при наличие на изискуемия по чл. 13, ал. 1 от ЗЕ ред. ДВ бр. 35 от 2015 г. кворум /двама от трима членове/, а решението е постановено при наличие на предвиденото в чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗЕ ред. ДВ бр. 9 от 2022 г. мнозинство. Предвид гореизложеното съдът приема, че Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на КЕВР е постановено от компетентен орган и не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност. Решението е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В обстоятелствената част на решението са изложени достатъчно съображения в тази посока, позволяващи да се направи както извод за конкретните мотиви, от които органът се е ръководил при вземането на решението, така и да се извърши преценка за законосъобразност на акта. Спазена е процедурата по провеждане на административното производство. Според ал. 7 на чл. 22 от ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60 от ЗЕ - Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, обн. ДВ, бр. 33 от 5 април 2013 г. Съгласно чл. 144, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г., КЕВР във всички случаи следва да се произнесе с решение, след като извърши проверка на изложените в нея обстоятелства и след като събере всички необходими доказателства за изясняване на случая. След събирането на доказателствата и след извършването на проверката следва да се състави доклад и проект за решение, в които се отразяват обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните и фактическите констатации по жалбата /чл. 145, ал. 1 от Наредбата/. Докладът и проектът за решение, заедно с жалбата и преписката по нея, се представят на председателя на комисията, който с резолюция определя внасянето им за разглеждане на жалбата и решаването ѝ от комисията в закрито заседание - чл. 145, ал. 2 от Наредбата. Когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката - чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Настоящият съдебен състав намира, че КЕВР не е допуснал процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон. По административното производство са надлежно изискани съответните становища и са събрани относимите доказателства, като са съобразени правните и фактическите констатации по жалбата. Към доклада и проекта на решение са приложени всички събрани по административното производство доказателства, като КЕВР ги е съобразил в цялост при прекратяване на административното производство по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г. С оглед извършената от КЕВР проверка и приобщените по административното производство доказателства, следва да бъде съобразен изходът от образуваното по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от Д. К. К., гражданско дело № 5263/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. Предмет на образуваното гражданско дело е била гореописаната Фактура № 0108404151/06.10.2022 г., за която жалбоподателят е изложил твърдения, че не дължи сумата в размер на 1 224, 68 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия, потребена в обект, находящ се на адрес [населено място], [жк], вх. Г, ет. 5, ап. 58. В рамките на гражданското производство, Д. К. К. е оспорил доставката и реалното потребление на електроенергия в твърдения размер в рамките на процесния период. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, като заключението на вещото лице е потвърдило, че електрозахранващото дружество-оператор е спазило процедурата по извършване на монтаж на повредено от неправомерно външно вмешателство измервателно устройство, както и че корекцията по сметката на потребителя К., след монтаж на ново измервателно устройство, по методиката, установена в чл. 50 ПИКЕЕ, е извършена правомерно и коректно. Гражданският съд е приел, че начислената на потребителя по този начин сума в размер на 1 224, 68 лв. е дължима и ищецът не е успял да докаже липсата на задължение по процесната фактура, с оглед на което е постановил решение № 2054/08.06.2023 г., с което е отхвърлил предявения от Д. К. К. отрицателен установителен иск. Няма данни, както и жалбоподателят не е навел твърдения в тази посока, че решението на Районен съд – Варна е било обжалвано и същото е влязло в сила и към момента на извършената от КЕВР проверка по административно производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г., допълнително не са били налице данни за ново съдебно производство по процесната фактура. На основание чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в [държава]. Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че не е бил уведомен за срока за заплащане на фактурата след постановяване на решението от Районен съд – Варна, както и че не е бил уведомяван от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за постановеното решение, настоящият състав не споделя изложеното от жалбоподателя твърдение за необходимост от уведомяване от страна на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД. С оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК, относима към гражданското производство между страните, постановеното влязло в сила решение на Районен съд – Варна е станало задължително за страните и същите са били запознати с него – обстоятелство, което жалбоподателят допълнително не оспорва и не отрича да е знаел за постановеното решение по гражданско дело № 5263/2022 г. Не може да бъде споделено и виждането на жалбоподателя, че не се изпращат съобщения за решението до страните в процесния случай, с оглед обстоятелството, че Районен съд – Варна не представлява „последна“ инстанция, решението на съда е било обжалваемо пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. Настоящият състав споделя становището на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД - съдът изпраща съдебните решения на всяка от страните по делото, следователно жалбоподателят следва да е бил запознат с така постановеното решение и дружеството не е имало допълнително задължение за уведомяване на клиента за заплащане на дължимите суми. Горепосочените фактически обстоятелства и правни изводи са обсъдени в цялост в хода на административното производство от КЕВР по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/08.02.2024 г., подадена от Д. К. К., както и са изискани и събрани всички относими доказателства, при съобразяване на цялостния съвкупен доказателствен материал, като същите са взети предвид при прекратяване на административната преписка. При горните съображения съдът намира, че Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на КЕВР е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата на Д. К. К. отхвърлена като неоснователна и недоказана. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 АПК на ответника КЕВР следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Претенцията следва да бъде уважена в размер на 100 лева на основание чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Административен съд София-град, 66-ти състав