Решение № 464 от 19.11.2023 г. на Районен съд - Пазарджик по дело № 312/2023 г.

Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН. Образувано е по жалба на "М." ООД- с.Марково, обл.Пловдив, ЕИК ••••, представлявано от управителя М. П. И., депозирана чрез адв.Х. М. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление №ТКО-5/04.05.2022г. на Директора на ОПУ- Пазарджик, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.2 б."б" от Закона за пътищата /ЗП/, на основание чл.54 ал.1 пр.2 вр. чл.53 ал.1 пр.2 от ЗП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева. По жалбата първоначално е образувано АНД №928/2022г. по описа на РС- Пазарджик, по което е постановено Решение №397/30.09.2022г., с което атакуваното НП е потвърдено. По повод депозирана касационна жалба от "М." ООД- с.Марково, обл.Пловдив е образувано КАНД №1083/2022г. по описа на Административен съд- Пазарджик, по което е постановено Решение №61/16.02.2023г., с което е отменено решението на въззивната инстанция, а делото е върнато за ново произнасяне на друг състав на РС- Пазарджик. В тази връзка е образувано настоящото АНД №312/2023г. по описа на РС- Пазарджик, чийто предмет на разглеждане е депозираната от "М." ООД- с.Марково, обл.Пловдив, ЕИК •••• въззивна жалба против Наказателно постановление №ТКО-5/04.05.2022г. на Директора на ОПУ- Пазарджик. В жалбата са изложени аргументи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП. Дружеството жалбоподател счита, че НП било издадено извън установения в ЗАНН 6- месечен срок. Твърди, че АУАН не бил връчен на дружеството жалбоподател, в резултат на което същото било лишено от право да подаде възражения, които биха могли да мотивират АНО да не издава НП. Настоява, че нарушението не е извършено, доколкото процесният недвижим имот- агроаптека попада в границите на урбанизирана територия, поради което разрешение за специално ползване на пътя не се изисква. Акцентира и върху обстоятелството, че процесният недвижим имот не е собственост на дружеството жалбоподател. С тези доводи моли съда за отмяна на атакуваното НП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът адв.М.. От същия е постъпило писмено становище, с което заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като прави доказателствено искане за допускане на СТЕ по формулирани въпроси. Претендира сторените разноски за разглеждане на жалбата пред всички съдебни инстанции. Ответникът по жалбата- АНО, чрез процесуалния си представител- юриск.Я. Б., оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че по делото е доказано, че недвижимият имот, върху който е разположен процесният търговски крайпътен обект, попада извън строителните и регулационни граници на населеното място, поради което за експлоатацията му като ТКО се изисква разрешение за специално ползване. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Съдът, като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Дружеството жалбоподател е санкционирано, след като на 25.10.2021г. от служители на ОПУ-Пазарджик, сред които и актосъставителят- св.Д. М., бил извършен оглед /проверка/ на търговски крайпътен обект /ТКО/. От проверяващите било установено, че "М." ООД, експлоатира търговски крайпътен обект- "Агроаптека" и пътна връзка към него, разположен в обхвата и обслужващата зона на републикански път ІІ-37 /Панагюрище - Пазарджик/, на км.123+300 в ляво, без да притежава изискуемото разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски обект от администрацията, управляваща пътя. В момента на проверката обектът функционирал, извършвайки търговска дейност- продавали се торове, семена и препарати за растителна защита. За влизане в обекта се преминавало през нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона. В процеса на проверката било направено измерване, при което се констатирало, че ТКО се намира на 8 метра, измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение /асфалтовата настилка/. Посоченото било квалифицирано от проверяващите и впоследствие от АНО като нарушение на разпоредбите на чл.26 ал.2 т.2 б."б" от ЗП, като то било първо за дружеството. Установеното нарушение не можело да се приеме за маловажно, съгласно нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършването на дейност от специалното ползване на пътищата без разрешение на администрацията, управляваща пътя съставлявало предпоставка за реализирането на ПТП, застрашаващи живота, както на извършителите на административно нарушение от посочения вид, така и на останалите участници в движението. По повод горното против дружеството жалбоподател бил съставен в негово отсъствие, по реда на чл.40 ал.2 ЗАНН, АУАН №ТКО-4/23.11.2021г. след като неговият управител бил надлежно поканен за това процесуално действие, но не се явил в указания срок. Въз основа така съставения акт, който жалбоподателят отказал да получи, било издадено атакуваното НП, което било надлежно връчено съгласно разписка на 24.06.2022г. /л.11 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/, а жалбата против него била подадена чрез АНО на 01.07.2022г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП, пред компетентния да я разгледа районен съд. Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и материалите по АНП /находящи в приобщените към настоящото съдебно производство писмени доказателства по АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/, от показанията на актосъставителката- св.Д. М. и приетата СТЕ. Съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви събраните писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице, като пълно, ясно, обосновано и правилно, в степен достатъчна, за да бъде поставено в основата на правните изводи по съществото на спора. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е неоснователна по следните съображения: . Както АУАН, така и атакуваното НП, са издадени от компетентни органи, което се установява от приетите като писмени доказателства заповеди за материална компетентност- Заповед №РД-11-1284/10.11.21г. и Заповед РД- 11-151/18.02.2022г. /л.15, 16 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/. При издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на дружеството жалбоподател. АУАН и НП съдържат всички изискуеми съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.26 ал.2 т.2 б."б" от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищ ата, без разрешение, се забраняват, в обхвата на пътя и обслужващите зони, експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях. В §1 т.8 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието "Специално ползване на пътищата"- използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях... ". В чл.5 ал.2 от ЗП е посочено, че „обхватът на пътя“ е площта, върху която са разположени земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него, на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. Съгласно чл.7 ал.2 от ЗП, „обслужващата зона“ обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват. По-нататък, в §1 т.6 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на понятието "обслужваща зона"- земната повърхност встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено право на ползване. Няма спор по делото относно това, че дружеството жалбоподател стопанисва търговски обект- агроаптека, находяща се на републикански път ІІ-37 /Панагюрище-Пазарджик/, на км.123+300 вляво, където се осъществява търговска дейност- продават се торове, семена и препарати за растителна защита. Това обстоятелство се установява безспорно от показанията на св.М., която посочва в своите показания, че използвайки измервателен уред- километрично колело, извършила нужното замерване, в резултат на което установила, че ТКО се намира на 8 метра, измерено хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края /ръба/ на платното за движение /асфалтовата настилка/ и че към момента на проверката в търговския обект имало клиент, който разговарял с продавачката. В този смисъл мястото на нарушението е индивидуализирано и конкретизирано в необходимата и достатъчна степен с оглед нормативно въведените технически характеристики на понятията обхват на пътя, пътна връзка и обслужваща зона, съгласно легалните им дефиниции по чл.5 ал.2 и чл.7 ал.2 от ЗП. При тази нормативна уредба следва извод, че експлоатация на търговски обекти, разположени встрани на пътното платно извън обхвата на пътя, но в обслужваща го зона, какъвто е процесният случай, е възможна след издаване на разрешение от надлежните субекти, посочени в Закона за пътищата. С разпоредбата на чл.8 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП) законодателят е приел, че търговски крайпътни обекти /ТКО/ са всички сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства заедно с прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции, заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на Търговския закон (ТЗ). Търговски крайпътни обекти са и крайпътните обслужващи комплекси по смисъла на §1 т.9 от ЗП е посочено, че "крайпътни обслужващи комплекси" са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили. След като в обхвата на легалното определение за търговски крайпътен обект са включени магазини, то няма логическо изключение, което да налага неприемането на процесната агроаптека като място за продажба. Ето защо, същата следва да се квалифицира като търговски крайпътен обект, тъй като в нея, освен че се извършва търговска дейност по смисъла на Търговския закон и обслужва пътуващите и превозните средства по републикански път III-8402/Варвара- Септември/. За този участък от пътя действат разпоредбите на чл.7 ал.1 от ЗП и чл.26 ал.2 т.2 б"б" от ЗП, като се изисква разрешение за специално ползване на пътищата, като не се спори между страните, че дружеството жалбоподател не разполага с такова разрешение, както и че експлоатирал обекта, т.е. че е извършва търговска дейност в него. Спорният въпрос е свързан с разположението на процесния търговски обект и доколко същият попада в зоните на разрешителен режим- обхват на пътя и обслужваща зона, извън границите на урбанизираните територии и селищни образувания. Съдът намира, че възраженията на жалбоподателя, че имотът, върху който е разположен търговският обект "Агроаптека" ПИ с идентификатор №55155.11.58 попада в границите на урбанизирана територия, както и в строителните граници на населеното място гр.Пазарджик, поради което не се обхваща от разрешителен режим по ЗП, са неоснователни. Аргументите на съда в тази насока са следните: Според заключението на вещото лице по приетата СТЕ, процесният недвижим имот е нанесен в кадастралната карта на гр.Пазарджик, като попада в местност „Панагюрско шосе“. Действително, видно от приетия като доказателство по делото нотариален акт /л.6, 7 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/ и скица на ПИ /л.8 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/ трайното предназначение на територията на процесния ПИ е урбанизирана, с начин на трайно ползване „За складова база“. Последното, според експертното заключение по приетата СТЕ, означава, че имот с идентификатор №55155.11.58 може да се застроява, тъй като за него има одобрен ПУП- ПРЗ/план за регулация и застрояване/. Последното обаче не води до извод, че процесният имот автоматично попада и в урбанизираната територия на съответното населено място, определена със строителните/регулационните граници на същото. Съгласно §1 т.2 от ДР на Наредба №РД-0220-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, "граница на урбанизирана територия“ е строителната граница на населеното място или селищно образувание, определена от действащите подробни устройствени планове, съответно подробни градоустройствени планове и техните изменения, или от одобрен околовръстен полигон. В разпоредбата на чл.2 ал 2 от Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/ е предвидено, че за участъците от републиканските пътища, които са елемент на уличната мрежа в населените места и селищните образувания по смисъла на чл.76 ал.2 от Закона за устройство на територията, наредбата се прилага само по отношение на обхвата на платното за движение. Безспорно, улична мрежа на населените места и селищните образувания може да има единствено в строителните/регулационните граници на съответното населено място, определени с общия устройствен план /ОУП/ на същото, както и с подробни устройствени планове- планове за улична регулация и застрояване /ПУП- ПУР3/. Това означава, че за всички обекти, транспортното обслужване на които се осъществява чрез пътища от републиканската пътна мрежа извън урбанизираната територия на населеното място, определена със строителните/регулационните граници на същото, се прилага НСПП. В конкретния случай, съгласно заключението на вещото лице по приетата СТЕ, според действащия регулационен план на гр.Пазарджик, процесният ПИ с идентификатор №55155.11.58 се намира извън действащата регулация на населеното място. Това обстоятелство се установява и от цитираната вече скица на поземлен имот №4702/29.08.2011г., издадена от СГКК - Пазарджик /л.8 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/, където е посочено, че ПИ с идентификатор № 55155.11.58, върху който е разположена процесната агроаптека, попада в местността Панагюрско шосе, като липсва посочена улица и номер, т.е. извън регулацията на града. Най-сетне, съгласно §1 т.3 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за пътищата, „участъкът от републикански пътища в границите на урбанизираните територии“ е участъкът от пътя, обозначен с пътни знаци, с наименования Д11 "Начало на населеното място" и Д12 "Край на населеното място". В същото време, в разпоредбите на чл.112 ал.1 и чл.113 ал.1 от Наредба №18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци е предвидено съответно, че знак Д11 се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание, а знак Д 12 се използва за сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание. Видно от приетия като писмено доказателство констативен протокол от 15.07.2020г. относно определяне местоположението на пътни знаци Д11 и Д12 на гр.Пазарджик, общ.Пазарджик /л.27 от АНД №928/22г. по описа на РС- Пазарджик/, знак Д11 за начало на населеното място гр.Пазарджик е при км.123+520 /т.е. 220 метра след имота, върху който е разположен ТКО- агроаптека, по посока на нарастващия километър/, а знак Д12 за край на населено място и селищно образувание е при км.130+160. Предвид изложеното и доколкото процесният ТКО се намира на км.123+300 от републикански път II-37 /Панагюрище- Пазарджик/, в ляво, то единственият възможен извод, който може да бъде направен, е, че същият е разположен извън границите на урбанизираната територия на населеното място гр.Пазарджик, определена със знаци Д11 и Д12. В този смисъл по делото безспорно се установи, че ТКО- агроаптека, находящ се в ПИ с идентификатор № 55155.11.58 е разположен извън урбанизираната територия на гр.Пазарджик, поради което в конкретния случай за извършваната от него търговска дейност е необходимо разрешение за специално ползване на пътя от администрацията, управляваща пътя. Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира за доказано, че дружеството жалбоподател е осъществило от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.26 ал.2 т.2, б."б" от Закона за пътищата. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че НП е издадено извън 6- месечния срок, доколкото АУАН е съставен на 23.11.2021г., а НП е издадено на 04.05.2022г. Шестмесечният срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН започва да тече от съставянето на акта, поради което в случая същият е спазен от АНО. Неоснователно е и възражението, че доколкото АУАН не е бил връчен на дружеството, то същото е било лишено от право да направи възражения, които биха могли да мотивират АНО да не издава НП. Видно е от АУАН, както и от показанията на св.М., представляващият дружеството сам е отказал да получи АУАН, като това обстоятелство е удостоверено по надлежния ред с подписите на двама свидетели. Ирелевантен е и фактът, че жалбоподателят не е собственик на процесния ПИ с идентификатор № 55155.11.58, върху който е разположен ТКО. Субект на нарушението не е собственикът, а лицето, което експлоатира ТКО /развива търговска дейност в него/, което се явява и заинтересовано и задължено да поиска разрешението за специално ползване на пътищата. При определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на наказанието, като е отчел тежестта на нарушението, както и че същото е извършено за първи път. При тези данни съдът счита, че размерът на санкцията е правилно определен, съгласно чл.53 ал.1 НК, при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства. Касае се за нарушение, извършено по начин, който повишава чувствително риска от възникване на ПТП, доколкото процесния КТО е разположен в обхвата и обслужващата зона на използван и натоварен републикански път от пътната мрежа на страната. Нарушението не е маловажно, тъй като не се отличава по никакъв начин от обикновените случаи на този вид деяния. В този смисъл АНО е изложил мотиви в НП, които въззивния съд споделя изцяло. По изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Пред въззивната инстанция наказващият орган бе представляван от юрисконсулт, който направи своевременно искане за присъждане на разноски в размер на 100 лева за процесуално представителство единствено по настоящото дело. Възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в две съдебни заседания по същество, с разпит на един свидетел, като същото не се характеризира с правна и фактическа сложност, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, който отговоря на осъщественото процесуално представителство. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на АПИ- гр.София- учреждението, към което принадлежи АНО, издал обжалването НП. Отново с оглед изхода на делото на дружеството жалбоподател следва да бъдат възложени разноските за възнаграждение на вещо лице по приетата по делото СТЕ в размер на 220 лева, които следва да бъдат заплатени в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Пазарджик. Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 от ЗАНН, съдът