Решение № 52 от 20.1.2025 г. на Районен съд - Варна по дело № 2820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д- чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на А. К., гражданин на Република Турция, чрез адв.С. К., АК Шумен против НП № 24-0442-000566/19.06.2024 г. на младши оперативен дежурен в ОД МВР Варна, 04 РУП Варна. В жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се твърди, че не е било подписано и връчено на нарушителя; изразява се несъгласие с наложеното наказание и се твърди, че административния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което е ограничил правото на защита на нарушителя като чужд гражданин. В съдебно заседание, жалбоподателят К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К., АК Шумен, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.Претендира разноски. Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.Депозирани са писмени бележки от юк А.а. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното: От фактическа страна: На 18.06.2024 г. около 19: 35 часа, по път Първи клас I-9, жалбоподателя управлявал лек автомобил „ Тойота“ с рег. № •••, като на З км след село Горица навлязъл в ляв завой, последван от прав участък с надлъжен наклон, като движейки се в дясна пътна лента, пресякъл пътната маркировка М1, навлязъл в лента за насрещно движение, при което последвал сблъсък с лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.номер •••, движещ се в лява пътна лента в посока с.Горица.В следствие на произшествието водача на лекия автомобил „Тойота“ с рег. № ••• и пътника в него S.M., роден на ••• возещ се на предна дясна седалка и водача на лек автомобил „Фолкваген Бора“ с рег. № ••• са получили телесни увреждания. При пристигане на място служителите на ОД МВР Варна установили водачите на автомобилите, извършили оглед на ПТП, съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Св. А. А., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" към 04 РУП Варна съставил против жалбоподателя АУАН сер. № GA № 1278983/19.06.2024 г. за нарушения на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на чл. 6 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, който отказал да го подпише, което било удостоверено от свидетел при отказал. Въз основа на съставения АУАН, прилагайки нормата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН на 19.06.2024 г. младши оперативен дежурен в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП административно наказание "Глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП - административно наказание "Глоба" в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – гласни: показанията на свидетелите А. А., И. Д. и Р. Т., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, копия на материалите по ДП № 4019/2024 г. по описа на 04 РУП Варна. Съдът възприе с доверие показанията на св.Р. Т. доколкото същият е бил очевидец на действията на жалбоподателя и по-конкретно потърпевш. Логично е изложеното от свидетеля относно механизма на ПТП и с оглед отразените в Протокол за ПТП причинени щети по неговото МПС.Същия посочва, че минавал през с.Рудник, като лентите за движение в посока гр.Бургас ставали две, а лентата за движение от Бургас към Варна била една. Предприел изпреварване и навлязъл в средната лента, след което навлязъл в завой и излизайки от него видял автомобил движещ се срещу него с пуснат ляв мигач. Видял, че автомобила не се прибира в лентата си за движение и за да избегне удара навлязъл в лентата за движение на насрещния автомобил, който обаче тръгнал да се връща в лентата си. Опитал се да избегне удара, но бил блъснат в дясната страна. Съдът кредитира и писмените доказателства по делото като ги оцени като последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на гласните доказателства. От правна страна: Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – младши оперативен дежурен в ОД МВР Варна, 04 РУ Варна, въз основа на т.4 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице. Съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушение, поради което следва да бъде отменено. На първо място съдът намира, че при липсата на осигурен преводач в хода на административнонаказателното производство и непредоставянето на преписи от АУАН и НП на разбираем за санкционираното лице език, е било нарушено правото на участие и защита в това производство на жалбоподателя А. К., който се явява чуждестранен гражданин и не владее български език. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления са приложими нормите на НПК. Според чл. 21 от НПК, лицата, които не владеят български език могат да се ползват от родния си или от друг език, за което се назначава преводач. Задължението за осигуряване на условия и възможности за ефективното упражняване правото на защита е регламентирано и с чл. 15 НПК. Необходимостта от назначаване на преводач от български на чужд език в административнонаказателното производство произтича и от задължението на актосъставителя по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН да осигури възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието на съставения акт към момента на предявяването му. Невъзможността нарушителят да се запознае със съдържанието на акта на разбираем за него език към момента на съставянето му е довела до ограничаване на правото му да се защити и да участва ефективно в първата фаза на административно наказателния процес – тази пред административнонаказващия орган. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, административнонаказващият орган е този, който следва да докаже, че е налице изричен отказ за назначаване на преводач в хода на административнонаказателното производство, за какъвто няма данни да е налице по делото. На следващо място, съдът намира, че е допуснато и нарушение на чл.44 ал.1 от ЗАНН, довело също до засягане правото на защита на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от ЗАНН предвижда, когато се констатира, че нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България, АУАН да се предоставя незабавно на вниманието на наказващия орган, като към акта следва да се приложат писмени обяснения или възражения от страна на нарушителя, респ. изричен отказ да се направят такива. По делото липсват приложени възражения или други източници, от които да се направи извод, че е предоставена подобна възможност на нарушителя, тежестта на доказване за което е на въззиваемата страна. Напротив, нито в АУАН, нито в НП е отбелязано депозирането на възражения или отказ от това право от страна на нарушителя. Бързината на производството не следва да се абсолютизира за сметка на правото на защита на нарушителя. В случая наказващият орган не е изчакал изтичането на 7-дневния срок по на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за подаване на възражения от нарушителя. По този начин жалбоподателят е бил лишен от възможността да представи писмени възражения в законоустановения срок, които да бъдат разгледани от наказващия орган и едва след като последния намери възраженията за неоснователни и при наличие на останалите предпоставки, да издаде наказателно постановление. Наред с това, по арг. от разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от ЗАНН в посочения срок жалбоподателят може да посочи писмени или веществени доказателства, които трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. С издаването на НП преди изтичането на 7 дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е бил лишен и от тази възможност. Ето защо съдът намира, че в случая са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. По горните съображения съдът намери, че въззивната жалба е основателна и обжалваното наказателно постановление следва се отмени. При този изход на производството право на разноски има въззивният жалбоподател, който претендира, но не доказва извършването на такива. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, РС Варна, 45-и състав,