Решение № 501 от 30.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 862/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№275553 от 16.05.2023г. по описа на Софийски градски съд, подадена от Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, чрез адв. Н. Р., срещу решение № 260155 от 10.04.2023г., постановено по търговско дело № 62 по описа за 2021 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VI-8 състав, с което:

Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, е осъдена да заплати на „ЗЕБРА” АД, ЕИК 831654205, на основание чл. 240а, вр. с чл.240, ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.26, ал.4 ГПК, сумата от 500 000 лв. - частичен иск от иск в заявен пълен размер от 3 216 260 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби, причинени от Е. Г. С. на „ЗЕБРА“ АД в резултат на занижена продажна цена на 3 286 260 дружествени дяла от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, ЕИК 205572911, извършена с договор за покупко - продажба на дружествени дялове с нотариално удостоверяване на подписите с peг. № 1150/05.02.2020 г. и на съдържанието с peг. № 1151, том I, акт № 99/05.02.2020г. на нотариус В. М., с peг. № ••• на НК, с район на действие - Районен съд - гр.София, и сключеното във връзка с него споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с peг. № 1152/05.02.2020г. и на съдържанието с peг. № 1153, том I, акт № 100/05.02.2020 г. на нотариус В. М., с peг. № ••• на НК, с район на действие- Районен съд - гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от 500 000 лева, считано от 12.01.2021г. до окончателното й плащане;

Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, на основание чл.78, ал.1 ГПК е осъдена да заплати на В. В. М., ЕГН ••••••••••, И. Г. С., ЕГН ••••••••••, М. Г. К., ЕГН ••••••••••, Т. В. К., ЕГН ••••••••••, А. М. П., ЕГН ••••••••••, и М. М. К., ЕГН ••••••••••, сумата от 32 630 лв. - разноски по делото пред СГС.

Въззивникът твърди, че обжалва решението в цялост, като неправилно и незаконосъобразно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и необоснованост, по подробно изложени съображения, като иска отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения по реда на чл.240а ТЗ частичен иск за осъждане на Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, да заплати на „Зебра“ АД, ЕИК 831654205 сумата от 500 000 лв. /част от претенция в пълен размер от 3 216 260 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на съищцовото дружество, в резултат на занижена продажба от дружествените дялове от капитала на „Хотел Зебра“ ЕООД, ЕИК 205572911.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК И. Г. С., ЕГН ••••••••••, и А. М. П., ЕГН ••••••••••, са подали отговор на въззивната жалба, в който поддържат становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК М. М. К., ЕГН ••••••••••, е подала отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ЗЕБРА“ АД, ЕИК 831654205, е подало отговор на въззивната жалба, в който поддържа становището за неоснователност на същата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, като претендира да му бъдат присъдени сторените разноски пред въззивната инстанция.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

В. В. М., ЕГН ••••••••••, И. Г. С., ЕГН ••••••••••, М. Г. К., ЕГН ••••••••••, Т. В. К., ЕГН ••••••••••, А. М. П., ЕГН ••••••••••, и М. М. К., ЕГН ••••••••••, са предявили искове с правно основание чл.240а вр. с чл.240, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, срещу Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, за сумата от 500 000 лв. – частичен иск от иск с обща цена в размер на 3 216 260 лв., представляваща дължимо обезщетение за вредите, нанесени на „ЗЕБРА“ АД, ЕИК 831654205, вследствие занижаване на продажната цена, получена при продажбата на 3 286 260 дружествени дяла, на обща стойност от 3 286 260 лв. от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА“ ЕООД, ЕИК: 205572911, извършена с договор за покупко-продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на съдържанието peг. № 1151, том I, акт № 99 от 05.02.2020 г. на Г. Т., помощник - нотариус на В. М., нотариус, peг. № ••• на НК, с район на действие Районен съд - гр.София и заверка на подписите peг. № 1150 от 05.02.2020г. на същия нотариус и сключеното въз основа на него споразумение с нотариална заверка на съдържанието peг. №1153, том I, акт № 100 от 05.02.2020 г. на Г. Т., помощник - нотариус на В. М., нотариус, peг. № ••• на НК, с район на действие Районен съд - гр. София и заверка на подписите peг. № 1152 от 05.02.2020г. на същия нотариус, форМ.но като разликата между получената продажна цена при така извършената продажба в размер на 70 000 лв. и пазарната стойност на продадените дружествени дялове, възлизаща на 3 286 260 лв., заедно със законната лихва - от дата на исковата молба до дата на пълното погасяване на дълга, и сторените по производството разноски, включително и платения адвокатски хонорар.

Ищците са основали иска си на твърдения, че: притежават общо 52 102 броя обикновени поименни акции, всяка с номинална стойност от 1 лев, представляващи 12, 36% от капитала на “ЗЕБРА” АД;

