РЕШЕНИЕ

№ 63

гр. С., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20221800900181 по описа за 2022 година ИЩЕЦЪТ – О. К. Б. от гр. С., ул. „О.” № 89, с ЕГН ••••••••••, в качеството му на акционер в „Б.-И.” АД, с ЕИК •••••••••, с искова молба вх. № 7014/12.10.2022 год. по описа на СОС е предявил срещу дружеството искове с правно основание чл.74, ал.1 от ТЗ - за отмяна на следните решения на общото събрание на акционерите на „Б.-И.” АД, проведено на 27.09.2022 год.:

• по т.1 от дневния ред - решението за одобряване на ГФО на „Б.-И.” АД за 2021 год.;

• по т.2 от дневния ред- решението за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите на „Б.-И.” АД;

• по допълнително включената т.6 в дневния ред – решението, с което е отказано приемането на решение относно начина, по който е разходвана сумата в размер на 1 000 000 евро, представляваща цена на продаден дълготраен актив - част от офис-сграда в гр. С., бул. „К.О.“ № 18, както и - решенията по т.7, 8 и 9, по които на практика също е решено да не се приемат решения.

Ищецът твърди, че е акционер в ответното дружество, притежаващ 200 бр. акции.

Твърди, че приетите решения на общото събрание на акционерите, проведено на 27.09.2022г. - по т.1, т.2 от дневния ред, по допълнително включената т.6 в дневния ред, както и по т.7, 8 и 9 са незаконосъобразни като противоречащи на закона. Твърди, че е присъствал на проведеното ОСА на 27.09.2022 год. Заявява, че въпреки правата му по чл.232, ал.5, изр.2-ро от ТЗ при поискване не му бил предоставен протоколът от проведеното ОСА.

Препис от и.м и приложенията към същата са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК по реда на чл.50, ал.2 от ГПК - чрез прилагането им в цялост по делото с разпореждане № 882/20.12.2022 год., като същите се считат редовно връчени на 19.12.2022 год. - датата, на която се е върнало в съда съобщението до ответника в цялост с отбелязване, че същият не се намира на адреса си на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ. До изтичане на срока по чл.367, ал.1 от ГПК /04.01.2023 год. вкл./ ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото обстоятелството, а и видно от представеното с исковата молба заверено копие на временно удостоверение № 60/10.01.2003г. е, че ищецът е акционер в ответното търговско дружество, като притежава 200 акции от капитала му, от които 140 поименни и 60 на приносител.

По делото е представен протокол от общо събрание на акционерите на ответното търговско дружество, проведено на 27.09.2022г. Същият удостоверява проведено общо събрание на акционерите на ответното дружество от 13.00 часа на посочената, дата при присъстващи 72.83 % от акционерния капитал. Видно от последния протокол е още, че при кворум от 66.16 % от акциите с право на глас на ответника, Общото събрание на ответното дружество е приело следните решения:

По т. 1 от дневния ред, решения с които Общото събрание е:

1/ Одобрило Доклада на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021г. и, 2/ Одобрило Годишния финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2021г.

По т. 2 от дневния ред, решение с което Общото събрание е:

3/ Освободило от отговорност членовете на Съвета на директорите и изпълнителния директор на дружеството за дейността им през 2021год., По т.6, 7, 8, и 9 от дневния ред Общото събрание на акционерите не е приело решения.

Протоколът е подписан от председателя, секретаря и преброителя на събранието.

Установява се от представения от ищеца счетоводен баланс, че ответното дружество е съставило такъв към 31.12.2021г.

По делото не са представени други релевантни за спора писмени доказателства.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Предявените обективно съединени искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл.74, ал.1 от ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. Касае се до специален конститутивен иск за защита срещу порочни решения на общите събрания на търговските дружества, решението по който има действие по отношение на ищеца – съдружник или акционер и ответника – дружеството, както и по отношение на останалите съдружници или акционери, които не са участвали в производството. Целената правна последица от успешното му провеждане е защита на членствени права и/или контрол за законосъобразност на решенията на дружеството свързани с дейността му, която е насочена към постигане на обща цел съобразно Тълкувателно решение 1/2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ОСГК.

Правото на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ принадлежи на съдружниците и акционерите в търговското дружество. По делото се установи, че ищецът е акционер в ответното търговско дружество.

Исковете по чл. 74, ал. 1 ТЗ са конститутивни, т.е. винаги, когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице правен интерес от предявяването на конститутивен иск. Това е така, защото ищецът не разполага с друг път, за да постигне дължимата правна промяна. Затова и в случая е налице интерес от търсената правна защита, въпреки мнозинството, с което са приети атакуваните решения на Общото събрание на ответника. Не се твърди от последния, че целената от ищеца правна промяна е настъпила по силата на други – извънсъдебно осъществени факти, а също така тя не може да се постигне и чрез извънсъдебно изявление на ищеца.

В този смисъл предявените искове за отмяна на приетите решения по т.1 и т. 2 от дневния ред на проведеното събрание са допустими, като предявени в законоустановените преклузивни срокове от легитимирано лице – акционер в ответното дружество.

По отношение на останалите предявени искове - за отмяна на приетите решения по т.6, 7, 8 и т. 9 от дневния ред на проведеното събрание следва да се приеме, че същите са недопустими. Когато ОС не приема предложение за решение, т. е. формално е налице решение за неприемане на направено предложение, липсва правен интерес от отмяната му, тъй като отрицателното решение няма никакви правни последици нито в правната сфера на отделните съдружници или акционери, нито в правната сфера на търговското дружество и не засяга по никакъв начин членствени права. Отмяната на такова решение не би постигнала присъщото на конститутивните съдебни решения преобразуващо действие – не би възстановила някакво предходно правно положение, нито би създала ново такова. За да настъпят тези правни последици е необходимо положително решение на ОС, каквото няма пречка да бъде взето на последващо ОС - Определение № 50618 от 17.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2514/2021 г., II т. о., ТК. В тази връзка съдът следва да прекрати производството по делото в частта му на предявените искове - за отмяна на приетите решения по т.6, 7, 8 и т. 9 от дневния ред на проведеното на 27.09.2022г. събрание на акционерите на „Б.-И.“ АД, като недопустимо.

По отношение основателността на предявените искове за отмяна на приетите решения по т.1 и т. 2 от дневния ред на проведеното процесно събрание на акционерите на „Б.-И.“ АД, съдът намира същите за неоснователни.

Според задължителните указания в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС, основанията за отмяна на решенията на общото събрание следва да бъдат изрично посочени и конкретизирани от ищеца съобразно изискването на чл. 98, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), респ. чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, като всеки релевиран порок - материалноправен или процесуалноправен, съставлява самостоятелно основание на отделен иск по чл. 74 от ТЗ. Съдът не е овластен да обсъжда основания, за които не е надлежно сезиран с исковата молба, а евентуалното произнасяне по непредявени основания съставлява нарушение на диспозитивното начало и е недопустимо /т. 8 от цитираното ТР/.

Предвид установения в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузивен срок за предявяване на исковете п о чл. 74 ТЗ, в т. 6 от ТР № 1/2002 г. е възприето разбирането, че разглеждането и произнасянето по основания за отмяна, въведени допълнително от ищеца извън този срок, е процесуално недопустимо. С решение № 109 от 25.06.2010 г. по търг. д. № 860/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., като се е позовал на задължителните постановки на ТР № 1/2002 г., ВКС е приел, че с оглед принципа на диспозитивното начало и установената в чл. 74, ал. 2 ТЗ преклузия, е процесуално недопустимо съдът да отменя решение на общото събрание на търговско дружество по иск/искове на съдружник с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ поради порок на решението, който не е посочен от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и в рамките на срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ. В този смисъл настоящият съд следва да разгледа само пороците, на които се е позовал ищеца в исковата молба, досежно незаконосъобразността на приетите решения по т.1 и т. 2 от дневния ред на проведеното събрание на акционерите на „Б.-И.“ АД. С исковата си молба ищецът е въвел само материалноправни пороци на посочените решения.

Във връзка с решението по т.1 е посочил, че същото противоречи на чл.277 от ТЗ и чл.27, т.2 от ЗСч., тъй като ответното дружество е холдингово. Излага още, че ответното дружество не съставя консолидиран финансов отчет във връзка със съществуването на негови дъщерни дружества и по този начин лишава акционерите от информация. По делото се установява твърдението на ищеца, че ответникът е холдингово дружество по смисъла на чл. 277 от ТЗ, това обстоятелство е отразено и в самия ГФО, а не е оспорено и от ответника. Това обаче не води до извод за незаконосъборазност на решението за приемане на ГФО, тъй като само по себе си наличието на задължение за едно ЮЛ да състави /и приеме/ консолидиран финансов отчет не означава, че ЮЛ не следва да приеме своя ГФО. Нещо повече – консолидираният финансов отчет следва да се състави след като се съставят ГФО на отделните предприятия в групата и на предприятието – майка. Очевидно именно съставеният ГФО на предприятието – майка е приет на проведеното процесно ОС. Съдът не обсъжда обстоятелството дали впоследствие е съставен консолидиран финансов отчет или не, тъй като съобразно изложеното по-горе това обстоятелство е ирелевантно - дори да не е бил съставен такъв, това би могло да даде основание за търсене на административно- наказателна отговорност по ЗСч, но не и да наложи извод за незаконосъобразност на решението за приемане на ГФО на ответника.

По отношение на приетото решение по т.2 от дневния ред на процесното събрание на акционерите на „Б.-И.“ АД, касаещо освобождаването от отговорност на членовете на Съвета на директорите на ответното дружество, ищецът не е изложил друг негов порок освен обстоятелството, че за втора поредна година ответника не реализира печалба, а само загуба. В тази връзка въпросът дали ще се освободят от отговорност членовете на Съвета на директорите за дейността им през 2021 г. или не /т. 2/ е недопустимо да се поставя за преценка от съда, доколкото същия представлява въпрос по целесъобразност на решението на ОСА, който е извън обхвата на съдебната проверка, която се свежда до съответствието на проведеното ОСА и неговите решения с императивни норми на закона и устава. Последното се отнася и до това дали ще бъде взето решение за приемане на отчета на Съвета на директорите за дейността на дружеството през 2021 г. или не /т. 1/. Изходът от гласуването по това решение зависи единствено от вътрешното убеждение на всеки отделен акционер, респективно от необходимия за вземане на решението кворум, но не и от други фактори.

По тези изложени съображения следва да се заключи, че не се е породило съдебно упражненото потестативно право на ищеца по чл. 74 ТЗ да иска отмяна на решенията взети по т.1 и т.2 от дневния ред на общото събрание на акционерите на ответното дружество, проведено на 27.09.2022г., като незаконосъобразни, съответно исковете по чл. 74 ТЗ следва да бъдат отхвърлени в тази им част.

Воден от горното, съдът