РЕШЕНИЕ

№ 1014

гр. София, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Търговско дело № 20221100900159 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 79, АЛ. 1 ЗЗД И ЧЛ. 86, АЛ. 1 ЗЗД.

Ищецът "МТК г." ООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ••••, представлявано от управителя си Р.Т.И., Съдебен адрес за връчване на съобщения: гр.София, бул. “••••, кантора 364 съдебен адресат: чрез адвокат Н. Н., е депозирал на 25.01.2022 г. искова молба срещу "С.О.", ЕИК ••••.

В исковата молба се поддържа, че между страните по делото е подписан договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г., по силата на който ищецът извършва обществен превоз по основни градски автобусни линии №№ 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О. срещу заплащане на възнаграждение от ответника. Договорът е сключен за срок от 8 години.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора С.О. се е задължила да заплаща за извършения превоз възнаграждение в размер на 3 лв. на километър без ДДС. Възнаграждението се заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30% авансово до 15 число на текущия месец и останалата част - до 14 число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег - чл. 5, ал. 2 от договора.

Страните по договора са уговорили и клауза за промяна на цената на извършвания превоз в зависимост от промяната в цената на гориио - смазочните материали (ГCM) след датата на подписване на договора. Договорната клауза, която урежда тази промяна в цената на превоза е чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора.

При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл.5, ал.1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5% Релевантна по отношение на процедурата за провеждане на преговори и последиците от тях, е и клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 3 от договора.

Твърди се, че о писаните в чл. 1, ал. 1 и чл. 7, ал. 2 на договора 60 броя новопроизведени нископодови автобуси използват гориво природен газ.

Посочените в чл. 5, ал. 4, т. 2 „гориво смазочни материали“ включват в себе си два компонента - гориво и смазочни материали. Тъй като автобусите са новопроизведени и към датата на подписване на договора нямат никакъв предишен пробег, то и необходимостта от извършване на разходи за смазочни материали е 0 лева и поради това промяната на цената на ГСМ съгласно чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора следва да се разбира като промяна в цената на природния газ по данните на НСИ.

Тъй като, по силата на договора, за прилагането на клаузата на чл. 5, ал.4 т. 2 на договора е необходимо да се вземе статистическа информация от Националния статистически институт, ищецът поискал от него съответните данни.

Според ищеца при прилагане на нормата на чл.5, ал.4, т.2 от договора следва да се актуализира превозното възнаграждение с два пъти по 2.5%, тъй като текстът на договора гласи, че ако цената на природния газ нарасне с 20%, то превозното възнаграждение се увеличава с 2.5%. Прилагането на този принцип, че 20% нарастване на цените на природния газ води до увеличение на възнаграждението с 2.5%, показва, че при увеличени цени на природния газ с два пъти по 20%, по същия начин следва да се измени и превозното възнаграждение - с два пъти по 2.5% или общо с 5%. Това тълкуване на договора отразява най-точно и правилно волята на страните, поради следното:

В чл. 5, ал. 1 от договора страните са уговорили възложителят да заплаща възнаграждение в размер от 3 лв./км. без ДДС, като в ал. 4 е предвидена възможност за изменение на размера на възнаграждението в две хипотези; при „натрупване“ на инфлация/дефлация в размер на повече от 5 % и при промяна на цената на гориво- смазочните материали (ГСМ) с повече от 20 %. И в двата случая е посочено, че датата, към която се преценява наличието на промяна, е датата на подписване на договора, както и че меродавен източник на данни относно актуалните стойности на инфлацията, съответно на цените на ГСМ, е Националният статистически институт (НСИ).

Ищецът отбелязва, че механизмът за промяна на възнаграждението, установен в чл. 5, ал. 3 от договора, не включва кумулативното осъществяване на двете предпоставки, посочени в разпоредбата. Цената на горивата, гориво-смазочните материали и резервни части е изведена като самостоятелен критерий за промяна на възнаграждението поради относително големия й дял на икономическо въздействие върху общия размер на разходите на превозната услуга. Възможно е независимо от промяната в инфлационния индекс да се наложи допълнителна промяна на възнаграждението, ако се увеличи значително цената на основните суровини за осъществяване на дейността. Така описаният механизъм е еднакво защитаващ двете страни, тъй като промяна по т. 1 би настъпила и при дефлация, което изключва кумулирането на този параметър с условията по чл. 5, ал. 3, т. 2 от договора.

С оглед прилагането на посочения в Регламент (ЕО) № 1370/2007 г. механизъм за подходяща възвращаемост на капитала, ищецът моли да бъде прието, че договорът следва да се тълкува в посочения от него смисъл - че страните изначално, още с подписването на договора, са се уговорили, че изменение в цените на ГСМ с 20% води до нарастване на превозното възнаграждение с минимум 2.5% и поради това нарастване на цените на ГСМ с два, три или пет пъти по 20% води до еквивалентното нарастване и на превозното възнаграждение с толкова пъти по 2.5%. Според ищеца това тълкуване отговаря най-точно на волята на страните и на приложимата нормативна уредба, тъй като, ако се приеме, че възнаграждението се изменя по силата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора само еднократно с 2.5% независимо дали цените на ГСМ са нараснали с 20%, с 200% или с 2 000 000%, то тогава би се нарушил посочения в Регламента принцип за подходяща възвращаемост на капитала. Ясно е, че страните са се съгласили, че промяната на цените на ГСМ с 20% се отразява на разходите на превозвача с 2.5% и увеличение на неговото възнаграждение с този процент (2.5%) е справедливо и поради това, всяко последващо нарастване Цените на ГСМ с нови 20% следва да доведе и до увеличение И 4 възнаграждението с посочените в договора като справедливи 2.5%.

В изпълнение на клаузите на договора ищецът поканил писмено ответника да започнат преговори за промяна на цената на извършвания превоз. Изпратени били няколко писма целящи доброволно уреждане на спора и актуализиране на цената на превоза.

Въпреки положените от ищеца усилия и въпреки изричните писмени мотивирани предложения за преговори, такива не се провели и няма постигнато никакво писмено споразумение, така както е предвидено в чл.5, ал.4, т.З от договора. Поради това, според ищеца съгласно последното изречение на посочената т.З на чл.5, ал.4 настъпват последиците, записани в чл.5, ал.4, т.2 на договора, а именно - възнаграждението за извършения превоз се променя с 2.5% за всеки 20% в промяна на цените на ГСМ. Следователно, предвид отчетената от НСИ промяна в цената на природния газ за месеци септември и октомври 2019 г. с повече от 40%, то възнаграждението от 3 лв. на километър пробег, без ДДС нараства с два пъти по 2.5% или общо с 5%, като става 3.15 лв. без ДДС или то става 3.78 лв. с ДДС.

Ищецът е фактурирал на ответника аванс за превоза през месец септември 2019 г. в размер на 557 877.62 лв. (с ДДС) и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от дошвора - в размер на 1301998.84 лв. с ДДС. Това възнаграждение е изчислено по базовата цена на договора от 3 лв. на километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през месец януари 2019 г. общ пробег от 516 632.348 км. А при прилагане на клаузата на чл.5. ал.4. т.2 от договора, ответникът ще дължи възнаграждение от 3.15 лв, на километър без ДДС или 3.78 лв. с ДДС, а не както е заплатил по 3 лв. без ДДС, или 3.60 лв. с ДДС. Тази разлика от 0.18 лв. на километър е ДДС, когато се умножи е изминатите километри (516 632.348 км.) прави неизплатено възнаграждение от 92 993.82 лв. с ДДС. Ищецът поддържа, че до датата на подаване на исковата молба ответникът не му е заплатил допълнителното възнаграждение, дължимо на основание чл.5, ал.4, т.2 от договора, което е в размер на 92 993.82 лв. с ДДС, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищецът е фактурирал на ответника аванс за превоза през месец октомври 2019 г. в размер на 596 253.21 лв. с ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от договора - в размер на 1 390 218.34 лв. с ДДС. Това възнаграждение е изчислено по базовата цена на договора от 3 лв. на километър без ДДС и е фактурирано за осъществения през месец октомври 2019 г. общ пробег от 551 797.649 км. А при прилагане на клаузата на чл.5, ал.4, т.2 от договора, ищецът счита, че ответникът му дължи възнаграждение от 3.15 лв. на километър без ДДС или 3.78 лв. с ДДС, вместо заплатените от ответника по 3 лв. без ДДС, или 3.60 лв. с ДДС. Тази разлика от 0.18 лв. на километър с ДДС, когато се умножи с изминатите километри (551 797.649 км.) прави неизплатено възнаграждение от 99 323.58 лв. с ДДС. До датата на подаване на настоящата искова молба ответникът не е заплатил допълнителното възнаграждение, дължимо на основание чл.5, ал.4, 1.2 от договора, което е в размер на 99 323.58 лв. с ДДС, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден ответникът да му заплати:

1. Сумата 92 993.82 лв. с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. за извършения превоз през месец септември 2019 г., представляваща допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за месец септември 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателното плащане, както и сумата 21 543.57 лв. представляваща мораторна лихва за забава при плащане на задължението от 92 993.82 лв. с ДДС за периода от 15.10.2019 г. до 25.01.2022 г., включително;

1. Сумата 99 323.58 лв. с ДДС, дължима на основание чл.5, ал.4, т.2 от договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56- 1196/02.12.2016 г. за извършения превоз през месец октомври 2019 г., представляваща допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатеното от ответника възнаграждение за месец октомври 2019 г., ведно със законната лихва върху сумата 99 323.58 лв. с ДДС за времето от датата на завеждане на настоящата искова молба до датата на окончателното плащане, както и сумата 22 154.68 лв. представляваща мораторна лихва за забава при плащане на задължението о т 99 323.58 лв. с ДДС за периода от 15.11.2019 г. до 25.01.2022 г., включително.

Претендират се разноски. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищеца за заплащане на дължимите суми по исковата молба (чл.127, ал.4 от ГПК).

Ответникът С.О., БУЛСТАТ ••••, адрес; гр. София, ул. ••••, представлявана о т Й.А.Ф. - Кмет на С.О., действаща чрез пълномощник С. Т. Г., адвокат вписан в САК, личен номер в Адвокатската колегия 1000523310, вписана на 11.03.2009 г. Съдебен адрес: гр. София 1407, бул. ••••, офис 3, , е подал в определения му срок - на 22.02.2022 г., отговор на исковата молба, с който се заявява, че предявените искове са допустими, но същите са оспорени по основание и размер.

Ответнъкът навежда твърдения за нищожност на клаузата на чл. 5. ал. 4. т. 2 от Договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В тази връзка, е посочено, че с исковата претенция ищецът претендира на основание чл. 5, ал. 4, т.2 от Договор № СОА16-ДГ56-1196 от 02.12.2016 г., сключен между С.О. („Възложител") и „МТК ГРОУГГ ООД, ЕИК •••• („Изпълнител") („Договора") допълнително възнаграждение в размер на 5% върху вече заплатената от ответника цена на километър маршрутен пробег за месец септември 2019 г. и за месец октомври 2019 г. Като доказателства за настъпването на условията, предвидени в чл. 5, ал. 4, т.2 от Договора, ищецът представял копие от писмо на Националния статистически институт („НСИ"), изх. № УП-1210/02.04.2021 г. и неофициална Справка за цената на природния газ по данни на НСИ за група И4 - потребители с годишно потребление на природен газ между 100 000 ГДж и 1 000 000 ГДж, за второ шестмесечие на 2016 г. и за второ шестмесечие на 2019 г. Видно от текста на Писмо изх. № УП-1210/02.04.2021 г., издадено от НСИ, представено като доказателство под № 3 към исковата молба, „отдел „Сметки в околната среда и енергетиката" на Националния статистически институт (НСИ) „не провежда специфични изследвания за цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава информация". НСИ единствено събира и поддържа статистически данни за цените на природния газ за сектор „Енергетика" и за сектор „Околна среда", но не поддържа статистически данни за цените на природния газ за сектор „Транспорт", т.е. статистическите данни, предоставени от НСИ не могат да послужат като релевантни данни, въз основа на които да се извърши промяна на цената на километър маршрутен пробег на основание чл. 5, ал. 4 т. 2 от Договора. Видно от текста на императивната правна норма на чл. 30, ал. 1, т. 7 от Закона за енергетиката, Комисия за енергийно и водно регулиране („КЕВР") е тази, която регулира цените, по които общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, както и цените, по които крайните снабдители продават природен газ на клиенти, присъединени към съответните газоразпределителни мрежи. На основание чл. 30, ал. 1, т. 6а и т. 7 ЗЕ цените по искането се регулират от ДКЕВР. Императивната забрана на чл. 210 ЗЕ изключва извършването на дейностите по чл. 30. ал. 1 ЗЕ по цени. които не са утвърдени от комисията. Продавач към крайните потребители в България, съгласно Закона за енергетиката, е едно единствено монополно предприятие - „Булгаргаз" ЕАД. По тази причина КЕВР със свои решения определя цената, по която „Булгаргаз" ЕАД продава природен газ на крайни потребители.

Поради гореизложеното ответникът счита, че в случая приложима е императивната правна норма на чл. 30, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 210 от Закона за енергетиката и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора следва да бъде прогласена за нищожна.

Нещо повече, в писмо изх. № УП-7011/07.12.2017 г. на НСИ (приложено към Първото предложение с вх. № 8504/СОА17-КЦ01- 23361/28.09.2017г., приложение 2 към исковата молба), отново и изрично се посочва, че цената, по която фирмата обществен доставчик на природен газ в страната, а именно „Булгаргаз" ЕАД продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа се определя с решения на КЕВР за всяко тримесечие н а съответната година и е посочена на интернет страницата на КЕВР, от където може да се получи необходимата информация, както и, че „отдел „Сметки в околната среда и енергетиката" на НСИ не разполага с такава информация.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, ответникът моли клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 от Договора в частта „при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт", да бъде заместена със следния текст „при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Комисия за енергийно и водно регулиране, по отношение на цената на горивата и данните на Националния статистически институт по отношение на цената на смазочните материали".

В случай, че независимо от гореизложеното, съдът приеме, че клаузата на чл. 5, ал. 4, т.2 е валидна и цената на километър маршрутен пробег може да бъде променяна „при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор", то според ответника е налице неоснователност на исковата претенция поради липса на задължителен елемент от състава на чл. 5. чл. 4. т. 2 от Договора, а именно провеждане на преговори. Счита, че твърденията на ищеца за отправени предложения не отговарят на обективната истина. Като доказателства за отправените искания към ответника за промяна на цената по Договора на основание чл. 5, чл. 4, т. 2 от Договора, ищецът представя две предложения за преговори (съответно Приложение № 2 и № 3 към исковата молба). Видно от датата на която е входирано Първото предложение с вх. № 8504/СОА17- КЦО1- 23361/28.09.2017 г. същата предшества значително процесния период 09.2019 г. - 10.2019 г. В отправеното предложение няма посочен конкретен месец/период, за който се претендира увеличение на цената, а освен това предложението не съдържа и необходимите статистически данни и информация за цената на ГСМ, както и други удостоверителни документи, които да потвърждават наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора.

Понятието „ГСМ" или „гориво-смазочни материали" включва компонентите „горива и смазочни материали". За извършването на законосъобразна преценка относно наличието на предпоставките по чл. 5, ал. 4, т. 2 от Договора към м.09.2019 г. и м.10.2019 г., е необходимо да се вземе предвид както процента на увеличение/намаление на цената на природния газ за съответния месец, така и процента на увеличение/намаление на цената за смазочни материали за съответния месец.

Като доказателство за промяната на цената на природния газ ищецът посочва Решение № Ц-16 от 01.07.2017 г. на КЕВР, приложено като писмено доказателство към предложението за промяна на цената по Договора. Представеното решение обаче касае утвърждаването на цена на природния газ за III -то тримесечие на 2017 г., или за периода м. юли 2017 - м. септември 2017 г., която е неотносима към процесния период м. септември 2019 и м. октомври 2019 г. Меродавна за м. септември 2019 г. е цената на природния газ, утвърдена от КЕВР с Решение № Ц - 16 от 28.06.2019 г. КЕВР, а именно: 44, 90 flB./MWh(6e3 акциз и ДДС), а за октомври 2019 г. - цената за природен газ, утвърдена от КЕВР с Решение № Ц - 31 от 30.09.2019 г. КЕВР, а именно:

44, 85 лв./MWh (без акциз и Д ДС). Следователно най-ранният момент, от който ищецът може да отправи мотивирано писмено предложение за преговори до ответника, е датата 28.06.2019г. по отношение на увеличение на цената за м. септември 2019 г. и датата 30.09.2019 г. по отношение на увеличение на цената за м. октомври 2019 г., каквото предложение за преговори не е отправяно до ответника по делото.

Като допълнение към неотносимостта към процесния период на изпратеното т.нар. Първо предложение с вх. № 8504/СОА17-КЦ01- 23361/28.09.2017 г., е и факта, че в предложението изобщо не се съдържа информация относно промяната на цената на смазочните материали към м. септември 2019 г. и м. октомври 2019 г. и как същата се отразява на общия процент на увеличение/намаление на цената на ГСМ. Смазочните материали по своята същност представляват съществен компонент от ГСМ и заедно с цената на природния газ са основание за започване на преговори.

Поради гореизложеното, ответникът счита, че приложеното като доказателство по делото предложение от 28.09.2017 г., не може да бъде прието като относимо писмено доказателство по делото.

Изложените аргументи важат и по отношение на второто предложение (приложение 3 към исковата молба), за което липсва информация дали изобщо е било входирано в деловодството на С.О.. С оглед на факта, че предложенията касаят друг времеви период, както и че същите са напълно немотивирани ответникът счита, че до него не е отправяно предложение за преговори от ищеца за процесните м. септември и м. октомври 2019г.

От горното се прави извод, че за спорния период, м.09.2019-10.2019 г., ответникът дължи на ищеца цената на километър маршрутен пробег съгласно първоначално уговореното в Договора. Този извод се налага и поради факта, че за процесния период ищецът не е издавал фактури за претендираното от него допълнително възнаграждение за м.09.2019 г. и м.10.2019 г. В случай, че ищецът беше издал и предоставил на Възложителя фактури за претендираните допълнителни възнаграждения, то щеше да бъде приложен чл. 5, ал. 3 от Договора:

Поради неиздаването на фактури от страна на ищеца, единствената друга възможност, с която ищецът е разполагал за увеличаване цената на километър маршрутен пробег на основание чл.5, ал. 4, т.2 от Договора е била отправянето на мотивирано предложение за преговори до Възложителя (чл. 5, ал. 4, т.З от Договора) и провеждане на преговори с последния, което също не е сторено от ищеца за процесния период.

Ответникът поддържа, че липсата на отправено предложение до Възложителя по смисъла на чл. 5, ал. 4, т.З прави исковата претенция на ищеца неоснователна, тъй като провеждането на преговори за промяна на размера на дължимото възнаграждение е задължителна предпоставка, която трябва да бъде изпълнена, за да бъде променена, определената при сключването на Договора цена на километър маршрутен пробег на основание чл. 5, чл. 4, т.2 от Договора.

Направено е и възражение за неправилно тълкуване на клаузата на чл. 5, ал. 4, т.З от Договора във връзка с „..правото да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори”. Според ответника не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че „поканата за водене на преговори по смисъла на чл. 5, ал. 4 от Договора е само право на всяка от страните", и поради това „непровеждането на преговори, независимо по каква причина, не е основание за отказ от актуализация на възнаграждението, тъй като самия текст на чл. 5, ал. 4, т.З от договора предвижда, че при непостигане на споразумение при преговорите, т.е. при липса на разрешение, различно от предвиденото в договора, се прилага клаузата за актуализация с 2, 5% и то автоматично, без да е необходимо подписването на каквото и да е допълнително споразумение". Подобно тълкуване противоречи на клаузите на Договора.

Ответникът не оспорва, че при настъпването на съответните условия всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Неотправянето на подобно предложение обаче, означава, единствено, че съответната страна не желае промяна в цената, поради факта, че за съответния период балансът на Договора не е съществено нарушен и цената, която получава/плаща отговаря на пазарните условия. При липса на отправено предложение за преговори, то условията по Договора остават такива, каквито са договорени от страните при неговото сключване. В случай, че някоя от страните обаче иска да бъде извършена промяна в цената на километър маршрутен пробег, то съответната заинтересована от промяната страна, следва задължително да отправи писмено мотивирано предложение за исканата промяна и да опише причините за промяната.

Като доказателство за това, че цената по Договора не се променя автоматично, а само и единствено след отправено предложение за преговори и подписването на писмено споразумение между страните и/или одобрение от страна на Възложителя на издадените от изпълнителя фактури по Договора, се сочи извършената от страните промяна в цената по Договора на основание чл. 5, ал. 4, т.1 от Договора. Промяната на основание чл. 5, ал. 4, т.1 от Договора е извършена след отправено писмено предложение за преговори от страна на ищеца, във връзка с което са проведени преговори и са подписани: (а) Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г. за уреждане на отношенията между страните, касаещи Договора, подписано в изпълнение на Решение № 657 на Столичния общински съвет от 17.12.2020 г.; (б) Споразумение № СОА21-ДГ56- 3734 от 05.10.2021 г., подписано в изпълнение на Решение № 542 от 09.09.2021 г. на Столичния общински съвет; и (в) Протокол от проведена среща между представители на С.О., „Център за градска мобилност" ЕАД, Столичен общински съвет и „МТК г." ООД, с per. № СОА21-ТД26- 4ЮЗ(18) от 16.11.2021 г. Според ответника е налице неоснователност на исковата претенция и поради вече осъществена компенсация на ищеца по чл. 5, ал. 4 от Договора.

Твърди се още, че водещ при сключването на Договора е изцяло общественият интерес. Ответникът поддържа, че с цел недопускане на неправомерно обогатяване на ищеца, както и в защита на обществения интерес, следва да бъде съобразен факта, че за процесния период получената от ищеца цена за километър маршрутен пробег компенсира изцяло и осигурява разумна печалба на ищеца, както по отношение на натрупаната инфлация за м.09.2019 г. - м. 10.2019 г., така и по отношение на промените в цените на ГСМ за същия този период, което е основание за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

В случай, че независимо от гореизложеното, съдът приеме, че предпоставките за промяна в цената на маршрутен пробег на основание чл. 5 ал.4, т.2 от Договора са налице, то ответникът моли съда да има предвид следното: Неоснователност на исковата претенция относно искането за увеличение на цената с над 2, 5%:

Направено е възражение за неоснователност на исковата претенция по чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 84, чл. 2 ЗЗД, като се твърди, че в Договора никъде не е посочен падеж за плащане на увеличението на цената, в хипотезата на чл. 5, ал. 4, т.2 от Договора. Освен това, за процесния период м. 09.2019 г. - м. 10.2019 г., за който се претендира увеличение на цената, ответникът не е бил поканен от ищеца с валидно мотивирано предложение за водене на преговори съобразно предвиденото в чл. 5, ал. 4, т. 3 от Договора. Ищецът не е и издавал фактури за претендираното от последния допълнително възнаграждение за м.09.2019 г. и м.10.2019 г., както е предвидено в чл. 5, ал. 2 от Договора. Поради изложеното, най-ранната дата, на която може да бъде прието, че ответникът е поканен да плати допълнителното възнаграждение по Договора е датата на исковата молба - 25.01.2022 г. Ответникът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца осъдителни искове, както и исковете по чл. 86 ЗЗД. Претендира разноски.

Ищецът "МТК г." ООД, ЕИК ••••, представлявано от пълномощника си адвокат Н. Н., се е възползвал от предоставената му възможност и е подал на 14.03.2022 г. допълнителна искова молба, с която заявява, че уточнява и допълва обстоятелствената част на първоначалната искова молба по делото и взема отношение по възраженията на ответника, направени в Отговора на исковата молба.

Ответникът С.О., БУЛСТАТ ••••, адрес; гр. София, ул. ••••, представлявана о т Й.А.Ф. - Кмет на С.О., действаща чрез пълномощник С. Т. Г., адвокат вписан в САК, е подал на 04.04.2022.г. отговор на допълнителната искова молба, с който поддържайки първоначално заявеното, излага становище по аргументите на ищцовата страна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

По силата уговорки, обективирани в Договор за извършване на обществен превоз № СОА16 - ДГ56-1196/02.12.2016 г., ответникът С.О., в качеството си на Възложител е възложил, а „МТК г.” ООД като изпълнител - е приел да изпълнява обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към настоящия договор. Според чл. 3 договорът се сключва за срок от 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия. Договорът влиза в сила от датата на представяне от Оператора на Общината на оригинал на влязло в сила Определение на Административен съд - София за прекратяване на производството по адм. дело № 11168 от 2012 г., по описа на 38-ми състав, постановено въз основа на изрично заявен отказ на ищеца „МТК г." ООД, ЕИК •••• от предявените искове. (чл.3, ал.2). Изпълнителят е длъжен да започне изпълнение на транспортната задача, като има право да въвежда линиите поетапно. Въвеждането в експлоатация на всички линии трябва да бъде извършено в срок до 8 месеца от датата на влизане в сила на договора. Ако в този срок Изпълнителят не въведе в експлоатация всички линии, предмет на договора, Възложителят има право да прекрати едностранно договора без предизвестие. (чл.3, ал.3) Точният график (дата на встъпване в разписания) за започване на изпълнението на задълженията от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ, се уточнява писмено между страните в срока по предходната алинея, с протокол, Приложение В. (чл.3, ал.4).

Според чл. 5, ал.1 от Договора ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ заплаща на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за извършения по предмета на договора обществен превоз цена в размер на 3, 00 лв. на километър, без ДДС, на база действително изминатите километри маршрутен пробег по разписание, съгласно Приложение А, въз основа на отчетите за изпълнение във форма, съгласно Приложение Д „Методика за отчитане и окачествяване на транспортната задача”, представляващо неразделна част от настоящия договор.

Според чл. 5, ал. 2 ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ заплаща на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ за текущия месец авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег до 15-то число на текущия месец, а останалата част от дължимото възнаграждение - до 14-то число на следващия месец. За тези суми ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ издава фактури, в рамките на разчетената в договора сума за текущия месец.

По смисъла на ал.3 от цитираната разпоредба, в случай, че Възложителят одобри издадените данъчни или счетоводни документи, съобразени със законовия ред за документиране в 30-дневен срок от получаването им, Възложителят заплаща на Изпълнителя дължимите суми. В случай на оспорване на издадените документи, Възложителят заплаща безспорната част от сумата по тях. В този случай той е длъжен да започне преговори с Изпълнителя с оглед разрешаването на спора относно неизплатената сума, като оспорената част се заплаща в 30-дневен срок от разрешаването на спора.

В чл.5, ал.4 е предвидено, че цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя, когато: 1.) от датата на подписване на договора се е натрупала инфлация, респективно - дефлация, в размер на повече от 5%, съгласно данните на Националния статистически институт, спрямо месеца на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване с колко ще се промени възнаграждението на километър маршрутен пробег. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с половината от стойността на натрупаната инфлация/дефлация за периода от датата на подписване на договора до датата на започване на преговорите; 2.) при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% съгласно данните на Националния статистически институт спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. При настъпване на това условие страните по настоящия договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, страните по договора се споразумяват, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%.; 3.) При настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки всяка от страните има право да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори. Преговорите следва да започнат в срок до 7 дни от датата на получаване на мотивираното писмено предложение. Преговорите следва да завършат в срок от 30 дни от датата, на която са започнали. При непостигане на съгласие в преговорите, обективирано в писмено споразумение, настъпват последиците, посочени в т.1 и т.2. В договора подробно са разписани правата и задълженията на страните.

На 28.09.2017 г. е входирано Предложение от ищцовото дружество с вх. № 8504/СОА17-КЦ01-23361/28.09.2017 г., отправено до Кмета на С.О. и Постоянната комисия по финанси и бюджет при СОС. В същото е посочено, че със свое решение № Ц - 16 от 01.07.2017 г. КЕВР е определила цена на природния газ в размер на 370, 21 лева за 1000 куб.м., без акциз и ДДС, която цена е приложима от 01.08.2017 г. Посочено е, че тази цена е с 29, 17% по- висока от цената, действала към датата на подписване на договора - 286, 60 лева за 1000 куб.м., без акциз и ДДС. Предложено е провеждане на преговори за актуализиране на цената на превоза в съответствие с клаузите на подписания между страните договор.

По делото е представено второ предложение от ищцовото дружество, за което липсва информация дали е било входирано в деловодството на С.О.. В писмо изх. № УП-7011/07.12.2017 г. на НСИ се посочва, че отдел „Сметки в околната среда и енергетиката” на НСИ не разполага с данни за цената на природен газ, утвърдена за „Булгаргаз”. Посочено е, че цената, по която фирмата обществен доставчик на природен газ в страната, а именно „Булгаргаз" ЕАД продава природен газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, се определя с решения на КЕВР за всяко тримесечие на съответната година и е посочена на интернет страницата на КЕВР, от където може да се получи необходимата информация.

С писмо изх. № УП-1210/02.04.2021 г. НСИ уведомява управителя на ищцовото дружество, че не провежда специфични изследвания за цената на природния газ за транспорт и не разполага с такава информация. Посочва се, че НСИ разполага с информация за цената на природния газ за крайни битови и за небитови клиенти, като информацията се актуализира два пъти годишно: за първото шестмесечие и за второто шестмесечие на текущата година. В писмото на НСИ се съдържа и информация за Интернет страницата, от която могат да се правят справки за съответните периоди. Тази Интернет страница е https: //www.nsi.bg/bg/node/4172.

По делото е представена Справка от интернет страницата на НСИ /изготвена на 21.01.2022 г./ за цените на природния газ за крайни небитови клиенти за периодите Второ шестмесечие на 2016 г., когато е подписан процесният договор и за Второ шестмесечие на 2019 г., за част от който период се отнася и исковата претенция. От справката е видно, че в НСИ данните за цените на природния газ са дадени по три критерия: „Цени без всякакви данъци, такси и ДДС“; „Цени без ДДС и други възстановими данъци и такси“ и „Цени с включени всички данъци, такси и ДДС“. В справката е направено също уточнение, че НСИ има данни за цените на природния газ за различните групи потребители като разграничението между отделните групи е по количеството употребен природен газ. А съгласно Бележка № 3 под таблицата, изчисленията са правени при съотношение 1 Мегаватчас (МВтч) = 3.6 Гигаджаула (ГДж).

По делото не е спорно твърдението на ищеца „МТК г.“ООД, че същият попада в група И3 по критериите на НСИ /съгласно молба- уточнение от 02.11.2022 г. – лист 244 от делото/, тъй като като през 2018 г. същият е закупил и употребил природен газ в количество над 10 000 ГДж, но под 100 000 ГДж.

Видно от Справката на НСИ, цената на природния газ за група И3 е нараснала през второто шестмесечие на 2019 г. спрямо второто шестмесечие на 2016 г. с повече от 40% при цените, определени на база и трите критерия.

Съгласно Решение № Ц-35 от 30.09.2016 г. на КЕВР, цената на природния газ на крайните снабдители на природен газ и на клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, действаща към 02.12.2016 г. е в размер на 30.80 лв./МWh (без акциз и ДДС).

С Решение № Ц - 16 от 28.06.2019 г. на КЕВР е утвърдена цената на природния газ, считано от 01.07.2019 г. /т.е. вкл. за м. септември 2019 г./, а именно: 44, 90 лв./MWh (без акциз и ДДС), а с Решение № Ц - 31 от 30.09.2019 г. на КЕВР е утвърдена цената на природния газ, считано от 01.10.2019 г. /т.е. вкл. за м. октомври 2019 г./, а именно: 44, 85 лв. /MWh (без акциз и ДДС).

Видно от приложените към исковата молба фактури № 239 от 13.09.2019 г. и № 240 от 11.10.2019 г., ищецът е фактурирал на ответника аванс за превоза през месец септември 2019 г. в размер на 557 877.62 лв. (с ДДС) и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от договора - в размер на 1 301 998.84 лв. с ДДС.

Видно от приложените към исковата молба фактури № 241 от 14.10.2019 г. и № 242 от 13.11.2019 г., ищецът е фактурирал на ответника аванс за превоза през месец октомври 2019 г. в размер на 596 253.21 лв. с ДДС и окончателно изравняване съгласно клаузата на чл.5, ал.2 от договора в размер на 1 390 218.34 лв. с ДДС.

По делото е представено Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г. за уреждане на отношенията между страните по Договора, подписано в изпълнение на Решение № 657 на Столичния общински съвет от 17.12.2020 г. В същото е предвидено на превозвача „МТК г." ООД да бъде изплатена индексация на възнаграждението на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Договора, в общ размер на 1 872 739.99 лева, покриваща половината от стойността на натрупаната инфлация за периода от датата на сключване на договора до 31 декември 2020 г., включително.

Представено е и Споразумение № СОА21-ДГ56-3734 от 05.10.2021 г., подписано в изпълнение на Решение № 542 от 09.09.2021 г. на Столичния общински съвет, уреждащо заплащането от ответника на сумата 160 000 лева по т. 4.1.2. от Споразумение № СОА21-ДГ56-25 от 20.01.2021 г. Страните са констатирали прекратяването на всички съдебни и изпълнителни производства, образувани от ищеца срещу ответника и основаващи се на претенция за индексация на възнагражденията на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Договора за периода от датата на сключване на договора до 31 декември 2020 г., включително.

По повод претенции на ищеца за заплащане на половината от инфлацията на основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от Договора за периода м. януари 2021 г. - м. октомври 2021 г., включително, и издадените от ищеца фактури с начислена инфлация по реда на чл. 5, ал. 3 от Договора, е проведена среща между представители на С.О., „Център за градска мобилност" ЕАД, Столичен общински съвет и „МТК г." ООД, във връзка с която е подписан Протокол с peг. № СОА21-ТД26-4103(18) от 16.11.2021 г., с който са одобрени издадените от „МТК г." ООД фактури за периода от м. януари 2021 г. до м. септември 2021 г. включително.

Видно от представените три броя платежни нареждания от 24.02.2021 г., 12.10.2021 г. и 22.11.2021 г., на ищцовото дружество са били изплатени сумите, договорени в цитираните по-горе две споразумения и един протокол.

Със свое писмо изх. № 255/13.12.2021 г. „МТК г.“ ООД е отправило запитване до НСИ дали в инфлационния индекс, който НСИ определя ежемесечно, са включени и цената на природния газ за небитови клиенти, както и цената на смазочните материали за небитови клиенти, или инфлационният индекс се отнася само до цените за домакинствата, т.е. за битовите клиенти.

От отговора на НСИ с изх. № УП-5267/20.12.2021 г. е видно, че инфлационният индекс „измерва общото относително изменение на цените на стоките и услугите, които се използват от българските (резидентни) домакинства за лично (непроизводствено) потребление.“ По делото са представени доказателства във връзка с проведения конкурс от С.О., предшестващ сключването на процесния договор.

Приети като доказателства в производството още са и представените от ищцовата страна с молба от 02.11.2022 г.: Доклад вх. № СОА22-ВК66-8006 от 18.07.2022 г., изготвен от четирима общински съветници, в който се анализират и коментират отношенията между страните във връзка със сключения между тях договор за извършване на обществен превоз № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., вкл. клаузите за индексация по различни критерии на цената на километър пробег, както и се анализират водените между страните съдебни дела; Решение № 607 на Столичен общински съвет, с което е утвърден проект на споразумение между С.О. и „МТК г.“ ООД, касаещи договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., като дава съгласие и възлага на Кмета на СО да сключи споразумението; Допълнително споразумение № СОА22-ДГ56-2546/22.08.2022 г. към процесния договор, сключено на основание цитираното решение на СОС, съгласно което е изменен чл. 5, ал. 1 от процесния договор като е предвиден нов начин за определяне на цена на километър. Страните са се съгласили също да отменят действието на чл. 5, ал. 4 от процесния договор /съдържаща спорната т. 2, на която се основават претенциите на ищеца по исковата молба/, считано от 24.00 часа на 31 юли 2022 г.; Предложение от „МТК г.“ООД до Кмета на СО и до Постоянната комисия по финанси и бюджет при СОС с изх. № 274/26.05.2022 г. и вх. № в СО СОА22-ТД26-7061 от 26.05.2022 г. за провеждане на преговори по индексация на възнаграждението по Договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г., както следва: за периода 01.07.2018 г. – 31.12.2018 г., като искането се прави на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради промяната на цената на горивото /природния газ/ с повече от 40% спрямо цената на природния газ при подписване на договора /02.12.2016 г./; за периода 01.01.2019 г. – 30.06.2019 г., като искането се прави на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради промяната на цената на горивото /природния газ/ с повече от 60% спрямо цената на природния газ при подписване на договора /02.12.2016 г./; за периода 01.07.2019 г. – 31.12.2019 г., като искането се прави на основание чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора поради промяната на цената на горивото /природния газ/ с повече от 40% спрямо цената на природния газ при подписване на договора /02.12.2016 г./; Писмо от С.О. до „МТК г.“ ООД изх. № СОА22-ТД26-7061 /1/ от 27.05.2022 г., с което ищцовото дружество е уведомено, че предложението му за преговори ще бъде разгледано от компетентните структури на СО и ще бъде предоставено на вниманието на работната група, назначена със заповед на Кмета на СО. Предложено е съвместно определяне на датата за провеждане на преговори, при наличие на предпоставки за провеждане на същите. Изрично е посочено, че писмото не следва да се приема като отказ за водене на преговори по реда на чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 3 от Договор за извършване на обществен превоз на пътници № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. По делото е допусната, изслушана и приета съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение като неоспорено, обективно и компетенто дадено се възприема от съда.

Видно от направения анализ потреблението на природен газ в Мегаватчаса и в Гигаджаули за едногодишен период, за цялата 2018 г. (изчислено по месеци в констативната част) е в общ размер на 27 532.526 мВч равностойни на 99 117.0936 ГДж. Въз основа на годишното потребление на природен газ по критериите на НСИ, ищецът попада в крайни небитови клиенти - Група ИЗ -годишно потребление минимум 10 000 - максимум 100 000 ГДж.

Установено от вещото лице е и процентното съотношение между цената на природния газ за второто шестмесечие на 2019 г. и цената на газа второто шестмесечие на 2016 г. по данни на НСИ за групата потребители, в която попада ищеца според потреблението си на природен газ за 2018 г. Видно от заключението:

А / Процентът на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители - група ИЗ, за второто шестмесечие на 2019 г спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без всякакви данъци, такси и ДДС е в размер на 47.91 % Б/ Процентът на увеличение на цената на природния газ за група крайни небитови потребители -ИЗ, за второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без ДДС и други възстановими данъци и такси е в размер на 45.22 % В/ Процентът на увеличение на цената на природния газ за група крайни небитови потребители - ИЗ, за второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните за второто шестмесечие на 2016 г с включени всички данъци такси и ДДС е в размер на 45.32% Според експертизата - Средният процент на увеличение на Цената на природния газ по данни на НСИ за определената група потребители - Група ИЗ (по цени без данъци, такси и ДДС, по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци) за второ шестмесечие на 2019 г. е по- висока спрямо цената за второто шестмесечие на 2016 г с 46.15%.

В рамките на възложените й задачи експертизата е установила още, че процентът на нарастване цената на природния газ към м.септември 2019 г. спрямо цената на природния газ към м.декември 2016 г., по цени на КЕВР е 45.78%, съответно - процентът на нарастване цената на природния газ към м.октомври 2019 г., спрямо цената на природния газ към м.декември 2016 г., по цени на КЕВР, е 45.62 %;

Според направения анализ: 1.) Размерът на възнаграждението за м. септември 2019 г. по изчислената увеличена цена на пробег с 5%, възлизаща на 0.15 лв/км без ДДС или 0.18 лв./км с включен ДДС при общ пробег 516632.348 км. е в размер на 77 494.85 лв. без ДДС и на 92 993.82 лв. с вкл.ДДС. Разликата между изчислената стойност по цена 3.78 лв/км пробег и фактически фактурираната стойност 3.60 лв./км възлиза с вкл.ДДС на 92 993.82 лв. (1 952 870.27 лв. - 1 859 876.45 лв.= 92 993.82 лв.); 2.) Размерът на възнаграждението за м.октомври 2019 г по изчислената увеличена цена на пробег с 5%, възлизаща на 0.15 лв/км без ДДС или 0.18 лв./км с включен ДДС, при общ пробег 551797.649 км., е в размер на 82 769.65 лв. без ДДС и на 99 323.58 лв. с вкл.ДДС. Разликата между изчислената стойност по цена 3.78 лв/км пробег и фактически фактурираната стойност 3.60 лв./км възлиза с вкл.ДДС на 99 323.58 лв; (2 085 795.12 лв. - 1 986 471.54 лв. = 99 323.58 лв.

Изследван е и размерът на лихвата върху неизплатеното възнаграждение, който според експертизата: за м.септември 2019 г. - при главница в размер на 92 993.82 лв., за времето от 15.10.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба - 25.01.2022 г. възлиза на 21 543.57 лв., а за м.октомври 2019 г. - при главница в размер на 99 323.58 лв., за времето от 15.11.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба - 25.01.2022 г. възлиза на 22 154.68 лв., Видно от заключението плащане на допълнително възнаграждение за м.септември и м.октомври 2019 г., така както е изчислено при отговора на предходната задача, съответно 92 993.82 лв. и 99 323.58 лв. с вкл.ДДС, както и лихви, от страна на “ЦМГ” ЕАД към С.О. не е извършвано.

При приемане на експертизата в ОСЗ с дата 01.03.2023г., вещото лице заявява, че при изчислена увеличена цена на пробег с 2, 5%, размерът на възнаграждението за м. септември 2019г., съответно – м.10.2019г. е наполовина от посочения в експертизата. Така заявеното е относимо и за размерите на мораторната лихва.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В конкретния случай, ищецът претендирана от ответника С.О. заплащане на цена за обществен превоз на пътници по линии 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 на обществения автобусен транспорт в гр. София, формирана като разлика между първоначално уговорените цени и цената, в зависимост от промяната в цената на гориво- смазочните материали (ГСМ) след датата на подписване на договора, както и лихви за забава върху главницата.

За производството няма спор, че между „МТК г.“ ООД - лицензирано дружество за изпълнение на дейност по превоз на пътници на територията на Република България, и ответника С.О. е сключен Договори СОА16 - ДГ56- 1196/02.12.2016 г. Предмет на договор е изпълнение на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № № 12, 18, 20, 21/22, 23, 24/24А, 25, 26, 28, 29, 31, 81, 86, 117, 118 и 119 от общинската транспортна схема на С.О., съгласно приети експлоатационни планове и с 60 броя новопроизведени автобуси, описани в Приложение Б към настоящия договор. Срокът на договора е 8 години, считано от датата на въвеждане в експлоатация на първата линия, при цена от 3 лв. на километър без ДДС, като възнаграждението се заплаща ежемесечно на две вноски, както следва: 30% авансово до 15 -то число на текущия месец и останалата част - до 14 — то число на следващия месец въз основа на действително извършения пробег.

Не се спори в процеса, а и установено от експертизата е обстоятелството, че за месеците септември и октомври 2019 г. ищецът е изпълнил задълженията си по процесния Договор.

Спорният въпрос между страните се свежда до приложението на клаузата на чл. 5, ал. 4, т. 2 от договора, в която е предвидено, че размерът на уговореното възнаграждение за километър маршрутен пробег по договора се променя с 2, 5%, ако се промени цената на гориво-смазочните материали с повече от 20% съгласно данните на НСИ спрямо цената към датата на подписване на договора и не се постигне между страните съгласие при преговорите за промяна на възнаграждението.

По отношение на тълкуването на спорната клауза съдът изхожда от нормата на чл.20 ЗЗД, според която при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните и отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. Съдът намира, че разпоредбата на чл.5, ал.4 е формулирана по начин, който е ясен. Нейните т.1 и т.2 предвиждат две отделни и самостоятелни хипотези, при реализацията на което и да е от тях, цената по договора се променя. В подкрепа на това е т.3 на разпоредбата, с която страните са се съгласили, че при настъпване на което и да е от условията, описани в предходните две точки се поражда правото на всяка от страните да предложи мотивирано преговори за новата цена. Фактическите състави на двете основания за промяна на уговорената по договора цена са уредени отделно и независимо един от друг. Този по т.1 предвижда увеличение на цената при инфлация, както и намаление при дефлация, които процеси са свързани с общо изменение на цените на всички стоки и услуги. Фактическият състав на т.2, предвижда увеличение на цената по договора при съществена промяна повишаване на стойността на характерните за изпълнението на превоза ресурси като отчита интереса на изпълнителя по договора.

Ирелавантни за процеса са договорките на страните, постигнати с представените в производството Споразуменията от 20.01.2021 г. и 05.10.2021 г. Видно от съдържанието им, постигната промяна в цената на извършваната услуга е тази по реда на чл.5, ал.4, т.1 от договора, докато процесният иск, касае фактическия състав, предвиден от чл.5, ал.4, т.2 от договора. Както бе отбелязано в изложеното по-горе, последният е самостоятелно основание за промяна и относими към реализацията му са обстоятелствата, свързани с повишение на цената на ГМС с повече от 20 %. В продължение на така посоченото и доколкото за процеса ищецът не претендира увеличение на възнаграждението поради увеличение на цената на смазочните материал, значим при обосновката във връзка с основателноста на иска е единствено въпроса за увеличението на цената на природния газ.

Неотносими за процеса са и договорките на страните, обективирани в представеното по делото Споразумение от 22.08.2022 г. към договор № СОА16-ДГ56-1196/02.12.2016 г. Видно от съдържанието на посоченото доказателство съгласието на страните е, че разпоредбата на чл.5, ал.4 от процесния договор няма да се прилага считано от 24.00 ч. на 31.07.2022 г., което обаче като период е далеч след приключването на процесния.

Не може да бъде споделен и доводът на ответника, че тълкуването на договора следва да се извършва в защита на обществения интерес, който бил водещ при сключването на този вид договори. Законът с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предоставя възможност на страните да свободно да уговарят свободно съдържанието на договора като единственото ограничение е клаузите да не противоречат на императивни правни норми и на добрите нрави. Прилагането на специална процедура по Закона за автомобилните превози и Наредба № 2/15.03.2002 г. при сключването на договора, който е насочен към обслужване на обществени нужди гарантира в достатъчна степен охраната на обществения интерес и разходването на публичните средства. Волята и интереса само на една от страните не може и не бива да бъде критерий при тълкуването на договора. Освен това, съобразяването на обществния интерес не обуславя невъзможност за промяна на първоначално определената цена при промяна на цената на ГСМ с повече от 20%. Общественият интерес изисква също така осигуряването на сигурен и безопасен за гражданите и обществото транспорт, което от своя страна предполага наличие на съответен ресурс за изпълнението на транспорт от този вид. Процесният договор е сключен през 2016 г. и определеният от страните срок на неговото действие е 8 години - чл.З, ал.1. Тази продължителност на действие на договора предполага предвиждане на механизъм чрез който договорената първоначална цена да бъде променяна при изменение на икономическите условия, в които ще се извършва изпълнението на договора, което страните по делото са сторили с разпоредбата на чл.5, ал.4.

Неоснователно е и наведеното от ответната страна основание за противоречие на чл.5, ал.4, т.2 от договора с императивни разпоредби на закона, а по-конкретно - чл.30, ал.1, т.7, вр.чл.210 от ЗЕ. Безспорно, цената на природния газ се определя от регулаторен орган – КЕВР на тримесечен период, като назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, категорично установява, че процентът на нарастване цената на природния газ към месец септември 2019 г. спрямо цената на природния газ към месец декември 2016 г., по цени на КЕВР е 45.78%, съответно - процентът на нарастване цената на природния газ към месец октомври 2019 г., спрямо цената на природния газ към месец декември 2016 г., по цени на КЕВР, е 45.62%; В конкретния случай няма определяне на цената на природния газ от друг орган, освен този посочен като компетентен КЕВР. Няма и данни за извършване на дейности по доставка, които да са в противоречие с нормата на чл.210 от ЗЕ.

Не се установява и нищожност на процесната клауза поради липса на предмет. По делото са представени справки от електронната страница на Националния статистически институт, от които е видно, че институтът поддържа статистически данни за цените на природния газ за небитови потребители, какъвто е ищецът, който използва като гориво за превозните средства, с които извършва възложения му обществен превоз природен газ. НСИ обобщава данните и изготвя шестмесечна статистика. В тези статистически данни липсват цените на смазочни материали като от писмо изх. № УП -1210/02.04.2021 г. става ясно, че НСИ не ги изследва. Посоченото обстоятелство обаче не лишава от съдържание клаузата на чл.5, ал.1, т.4 от договора. Събраните, обобщени и публикувани данни относно повишаването на цените на горивото самостоятелно могат и обуславят повишаване на цените на предвидения в договора компонент, от който зависи увеличението на цената по него. В тази връзка следва да се посочи, че за производството е установено, че потреблението на природен газ от ищеца в Мегаватчаса и в Гигаджаули за едногодишен период, за цялата 2018 г. (изчислено по месеци в констативната част) е в общ размер на 27 532.526 мВч равностойни на 99 117.0936 ГДж. Констатира се също, че въз основа на годишното потребление на природен газ по критериите на НСИ, ищецът попада в крайни небитови клиенти - Група ИЗ - годишно потребление минимум 10 000 - максимум 100 000 ГДж. От експертното заключение е видно процентното съотношение между цената на природния газ за второто шестмесечие на 2019 г. и цената на газа второто шестмесечие на 2016 г. по данни на НСИ за групата потребители, в която попада ищеца според потреблението си на природен газ за 2018 г. Според заключението: А/ Процентът на увеличение на цената на природния газ за крайни небитови потребители - група ИЗ, за второто шестмесечие на 2019 г спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без всякакви данъци, такси и ДДС е в размер на 47.91 %; Б/ Процентът на увеличение на цената на природния газ за група крайни небитови потребители -ИЗ, за второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните на второто шестмесечие на 2016 г. без ДДС и други възстановими данъци и такси е в размер на 45.22 %; В/ Процентът на увеличение на цената на природния газ за група крайни небитови потребители - ИЗ, за второто шестмесечие на 2019 г. спрямо данните за второто шестмесечие н а 2016 г. с включени всички данъци такси и ДДС е в размер на 45.32%. При теза данни, видно от експертизата - Средният процент на увеличение на Цената на природния газ по данни на НСИ за определената група потребители - Група ИЗ (по цени без данъци, такси и ДДС, по цени без ДДС и други възстановими данъци и по цени с включени всички данъци) за второ шестмесечие на 2019 г. е по- висока спрямо цената за второто шестмесечие на 2016 г с 46.15%.

Видно от текста на чл.5, ал.4 цената на километър маршрутен пробег, която е определена при сключване на договора, се променя, в хипотезата на т. 1., както и отделно на самостоятелно основание - при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор. (т.2, ал.4, чл.5). При настъпване на последното условие, страните по процесния договор се задължават да проведат добросъвестно преговори за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. При непостигане на съгласие при преговорите, е уговорено, че възнаграждението на километър маршрутен пробег се променя с 2.5%. Посочената хипотеза ясно визира задължението на всяка страна от водене на преговори при настъпване на конкретното й условие. Същата не съдържа изискване за отправяне на мотивирано писмено предложение за преговори, а от тук и за начало, определно спрямо датата на получаване, съответно – край на същите. В този смисъл, очевидно различна по съдържание е хипотезата на т.3, на чл.5, ал.4, която макар и да поставя условие при промяна на цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор, в крайна сметка визира право на едната да направи на другата страна мотивирано писмено предложение за преговори.

За производството липсват данни за проведени от страните преговори.

Не се твърди и наличие на постигнато съгласие за уточняване на промяна във възнаграждението на километър маршрутен пробег, със стойност до 5% спрямо стойността по чл. 5, ал. 1. Безспорено установен обаче, с оглед направения експертния анализ на ССчЕ явява фактът, че за процесния период условието, свързано с промяна на цената на ГСМ с повече от 20% спрямо цената към датата на подписване на настоящия договор се е сбъднало (както с оглед данните на КЕВР, така и тези НСИ). Предвид това и оглед обстоятелството, че според уговореното от страните липсата на съгласие за уточняване на възнаграждението на километър маршрутен пробег, не е обуславящо за промяната на уговореното възнаграждение с 2, 5%, то именно с тази стойност - съдът приема, че цената на километър маршрутен пробег се променя и то към момента на сбъдване на условието.

В продължение и във връзка с горното, следва да бъде отбелязано, че не може да бъде споделен застъпения в производството довод на ищеца, според който клаузата чл.5, ал.4, т.2 предвижда възможност за промяна на цената след всяко увеличение с 20 % процента на цените на ГСМ. Цитираната разпоредбата не съдържа постигнато съгласие, според което при всяко ново увеличение на цените на ГСМ, цената на договора да се увеличава с 2, 5 %. Липсва и уговорка, че цената по договора е в зависимост от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена. При това положение, извод за съгласие относно промяна на цената на услугата при всяко или поредно повишение с повече от 20 % на цената на горивата не може да бъде изведен и съдът приема, че клаузата обуславя еднократно увеличение на цената по договора независимо от това с колко повече от 20% са увеличени стойностите на ГСМ в съпоставка с първоначалната цена.

Предвид всичко изложеното, съдът, приема, че по делото е установено настъпването на условията на чл.5, ал.4, т.2 от договора, предвиждащ самостоятелно основание за увеличаване на цената по договора в размер от 2, 5 %. Безспорно е обстоятелството, че за м.09.2019 г. реализираният от ищеца общ пробег е 516 632.348 км., а за месец 10.2019 г. – същият е 551 797.649 км. Установява се също така, че за процесните месеци септември и октомври 2019 г. ответникът е заплатил на ищеца възнаграждението, което е първоначално дължимо по договора за извършения обществен превоз на пътници по първоначално уговорената цена от 3, 60 лв. с ДДС без обаче да е съобразено увеличението от 2.5 % (възлизащо на 0.09 лв. с ДДС на километър пробег).

При това положение, при съобразяване на изминатите за процесния период километри, увеличен с еднократната индексация на възнаграждението с 2, 5%, и с оглед заявеното от вещото лице в ОСЗ във връзка с приемане на ССчЕ, съдът приема, че размерът на допълнителното дължимо се в полза на ищеца възнаграждение възлиза на 46 496, 91 лв. за месец септември 2019 г., съответно - на 49 661, 79 лв. за месец октовмри 2019 г. Именно до така посочените размери исковите претенции следва да бъдат уважени, като за разликите до пълните предявени суми, същите следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО ЧЛ.86 ЗЗД; Заплащането на извършената по договора работа е следвало да става ежемесечно като 30 % от сумата е била дължима авансово, а в последствие – до 14-то число на последващия месец се извършва изравняване на възнаграждението съобразно отчетените реални километри пробег. Това възнаграждение е дължимо в неговата цялост, включително и с увеличението поради промяната в цените на ГСМ, която индексация настъпва автоматично, т.е. същата става изискуема заедно с основната част от цената.

Задължението за заплащане на възнаграждение за извършения обществен автобусен превоз през месец септември 2019 г., възникнало в тежест на ответника е парично, поради което и последният дължи на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Както беше посочено, това задължение е и срочно, като неговият падеж настъпва на 14.10.2019 г. Горното е относимо и към задължението за заплащане на възнаграждение за извършения обществен автобусен превоз през октомври 2019г., чиито падеж съответно настъпва на 14.11.2019 г. Съгласно чл. 84, ал.1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Самият срок, като прави вземането изискуемо, функционира още като покана за изпълнение и поставя длъжника в забава със самото си настъпване. Ето защо и в случая, трябва да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение за извършения през месец септември 2019 г. превоз, считано от 15.10.2019 г. Ответникът е в забава изпълнението на задължението за заплащане на възнаграждение и за извършения през месец октомври 2019 г. превоз, считано от 15.11.2019 г. Забавата продължава и към момента, поради което той дължи да заплати на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва.

Частичната основателността на главните претенции, обаче обуславява частична основателност на акцесорните искове. В този смисъл, задължението п о чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 15.10.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба - 25.01.2022 г. преизчислено върху уважената главница от 46 496, 91 лв., е в размер на 10 771.78 лева; Задължението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 15.11.2019 г. до датата на завеждане на настоящата искова молба - 25.01.2022 г. преизчислено върху уважената главница от 49 661, 79 лв., е в размер на 11 077.34 лева.

За горницата над така посочените и установени размери, акцесорните претенции следва да бъдат отхвърлени.

ПО РАЗНОСКИТЕ: При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78 ГПК, всяка от страните има право на сторените от нея разноски в производството пропорционално на уважената, съответно – отхвърлената част на исковете.

Ищецът претендира разноски в общ размер на 16 290.63 лева. от които:

1.) 6 250 лв. - адвокатски хонорар, за изплащането, на който е представен договор за правна защита и съдействие № 000039/02.11.2022 г., служещ като разписка за сумата, отразена в него като платена в брой; 2.) 9440.63 лв. - държавна такса по исковата молба; 3.) 600 лв. - депозит за съдебно- счетоводна експертиза.

Предвид уважената част на исковите претенции на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца възлизат на 8 145, 31 лева.

Своевременно искане за присъждане на разноски е направено и от ответната страна. Претенцията е в размер на 6 900 лева, от които: 1.) 6 300 лева - възнаграждение за един адвокат; 2.) 600 лева - депозит за вещо лице.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК, разноските дължими на ответната страна възлизат в размер на 3 450 лева.

Или изчислено по компенсация следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 4 695.31 лв.

Водим от горното, СЪДЪТ