Е. Г. С. е била член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЗЕБРА“ АД, като в периода от 30.10.2018г. до 04.06.2020г. е овластена самостоятелно да представлява същото.; с решение от 11.03.2019г. на Съвета на директорите на „ЗЕБРА” АД е учредено дружеството „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД чрез внасянето на непарична вноска с предмет недвижими имоти, собственост на „ЗЕБРА“ АД, оценени от три независими вещи лица, назначени от Агенцията по вписванията, на пазарна стойност от 3 286 260 лв. без ДДС към м. февруари 2019г.; на 04.02.2020г. е взето решение на съвета на директорите на „ЗЕБРА„ АД за прехвърлянето на притежаваните от „ЗЕБРА“ АД 3 286 260 дялове от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, на обща номинална стойност от 3 286 260 лв., на „ECO КАПИТАЛ“ ЕООД, ЕИК 205213036, чийто едноличен собственик на капитала е ответникът Е. Г. С..; в изпълнение на взетото решение между „ЗЕБРА” АД, представлявано от изпълнителния директор Е. Г. С., и „ECO КАПИТАЛ” ЕООД, представлявано също от нея, е сключен договор за покупко - продажба на дружествени дялове с нотариално удостоверяване на подписите е peг. № 1150/05.02.2020г. и на съдържанието с peг. № 1151, том I, акт № 99/05.02.2020 г. на нотариус В. М., с peг. № ••• на НК, с район на действие - Районен съд - гр. София, с който „ЗЕБРА“ АД е продало на „ECO КАПИТАЛ” ЕООД 3 286 260 дружествени дяла от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, на обща стойност от 3 286 260 лв. В чл.3, ал.1 от договора страните са уговорили продажната цена и сроковете и начините за плащането й да бъдат договорени в отделно споразумение.; между страните е сключено споразумение с нотариално удостоверяване на подписите с per. № 1152/05.02.2020 г. и на съдържанието с peг. № 1153, том I. акт № 100/05.02.2020г. на нотариус В. М., съгласно което уговорената продажна цена за дружествените дялове е в размер на 70 000 лв., платима в едномесечен срок от датата на подписване на същото. Продажбата на дружествените дялове е отразена по партидата на дъщерното дружество в търговския регистър.; от продажбата „ЗЕБРА“ АД е претърпяло имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имуществото му вследствие на продажбата на неговите активи от ответника Е. С. при необосновано занижена цена. По този начин е същата е причинила вреда на дружеството, равняваща се на разликата между реалната пазарна стойност на продадените дружествени дялове от 3 286 260 лв. и получената при извършената продажба продажна цена от 70 000 лв. – която възлиза на 3 216 260 лв.; налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяваща се в нарушение на общото задължение по чл.237, ал.2 ТЗ за изпълнение на функциите на член на съвета с грижата на добър търговец и в интерес на дружеството.;

Е. С. е била наясно с реалната пазарна цена на актива, доколкото са й известни и е подписала учредителните документи на дъщерното дружество.; налице е пряка причинна връзка между нанесената на „ЗЕБРА“ АД вреда и поведението на ответника.; вината се предполага съгласно чл. 240, ал. 3 от ТЗ.

Ответницата Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, е оспорила предявения иск, като недопустим, евентуално неоснователен, по подробно изложени съображения.

„ЗЕБРА” АД, ЕИК 831654205, конституирано на основание чл.26, ал.4 ГПК като съищец в производството по делото, е изразил становище по предявения иск – вх. № 285722 от 01.03.2021г., като счита същия за допустим, а по същество за основателен, като иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъде уважен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените по делото доказателства, приетите заключения по допуснатите експертизи, известните на съда обстоятелства от вписванията по партидата на „ЗЕБРА” АД, ЕИК 831654205, в търговския регистър, и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел, че е сезиран с допустим иск с правно основание чл.240а, вр. с чл.240, ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.26, ал.4 ГПК, който разгледан по същество е основателен, по следните съображения:

Съгласно чл.240, ал.2 ТЗ, членовете на съветите в акционерното дружество отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството, като иск за търсене на отговорност от тях, може да бъде предявен от акционери, притежаващи поне 10 на сто от капитала на дружеството, съгласно чл.240а ТЗ. Акционерното дружество е съищец в производството на основание чл.26, ал.4 ГПК.

От служебно извършена справка по партидата на „ЗЕБРА” АД в Търговския регистър и съгласно чл.5, ал.1 и 2 от обявения устав на същото, е прието за установено, че ищците притежават повече от 10% от капитала на “ЗЕБРА” АД /12, 37% /и се явяват активно легитиМ.ни да предават иска за обезвреда съгласно чл. 240а от ТЗ. За ирелевантни са приети възраженията на ответника, че ищецът И. С. не разполага с право на иск, тъй като е гласувала за решението за освобождаването на изпълнителния директор от отговорност, предвид характера на решението, като взето от общото събрание, като орган на акционерното дружество, и липсата на други изисквания за допустимостта на иска по чл.240а ТЗ, освен акционерите ищци да притежават поне 10% от капитала на дружеството.

Ответникът Е. Г. С. е била член на съвета на директорите и изпълнителен директор на дружеството в периода от 29.06.2018г. до 18.03.2020г., като от 06.11.2018г. до 18.03.2020г. е била единствен законен представител на дружеството.

Членовете на съвета на директорите, включително и изпълнителният член, са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, съгласно чл.237, ал.2 от ТЗ.

Не се спори между страните и се установява от писмените доказателства, че от ответника Е. Г. С., като изпълнителен директор „ЗЕБРА“ АД е сключен договор за покупко- продажба на дружествени дялове от 05.02.2020г., с който „ЗЕБРА“ АД, като продавач, продава на „ECO КАПИТАЛ“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Г. С., като купувач, притежаваните от акционерното дружество 3 286 260 дружествени дяла, на обща номинална стойност от 3 286 260 лв., представляващи 100% от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, за продажна цена в размер на 70 000 лв.

Дъщерното дружество „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД е учредено от „ЗЕБРА“ АД през м. март 2019г., като капиталът е форМ.н чрез внасяне на непарична вноска, състояща се от недвижими имоти, собственост на „ЗЕБРА” АД - УПИ с идентификатор 48619.502.314, заедно с Хотелски комплекс „Зебра” с идентификатор 48619.502.314.1, ведно с всички подобрения върху гореописания имот. Към датата на договора за продажба на дружествени дялове „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД е собственик на гореописаните недвижими имоти.

Към 05.02.2020г. едноличен собственик на капитала и управител на „ECO КАПИТАЛ“ ЕООД е ответникът Е. Г. С., т.е. налице е хипотезата на чл.240б ТЗ. От протокол от 04.02.2020г. на съвета на директорите на „ЗЕБРА“ АД се установява, че е прието решение за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД на купувача „ECO КАПИТАЛ” ЕООД, като е възложено на изпълнителния директор да договори цената на дружествените дялове, както и условията и сроковете за нейното плащане, включително с право да договаря сам със себе си.

Липсва изрично решение за основните параметри на договора за продажбата - предметът и цената, поради което и доколкото сделката не попада в обичайната търговска дейност на „ЗЕБРА” АД и е сключена между свързани лица по смисъла на §1, ал. 2 от ДР на ТЗ, не е спазена нормата на чл.2406, ал.2 ТЗ. Съгласно ал.3 на чл.240б ТЗ – договорът е действителен, но лицето, което го е сключило отговаря пред дружеството за вреди.

Ответникът, като изпълнителен директор, на който е възложено да договори продажната цена на процесните дружествените дялове, е следвало да положи грижата на добрия търговец - най-малкото да проучи пазара, да поиска изготвянето на актуална оценка на дружествените дялове към м. февруари 2020 г. и т.н. Представеният доклад за определяне на пазарна стойност на дейността на търговско предприятие „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД е с дата към 30.09.2019г., а от друга страна, предмет на тази оценка е дейността на дружеството, но не и дружествените дялове - предмет на договора от 05.02.2020г. При оценката на дейността на предприятие по метода на дисконтираните парични потоци се използва приходния подход, като се отчитат най-общо прогнозните парични потоци, т.е. потенциала и бъдещото развитие на предприятието. При оценка на дружествените дялове на търговско дружество се оценява собствения капитал към датата на съответната оценка, като се дава справедлива пазарна стойност на дяловете. Такава оценка няма данни да е направена и съобразена от ответника при продажбата на процесните дялове на свързаното лице.

В случая за продажбата на дружествените дялове от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, с обща номинална стойност от 3 286 260 лв., е договорена от ответника продажната цена от 70 000 лв., която е 39 пъти по-ниска от изчислената в съдебно - оценителската експертиза пазарна стойност на дяловете в размер на 2 740 000 лв.

Съдът е приел, че: с извършването на продажбата на така занижена цена се е стигнало до неправомерно намаляване на актива на “ЗЕБРА” АД - акционерното дружество е лишено от притежаваните от него дружествени дялове в дъщерното си дружество, без да получи равностойна насрещна престация, което сочи на липса на положена грижа на добрия търговец; на дружеството са нанесени имуществени вреди под формата на претърпени загуби; налице е виновно неправомерно поведение на ответника; настъпилите вреди са в пряка причинна връзка с действията на ответника като изпълнителен директор на „ЗЕБРА” АД, който е договарял самостоятелно за продажната цена на дружествените дялове от капитала на дъщерното дружество и начина на плащането й, както и че е договарял сам със себе си, в качеството си на управител на дружеството купувач.

За неоснователни са приети доводите на ответника: че не следва да отговаря по предявения иск, тъй като с решение на общото събрание на „ЗЕБРА“ АД е освободена от отговорност за дейността си като член на съвета на директорите на акционерното дружество. Решението за освобождаване от отговорност на члена на съвета на директорите не обхваща вреди от поведение, което не е било достояние на персоналния субстрат, образуващ върховния орган на дружеството, за да може същият да форМ. обосновано волята си за снемане на отговорност на конкретния член на съвета на директорите.

За да бъде установено освобождаване от отговорност на ответника, следва да е налице конкретно решение за освобождаване на члена от отговорност след изготвяне и приемане на годишен финансов отчет и доклад за дейността на съвета на директорите за съответния период, съгласно чл. 245 ТЗ, респективно да се установи инфорМ.ност на акционерите за конкретното действие - в случая продажбата на дяловете на договорената цена. Естеството на решение за освобождаване от отговорност на член на съвета на директорите съгласно чл.221, т.10 от ТЗ предоставя предварително наличие и анализ на информация за финансовото състояние на дружеството и конкретните действия на този член на съвета.

Докладът за дейността на акционерното дружество за 2019г. и годишният финансов отчет за 2019г. са с дата 30.06.2020 г. Предходните решения на общото събрание на „ЗЕБРА” АД от 12.03.2020г. и от 26.05.2020г. не обхващат тези извършени от ответника действия, които не са били надлежно отчетени, поради това съдът е приел, че ответникът не е освободен от отговорност за процесната продажба на дружествените дялове на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД и претърпените от дружеството в резултат на същата вреди.

Вредата за „ЗЕБРА“ АД се изразява в разликата между справедливата пазарна стойност на продадените дружествени дялове от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД и получената продажна цена от 70 000 лв. Видно от заключението на съдебно- оценителската експертиза, пазарна стойност на 3 286 260 дружествени дяла от капитала на дъщерното дружество към 05.02.2020 г. възлиза на 2 740 000 лв., поради което претърпените вреди са в размер на 2 670 000 лв.

Съдът е приел, че предявеният частичен иск в размер на 500 000 лв. не надвишава установения размер на вредите в резултат на процентата продажба на дружествените дялове, основателен е и следва да бъде уважен в претендирания размер. Предвид уважаването на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД за законната лихва върху присъдената главница от 500 000 лв., от датата на подаване на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

След подаване на въззивната жалба по делото е постъпил отказ от иск от В. В. М., ЕГН •••••••••• – вх. № 277485 от 05.06.2023г. по описа на СГС, с който е направен отказ от иска с правно основание чл. 240а ТЗ, предявен от него в качеството му на акционер, притежаващ 27120 броя акции, представляващи 6, 44 % от капитала на „Зебра“ АД, ЕИК 831654205, поради постигнато извънсъдебно споразумение. Иска се от съда предвид отпадане на процесуалната легитимацияна останалите ищци, да бъде обезсилено постановеното по делото решение. На основание чл. 26, ал.1 ЗА, вр. с чл. 38, ал.3 ЗЗД В. В. М., ЕГН •••••••••• е оттеглил пълномощиято на Адвокатско дружество „В. и Ко“ и на упълномощения адвокат В. Д.. В. К. и С. М., в качеството им на законни наследници на В. В. М., ЕГН •••••••••• – починал на 17.10.2023г., конституирани в производството с определение от 20.11.2023г., са заявили, че нямат интерес от делото.

„ЗЕБРА“ АД е уведомило съда със становище - вх. № 2255 от 30.01.2024г. по описа на САС / приложено на л.160 и л.248 от делото/, че И. Г. С. е придобила от мажоритарния акционер „РЕТЕРА“ АД собствеността върху 27 660 броя поименни акции от капитала на дружеството, материализирани в посочени купюри, и видно от извлечение от акционерната книга се легитиМ. като собственик на общо 34 860 броя поименни акции, съставляващи 8, 27 % от капитала на дружеството, и ищците притежават общо 52 642 броя акции, които се равняват на 12, 49% от капитала на дружеството. Към заявлението са представени – договор за продажба на акции; 23 купюра, материализиращи 27 660 бр. обикновенни поименни акции от капитала на „Зебра“ АД; актуално извлечение от книгата на акционерите на „Зебра“ АД.

С молба – становище – вх.№28365 от 11.12.2023г. по описа на САС/л.258/, Е. Г. С., е поискала от съда да прекрати производството по делото, поради отпаднала процесуална легитимация, а евентуално процесуална правоспособност /правосубектност/ на въззиваемата страна – процесуален субституент, по подробно изложени съображения, като представя договор за покупко-продажба на 27 120 броя обикновени, поимени, налични акции с право на глас от капитала на „Зебра“ АД, ЕИК 831654205, сключен между В. В. М., ЕГН ••••••••••, и Е. Г. С., ЕГН ••••••••••, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, пълномощно за прехвърляне на акциите, предмет на договора, 44 броя купюри да 27120 броя обикновени, поимени, налични акции с право на глас, описани в молбата В съдебно заседание на 06.03.2024г., процесуалните представители на „ЗЕБРА“ АД, в изпълнение указания на съда са представили, писмени доказателства посочени в становището им от 05.03.2024г., книгата на акционерите, както и оригиналите на акциите заедно с джирата, които след констатаци от страна на съда и страните са върнати.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищците в исковата молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за допустимост на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Неоснователни са възраженията за отпаднала процесуална легитимация, а евентуално процесуална правоспособност /правосубектност/ на въззиваемата страна – процесуален субституент, и исканията за прекратяване на производството по делото, направени от В. В. М., ЕГН ••••••••••, с представения по делото отказ от иск, и от ответницата.

Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че първоначалните ищците притежават повече от 10% от капитала на „ЗЕБРА” АД и са активно легитиМ.ни да предават иска по чл.240а от ТЗ - в този смисъл липсват възражения във въззивната жалба.

Страните спорят, как се отразява на активната процесуална легитимация направения отказ от иска от В. В. М., ЕГН •••••••••• – вх.№ 277485 от 05.06.2023г. по описа на СГС, които се е разпоредил с притежаваните от него акции в полза на ответницата – Е. Г. С., поддържането на иска от „ЗЕБРА” АД и придобиването от И. Г. С. на собствеността върху 27 660 броя обикновени поименни акции от капитала на „Зебра“ АД;

Настоящият състав на съда приема, че тези факти, настъпили след постановяване на решението и подаване на въззивната жалба, следва да бъдат взети в предвид, тъй като са от значение за активната процесуална легитимация, за която следи служебно, но обсъдени съвкупно не обосноват липсата на легитимация, съответно необходимост от обезсилване на решението и прекратяване на производството.

В случая, с оглед естеството на спорното правоотношение е възникнало необходимо другарство между акционерите предявили иска по чл.240а ТЗ, тъй като делата на другарите /акционерите/ се отнасят до едно и също правоотношение, в което всички другари имат спрямо него едно и също правно положение, което налага еднакво решение спрямо всички другари /чл.216, ал.2 ГПК/. В този смисъл е и т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014г., ОСГТК, където се приема, че отказът от иска, като едностранно процесуално действие, свързано с процесуалноправни последици, трябва да отговоря на определени изисквания, „за да бъде валиден, а именно да бъде приет от ищеца, като носител на свое право, или от процесуален субституент в хипотезата на чл. 26, ал.2 ГПК, съответно при предявяването му от необходими другари да е налице съгласието на всеки един от тях“.

При преценката на процесуалните действия на страните по смисъла на чл.216, ал.2 ГПК трябва да се прави разлика между необходимо и задължителното другарство, което изисква общо предявяване на иска от или срещу всички другари или участието на всички другари е условия за допустимост на процеса, като се отчита, че необходимото другарство е възможно и вън от случаите на задължителното / Вж.Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право, осмо издание, издателство Сиела, стр.399/.

Предвид изложено и съдебната практика по приложението на чл.216, ал.2 ГПК при отказ на иска, направен от един от необходимите другари, който за да е валиден трябва да е налице съгласието на всеки един от тях / в този смисъл т. 6 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по тълк.д.№ 7/2014 г., ОСГТК; Решение № 281 от 29.10.2012г. на ВКС по гр.д.№130/2012г., I г.о., ГК/, не може да се приеме, че съдът е сезиран с валиден отказ от иск от В. В. М., ЕГН ••••••••••, които от своя страна да обуслови липсата на активна процесуална легитимация на ищците, обезсилване на решението и прекратяване на производството.

Дори и да се приеме за правилна тезата на въззивника изложена в молба - становище от 11.12.2023г. по описа на САС/л.258/, че отказът, който отделен акционер прави по отношение упражненото от него право за участие в съвместно право на иск по чл.240а ТЗ, се отличава по същество си и от последиците от отказа на иска по см. на чл.233, респ.216, ал.2 ГПК, ето защо с отказа на акционера М. представения капитал, въз основа на които се легитиМ. субституента /ищците/ е спаднал под установения от закона минимум, с което и процесуалната легитимация на ищците – миноритари е отпаднала, не е налице отпадане на активна процесуална легитимация на ищците. Това е така, тъй като отказът от иск на процесуалния субституент не обвързва носителя на спорното материално право, когато субституцията е при условията на чл.26, ал.2 ГПК. В тези случаи, по изрично разпореждане на закона, носителят на материалното право се призовава като страна в процеса. Субституентът и носителят на материалното право имат качеството на необходими другари и съгласно чл.216, ал.2 ГПК, за отказ от иска се иска съгласието на всички другари/ В този смисъл т. 6 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г. на ВКС по тълк.д № 7/2014 г., ОСГТК; Решение № 281 от 29.10.2012г. на ВКС по гр. д.130/2012г., I г. о., ГК/. В случая отказът от иска е направен след като носителят на материалното право - „ЗЕБРА” АД, е конституиран в процеса, като същият изразява несъгласие с него, поради което не може да се приеме, че съдът е валидно десезиран, предвид императивното изискване на закона за съгласие на всички необходими другари /чл.216, ал.2 ГПК/. А и тезата на ответника, че ищците - акционери нямат качеството на самостоятелна страна в процеса, а упражняват съвместно /колективно/ право на иск, като се легитиМ.т с представляваната част от капитала/процента притежавани акции, по които упражняват права/ не наМ. опора в закона, а съгласно чл.216, ал.1 ГПК - всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите, като в ал.2 на чл.216 ГПК законодателят изрично е определил кои от действията на другарите имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари, и изключенията от тази хипотеза, за които е необходимо съгласието на всички другари, сред които е и отказа от иска. От изложеното следва, че след предявяването на иска по чл.240а ТЗ ищците – акционери имат самостоятелни права да извършват процесуални действия, а съдът извършва преценка дали е валидно сезиран, съответно спазени ли са императивните разпоредби на чл. 216, ал.1 и ал.2 ГПК.

В случая след предявяването на иска по чл.240а ТЗ един от акционерите – ищци - И. Г. С., е придобила от мажоритарния акционер „РЕТЕРА“ АД собствеността върху 27 660 броя поименни акции от капитала на дружеството, които са повече от акциите, с които се е разпоредил В. В. М. /27 120 броя/, поради което не може да се приеме, че представения капитал, въз основа на които се легитиМ. субституента /ищците/ е спаднал под установения от закона минимум, с което и процесуалната легитимация е отпаднала.

Неоснователни са възраженията на ответника, за настъпила преклузия по отношение възможността за представяне на доказателства от ищците за притежаваните от тях акции от капитала на дружеството, тъй като това е въпрос който касае активната процесуална легитимация, за което съдът следи служебно, във всеки един момент до постановяване на решението.

По същите съображения, не може да се приеме, че в случая разпореждането от страна на В. В. М. с притежаваните от него акции от капитала на дружеството в полза на ответницата - Е. Г. С., е довело до сливане на процесуалните качества на ищец и ответник, съответно до отпадане на активната процесуална легитимация на ищците, тъй като не са спазени изискванията на чл.216, ал.2 ГПК – липсва съгласието на всички другари/ищците- акционери/ и на носителят на материалното право, а и след предявяването на иска друг от ищците акционери е придобил повече акции, от тези с което се разпоредил М., като по този начин е спазено изискването на закона за представения капитал, които легитиМ. субституента /ищците/ като притежатели на правото на иск по чл.240а ТЗ, което на самостоятелно основание мотивира направения извод.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното:

Отговорността по чл.240а ТЗ, във вр. чл. 240б ТЗ, е деликтна /Решение № 426 от 16.08.2005 г. на ВКС по т.д.№ 725/2004 г., ТК, II т.о.; Решение № 360 от 4.07.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 197/2005 г., ТК, I о.; Определение № 79 от 2.02.2015 г. на ВКС по т.д.№ 208/2014г., I т.о., ТК/, като събраните по делото доказателства следва да установят предпоставките за възникването й.

Не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото и от служебно направени справки в търговския регистър, че:

Е. Г. С. е била член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЗЕБРА” АД в периода от 29.06.2018г. - 18.03.2020г., като от 06.11.2018г. до 18.03.2020г. е единствен законен представител на дружеството;

• „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД е учредено от „ЗЕБРА“ АД през м. март 2019г., като капиталът е форМ.н чрез внасяне на непарична вноска, състояща се от недвижими имоти, собственост на „ЗЕБРА” АД - УПИ с идентификатор 48619.502.314, заедно с Хотелски комплекс „Зебра” с идентификатор 48619.502.314.1, ведно с всички подобрения върху гореописания имот;

• с протокол от 04.02.2020г. на съвета на директорите на “ЗЕБРА” АД - едноличен собственик на капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД/л.379/, е взето решение за прехвърляне на дружествените дялове от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД на купувача “ECO КАПИТАЛ” ЕООД, като на изпълнителния директор на “ЗЕБРА" АД е възложено да извърши всички фактически и правни действия във връзка с това, включително да договори цената на дружествените дялове, както и условията и сроковете за нейното плащане, като при осъществяване на решенията изпълнителният директор на “ЗЕБРА” АД има право да договаря сам със себе си.;

• към 05.02.2020г. едноличен собственик на капитала и управител на „ECO КАПИТАЛ“ ЕООД е Е. Г. С.;

• Е. Г. С., като изпълнителен директор „ЗЕБРА“ АД, е сключила договор за покупко - продажба на дружествени дялове от 05.02.2020г. /л.185/ и споразумение по чл. 3.1 към договора/л.190/, с които „ЗЕБРА“ АД, като продавач, продава на „ECO КАПИТАЛ“ ЕООД, представлявано от управителя Е. Г. С., като купувач, притежаваните от акционерното дружество 3 286 260 дружествени дяла, на обща номинална стойност от 3 286 260 лв., представляващи 100% от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, за продажна цена в размер на 70 000 лв.

С протоколно решение от 12.03.2020г. /л.342/ извънредно общо събрание на акционерите в „ЗЕБРА“ АД е освободило от отговорност членовете на съвета на директорите, сред които и Е. Г. С., от отговорност до датата на провеждане на общото събрание. Прието е заключение на съдебно на съдебно-графическа експертиза, представено по делото на 29.06.2022г. /л.664/, според което: подписите за „секретар“ и за „преброител на гласовете“ в протокол за проведено извънредно ОС на акционерите в “ЗЕБРА” АД от 12.03.2020 г. са положени от Б. О. О.; подписът за „председател“ в протокол за проведено извънредно ОС на акционерите в „ЗЕБРА“ АД от 26.05.2020г. е положен от К. Б. Д., а подписите за „секретар“ и за „преброител на гласовете“ в същия са положени от Р. С. И.. С протоколно решение от 26.05.2020г. /л.344/ извънредно общо събрание на акционерите в „ЗЕБРА“ АД е освободило от длъжност и отговорност Е. Г. С., като членовете на съвета на директорите.

Представени по делото са и: доклад за определяне на пазарна стойност на дейността на търговско предприятие „ХОТЕЛ ЗЕБРА“ ЕООД, изготвен от „ДИ ЕФ ЕС РИЪЛ ИСТЕЙТ” ООД, съгласно който пазарната стойност на дейността на търговското предприятие към 30.09.2019г. по метода на дисконтираните парични потоци възлиза на 68 670 лв./л.350/; годишен доклад за дейността на “ЗЕБРА” АД през 2019г./л.383/.

Според заключението на извършената оценителна експертиза по реда на чл.72, ал.2 ТЗ /л.150/, стойността на апортирания недвижим имот от „ЗЕБРА“ АД, подробно индивидуализиран, в капитала на новоучреденото дружество - „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, е 3 286 260 лв.

Според заключението на приетата по делото съдебно оценителна експертиза, представено по делото на 26.04.2022г./л.607/:

-пазарната стойност на оценявания недвижим имот, внесен в капитала на новоучреденото дружество „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, към 05.02.2020г. – датата на нотариална заверка на подписите на договора за продажба на дружествени дялове е в размер на 2 755 009, 38лв.;

• изчислената стойност на оценяваното търговско дружество „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. по метода на чистата стойност на активите е в размер на 2 740 000лв.;

• изчислената пазарна стойност на търговското дружество „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. по метода на активите е в размер на 2 740 000лв.; пазарната стойност на 1/един/ дружествен дял от дружеството към 05.02.2020г. е в размер на 0.834лв.; изчислената пазарна стойност на 3 286 260 дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. е в размер на 2740 000лв.

• справедливата стойност на един дружествен дял от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. към 05.02.2020г. е 0, 9774лв.; стойността на 3 286 260 дружествени дяла, предмет на покупко-продажбата на по процесния договор за покупко-продажба – към 05.02.2020г. е 3 211 990, 52лв. със закръгление 3 211990лв. представляващи 100% от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. е в размер на 2 740 000лв.

Според заключението на приетата по делото допълнително заключение на съдебно оценителна експертиза, представено по делото на 06.02.2023г./л.696/:

• Изчислената справедлива пазарна стойност на собствения капитал на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. по Метода на дисконтираните парични потоци на база осчетоводени исторически данни от дейността на хотела е в размер на 135 752, 00лв., съответно стойността на един дял е 0, 04лв.;

– Изчислената окончателна средна пазарна стойност на процесния недвижим имот, съобразно отразените обстоятелства, приложените два метода: Метода на амортизираната възстановителна стойност и метода на капитализираните бъдещи парични потоци от експертизата към 05.02.2020г. е в размер на 896 098, 79 лв. или със закръгление 896 100, 00лв.

Съвкупният анализ на представените по делото доказателства установява наличието на кумулативно предвидените представки по чл.240а ТЗ: качеството на член на съвета на директорите на „ЗЕБРА” АД на ответницата - Е. Г. С.; неправомерни действия или бездействия, сочещи на нейното виновно поведение и неизпълнение на вменени й задължения в качеството й на член на съвета на директорите, с които е причинила вреда на „ЗЕБРА” АД в предявения размер, вина и причинна връзка между неправомерното поведение и вредата.

Към 05.02.2020г., датата на сключване на договора за покупко - продажба на дружествени дялове и споразумение по чл.3.1 към договора, с които „ЗЕБРА“ АД продавач, е продало на „ECO КАПИТАЛ“ ЕООД – купувач, собствените си 3 286 260 дружествени дяла от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, на обща номинална стойност от 3 286 260 лв., представляващи 100%, за продажна цена в размер на 70 000 лв. - Е. Г. С., е била член на Съвета на директорите на ЗЕБРА“ АД, като в качеството на изпълнителен директор представлявала продавача, а в качеството на управител, е представлява купувача.

При сключване на договора за покупко - продажба на дружествени дялове и споразумението от 05.02.2020г. Е. Г. С., е действала, в изпълнение на решения на Съвета на директорите на „ЗЕБРА“ АД от 04.02.2020г., но в нарушение на задълженията си по чл.237, ал.2 ТЗ – да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, като е сключила сделка между свързани лица по смисъла на § 1, ал.2 от ДР на ТЗ, определяйки сумата от 70 000лв. за продажна цена на процесните дружествени дялове, която е договорена между страните със споразумението от 05.02.2020г., която е много по - ниска от определената от заключението на съдебно - оценителската експертиза пазарна стойност на дяловете в размер на 2 740 000 лв., което съдът кредитира По този начин, се е стигнало до неправомерно намаляване на актива на „ЗЕБРА“ АД, тъй като акционерното дружество е било лишено от притежаваните от него дружествени дялове в дъщерното си дружество, без да получи равностойна насрещна престация, което не е в интерес на ищцовото дружество и сочи на липса на положена грижа на добрия търговец, и от виновно неправомерно поведение на ответника са нанесени на дружеството имуществени вреди под формата на претърпени загуби, както е приел и първоинстанционния съд. Настъпилата вреда е в пряка причинна връзка с действията на ответника, който е определил самостоятелно за продажната цена на дружествените дялове от капитала на дъщерното дружество и начина на плащането й, като е договарял сам със себе си, в качеството си на управител на дружеството купувач. Вредата се изразява в разликата между справедливата пазарна стойност на продадените дружествени дялове от капитала на дъщерното дружество /2 740 000 лв./ и договорената и получена продажна цена/70 000лв./, и е в размер на сумата от на 2 670 000 лв. Не са ангажирани доказателства от ответника, които да оборват презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД за виновно причиняване на вредите. След като са налице предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 240а ТЗ и предявения частичен иск е в по-малък размер /500 000лв./ от установената вреда, то същият се явява основателен и доказан в пълен размер, както е приел и първоинстанционния съд.

При постановяване на решението първоинстанционният съд е обсъдил съвкупно събраните по делото доказателства, съгласно изискванията на чл.235, ал.2 ГПК, поради което възраженията за неправилност на същото са неоснователни.

Неоснователно е възражението за допуснато нарушение при приложението на чл.240б ТЗ. В исковата молба ищецът не е твърдял неизпълнение на задължението по чл.240б ТЗ от ответницата. В изпълнение на задълженията си по чл.235, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и решението на съвета на директорите от 04.02.2020г. на съвета на директорите на ЗЕБРА” АД, в което не са определени съществени условия на договора – цена и начин на плащане, като това е възложено на изпълнителния директор, поради което не може да се приеме, че това решение освобождава ответницата от отговорност за извършените действие дължими на основание чл.237, ал.2 ТЗ, съответно от отговорността по чл.240, ал.2 ТЗ, по предявения иск по чл.240а ТЗ. С отговора на исковата молба ответницата е поддържала, че е декларирала свързаността на дружествата купувач и продавач по процесния договор за продажба и това обстоятелство е било известно на „ЗЕБРА“ АД, видно от приетия годишен финансов отчет и доклада за дейността на „ЗЕБРА“ АД през 2019г., като пасивното поведение на ищците в качеството им на акционери в „ЗЕБРА“ АД, демонстрира мълчаливото им съгласие с дейността и управляването на дружеството, включително действията на ответницата по сключване на процесната сделка, или най-малко като пълно дезинтересиране, равнозначно на съгласие, но това не може да бъде споделено и да обоснове промяна в направения извод.

С императивната разпоредбата на чл.240б, ал.1 ТЗ е определен начина и условията при които, членове на съветите са длъжни да уведомят съвета на директорите, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори – писмено; при сключването на договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия. От изложеното следва, че уведомяването по реда на чл.240б, ал.1 ТЗ следва да е изрично и конкретно, а не знанието на дружеството, съответно съгласието /одобрението/, да се извличат по тълкувателен път от съдържанието на други документи, фактически действия или бездействия на органи на дружеството или акционери, и тъй като това в случая не се установява, възраженията в тази насока следва да бъдат приета за неоснователни.

Неоснователни са възраженията по отношение на дължимата грижа и релевантния метод на оценяване.

Според Решение № 50158 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1156/2021 г., II т. о., ТК - Уговарянето на цена при възмездното прехвърляне на дружествени дялове в ООД /ЕООД/ се подчинява на правилата на ЗЗД за сключване на договори, при съблюдаване принципа на договорната свобода и нейните ограничения – чл. 9 ЗЗД, доколкото ТЗ не съдържа разпоредби, относими към форМ.нето на цената на дружествения дял. За извършването на преценка, дали атакуваната с иска по чл. 40 ЗЗД сделка за продажба на дружествените дялове е във вреда на продавача, следва да бъде извършена съпоставка на цената, на която е сключен договорът за продажба на дялове, и тяхната действителна пазарна цена, определена по справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката.

Според решение Решение № 50078 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2632/2022 г., IIIг. о., ГК, което настоящият състав на съда споделя - Грижата на добрия търговец - чл.302 ТЗ, е тази, която добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и условията за извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел - изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД - чл.63, ал.2, именно защото търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при извършване на дейността по занятие и работи срещу печалба и на свой риск.

Това разбиране, отнесено към грижата, която се изисква да бъда полагана от членовете на съветите при изпълнение на функциите си по смисъла на чл.237, ал.2 ТЗ, предполага да бъде избран правилният метод на оценка на дружествените дялове, които акционерното дружество иска да продаде, в интерес на дружеството и всички акционери, т.е. изборът на метод на оценяване не може да бъде оставен на преценка на оценителя, както твърди въззивника, а е отговорност на членовете на съвета на директорите, в случая на упълномощения член на съвета на директорите- ответник по иска. Ответникът релевира защитните си възражение с представен доклад за определяне на пазарната стойност на търговското предприятие на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 30.09.2019г./л.350/, според който пазарната стойност на търговското предприятие е 68 670лв., но не е представил оценка на процесните дружествени дялове към момента на продажбата, без значение метода по който същата е направена. Експертиза с такава задача е допусната от първоинстанционният съд, който правилно и законосъобразно, кредитирайки заключението на съдебно оценителна експертиза, представено по делото на 26.04.2022г. /л.607/, в частта, в която е изчислената пазарна стойност на процесните 3 286 260 дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД към 05.02.2020г. е приел, че същата в размер на 2 740 000лв., което е съобразил при преценката за основателността на иска. В случая и настоящият състав на съда приема, че това е правилният метод, който следвало е да бъде избран за оценка на продаваните дружествени дялове, тъй като същият в най-голяма степен в интерес на дружеството и всички акционери, а и се приближава до оценката по чл. 72, ал.2 ТЗ, направена при учредяване на дружеството, за която не се спори, че е била известна на ответника. Това е оценка е основана на справедливи пазарни цени на активите на дружеството, намалени с неговите пасиви, към датата на извършване на сделката/ вж. стр.11 от заключението, където е разяснен начина на изчисляване стойността на процесните дружествени дялове/, което съответства на Решение № 50158 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1156/2021 г., II т. о., ТК, а и изчисленията са направени към датата на извършване на сделката /05.02.2020г./, а не към 30.09.2019г., когато е изготвен доклада за определяне на пазарната стойност на търговското предприятие на „ХОТЕЛ ЗЕБРА” ЕООД, което е допълнителен аргумент за приемане на тази стойност, съответно на кредитирана на заключението в тази му част. В останалите части заключението на съдебно оценителна експертиза и допълнителната съдебно оценителна експертиза, включително и в частта, в която се дава оценка на актива в размер на 135 752лв., която въззивника иска да бъде съобразена от съда, не следва да бъдат кредитирани, доколкото не дават оценка на дружествените дялове, съобразно разясненията дадени с Решение № 50158 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1156/2021 г., II т. о., ТК.

Предвид изложеното възраженията във въззивната жалба в тази им част, срещу преценката на дължимата грижа и релевантния метод на оценяване, като несъответни на цитираната практика на ВКС и на разпоредбите на закона, са неоснователни и не могат да обосноват твърдяната неправилност на решението.

Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба основани на решенията за освобождаване на отговорност на Е. С.. Оспорва се фактическият извод на съда, че акционерите не са знаели за процесната сделка, като неправилен и несъответстващ на събраните по делото доказателства, като се анализират представените по делото доказателства и вписванията в търговския регистър по партидата на ищщовото дружество, и се извежда извода, че „мажоритарният собственик на капитала на „Зебра“ АД, който именно гласува решението за освобождаване на Е. С. от отговорност, е категорично запознат с продажбата на дяловете на „Хотел Зебра“ ЕООД“. Оспорва се и прилагането по аналогия на постановки в Решение № 50025/21.03.2023г. по т.д. № 29/2022г. на ВКС, I ТО, като се акцентира, че в тежест на ответницата не е поставено да докаже, че акционерите са знаели по време на гласуването за освобождаване от отговорност, че процесната сделка е била извършена. Развиват се съображения, че ако някой е имал задължение да предостави информация и материали по отношение на освобождаването от отговорност на членовете на съвета на директорите, това е бил представителя на „Ретера“ АД - това дружество е едновременно член на съвета на директорите, вкл. и чрез своя законен представител, както и мажоритарен акционер, а и при вземане на решението за освобождаване от отговорност, акционерите са имат възможност да повдигнат въпроси и да предизвикат дебати относно определени обстоятелства.

Така развити тези съображения са неоснователни. Според Определение № 942 от 16.04.2024г. на ВКС по ч.т.д.№ 1135/2023 г., II т. о., ТК, и Решение № 360 от 04.07.2006г. по гр. д. № 198/2005 г., ВКС, I ТО, искът с правно основание чл.240а ТЗ е иск, който може да бъде предявен от акционери, притежаващи определена в закона част от капитала на дружеството, като предявеният иск е учреден на малцинството за търсене на имуществена отговорност на членове на съвет на директорите, респ. управителен съвет. По силата на решението се иска осъждане в полза на дружеството и реализиране отговорността за вреди на дружеството. Учреденото от законодателя овластяване за малцинството от акционерите да предяви иск за вреди, цели спрямо дружеството да се разпростре силата на пресъдено нещо, осъждането ще бъде в полза на дружеството за причинени на дружеството вреди. Според трайната практика по тълкуване на чл.240а ТЗ, във връзка с чл.221, т.10 ТЗ, решенията на Общото събрание на акционерите, за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите, подлежат на преценка в процеса, с оглед интереса на дружеството и наличието на вреда, в причинна връзка с действията или бездействията на ответниците, членове на съвета на директорите, респ. управителния съвет. Предвид изложеното, при съобразяване на цитираната съдебна практика, с оглед интереса на дружеството, и доказателствата за наличието на вреда, в причинна връзка с действията на ответницата, подробно обсъдени по-горе, настоящият състав на съда приема, че взетите решения по чл.221, т.10 ТЗ, на които въззивника основава възраженията си, не могат да обосноват освобождаването му от отговорност по иска по чл.240а ТЗ. В тази връзка, дали мажоритарният акционер е знаел за процесната сделка и дали е имало възможност други акционери да повдигнат този въпрос на проведеното общо събрание на акционерите, както и кой от акционерите как е гласувал при взимането на тези решения, не могат да обосноват твърдяната неправилност, след като взетите решения по чл.221, т.10 ТЗ подлежат на преценка по посочения начин според практиката на ВКС. Да се приеме обратното е неправилно, тъй като правото на малцинството от капитала на дружеството да предяви иск по чл.240а ТЗ в интерес на дружеството, би било препятствано и обезсмислено от решението на мнозинството от капитала по чл.221, т.10 ТЗ, което не съответства на ясната воля на законодателя, а и на интересите на дружеството.

Предвид изложеното поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъда потвърдено.

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция ответника следва да заплати направените от ищците разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, но тъй като такива не се претендират не следва да бъдат присъждани.

По тези съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд