Решение № 28 от 4.1.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 4324/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на С. П. Н. срещу наказателно постановление /НП/ № 24-513-07-30003/22.01.2024г., издадено от началника на 07 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 258, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗМВР. С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че е получил телефонно обаждане за явяване пред полицейския орган, като не е получавал призовка, като разговорът е бил проведен с един от адвокатите му, с който е било уговорено да се яви на 31.07.2023г. Жалбоподателят Н. не се явил поради уважителна причина, тъй като е поискал да се яви с адвоката си, но същият е бил ангажиран служебно и са се уговорили да се яви на 31.07.2023г. Моли се за отмяна на НП и за присъждане на разноски в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Ч., който пледира за отмяна на НП. Счита за доказано, че жалбоподателят няма вина, тъй като не се доказва субективната страна на нарушението. На следващо място сочи, че се касае за призоваване по телефон, а не за призоваване с призовка. Моли за присъждане на разноски. Въззиваемата страна се представлява от юрк. С, който моли жалбата да бъде оставена без уважение. Моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В реплика адв. Ч. заявява, че пътните разноски от по 100 лева за всяко съдебно заседание са включени в адвокатското възнаграждение. Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 26.07.2023г. в 16.37 часа инспектор Д. Х призовал по телефона С. П. Н., като позвънил на номер. Полицейският служител обяснил на Н., че следва да се яви на 27.07.2023г. в 09.00 часа в 07 РУ-СДВР. Н. се свързал по телефона с адвоката си – св. Н Ч., а последният на следващия ден позвънил в 07 РУ- СДВР и се уговорил да се яви с клиента си в 07 РУ-СДВР на друга дата. На 27.07.2023г. Н. не се явил в 07 РУ-СДВР, като на свидетелката Е Б, полицейски инспектор при 07 РУ-СДВР, било съобщено, че С. Н. не се е явил, след като е бил призован с призовка. Свидетелката Б не била запозната с изготвената докладна записка от полицейски служител Д. и на 31.07.2023г. съставила на С. П. Н. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 3 /бланков номер 0627551/ за нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗМВР за това, че на 27.07.2023г. около 09.00 часа в гр. София, 07 РУ-СДВР, бул. „Ал. Малинов“ № 1 С. Н. не се е явил, без да посочи уважителна причина, след като е бил редовно призован да се яви по повод проверка по досъдебно производство № 3382 ЗМК-717/23г. по описа на 07 РУ-СДВР. АУАН е предявен на С. Н., който подписал АУАН, като в АУАН е вписано, че има възражения срещу акта. Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното наказателно постановление № 24-513-07-30003/22.01.2024г., издадено от началника на 07 РУ-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР за нарушение на чл. 69, ал. 2 ЗМВР. Видно от удостоверение, издадено от началника на отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, комисар Р С А от 04.11.2022г. до издаване на удостоверението заема длъжността началник на 07 РУ-СДВР. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Е Б и Н Ч., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват възприетата от съда фактическа обстановка, като не се налага обстоен доказателствен анализ. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните: Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Издаденото НП е незаконосъобразно, тъй от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. Нормата на чл. 69, ал. 2 ЗМВР предвижда, че п олицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването, като в съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване. В процесния случай както събраните гласни, така и писмени доказателства установяват несъмнено, че С. Н. не е бил призован писмено с призовка да се яви на 27.07.2023г. в 07 РУ-СДВР, а е бил призован по телефона. С оглед на това необосновано и незаконосъобразно на същия е вменено извършване на нарушение по чл. 69, ал. 2 ЗМВР, респективно на основание чл. 258, ал. 1 ЗМВР е ангажирана админитративнонаказателната му отговорност. Нормата, която предвижда в неотложни случаи призоваване по телефона, е чл. 69, ал. 3 ЗМВР, но същата не е посочена нито в АУАН, нито в НП, нито са описани факти, че Н. е бил призован по телефон. Санкционната норма на чл. 258, ал. 1 ЗМВР предвижда, че се наказва с глоба до 300 лева този, който без уважителни причини не се яви в местата по чл. 69, ал. 1 ЗМВР, след като е редовно призован. В случая се касае за призоваване по телефона, но факти за това отсъстват както в АУАН, така и в НП. Твърдяната правна квалификация на нарушението също не съответства на фактите, които се установиха в хода на съдебното следствие, респективно жалбоподателят е наказан за нарушение, за което не са събрани доказателства да е извършил и НП като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Отделно от това видно от събраните гласни доказателства чрез разпита на св. Н Ч., неявяването на С. Н. на 27.07.2023г. в 07 РУ-СДВР се дължи на това, че неговият адвокат се е уговорил да се явят на друга дата, поради което неявяването на Н. на 27.07.23г. не се дължи на негово виновно поведение, респективно не се доказва и субективната страна на деянието. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е основателна и наказателното постановление следва да бъде отменено. При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева. От страна на процесуалния представител на въззиваемата страна се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът счита, че това възражение не следва да бъде уважавано. Съобразно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение е 400 лева. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, но са проведени три съдебни заседания, в две от които се е явил адв. Ч., като адв. Ч. обосновава, че в адвокатското възнаграждение са включени и пътните разноски от по 100 лева на съдебно заседание, тъй като пътува от гр. Пазарджик. С оглед на това съдът счита, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде уважено възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна. Поради това и съдът осъди СДВР да заплати на С. П. Н. 700 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд