Мотиви към Решение № 640 от 26.9.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 3163/2025 г.

Производството е по реда на по реда на чл. 6 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения и решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции (ЗПИИСРРПОУНПМАС). Същото е инициирано по получено в Софийски градски съд (СГС), препратено по компетентност от ОС-Пловдив, Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 24.11.2008 г. за прилагане на принципа на взаимното признаване на съдебни решения и решения за пробация с оглед надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции, представляващо и удостоверение по реда на чл. 6 от ЗПИИСРРПОУНПМАС, относно осъдения М.А.М., роден на •••••••• г. в Сирия, с отнет хуманитарен статут за Р България, за когото са налице данни за регистриран настоящ и постоянен адрес в с. Владая, общ. Столична, ул. „••••••••, последното обуславящо териториалната компетентност на СГС по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. Горепосоченото удостоверение е придружено, с превод на български език, от Решение № 9РР/25/2024-33 по описа на PC- Тренчин, Словакия, постановено на 29.10.2024 г., в сила от същата дата, с която спрямо М.А.М., въз основа на предходно постановена присъда на Районен съд-Комарно по дело № 2Т/59/2023 от 21.09.2023 г., влязла в сила на 21.09.2023 г., за извършено от същия престъпление „трафик на хора“ по чл. 355, ал. 2, б. „а“, ал. 3, б. „д“ от НК на Р Словакия, с която е условно освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл. 68, ал. 1 от НК на Р Словакия, е определен изпитателен срок от 3 (три) години, като същевременно се налага пробационен надзор върху осъдения за срок от 3 (три) години и същевременно на осъдения се налага следното задължение през периода на изпитателния надзор – съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 4, б. „к“ от НК на Р Словакия: заповед за постъпване на работа или доказуемо кандидатстване за работа. Засегнатото лице, редовно уведомено, не се явява в открито съдебно заседание. За същия са изготвени множество справки, от които е видно следното: От направена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. е видно, че М.А.М. има регистриран настоящ и постоянен адрес в с. Владая, общ. Столична, ул. „••••••••, но по данни на собственика на имота на посочения адрес В.Д., лице с подобно име никога не е живяло на адреса и не го познава. С Решение № 3283 от 05.05.2022 г. на председателя на държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), на М.А.М. е предоставен хуманитарен статут. С последващо Решение № 1454 от 10.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, връчено на 01.04.2025 г. и влязло в сила, на основание чл. 78, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 4, вр. чл. 12, ал. 2, т. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), предоставеният с Решение № 3283 от 05.05.2022 г. хуманитарен статут на М.А.М. се отнема. Въз основа на горното всички издадени от българските власти лични документи са със статус „унищожен“. Отделно от горното М.А.М. е обявен за общодържавно издирване с бюлетин № 161/2025 г. на СДВР и телеграма № 12869/25 г. на ГДИН, като на 26.06.2025 г. се явява в съдебно заседание и обявява, че няма документи и живее в гр. София, като полага труд в автосервиз. Впоследствие от него е представена писмена декларация, че живее в с. Владая, общ. Столична, ул. „••••••••. В проведеното на 26.09.2025 г. публично съдебно заседание М.А.М., редовно уведомен, не се явява. Представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) предлага съдът да приеме, че не са налице основания за признаване и приемане на изпълнението на решението на ОС- Тренчин, поради отнетия хуманитарен статут на лицето и липсата на компетентност на българските правораздавателни власти, както и предвид основанието на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС – невъзможност за адаптиране на приложената пробационна мярка според българското законодателство. Служебният защитник намира предложението на СГП за основателно. Съдът, като прецени наличните по делото материали, конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е издадено, събраните до момента данни за осъденото лице, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за установено от фактическа и правна страна следното: М.А.М., роден в Сирия, въз основа на горепосочените влезли в сила присъда и решение, постановени последователно от Районен съд-Комарно и Районен съд-Тренчин, е осъден за извършено от същия престъпление „трафик на хора“ по чл. 355, ал. 2, б. „а“, ал. 3, б. „д“ от НК на Р Словакия, с които е условно освободен от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК на Р Словакия, е определен изпитателен срок от 3 (три) години, като същевременно се налага пробационен надзор върху осъдения за срок от 3 (три) години и същевременно на осъдения се налага следното задължение през периода на изпитателния надзор – съгласно разпоредбите на чл. 51, ал. 4, б. „к“ от НК на Р Словакия: заповед за постъпване на работа или доказуемо кандидатстване за работа. Тоест, първото условие за признаване и изпълнение на съдебния акт от молещата държава-членка на ЕС (Словакия) е налице по смисъла на чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС. С присъдата си отделно словашкият съд е наложил експулсиране и „забрана за влизане“, като осъденият е запознат с мярката на 29.10.2024 г. и същата е в сила до 29.10.2031 г. Посочената мярка (отказ/забрана за влизане) е обявена от словашките власти в Шенгенската информационна система (ШИС). В случая обаче липсва обективна възможност за признаване и изпълнение на съдебния акт на РС-Тренчин по следните съображения: На М.А.М. първоначално е бил предоставен „хуманитарен статут“ по ЗУБ с Решение № 3283 от 05.05.2022 г. на председателя на ДАБ при МС, но с последващо Решение № 1454 от 10.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, връчено на 01.04.2025 г. и влязло в сила, на основание чл. 78, ал. 5, вр. чл. 17, ал. 4, вр. чл. 12, ал. 2, т. 2 от ЗУБ, предоставеният хуманитарен статут на М.А.М. се отнема, предвид наличните сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България – горепосоченото престъпление, за което има постановена влязла в сила присъда на Районен съд-Комарно по дело № 2Т/59/2023 от 21.09.2023 г., в сила от същата дата. В мотивите си председателят на ДАБ при МС е посочил, че по аргумент от чл. 4, ал. 4 от ЗУБ, лицето не може да се ползва от привилегия „забрана за връщане“ (non-refoulment). Следва да се има предвид също, че М.А.М. е със статут „чужденец“ в АИС „Бежанци“ на ДАБ при МС. Съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗУБ, спрямо чужденец с влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или по отношение на когото производството е прекратено, се прилагат разпоредбите на Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ, правото на пребиваване на чужденец в Република България се отнема, когато предоставеният м у хуманитарен статут по ЗУБ бъде отнет – какъвто е настоящият случай. Всички гореизложени факти сочат, че липсва обективна възможност за признаване и приемане на изпълнение на Решение № 9РР/25/2024-33 по описа на PC- Тренчин, Словакия, доколкото не е налице основното изискване на чл. 14, ал. 3 от ЗПИИСРРПОУНПМАС - осъденото лице да има местоживеене на територията на Република България. Тази хипотеза съответства и на основанието по чл. 15, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСРРПОУНПМАС за отказ от признаване и изпълнение. Осъденият М.А.М. е с отнет хуманитарен статут за територията на Република България и съгласно на приложимата в този случай разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЧРБ, правото му на пребиваване в Република България се отнема. Отделно същият е със забрана за влизане в Шенгенското пространство, част от което е и България, до 29.10.2031 г. В този смисъл, предвид отнетата по законов път възможност на М.А.М. да пребивава на територията на Република България, изпълнението на пробационната мярка от българските власти е практически невъзможно. Още повече, че приложението на наложената пробационна мярка („заповед за постъпване на работа или доказуемо кандидатстване за работа“), сама по себе си налагаща гарантиране на трудовите и осигурителни права на М.А.М., предполага същият да пребивава на законно основание на територията на Р България, каквато предпоставка не е налице. Воден от гореизложеното, съдът постанови своето решение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.