Решение № 13198 от 15.4.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10971/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от „Айко-8“ ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя И. Ц. Н., против решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас по т. 11 от протокол № 5-2 от 04-05.09.2024 г., с което отказва да потвърди решение № 5/14.04.2005г., т. 65 за промяна на предназначението [рег. номер].м земеделска земя от III (трета) категория, неполивна, за изграждане на обект: „Вилно селище“ в землището на [населено място], № 016014, идентичен с [ПИ], община Несебър, област Бургас, поради идентичност на обстоятелствата – изменен и одобрен ПУП – ПЗ за „Жилищно строителство“ със заповед № 263/23.03.2007 г. на кмета на О. Н. и инвестиционното намерение по решение № 5/14.04.2005 г., т. 65 за „Вилно селище“ /Заповед № 258/08.03.2005г. за одобрен ПУП за „Вилно селище“/ съобразно указания изх. № 9166-36 от 02.04.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Твърди се в жалбата, че постановеният административен акт - отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, е незаконосъобразен, поради което се иска отмяната му и връщане за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на закона, а именно органът да постанови решение, с което да потвърди предходно свое Решение № 5 от 14.04.2005г., т. 65 за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди. В представеното по делото писмено становище подробно се доразвиват доводите за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Ответникът представя административната преписка, като взема становище за неоснователност на жалбата. Софийската градска прокуратура не взема участие в производството по делото. Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: По делото не е спорно, а това се и установява от представената административна преписка, че с решение № 1 от 25.01.2005г., т. 27 по протокол от 25.01.2005г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие и гори“ – [населено място], на основание чл. 22, ал. 1 ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 1 ППЗОЗЗ, е утвърдена площадка за проектиране на обект: „Вилно селище“, с което се засягат 2600 [жк], неполивна, в землището на [населено място], [имот номер], общ. Несебър, обл.Бургас, при граници, посочени в приложена скица и влязъл в сила подробен устройствен план. Представена е по преписката Заповед № 258 от 08.03.2005г. на кмета на Община Несебър, с която на основание чл. 129, ал. 2 ЗУТ е одобрен частичен ПУП – план за застрояване на имот пл. № 016014 в землището на [населено място], касаещ промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди на площ [рег. номер].м – за „вилно селище“ и установяване на новопредвидена застройка с конкретно посочени показатели. С решение № 5 от 14.04.2005г., т.65 на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ е разрешено да се промени предназначението [рег. номер].м земеделска земя от III (трета) категория, неполивна, собственост на С. Ц. С., за изграждане на обект: "Вилно селище" в землището на [населено място], [имот номер], община Несебър, област Бургас, при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила подробен устройствен план. С решението на основание чл. 30 ЗОЗЗ е определена държавна такса по чл.6, т.7 на Тарифата в размер на 2730, 00 лева, като липсва спор, че таксата е заплатена. Със Заповед № 263 от 23.03.2007г. на кмета на О. Н. на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на план за застрояване на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на м. „Развалената чешма“, землище [населено място], касаещо промяна отреждането от „вилно селище“ на „Жм“ и промяна устройствените показатели, съгласно приложените чертежи и таблици. Настоящото административно производство е образувано по подадено до председателя на Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ заявление с вх. ПР-01-117 от 21.08.2024г. от жалбоподателя „Айко – 8“ ООД за потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди на основание § 30, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за посевния и посадъчния материал (ЗППМ). Към заявлението са приложени нот. акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], дело № 171 от 2008г. на нотариус с рег. № 208 в регистъра на НК, видно от който жалбоподателят се легитимира като собственик на незастроен ПИ с [идентификатор], и скица на поземлен [имот номер]-1113619-19.10.2023г., издадена от СГКК – Бургас. Представени са по преписката Решение № БС-29-ПР/08.03.2024г. на РИОСВ – Бургас за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС относно инвестиционно намерение: „Изграждане на вилно селище в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място], общ. Несебър“, както и становище от 08.06.2022г. от О. Н., издадено на основание чл. 17а от ЗУЧК. Подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ ПР-01-117 от 21.08.2024г. и приложената преписка са разгледани на заседание на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ, проведено на 04.09. - 05.09.2024г. С оспореното в настоящото производство решение по т. 11 от протокол № 5-2 от 04-05.09.2024 г., на основание § 30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ, Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас е постановила отказ да потвърди решение № 5/14.04.2005г., т. 65 за промяна на предназначението [рег. номер].м земеделска земя от III (трета) категория, неполивна, за изграждане на обект: „Вилно селище“ в землището на [населено място], № 016014, идентичен с [ПИ], община Несебър, област Бургас, поради идентичност на обстоятелствата – изменен и одобрен ПУП – ПЗ за „Жилищно строителство“ със Заповед № 263/23.03.2007 г. на кмета на Община Несебър и инвестиционното намерение по решение № 5/14.04.2005 г., т. 65 за „Вилно селище“ /Заповед № 258/08.03.2005г. за одобрен ПУП за „Вилно селище“/ съобразно указания изх. № 9166-36 от 02.04.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите. Със Заповед № РД46-312/03.10.2017г. на министъра на земеделието, храните и горите, изменена със Заповед № РД46-1/24.01.2022г. на министъра на земеделието, и двете представени по делото, е определен поименният състав на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас. Решението е връчено на жалбоподателя на 07.10.2024г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 21.10.2024г., видно от пощенското клеймо /л.4 от адм.д. № 1970/2024г. на Административен съд – Бургас/. Приложени са по преписката цитираните в оспореното решение указания с изх.№ 9166-36 от 02.04.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите. Други относими доказателства не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи: Предмет на оспорване пред настоящата инстанция е отказ на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас, постановен на основание § 30, ал.2 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ, за потвърждаване на решение № 5/14.04.2005г., т. 65 за промяна на предназначението [рег. номер].м земеделска земя от III (трета) категория, неполивна, за изграждане на обект: „Вилно селище“ в землището на [населено място], № 016014, идентичен с [ПИ], община Несебър, област Бургас. Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване административен акт – § 30, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ, от страна, която е негов адресат, и в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията за това са следните: Според чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 АПК съдът следва да провери издаден ли е актът от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от: 1. комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област; 2. Комисията за земеделските земи - за останалите случаи. Според ал. 4 на същата разпоредба министърът на земеделието и храните определя поименния състав на комисиите към областните дирекции "Земеделие", в които включва представители на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните администрации, заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации. Съобразно чл. 24, ал. 2 ЗОЗЗ при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи. Решението по ал. 2 влиза в сила след заплащане на такса по чл. 30, ал. 1 или 2, освен в случаите по чл. 30, ал. 3 и 4 – ал. 4 на чл. 24 ЗОЗЗ, а според чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3. в [възраст] срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало. Съгласно разпоредбата на § 27, ал.3, т.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ, когато към влизането в сила на този закон решението за промяна предназначението на земеделска земя не е отменено по чл. 35 с влязъл в сила административен акт или с акт на съда, то запазва действието си в следните срокове: 1. до изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на този закон - когато процедурата за отчуждаване на земята за държавни или общински нужди не е започнала, или 2. до изтичане на [възраст] срок от влизането в сила на този закон - когато изграждането на обекта не е започнало. С разпоредбата на § 30, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за посевния и посадъчни материал (ЗППМ) е регламентирана възможност в случаите по § 27, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 39 от 2011г.; изм., бр. 22 и 91 от 2012 г.) заинтересованото лице да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, като внесе мотивирано заявление до комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи. В заявлението се посочват номерът и датата на решението за промяна на предназначението и към него се прилагат: 1. документ за собственост или учредено право на строеж; 2. становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие; 3. влязъл в сила подробен устройствен план. Съобразно § 30, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ комисията по ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като постановява решение, с което потвърждава решението за промяна на предназначението на земеделската земя или постановява отказ. Решението се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При така установената нормативна уредба настоящият съдебен състав приема, че в случая постановеният на основание § 30, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ отказ е издаден от компетентен административен орган – Комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ към Областна дирекция „Земеделие“ - Бургас, в предвидената писмена форма и съдържа необходимите реквизити по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, включително са изложени фактически обстоятелства, които обуславят съдържанието на отказа и биха могли да послужат като база за преценка на материалната му законосъобразност. Съдът намира, обаче, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като органът не е разгледал релевантни обстоятелства и предпоставки за това производство, което е довело до неправилно приложение на материалния закон. Установи се по делото, че с решение № 5 от 14.04.2005г., т.65 на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ е разрешено да се промени предназначението [рег. номер].м. земеделска земя от III (трета) категория, неполивна, собственост на С. Ц. С., за изграждане на обект: "Вилно селище" в землището на [населено място], [имот номер], община Несебър, област Бургас, при граници, посочени в приложената скица и влязъл в сила подробен устройствен план. С процесното заявление с вх.№ ПР-01-117 от 21.08.2024г. жалбоподателят е направил искане за потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди на основание § 30, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ. За да постанови оспорения отказ, Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ се е позовала на указания с изх. № 9166-36 от 02.04.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, представени с преписката. С цитираните указания във връзка с производството, образувано по подадено заявление по § 30, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ за потвърждаване на решението за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди, включително е указано, че за потвърждаване на решението за промяна на предназначението от Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ е необходимо да са налице няколко предпоставки: решението за промяна на предназначението да попада в приложното поле на § 27, ал.3, т.2 от ПЗР към ЗИД на ЗОЗЗ; изграждането на обекта по смисъла на чл.157, ал.1 от ЗУТ да не е започнало до 24 май 2017г.; заинтересованото лице да представи документите по § 30, aл. 1, т. 1, 2 и 3 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ; идентичност на обстоятелствата - площ на имота/ имотите, инвестиционно намерение и подробен устройствен план. Дадени са и указания, че за да се приложи разпоредбата на § 30 от ПЗР към ЗИД на ЗППМ, е необходимо заинтересованото лице да поиска потвърждаване на решението за промяна на предназначението за същия имот и за същото инвестиционно намерение, определени с подробния устройствен план, послужил като основание за промяна на предназначението преди 2011г. В тази връзка следва да се посочи, че органът е пропуснал да обсъди и да провери дали са налице всички релевантни в производството обстоятелства, вкл. не е обсъдил приложима ли е в случая разпоредбата на § 27, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗОЗЗ, както и не са събрани относимите доказателства за твърдяната идентичност на обстоятелствата - площ на имота/ имотите, инвестиционно намерение и подробен устройствен план. Видно от оспорваното решение, органът въобще не е обсъдил тези обстоятелства, а отделно от това, следва да се посочи, че не извършена необходимата проверка приложени ли са към заявлението изискуемите документи, посочени в § 30, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ, по-конкретно актуални към датата на внасяне на заявлението становища или влезли в сила решения, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие - § 30, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ, както и не са събрани доказателства за наличието на влязъл в сила подробен устройствен план. В този смисъл са и указания с изх. № 9166-36 от 02.04.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите. Посочените нарушения се отразяват на приложението на материалния закон, тъй като ако органът беше събрал относимите доказателства, анализирал и обсъдил релевантните в административното производство, образувано по процесното заявление по § 30, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗППМ, обстоятелства, би могло да се достигне до друг извод. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, поради което оспореният отказ следва да бъде отменен, като преписката следва се върне на административния орган за ново произнасяне съгласно съдържащите се в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. По разноските в производството. При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да му бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК, Административен съд София-град, 72 състав,